Пловдив стартира революция в детските градини с въвеждането на тази система на обучение, другите градове вече черпят опит

Зам.- кметът Стоянов: Надявам се този проект да се разрасне и да обхване цяла България с течение на времето

Екатерина Стоянова

В Пловдив стартира мини революция в социално-образователната сфера- въвеждане на Метода Монтесори в общинските детски градина. Градът ни първи се впуска в този амбициозен и иноваторски проект, като началото му бе обявено в средата на седмицата от кмета Иван Тотев и основния двигател в налагането на тази политика в забавачките- заместникът му Стефан Стоянов. Ресорни кметове на другите големи градове вече надзъртат към Пловдив, за да видят как стартира инициативата и дали ще могат да я приложат и при тях. Времето ще покаже, но темата привлече вниманието на стотици родители от града, които искат наследниците им да получават първоначални знания за живота извън традиционната консервативна система.

Не е било лесно да се стигне до решението за въвеждане на Метода Монтесори в Пловдив, тъй като са малко сведенията за него. Затова екипът на зам. - кмета по образованието – Стефан Стоянов провел редица проучвания.   Идеята  възникнала преди година и половина и привлякла вниманието и помощта на НБУ, хора, специализирали образованието си в Международната Монтесори Академия, както и психолози и педиатри, които добре познават тази система и могат да я преподават.  Подкрепа дошла и от частни софийски и пловдивски градини, както и Регионалния инспекторат. За проекта са подали ръка и партньорски организации от Германия.   За голямо щастие, четирима от специалистите са в Пловдив, сподели зам. - кмета Стоянов пред Под тепето.

За няколко месеца са успели да подготвят образователен модул към центъра за квалификация на НБУ. Експертите от университета също се включили много сериозно и така, преди 2 месеца, стартирала образователната програма за учителите в детските градини.

Целият процес е отнел около година и половина - от проучването и стартирането на идеята, до възможностите и реализирането. Преди да започне самото обучение,  бъдещите Монтесори преподаватели са били изпратени на място, в специализираните частни детски градини.  Там  видели  нагледно как минава един обикновен Монтесори ден.  Това ги мотивирало и те приели системата като лична кауза. Освен учители, в програмата са се записали и директори и всички са наясно, че това е много важна стъпка за развитието на образованието. Тя ще ни даде една съвсем различна перспектива и ни приобщава към онези 100 страни в света, които масово са въвели Монтесори метода. През септември ще се проведе вторият етап от обучението и се предвиждат добри резултати.

Зам.- кметът се надява този проект да се разрасне и да обхване цяла България с течение на времето.  Поради нарастващия интерес, той се надява Пловдив да е добрият пример, който да запали и останалите общини. Би било прекрасно, ако  Министерството на образованието припознае  този модел и се включи активно в процеса, казва Стоянов.

Методът Монтесори

Методът на Монтесори, най-общо казано, е специален начин на преподаване, в който учителят играе ролята на посредник. Залага се повече на практиката, вместо на сухата материя и децата могат да упражняват различните си умения. Така най-лесно може да се открие кое дете в какво е добро и на тази дарба да се наблегне. Методът създава ясни правила и дисциплина у хлапетата на много ранна възраст. Детските психолози го харесват, именно заради подхода към детето и относително лесния начин, по който му се дава свобода, но и ясни правила , които трябва да спазва.  Същевременно педагозите имат отговорността да учат децата от ранна възраст на важни неща за ежедневието – как да си отсервират, как да носят стол, как да си връзват обувките – все обикновени неща, които са много важни за едно дете.

Методът дава възможност на преподавателя да бъде посредник на детето, тоест да му помага да се развива. Дава се свобода на детето още на 3-годишна възраст да прави избор и да преценява за какво е готово и на къде иска да се развива.  Тези хора не се опитват да вкарат децата просто в 1 калъп, а от ранна възраст да се развива въображението, индивидуалността, а разбира се и работата в екип, да се създадат добри комуникационни системи с останалите деца.

През 1848 г. братята Михалаки, Димитър и Георги строят текстилна фабрика при днешното село Първенец

Михалаки Гюмюшгердан участва в турския парламент по времето на султан Абдул Азиз

Вместо Михалаки Гюмюшгердан наемен убиец застрелва брат му Димитър

Владимир Балчев

На 19 март 1906 г. многобройно траурно шествие изпратило видния пловдивски гражданин Атанас Гюмюшгердан, пето поколение на знатния род . Допреди няколко години покойният бил общински съветник и народен представител, познавали го сред най-висшите кръгове на властта. Церемонията била тържествена - държали се надгробни слова, чели се съболезнования. Тъкмо щели да затварят ковчега, някой се обадил, че Гюмюшгердан не е умрял. Всички се стъписали. В Пловдив още се помнели скандалите с няколко смъртни акта, издадени от некадърни фелдшери, след като медиците  обявили за мъртъвци хора, които още давали признаци на живот. Почудили се роднините на починалия какво да правят. Накрая решили да оставят през нощта тялото на Атанас Гюмюшгердан в гробищния параклис. На следващия ден опечалените отново се събрали край гроба.

С този скандал приключила епохата на Гюмюшгердановци в Пловдив. Повече от век представителите на фамилията управлявали града и списъкът на първенците под тепетата започвал с тяхното име. Иначе се предполага, че родът произлизал от село Бойково. Твърди се, че негов основател е Атанас Калмуков или Куманов. Имената на синовете му Димитър и Георги през 1769 и 1793 г. се срещат в списъците на майсторите от Пловдивския абаджийски еснаф. Записани били с името Гюмюшгердан, тъй като майка им носела наниз от сребърни пари. Внукът на някогашния селянин от Бойково, който получил името на дядо си Атанас,  към 1800 г. станал първомайстор на еснафа. Именно от наследниците на този Атанас идва голямата слава на рода. Имената им са Михалаки, Димитър и Георги. През 1847 г. те основали втората фабрика за вълнен текстил в България. Сградите построили между днешните села Първенец и Храбрино. Едната машина докарали от Виена, а останалите изработил по неин образец самоукият пловдивски майстор Атанас Сахатчи. Напук на неверниците, буйните води на Първенецката река завъртели машините и работата тръгнала на високи обороти. Тъй като се произвеждали вълнени платове за облекло на турската армия, пазарът бил необятен.

Макар и братя по рождение, собствениците били твърде различни. Михалаки Гюмюшгердан, крайно амбициозен, покрай жаждата за първенство прегърнал гръцката идея и оглавил борбата срещу пробужащото се българско самосъзнание в Пловдив. Георги бил кротък човек. Като гледал как брат му Михалаки мачка селяните от Родопите, за да натрупа бързо големи печалби, се възпротивил и напуснал предприятието. Най-малкият брат Димитър пък през 1849 г. станал един от  дейците за съграждане на българска църква в Цариград. Развоят на събитията неминуемо щял да изправи двамата братя един срещу друг. Случайността предотвратила неизбежното. През 1856 г. притиснатите от Михалаки Гюмюшгердан, жители на Средните Родопи потърсили за помощ един от водителите на българомохамеданите. Като не виждали друг начин, родопчани изпратили човек да убие Михалаки. Убиецът обаче не познавал по лице фабриканта. И като питал за Гюмюшгердан, вместо Михалаки, показали му Димитър. Наемникът прострелял смъртоносно най-малкия от братята.

През следващите години Михалаки Гюмюшгердан достигнал върховете на славата.  Участвал в първия парламент на султан Абдул Азиз и бил избран за негов председател. Завърнал се триумфално от Цариград през юни 1865 г. посрещнат възторжено от гръцкото население на града. Властта му в Пловдивската епархия, пише М.Апостолидис, станала равна на княжеската, а лично султанът го удостоил с титлата бей. Богатството му било огромно, сдобил се с необятни имоти. За живота и дейността му се изписани стотици страници. Гръцките автори го величаели едва ли не като светец, българските го проклинали като злодей.

Михалаки Гюмюшгердан щедро подпомагал гръцките училища в Пловдивската епархия, в памет на покойния си брат Димитър основал и поддържал със свои средства училище в Пловдив, подпомагал със стипендии обучението на студенти в Атина и Европа. Починал през 1880 г. Синовете му Атанас Димитър продължили неговата търговска дейност. Атанас Гюмюшгердан бил избран за депутат в Областното събрание на Източна Румелия, изявил се и като общински съветник. Димитър Гюмюшгердан бил вицеконсул на Испания в Пловдив от 1894 до 1930 г. Дипломатическата мисия била на ул. „Кракра” №4.

Част от потомците на големия род се изселили в Гърция, други останали в Пловдив и София. От някогашната славна фабрика днес се виждат само каменните зидове. По нищо не личи, че в това здание навремето вадели хляба си около 60 работника, а на поляната край реката спирали стотици камили, които товарели със стока за Цариград.

Няколко хиляди посрещнаха преждевременно Джулая в зала Колодрума

Екатерина Стоянова

Защо Uriah Heep са легенди в рока? Отговорът дадоха самите музиканти на сцената в зала Колодрума снощи, пред няколко хиляди свои верни фенове. Няколко десетилетия те не са направили и стъпка в страни от това, което обичат- истинския неподправен рок.  Не го направиха и снощи в Пловдив. Музикантите дадоха да се разбере защо са важна част от историята на европейската рок музиката със своя финес, изобретателност в композициите и сценично присъствие, което показва колко добре се чувстват на сцената и как точно там е тяхното място.

Силни аплодисменти и крясъци се разнесоха из  залата, когато членовете на групата се качиха на сцената. Музикантите върнаха рока от 70-те още с първото си парче. Малки деца подскачаха, тийнейджъри протягаха ръце, показвайки знаците за рок и мир и танцуваха, възрастни хора си спомняха младите си години, ритмично клатещи тела и глави, тактуващи си с крак, погълнати от музиката.

Бърни Шоу, вокалистът на групата, въпреки годините си, изглеждаше като дете – щастливо и усмихнато, изпълнено с енергия, което върши най-любимото си занимание. Той и Мик Бокс – единственият член на групата от самото й създаване, притежател на името  Uriah Heep и техен китарист, бяха като едно на сцената. Ръсел, Фил и Дейви също споделяха настроението. Имаше завършеност. Бандата осигури едно незабравимо преживяване на феновете си с перфектно във всяко едно отношение шоу. А Мик не пропусна да припомни на публиката за старите членове на групата, за приятелите си, тези, които вече не са сред нас.

Снощи Пловдив посрещна преждевременно Джулая. Изгревът дойде от осветителните тела на сцената и, разбира се, с култовото парче на Юрая в оригинал- July morning. Песента на живо за хилядите меломани се превърна в поклонение пред рока и музикантите на сцената. Има, още има много какво да дадат на музиката, категорични бяха феновете след шоуто.

Калин Врачански гостува в Пловдив само на 15 май в Пловдив за премиерното гостуване на авторския спектакъл на режисьорката Лилия Абаджиева „Игра на дама“. Пиесата е изградена по романа на Кортасар и върху текстове от „Дневникът на прелъстителя“ и Писмата на Кафка, строфи от любовната поезия на Бодлер, Елиът и Чехов.

„Този спектакъл се нагърби с една амбициозна и почти невъзможна идея да изследва любовното чувство във всичките му проявления. Любовта в момента, в който ни порази и може да бъде възторг, но също така, освен радостите и хармонията, които носи, понякога, дори в повечето случаи, тя носи и страх.", коментира Абаджиева. Вдъхновението при изработването на спектакъла за авторът и актьорите са черпели от желанието си да изследват сътресението на сърцето в любовта." Трудно е да се пребориш с желанията на сърцето, защото каквото иска сърцето го преследва докрай с цената на душата. И в крайна сметка става ясно, че е невъзможно да стигнеш до удовлетворение само от една единствена връзка", споделя Абаджиева.

Калин Врачански е актьорът, определен за проекциите на търсенето. За участието му в „Игра на дама"Абаджиева е категорична, че е достигнал до много голям диапазон на проявяването на своите възможности. В пиесата му партнират младите актриси Снежана Макавеева (Зорница в „Под прикритие) и Мила Люцканова („Сестри Палавееви”), както и Васил Витанов.

Сценографията  и костюмите са на  Васил Абаджиев.