Изложбеното пространство представя 58 оригинални рисунки на Текла Алексиева за корици на култови книги

Веселина Сариева: Тази изложба отваря въпроса дали е възможно приложното изкуство да е мястото, в което артистични позиции са се укривали в едно време, в което изкуството е било контролирано

Иво Дернев

Галерия SARIEV  успя да събере Галактиките на едно място и да ги представи на публика снощи, на откриването на изложбата на енигматичната Текла Алексиева. В малкото изложбено пространство на улица „Отец Паисий” са представени 36 оригинални рисунки на авторката за корици на култови книги от Библиотека „Галактика”, 18 рисунки от поредиците „Еко” и библиотека „България” и други.

Разглеждането на експозиция „Галактиките на Текла” е като сладка разходка в миналото, сериозен размисъл върху настоящето, но и намигване към бъдещето. Тъй като кориците, създадени от Текла Алексиева в периода 1979-1989 година, сякаш са рисувани днес и отключват въпроси по твърде актуални теми за съвремието, толкова години по-късно. Откриването на изложбата съвпадна 75-я рожден ден на Текла Алексиева, която, известна със скромността си, не присъства на събитието в галерия SARIEV. С него се честват и 40 години от създаването на Библиотека „Галактика”, чийто издания читателите дирят и днес по антиквариати и сред букинисти. Част от представените в галерията творби са в колекцията на Веселина Сариева, а други са предоставени от Текла Алексиева.

„С Текла се познаваме от 2016г., когато се формира нашето приятелство. В последствие аз придобих някои от тези корици, които виждате тук. За мен личността й беше една енигма, загадка. Тя е изключително интересен автор, завършил монументална живопис. Но през 1979г. получава покана да направи първите няколко корици на Библиотека „Галактика”, която тогава стартира като програма във варненското издателство „Георги Бакалов”. Десет години прави тези корици, но прави още живопис, гоблени, анимационни филми и проекти за марки.  За да бъде опозната като автор, трябва да бъде опознато цялото й творчество и аз много се надявам тази изложба да отвори един дебат за нея. И в последствие да бъде представена една по-сериозна изложба, представяща творчеството й в цялост. Сега в нашата малка галерия сме изложили общо 58 оригинала. Имаме и филм с авторката. Отваряме врата към нея и я приканваме да се назове художник. Тя по някакъв начин, като много несуетен човек, трудно се идентифицира като художник. Особено бидейки автор, който по времето на комунизма не е бил приеман от художествената сцена и е изолиран в приложното. Така че тази изложба отваря и един въпрос към това дали е възможно приложното изкуство да е мястото, в което артистични позиции са се укривали в едно време, в което изкуството е било контролирано. И особено творби на жени”, каза на откриването Веселина Сариева.

Тя подчерта, че работите на Текла Алексиева представят една връзка между технологията и човека, природата и човека, глобалното и локалното. Все теми, които ни вълнуват и днес, задавайки си въпроса какви са измеренията в света, в който живеем.

„Тази изложба е и моето обещание към създателя на Библиотека „Галактика” Милан Асадуров. Смелостта да избереш да издаваш тази прогресивна западна литература, която по никакъв начин не се е мислело, че може да присъства в България, е впечатляваща. Той е намерил доста креативен начин да я направи актуална и видима. Освен това я е направил мобилна, в джобен формат. Милан Асадуров е прогресивен смел човек, който почина тази година и за съжаление не може да бъде тук. Но съм убедена, че ни гледа отнякъде. Интересното е, че двамата с Текла са работили десет години, но се срещат за първи път през живота си едва в началото на миналата година. Те са двамата души, на които дължим днес тази наша лична история с Библиотека Галактика”, допълни Веселина Сариева.

„Щастлива съм, че познавам тази изключителна жена Текла Алексиева. Този изключително интересен и смел творец, защитаваща собствената си женска и творческа позиция. Това е една изложба за прекрасния спомен и за мечтата. Това е изложба за мечтатели”, заключи на свой ред Катрин Сариева.

Изложбата „Галактиките на Текла осветява една малка част от творчеството на Текла Алексиева и има задачата да постави въпрос за уникалното място на авторката в изкуството преди 1989 година, да покаже условността на понятието “приложно изкуство” и свободата на изразяване, което именно то чрез подценената си роля от системата е давало на авторите в условията на една контролирана художествена среда преди падането на Желязната завеса. Изложбата “Галактиките на Текла” в галерия SARIEV е същевременно и втората въобще самостоятелна изложба на авторката Текла Алексиева.

Текла Вилхелм Алексиева e родена на 2 ноември 1944 г. в София. Завършва ВИИИ „Н. Павлович“, София, катедра Монументално-декоративна живопис, при проф. Гочо Богданов. Работи в областта на живописта, гоблена, монументалната стенопис и илюстрацията, прави марки, гоблени, анимационни филми. Създадените от нея живописни творби са малко на брой, но днес са се превърнали в иконични и са притежание на СГХГ и други колекции. От 1974 г. участва в редица общи художествени изложби в България и в чужбина, в които проявява ярко развитие и афинитет към градската тема и нейното модерно, фотореалистично пресътворяване.
Става известна с оригиналните корици, които създава между 1979 и 1989 г. за книгите от поредицата за научнофантастична литература Библиотека „Галактика“ на варненското издателство „Георги Бакалов“. Освен с поредицата си корици към Библиотека „Галактика“, Текла Алексиева е допринесла за фантастиката в България с участието си в инициативи на Клубовете по фантастика и прогностика в България и Клуба на художниците-фантасти в България „Васил Иванов“ – изложби на фантастичното изкуство.
През 80-те Текла Алексиева илюстрира и кориците на поредиците „Еко“ и библиотека „България“, работи още върху оформлението на учебници, експерименталния буквар от 1980 г., книгата на издателство „Кибеа“ „Духовни водачи на България“ (съвместно с художника Боян Филчев и Христо Хаджитанев), календари и др. През 1996 г. Текла Алексиева осъществява проект за пощенска марка с образа на Баба Марта, което според критиката е първият опит да бъде предаден нейният митологичен, а не фолклорен лик.
Носител е на награди от изложби на илюстрациите в България, а през 1985 г. по БНТ е излъчен филм за нея със сценарист и водещ Стефан Тихчев.
Макар да има невероятна популярност и присъствие в медийната среда в България и редица фенове, Текла Алексиева няма самостоятелни изложби в представителни галерии и музеи в България и чужбина до 2019 година. През 2016 година тя прави изложба в пространството на приятели Арти Джамбуре в София. Изложбата „Галактиките на Текла” в Галерия SARIEV, Пловдив през 2019 година е първото аналитично представяне на нейното творчество.
Член е на Съюза на българските художници.

Режисьорът гостува в Пловдив

Големият български режисьор Стефан Командарев, който ще представи предпремиерно филма си "В кръГ" в Luky – Дом на киното, на 02.11. (събота) от 20:15 часа. Пловдивчани ще имат изключителната възможност да се срещат и да вземат автограф от него.

 „В кръг“ е вторият филм от планираната трилогия след реализацията на „Посоки“. Той разказва историите на три двойки патрулиращи полицаи в нощна София. Във филма ще видим Ирини Жамбонас, Павел Поппандов, Асен Блатечки, Иван Бърнев, Васил Василев–Зуека, Стефан Денолюбов, Стоян Дойчев, Герасим Георгиев–Геро, Николай Урумов, Анастасия Ингилизова, Ованес Торосян и др. Режисьор е Стефан Командарев, оператор Веселин Христов.

След като взе две от най-престижните награди на кинофестивала в Сараево („Сърцето на Сараево“ за най-добра актриса за Ирини Жамбонас и наградата Cineuropa за изключително постижение в европейската аудиовизуална култура), тази вечер „В кръг“ взе нови три награди, този път от фестивала „Златна Роза“ във Варна. Специалната награда на град Варна, отново висока оценка за Ирини Жамбонас, която получи Награда за най-добра женска роля и Награда на публиката. Така само след участието си на два фестивала, „В кръг“ има впечатляващите 5 награди!

Заключителната вечер на Plovdiv Jazz Fest е посветена изцяло на българския джаз. Тя ще започне с концерта "Виждам птица да лети", иницииран от Пловдив Джаз Фест и озаглавен от Антони Дончев. Събитието е замислено като своеобразен трибют към големия пианист и композитор Румен Тосков-Рупето – едно най-важните и обичани имена в българския джаз. Сред участниците в него ще бъдат пианистът Антони ДОНЧЕВ, баскитаристът и контрабасист Веселин Веселинов-Еко, тромпетистът Росен Захариев, виолистът Валентин Геров и барабанистът Мартин Хафизи.

Официалната програма ще закрие известният контрабасист Петър Славов-младши. Единствено в рамките на Пловдив Джаз Фест, той ще представи своя първи самостоятелен албум - Little Stories.
Петър Славов е считан за един от най-успешните български музиканти. Петър Славов е работил с някои от най-значимите имена в музиката като Куинси Джоунс, Джо Ловано, Алфредо Родригес, Чучо Валдес и много други. Свирил е на най-престижните сцени и фестивали в над 40 държави на 5 континента. От 2006 г. джаз музикантът, композитор и преподавател живее в Ню Йорк.

Той е член на класическия квартет на носителя на „Грами“ Джо Ловано, както и на неговата банда Us Five, която през 2012 г. получава награда за най-добра малка група от Асоциацията на джаз журналистите в Америка.

Славов е свирил още в Global Gumbo Project на легендарния продуцент и композитор Куинси Джонс. Той е сред музикантите в албума на кубинския пианист Алфредо Родригес, номиниран за „Грами“ през 2014 г. и продуциран от Куинси Джонс.

Петото издание на Пловдив Джаз Фест е и акцент от програмата на Пловдив - Европейска столица на културата 2019 / Plovdiv 2019 ECOC.
Организатор на Пловдив Джаз Фест е Блу Ем.

Билетите са продажба в мрежата на Eventim.bg.

The river of Blues е блус бенд, който връща класическия блус на българската сцена. Създадена в град Пловдив, бандата следва традициите на блуса от началото на 20 век.

Групата пресъздава духа на делтата от Мисисипи и ритъма от Чикаго Бас - Марин Абрашев Барабани - Тони Арнаудов Китара - Слави Андреев Китара - Боби Хармоника - Пламен Колев Вокал - Анди Райчев.

Те ще бъдат във Vintage House на 2 ноември (събота). Започва точно в 21:30. Вход 10 лева.

Днес е една от трите големи задушници в християнския календар – Архангелова. Денят е отреден за почит на мъртвите и се основава на вярата в безсмъртието на душата и във възкресението. Архангеловата задушница се отбелязва в съботата преди празника на св. Архангел Михаил (8 ноември) и е известна като мъжка, тъй е посветена на загиналите войни.

На Задушница се посещават гробовете на починалите близки. Помен може да се направи също в църква или у дома.