Капана.БГ
Габриела Манова: Разомагьосването на света се преживява мъчно
Славена Шекерлетова
Един млад автор стъпи в съвременната литература смело. По-скоро лети из нея внимателно и търсещо. Това е Габриела Манова, която наскоро представи дебютната си стихосбирка "Навици". Тя е носител на голямата награда "Златното яйце" от 2019 на националния конкурс за младежка поезия "Веселин Ханчев".
Редактор на първата ѝ стихосбирка е Иван Ланджев. Думите му на корицата на „Навици“: Да погледнеш към небето и да видиш, че птиците са „небесни кавички“ означава да имаш специална връзка с езика. Да откриеш, че „сълзата дели оцелелия от удавника“ пък значи, че една подранила, неволна зрялост те осъжда да разбираш. В теб сърцето и разумът са се помирили от взаимно изтощение, от немай-къде – и са излезли стихове.
Прочетете ги, запознайте се с навиците на тази поезия, стъпвайте в нейния ритъм. Нали все пак ритъмът е навикът на вечността?
Стиховете са писани последните 5-6 години, казваш в един друг разговор. Малко след като си навършила 20 години или точно тогава. Аз съм малко повече от 10 години по-голяма от теб. Забелязвам, че последно време т. нар. "порастване" е особена тема сред много, даже твърде младите хора на по 18-20 години. Да кажем, по мое време някак не се усещаше този момент чак толкова кризисен или не знам как е уместно да го нарека. Някак преходът беше плавен и незабележим в много случаи. Какво е усещането сега у един млад човек като теб, с какво е тревожещ този момент, какво има в него?
Не знам дали непременно е кризисен, но със сигурност моментът е значим и объркващ. Колкото по-възрастни ставаме всъщност, толкова по-добре разбираме, че няма някакво решение или истина, които ще прозрем, когато пораснем. Според мен загубата на увереност, че човек става по-мъдър с възрастта, че ще получи отговори на някакви въпроси, се преживява мъчно. И може би оттам идва кризата, от това разомагьосване на света.
Мисля си също, че тревогата я е имало винаги, просто може би поколението, което в момента е в двайсетте си, говори повече и по-открито за страховете си. Понякога чуваме неща като „Нищо не знаете, нищо не сте преживели“, но това са драмите на обикновения човек, животът е труден дори когато привидно не е. Може би има някаква изострена чувствителност у младите хора… мисля си, че това по-скоро е благодат.
***
Към себе си преди десет години
Знам, че бързаш всичко да се случва,
но което е в изобилие, не ще пресъхне.
Учи си уроците, не избухвай.
Бъдещето не е извинение да стоиш до късно.
Не прекалявай с нищо, дори с каузата,
записвай, защото всичко се забравя.
Понякога има мъчителни паузи.
Не всичко, което обичаш, е трайно.
От себе си нямай големи тайни,
не наблягай на метафоричното.
И не ставай прекалено сантиментална:
в писането, в мисленето, в нищо.
Това, което си написала в стихотворението "Към себе си преди десет години", сбъдна ли се?
Някои неща се сбъднаха, на повечето още се уча.
А би ли искала да напишеш нещо към себе си, когато ще си на възраст 36?
О, да, редовно си пиша такива бележки към себе си. Обикновено преповтарям казаното в стихотворението или нещо в този дух – поощрявам се да съм по-ведра и по-малко тревожна. Но се старая да се отърва от навика да планирам бъдещето и да си обещавам някакви неща.
Как изглежда светът през твоите очи днес, това несигурно отвсякъде време, и какво ти помага да опитомяваш несигурността?
Със сигурност изглежда различно, звучи различно, ухае различно светът… Преди се понасяше, но за мен поне става все по-трудно да се дистанцирам, да съм затворена. Не че състоянието на отделеност е постоянно, но според мен се отразява с натрупване. Помага ми това, което винаги е помагало: хората, които обичам, музиката, книгите, добрата храна. Всъщност и чистенето ми действа антистресово, но това само като вметка.
Пишеш ли поезия и сега и би ли споделила твоя чернова?
Пиша поезия много рядко и много бавно. Имам две-три наченати неща, но още не са със статут дори на чернова. :)
Габриела Манова е родена през 1995 г. в София. Възпитаничка е на Първа английска езикова гимназия. Завършва „Книгоиздаване“, а в момента следва магистратура „Превод“ в Софийски университет.
Работи като редактор за издателство „Просвета“.
Печели първа награда на 36-ото издание на младежкия конкурс за поезия „Веселин Ханчев“.
Дебютната ѝ стихосбирка се очаква през есента на 2020 г.
Нейни текстове са публикувани във вестник „Култура“, „Литературен вестник“, „Кръстопът“, „Нула 32“, „Под моста“, „Аз чета“ и др. Поддържа личен блог и блог за преводна поезия.
Онлайн премиера на фотокнигата ЧУПИ РЕЖЕ ПОЛИВА
Издателство Жанет 45 и Ко-оп ви канят на онлайн премиерата на фотокнигата на Никола Михов ЧУПИ РЕЖЕ ПОЛИВА. В нея той съчетава архивни снимки на Тодор Живков и цитати на Бойко Борисов, като намигване към актуалната политическа ситуация. Подредени тематично и извадени от оригиналния им пропаганден контекст, фотографиите дешифрират ритуала по откриване на нови обекти.
„Колко прави 1+1? Какво получаваме когато съпоставим в огледалото на времето образите на Тодор Живков и Бойко Борисов, едно или две? Отговорът на това уравнение вероятно ще зависи от политически уклон на човека, който гледа.
Книгата ЧУПИ РЕЖЕ ПОЛИВА ни подтиква към съпоставка между два елемента: един наличен образ, грижливо лъскан с носталгия от едни и с възмущение от други и един отсъстващ образ, чиято визуална липса се замества с неговите думи.
Цитатите от Бойко Борисов уплътняват действията на Тодор Живков, запечатани върху фотографската лента. Ритуалът застава между Вожда и народа, който гледа мило, в захлас. Ритуалът е спойката, лепилото на традицията (по метафората на хърватската писателка Дубравка Угрешич). Ритуалът разделя, но и събира Вожда и народа. Народ, в който се редуват девойка с носия, милиционер, министър, бизнесмен, член на Политбюро, охрана, инвеститор, бодигард.
ЧУПИ РЕЖЕ ПОЛИВА не е илюстрация на историята, разказана чрез дати и официални лица, а книга, която ни дава възможност за неочаквани комбинации, през спиралата на времето и през съвсем буквалната телена спирала на книжното си тяло. Затова времето и мястото престават да имат значение.
Тази фотокнига ни кара да се замислим за обществото ни — тогава, преди 89-та година на ХХ век и сега. Какви са приликите и какви са разликите? Как изглеждат народът, медиите и политиците и най-вече кой е субектът на действието, този който има правото да чупи, реже и полива безнаказано?
Размисълът остава за нас.”
Ирина Недева
Двуезичното издание ЧУПИ РЕЖЕ ПОЛИВА е в предварителна продажба в сайта на ИК Жанет 45 (janet45.com) и Booklover (booklover.bg). От 6 април книгата ще може да бъде намерена в галерия „Ко-оп“, в Gifted Sofia, онлайн на Be Duende (beduende.com) и във всички добри книжарници.
ЗА АВТОРА:
Никола Михов е роден в София през 1982 г. Участва в редица международни изложби и фестивали, между които: Athens Photo Festival (2019), Биенале на фотографията в Солун (2018), Международни фотографски срещи — Rencontres d'Arles в Арл, Франция (2017) и Фестивал за млада европейска фотография — Circulation(s) в Париж (2015).
Първата му фотокнига „Forget Your Past – монументалните паметници от времето на комунизма” (изд. Жанет 45, 2012) е включена в селекцията "The Best Photobooks of the Year" на British Journal of Photography. Тя е част от колекцията с фотокниги на Марин Пар в музея Тейт Модърн. За работата си по проекта Никола е номиниран за Deutsche Börse Photography Foundation Prize (2014). Втората му книга „Hello and Welcome to Paris” (2016) е номинирана за наградата Kassel Dummy Award (2016) на Фестивала за фотокниги в Касел, Германия.
Никола е съосновател на платформата за съвременна българска фотография Bulgarian Photography Now и платформата за фотокниги ПУК! От 2019 г. е част от кураторския екип на Галерия Синтезис. През 2017 г. е гост-куратор на първото издание на Sofia Art Book Fair.
Разговорът ще се проведе онлайн. Повече информация на Фейсбук страниците на Жанет 45, Ко-оп и във Фейсбук събитието: https://www.facebook.com/
От днес до 15 април се приемат предложения за удостояване с Награда "Пловдив"
Община Пловдив започва набирането на предложения за удостояване с Награда „Пловдив“ на пловдивски творци за ярки постижения през изминалата 2020 година
От днес -1 април започва набирането на предложения – номинации за удостояване с „Награда Пловдив“ на творци, творчески колективи, културни, образователни и други институции за конкретно произведение, събитие или културен факт с реален принос за развитие на културния живот на Пловдив, реализирани през предходната 2020 година, както и за Специалната награда за цялостен принос.
Крайният срок е 15 април.
Награди „Пловдив“ се присъждат по една в следните категории:
1. Художествена литература и хуманитаристика;
2. Художествен превод;
3. Журналистика в сферата на културата;
4. Архитектура и естетизация на градската среда;
5. Музика;
6. Танцово изкуство;
7. Театър;
8. Изобразително изкуство;
9. Аудио-визуални изкуства и фотография;
10. Опазване на културното наследство и съхраняване на паметта;
11. Произведение на изкуството, предназначено за деца;
12. Съвременни мултижанрови изкуства.
Предложения се приемат и за удостояване със Специална награда „Пловдив” за изключителни постижения и цялостен принос в областта на изкуството и културата.
Какво трябва да направите? Изберете между следните три възможности:
1. Отворете сайта на община Пловдив - www.plovdiv.bg. , където на началната страница, ще видите долу в банер - лентата надпис „Награда Пловдив“. Можете да изтеглите документите и от раздел „Култура“ в сайта, отляво в менюто - Награда „Пловдив“. Прочетете Статута и изтеглете съответния формуляр ( Приложение №1 - за номинация в някой от 12-те раздела или формуляр Приложение № 2 за номинация за Специална награда). Попълнете съответния формуляр с Вашето предложение и го внесете на хартия в деловодството на община Пловдив (пл. „Ст. Стамболов“ №1) с кореспондент Отдел „Култура, археология и културно наследство“ до 15 април, 17.00 часа.
2. Попълненият формуляр с Вашето предложение, можете да изпратите на имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
3. Можете да използвате платформата за директно попълване на формуляр в новия сайт на Награда „Пловдив“ на адрес https://nagradaplovdiv.bg/ в рубриката „Подай предложение за награждаване“.
Предложенията за присъждане на Награда „Пловдив“ и на Специалната награда „Пловдив“ се внасят от името на културни институти, образователни институции, неправителствени организации, медии, издателски къщи, културни оператори, други юридически или физически лица.
Предложенията се изготвят по образец (Приложение №1 и Приложение №2). В случай, че има приложения към формуляра, напр. книги, чертежи и др., които не могат да бъдат изпратени на електронна поща, същите следва да бъдат входирани в деловодството на Община Пловдив (пл. „Ст. Стамболов“ №1) с кореспондент Отдел „Култура, археология и културно наследство“ до 15 април, 17.00 часа.
Предложения, постъпили след посочения срок, не се разглеждат!
Концертът на Девин Таунзънд пак отложен
Този път за 2022
Шоуто в клуб *MIXTAPE* вече беше преместено веднъж във времето, след установяването на мерките срещу ковид-19, обхванали планетата през пролетта на миналата година.
Сега става ясно, че и новата дата, 6 юни 2021, е напълно невъзможна и изобщо цялата поредица концерти на ДЕВИН в Европа през юни се отлагат за следващата 2022.
Точната дата на шоуто в София предстои да бъде обявена!
Всички билети за нея ще важат без допълнителна заверка, междувременно, в случай, че това не е удобно за вас, можете да върнете своя билет на мястото, където сте го закупили в системите на www.Eventim.bg и www.EpayGo.bg и да получите парите си обратно.
ВНИМАНИЕ - билети могат да бъдат върнати от 5 април (понеделник) до 30 юни тази година!
ВАЖНО - за закупените билети от системата на EpayGo и EasyPay:
1. Закупени онлайн билети се възстановяват по банковата карта, от която е направено плащането, САМО при заявка от платеца, като е необходимо да се посочи имейла, с който е извършено плащането на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
2. Закупени на каса билети се възстановяват САМО на касата, на която е направено плащането, като се възстановява сумата на целия паричен превод .
Консорциум „Филипопол 2020“ е избраният изпълнител за реставрирането на археологическите комплекси Небет тепе
Консорциум „Филипопол 2020“ е избраният изпълнител за реставрирането на археологическите комплекси Небет тепе, подходите към него и Източна порта.
Очаква се в срок до 120 дни изпълнителят да изготви и представи технически проект за консервация, реставрация и експониране на обектите. Срокът за строителство пък е 540 дни, от което следва двете туристически атракции да бъдат изцяло завършени за около две години. Стойността на договора за проектиране, авторски надзор и СМР е 6 996 594 лв. с ДДС. Одобрената обща стойност по проекта е 8 012 202,52 лв. От тях 6 009 151,89 лв. ще бъдат безвъзмездно финансирани по ОП „Региони в растеж“, а 2 003 050 лв. е съфинансирането, което трябва да осигури общината от финансова институция.
Проектът „По крепостните стени на Филипопол“ включва три обекта за интервенция. Това са „Археологически комплекс “Небет тепе”; „Античен комплекс „Източна порта на „Филипопол” и „Реконструкция на елементите на техническата инфраструктура и благоустрояване на подходи към археологически комплекс “Небет тепе”. Консорциум „Филипопол 2020“ е спечелил поръчката за изпълнение и на трите обособени позиции. В рамките на трите договора ще бъде извършено проектиране, изпълнение на консервационно-реставрационни работи, строително-монтажни работи и осъществяване на авторски надзор.
Предвижда се още и осигуряване на информация и комуникация по проекта, изпълнение на мерки за развитие и реклама на туристическия продукт, както и провеждане на спасителни археологически разкопки.
В консорциум „Филипопол 2020“ участват „Терасист“ ООД, „Стройекспрес-НН” ООД и ПМ „Архитекти” ЕООД.Припомняме ви, че в средата на миналата година Пловдив спечели 8 млн. лв. за социализацията на Небет тепе и Източната порта след официалното одобрение на ОП „Региони в растеж“. През 2010 г. се изготвя първият проект за Небет тепе, но той не успява да спечели финансиране, защото не е внесен навреме в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. През 2014 г. се прави нов проект, който е внесен навреме, но не получава финансиране по Норвежкия фонд за финансиране. Той също така не е припознат от пловдивчани.
В началото на януари 2020 г. беше проведено публично обсъждане за визията на трите обекта, включени в проекта. По време на него се стигна до консенсус, че археологията на Небет тепе трябва да бъде експонирана, а не надграждана и по възможност да бъдат адекватно представени градежите от различните епохи. Всичко това е залегнало в съгласуваното задание с Министерството на културата нов проект.
„Играта на солта“ от Елена Колева е едно възможно бъдеще
„Това не е точно дистопия. Това е едно възможно бъдеще – талантливо разказано, охранявано от гранични състояния, преминаващи често в красив делириум... Едно екстремно бъдеще, в което въпреки всичко се надяваме да попаднем.“ Разгръщаме дебютния роман на Елена Колева на 2 април!
„Играта на солта“ (480 стр., цена: 19 лв.) е роман за противоположностите, обречени да се обединят. Брам Кобке, създател на най-популярните ларпове в света (ролеви игри на живо, прерастващи в нова реалност), организира Tabula Rasa – терапевтичен ларп за хора с биполярно разстройство, в който те трябва да разгърнат неизчерпаемия си запас от енергия и идеи, да овладеят крайностите на своя дух и да заживеят в мир. Изоставеният крайбрежен квартал „Вароша“ във Фамагуста, раздиран от дългогодишната вражда между кипърски гърци и турци, се превръща в зрелищна арена на новата игра на противоположности. Решени да надвият противниковия отбор, героите отключват скрити за човечеството дарби, а сливането на психичния с физическия свят става опасно оръжие в битката помежду им. Това ще ги отведе далеч отвъд играта – в древен лабиринт, където всяко подсъзнание e нова врата към паметта на света.
Елена Колева е завършила журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Работила е като автор и редактор в списанията MAX, Amica, L’Europeo, InGlobo и Playboy. Днес професионалният й път е свързан с лайфстайл медиите и копирайтинга. „Играта на солта“ е нейният дебютен роман. Атрактивната корица е дело на Стефан Касъров и Станислав Каридов.
Елена Колева – „Играта на солта“
1
Брам
Колумбия, Сан Антонио дел Текендама
Брам Кобке се прозя. Стоеше на покрива на небостъргача, издигащ се от ръба на каньона, и зяпаше малката статуя на Дева Мария 28 етажа по-надолу. И тя като него дежуреше в нощта. Охраняваше гърлото на дълбоката пропаст. Чаша от скални отвеси, които се втурваха далеч надолу, следвайки експлозията на водопада. Ако статуята оживееше и направеше няколко крачки наляво, щеше да стъпи точно върху печалната веранда на хотел „Дел Салто“.
Наричаха я Девата на самоубийците. Нали от каменния ѝ скут бяха скачали не един или двама... Да я съжали човек! Бе напълно безсилна пред волята на нещастниците, които игнорираха мълчаливите ѝ опити да ги спре и в крайна сметка политаха надолу към пенливата уста на Текендама. Защо избираха точно това място? Според местните – защото телата им се разтваряли долу, между студените чела на камъните, и никой никога не ги откривал.
Малко преди живото предаване да продължи, огласяйки каньона, Брам щракна с пръсти – само да не забрави да попита Сковгаард дали е осигурил достатъчно медицински екипи... При по-екстремните игри присъствието на спешна помощ беше задължително, така че не искаше издънки. Разбира се, че нямаше да го попита. Всичко щеше да е наред, както обикновено. Обърна се да види дали скъпата му колежка, психоложката Руна Равн, се е погрижила за изгорялата буква от електрическата табела на покрива. LUSORIUM светеше все така ярко и непримиримо.
Като изсечени в камъка, на плазмите, вградени в скални ниши по гигантските отвеси, се появиха лицата на водещите, а после и това на Марица Рохас. Досадна хомосексуална писателка и изследователка на свръхестествени феномени, която от години човъркаше в случая на хотел „Дел Салто“. Колкото и да му беше неприятно, Брам нямаше как да я прескочи. Тя бе нужният антагонист в неговата игра – човекът, който всячески се опитваше да докаже, че мястото е прокълнато.
„…И така, за зрителите, които току-що включват на нашия канал, ето ни пак на живо от Лагуната на мъртвите! Излъчваме пряко от населения с духове бивш хотел „Дел Салто“, който през 2014-а бе реновиран като музей на екологията, а наскоро – отново изоставен. Преди малко изпълнителният директор на известната ЛАРП организация Lusorium, господин Брам Кобке, наричан още Импровизатора, официално обяви последната вечер от „Метаноя“. Хитовата ролева игра на живо, която изследва процеса на фундаментална промяна в начина на мислене. Онзи духовен прелом, при който убежденията на индивида претърпяват катарзис и той припознава нов модел на възприятие спрямо реалността. Дами и господа, дали трийсет заклети атеисти, напълно отричащи свръхестественото, след едномесечното си пребиваване в печално известния хотел „Дел Салто“ ще решат, че духове все пак съществуват? И дали останалите трийсет участници в ларпа, действителните потърпевши от прокобата на мястото, ще излязат от сигурната прегръдка на високотехнологичния небостъргач и убедени в обратното, ще кажат сбогом на страха?!...“
Брам изпука врата си, скован от хладния, пълен с водни сачми вятър, и се разсмя: Девата може и да беше уморена, но не и той. Ако тук вилнееше зла сила, нека го повдигне на скрипец и свали кожата му! Още утре ще облече нова. Ще огъне ребрата на Земята и ще направи място за друга, своя Вселена.
„...Уважаеми зрители! Виждате обсадата на входа на хотела! Членовете на Братството – международната организация, която защитава правата на играчите по света, протeстират срещу опасната игра на Lusorium и препречват пътя на госпожица Рохас! Но ето я, тя успява да се измъкне… Госпожице Рохас, разкажете малко повече за тъмната история на сградата…“
Изрязаното от сърповидни черни кичури лице на Марица Рохас засия. Изглежда, малката обичаше истории за духове, защото оживено заразказва за този 157-метров водопад с викториански вид и как през 50те хотелът изпаднал в забвение, а смъртта станала найредовната му гостенка.
Брам плъзна поглед по хидравличния мост, свързващ основата на небостъргача с жалкото хотелче отсреща. Опита да забрави за пропастта, която ги делеше, и си представи славните дни на „Дел Салто“, елита на Богота и баловете под шампанското на водопада. Но после пред очите му отново изплуваха виденията на Раул Падиля… Като дългогодишен администратор на хотела, Падиля трябваше да познава проклетата сграда по-добре от трите косъма на голото си теме. Вместо това старецът се бе поддал на общата мания. И ако някога бе уволнявал всяка камериерка с по-развинтено въображение, днес той на свой ред бе убеден, че хотелът е обитаван от зли духове. През последните два месеца всеки път, щом Брам го канеше на разходка, Падиля не спираше да дърдори за левитиращи предмети, тайнствени стенания и драскане по прозорците. Разправяше как гостите се будели със синини или се хвърляли от Девата по средата на изречението, подтиквани от зовящите ги от пропастта гласове. В такива моменти малката дупчица в брадата на Падиля трепереше или се разширяваше от ужас и даже хлътваше още повече. Но колкото и да му се присмиваше, Брам не можеше да забрави деня, в който старчето му разказа за жената с кървавото лице.
Двамата вървяха в гората по платото на Текендама, когато Падиля спря рязко до едно дърво, почука като кълвач с гнилия си бастун по ствола и се огледа. Едва след като се увери, че никой не ги следва, старчето приближи Брам и издиша спиртната мъгла на страха право в лицето му.
– Тъмнокоса южноамериканка, подстригана възкъсо. Първо се появи на прозореца ми. После чух стъпки в стаята, но реших да се престоря, че спя. Тогава тя седна на леглото ми, топла като… човек! – ококори се Падиля. – А може би аз бях изстинал... Осмелих се да я погледна само веднъж. После тя се разтвори във въздуха. Пуф! – Падиля пусна за миг бастуна си и плесна с ръце. – Вярвате ли ми, кажете?! Мога да се закълна, че беше самата Мария Прието. Онази, която постави началото на края...
– Успокойте се, Раул. Отдавна всичко е приключило. Хотелът е необитаем.
Падиля го погледна с укор.
– Нищо не е свършило! Че ако е свършило, за какво сте тук? Самоубийствата на туристи продължават.
– Няма да има повече самоубийства – отсече Брам. – Държим нещата под контрол. И ми разкажете още за тази Мария. Искам да знам всичко.
Падиля отново почука с бастуна си, този път повяло. Напълно бе погълнат от образа, който рисуваше под тихия и нехаен дъжд.
– Пристигнаха с влак от Богота – каза. – Тя и годеникът ѝ. Изглеждаха така щастливи, че им дадох найхубавата стая – на втория етаж, с изглед към водопада.
– Тази, в която спях аз? – попита Брам.
Падиля кимна разсеяно.
– А после нещо се случи и Мария спря да се усмихва. Спря и да ме пита за птиците... След вечеря вдигаха чинията ѝ почти пълна, а нощем я гледах как кръстосва боса и по нощничка на терасата.
– Ах, вие, Падиля… – намигна му в обречен опит да се пошегува.
– Онази неделя Мария отново се усмихваше – продължи старецът и едната му вежда хвръкна. – Сервирах им лично закуската – бъркани яйца с царевични питки, после двамата излязоха. Годеникът ѝ отиде да поплува, а тя поиска да ѝ пратя дежурния фотограф. – Падиля го погледна сякаш от съдебната скамейка. – Разбирате, да ѝ направи няколко снимки за спомен от Богота. – Старецът извади смачкано картонче и палецът му се плъзна по него като шкурка. Върху снимката, с ръждив кламер, бе закрепен лист с изящен почерк. – Вижте позата, в която за последно я е хванал фотографът ни, преди тя да се хвърли към пропастта. Брам погледна снимката. В рамка от скали и в дълга бяла рокля, Мария Прието бе застинала в своя последен полет, запечатан от вероятно нищо неподозиращия фотограф.
– Погледнете бележката – прошепна Падиля и припряно го потупа по ръката.
Брам извади кламера, разгърна пожълтелия лист и зачете предсмъртните думи на горката женица.
Заради неблагодарността се забърквам в дълбината на тайнствения водопад. И в тази романтична пропаст, която се спуска надолу по зеления хълм зад прикритието на дърветата. Диво място! Така свещено и вълшебно, както под бледната луна жена ридае за своя любовник-демон.
4.11.1935
Мария Прието
Камерна сцена Пловдив - предстоящите концерти ще са онлайн
Без идея за каквото и да е отстъпление от каузата ни – НАПРОТИВ, обстоятелствата около датите на първите два концерта от сезон 12 на платформата Камерна сцена Пловдив, налагат следните промени.
- Домакин на събитията ще бъде АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев” – Пловдив. Благодарим на ръководството за предоставената ни възможност!
- Начален час 20.00 ч.
- Събитията ще бъдат проведени без публика с онлайн премиери излъчени на страниците на академията и Камерна сцена Пловдив.
- Със специалното участие на Деница Димитрова – арфа.
На 8 април от 20.00 часа на сцената на АМТИИ ще се срещнат няколко поколения съвременни класически артисти в необичайната комбинация от арфа, виола и флейта.
БЕРТЕН Д’ОЛАНДЕР- флейта (Белгия)
РАИСА ЗАПРЯНОВА–виола (България)
ДЕНИЦА ДИМИТРОВА – арфа (България)
Тримата инструменталисти имат широка концертна изява в редица фестивали в Европа, Япония, Китай и САЩ.
За първи път триото се събира в общ проект за да открие дванадесетия по ред сезон с концерт от платформата Камерна сцена Пловдив. Интересният и богат обертонов потенциaл на инструментите ще се мултиплицира в оригинален звуков резонанс, който обединява наследството от европейската импресионистична музика на Дебюси и Ибер с творби от съвременни автори. Световни премиери в програмата са произведенията на българския композитор Велислав Заимов – Соната за флейта и виола ( 2020) и Уилфред Уестерлинк – Дуо за виола и флейта. При изпълнението на Квартет за флейта, виола, арфа и чембало от Велислав Заимов музикантите ще си партнират с доц. д-р Велислава Карагенова – преподавател по пиано и чембало в АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев” – Пловдив.
На 9 април от 20.00 часа на същата сцена в импровизационен дух ще се срещнат идеите на :
БЕРТЕН Д’ОЛАНДЕР - флейта (Белгия)
ЖИВКО БРАТАНОВ – пиано (България)
Дуото се сформира през лятото на 2019 г., когато двамата получават непланирана възможност за съвместен концерт. Резултатът от неочакваното музикално сътрудничество се оказва интересен както за публиката, така и за самите тях. „Близка среща на два свята“ по думите на Бертен, който е сред изявените класически музиканти, които умеят и не се притесняват да импровизират. Този вид музициране му предлага възможност да приложи изключително богатата си палитра от изразни средства и забележителното владеене на инструмента флейта. За добре познатия на пловдивската публика Живко Братанов импровизираната музика е основно поле на търсения и платформа за музикално общуване.
Концертите се реализират в колаборация с Международен Младежки Фестивал „Кръстопът”- АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев” – Пловдив.
Камерна сцена Пловдив – 12-ти сезон се осъществява с подкрепата на община Пловдив и е част от Културния календар на града за 2021 година.
8 април – четвъртък
9 април – петък
„Близка среща на два свята“
от 20.00 часа
Онлайн премиери
АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев” – Пловдив