Поезията на Хайри Хамдан бяга от лесните словосъчета(ва)ния на думите и търси алхимията между тях. В нея има дирене на смисли, а не ефектни фрази. Има вкус и аромати. Лирическият й герой живее с изящно неспокойствие - внимателен, съзерцаващ, щедър и тих.

Неколкократно "Последен портал" ще ви връща към темите за паметта и вечното търсене. Ще опита да обговори идеята за вселената - и "подредена", и "студена".

Вероятно повлиян от двете култури, които познава наистина добре - българската и арабската - Хайри Хамдан е построил скрит свят, свят отвъд скръбта и загубите. Без едри жестове, но с внимание към мимолетното, защото:

"Красив и деликатен като бог
поетът вади от старинния си скрин
забравените си илюзии."