Двете банди се чувстват като у дома си на сцената

Стефка Георгиева

Какво прави един артист, когато сцената му стане тясна? Излиза извън нея. Така направи и мъжкия вокал на Downer Kill – Любомир, който си грабна микрофона и скочи в погото, за да се разцепи заедно с хората, които дойдоха да подкрепят цялата банда на представянето на дебютното им EP.

Но всичко по реда си. На сцената на Stage 51, за да подгреят, първи излязоха момчетата от Paranormal, които вече са добре познати на пловдивската публика. Тяхната поява беше съвсем логична, имайки предвид, че музикантите на двете групи доста се преплитат и на моменти можем да кажем, че това са два различни проекта на едни и същи хора. Техните представяния винаги са били на ниво. Е, този път Крис забрави част от текста на едната песен, но можем да му го простим, първо защото е страхотен музикант и второ, защото публиката я изпя вместо него. Все пак не е станало нищо кой знае какво.

Точно тук не мога да не направя една вметка – това беше най-възпитана публика, която някога съм виждала. Обикновено на концерт е неистово трудно да се провреш между хората и да застанеш най-отпред, за да направиш сносни кадри от събитието. А какво се случи, се питате? Не само се шмугнах, но и ми предложиха да ми направят място! Благодаря на младото поколение, че не ме смля, а ме изтика напред и направи кадрите от това събитие възможни!

И вече идва ред на хората, заради които се организира всичко това. Downer Kill, разцепихте го тоя Stage 51. Има хора, които са родени за сцената или на сцената, не съм сигурна кое от двете е по-подходящо. При всички положения не те изглеждат добре на големия подиум, а подиума добива характер под краката им. Макар и това да е първото CD на бандата, те вече имат солиден опит в концертните си изяви. С щастие ще спомена факта, че миналата година Downer Kill свириха на Каварна Рокс, което е голямо постижение за младите таланти.

Това е група, която не може да си намери място на сцената. Поведението им отпред е естествено, личи им, че правят музиката си с желание и хъс, и искрено се забавляват по време на концертите. Любомир прелита през феновете, а те пък го носят във въздуха. Що се отнася до красивата Ирина – момчетата, които стоят срещу нея сякаш са готови да направят всичко, което тя им каже. „Пейте“ и те пеят, „скачайте“ и скачат. Китари, барабани – нямат грешка. Най-точно, може би, ще е да кажем, че сякаш са си вкъщи. Толкова освободено се държат. Подкачат, танцуват, комуникират непрестанно по между си, пълен кеф! Как да не усетиш, че това им е призванието?

На кратко – беше супер! Определено ги добавям в списъка с групите, чиито концерти е незаконно да се пропускат. Действате, хора, че публиката чака.

Plastic Bo. не са коловоз само за двама

Стефка Георгиева

Танци-манци в Петното. Докато краката те заболят, нямаш въздух, нямаш тяло, нищо няма, освен Plastic Bo. Не защото музиката е сетивна, а защото създава настроение, което те извежда извън негативизма и песимизма, които са неминуеми, понякога, в заобикалящата ни среда. Дори най-тъжната балада, преминала през техния аранжимент, може да ви усмихне и да ви забавлява, така че да не усетите чувството на тъга в нея.

С много настроение и енергия, бандата зареди своите фенове, събрали се,  за да се позабавляват заедно. Излетяхме като самолети със „Самолет“, пътувахме по „11 коловоз“, и писма изпращахме с „Писмо до твоето сърце“. Колкото и да ми харесва да си ги пусна вкъщи и да си подарявам усмивки с тях, на сцена звучат много по-добре. Чак ме е яд, че никой запис не може да пресъздаде усещането, което ти носи любимата песен, изпълнена от която и да е банда. 

Plastic Bo. са живият пример, че не са ви нужни невъобразим брой музиканти, за да правите това, което обичате и да ви се получава, което в случая е най-важното. Пък и пеят на български, за което получават искрени адмирации! Малко са групите, които запазват родната ни реч при създаването на текстовете. Ако обичате пънк-ска музиката, няма как да не ги заобичате и тримата. Всичко в тях носи радост, дори розовите струни на баса, които нямаше как да не направят впечатление. 

Единственото, което не ми хареса в целия концерт, беше това, че продължи кратко. Или поне така ми се стори. Когато танцуваш щастлив, някой превърта часовника твърде бързо напред.

“Изкуството и културата в най-чистата си форма са любов…”

Стефка Георгиева

„Проект Зората“ бавно и славно добива популярност не само в хип-хоп средите, но и сред станалата част от музикалната аудитория. Младите артисти тръгват из страната, за да популяризират своите идеи и изкуство, и на 16.05. пристигат в Пловдив, да за завладеят аудиторията на града под тепетата. Ако все още не знаете кои са те и с какво се занимават, вижте в следващите няколко реда.

В проекта участват общо 7 артиста:

1. MD Beddah на мъжките вокални линии.

2. Невена Колева е нежния глас в проекта. Познаваме Невена от dnb дуото Apo & Nevena. 

3. Владимир Манолов на китарата и на каквото и друго да хване в ръцете си. Влади свири на всичко. Също така пее в 3 църковни хора. Наскоро пя в хора на “Властелина на Пръстените”.  

4. Юли Хальов на барабаните. Много талантлив млад български барабанист, който не спира да тренира и да се усъвършенства в стремежа си за развитие.  

5. Зад виолончелото в музикалната групировка се крие Иво Александров, познат още като Freakcello. Той е най-младият и най-смело размахващият лъка си музикант в оркестъра на Музикален Театър София. 

6. На клавишите е най-младия член на „Проект Зората“ - Петър Петрушев. Пешо учи в Национално Музикално Училище. 

7. След първия им концерт на 20-ти декември към тях се присъединява и Илко Михайлов – DJ Unkle Billy, за да запълни липсващото звено в музикалния отряд. 

Ето как ми отговориха, когато ги попитах, кой беше инициаторът:  "Идеята е на Деян Минчев, който познаваме като хип-хоп изпълнителя MD Beddah. Това е една идея, която се e опитала да изплува на бял свят още по времето, когато е бил ученик в училище,  докато са изучавали произведенията, по чиито нов живот работим в момента.”

За щастие нищо не се е получило, защото тогава не е притежавал необходимите способности и зрелия поглед, който има днес. Голям късмет е, че идеята започна да се реализира десет години по-късно, когато той вече има осъзнат разум, за да работи с такава материя. Работата с народното творчество носи голяма отговорност, казва Деян.

Събрани заедно, тези хора работят в такъв синхрон, сякаш един ум създава всичко това. Идеята на „Проект Зората“‘, като цяло, е да се използва потенциала на съвременното музикално изкуство, за да се даде гласност на любими творби от големи поети - по-специално,  тези, за които официално знаем, че често в творчество си са търсили музиката и ритъма, но епохата, в която са живели и творили, не им ги е предлагала. Ясно изразена музикалност и математико-ритмическа точност при рецитирането (изпяването) на поезия в музикален ритъм се отличават в творби на Никола Вапцаров, Гео Милев, Теодор Траянов, Христо Ботев, както и на много други български и световни поети, но музикантите са решили да дадат вниманието си главно върху изброените. 

Не всички творби от творчеството на горепосочените поети са подходящи за музикална адаптация или интерпретация. На кои от тях са се спрели няма да обявяваме предварително, а ще го запазим като изненада. И тъй като артистите целят не само творчески и развлекателен, но и образователен ефект от цялото мероприятие, са включили към програмата и голям екран, на който, заедно с портрети на авторите, с музиката ще върви и текстът на всяко произведение в реално време. Така ще можем не само да чуваме, но едновременно и да четем произведенията и ще ги възприемаме по-ефективно.

Наскоро артистите пуснаха първото си видео към "Песен за човека" от Никола Вапцаров, което се радва на голяма популярност. На въпроса защо го правите, ми отговориха: „Правим го, защото вярваме, че когато различните разновидности на изкуството се обединяват тогава се ражда културата, а в нея се крие ключът към по-светлото бъдеще. Изкуството и културата в най-чистата си форма са любов, а тя е нещо, от което имаме голяма нужда в тези времена на промяна и преход.“

Нова енергия от една (не)софийска банда

Стефка Георгиева

Софийска банда дебютира в Пловдив. И как иначе?! Малко места у нас дават сцена на хора, които все още не са се доказали или пък отказват да свирят кавър парчета, а наблягат на авторска музика. Е, „Последните първи“ може да са всичко, което бихте и не бихте могли да си представите, но едно е сигурно – последни НЕ СА! Те заслужено получиха своята сцена и се утвърдиха на нея.

Миналата седмица в „Петното на Роршах“ се появиха нови лица. Те се казват Leever и са жестоки! Основно свириха кавъри (логично, имайки предвид, че свирят заедно от 2 месеца), които се приеха особено радушно от публиката, но пък най-добре приети бяха двете им авторски парчета, които ей така си избухнаха под тавана на Петното. Петър (вокали) и останалите момчета от бандата, а именно: Благо – китари, Георги – китари, Павел – бас и Кирилов – барабани, се съгласиха да разменим няколко думи след концерта, макар че бяха силно развълнувани, емоционални и уморени. Разбира се, да не забравяме изненадата, която ни спретнаха, когато видяхме Георги от небезизвестната група Лопатарка, да свири с тях.

„Първия ни концерт е в Пловдив, благодарение на онзи прекрасен човек, Никола Николов, вокалист на ТДК. С него се срещнахме на един концерт в София. Той ни попита как се казва бандата ни, тогава още нямахме име. Та Никола ни каза, че трябва да си измислим, защото ще свирим заедно. Това се случи преди месец. Никола е инициатор-лидер. И така решихме, че ще направим дебюта си в Пловдив.“ Това казаха един през друг всички от бандата.

Leever е софийска банда, без нито един софиянец в нея. Трима са от Враца, един е от Лом и един от Монтана, но тъй като общата дестинация е София, такова е положението, софиянци ги записваме. София ни е гнездото, казва Петър по този повод. Малките големи много им отива като название. Малки, защото все още не са завършили висшето си образование, но пък на сцената са мнооого големи! Пълнят я от край до край и няма място дори молекулка да се мушне между енегрията им.

Относно първата си поява на сцената, момчетата не скриха ентусиазма си от факта, че са свирели именно с ТДК. Трудно е когато две нови банди, никому непознати, организират съвместен концерт. Но когато свириш с група, която е добре позната на аудиторията и има изградена репутация, като ТДК, се получава контраст, от който може да се извлече полза, казват момчетата от Leever.

Малките големи са те! От тях не струи енергия, а се излива на талази върху публиката им и няма как да останете безучастни и да гледате мълчаливо отстрани докато те свирят. Надяваме се скоро отново да ги видим на пловдивска територия.

Нима е композиторът, който рисува

Стефка Георгиева

Нима Гуше е познат предимно като композитор и диригент на „Хора на оплакванията“, който за съжаление не успя да бъде реализиран в Пловдив. „Хорът на оплакванията“ е артистичен проект на финландските художници Оливер Кохта Калейнен и Телерво Калейнен, стартирал в Бирмингам през 2005 година, а днес реализиран в още 70 града по света. Включен е в списъка на Глобалните хитове на BBC. Авторите на проекта целят да съберат оплакванията на граждани и да ги обединят в специално музицирана песен. За целта Гуше е поканен като композитор, който създава песен от всички оплаквания и провежда репетиции с гражданите. След 4-5 репетиции всички оплакващи се изпълняват своята песен публично пред широка аудитория. 

Арт пространството на Point Blank обаче ни го показа не чрез музика, а чрез картини и графики. Черно-белите му рисунки запълниха стените с абстрактните си и наситени емоции. По необичаен начин Гуше пресъздава природата и заобикалящия ни свят. Фини детайли и щрихи ви придърпват неусетно към себе си, за да се вгледате по-дълбоко и по-дълбоко, докато не откриете нещо скрито под повърхността на графиката му. Ако сте хора със силно развито въображение – Бог да ви е на помощ! Можете да прекарате часове, взирайки се в експозицията и пак едва ли бихте успели да разгледате и вникнете във всичко, което той е показал. 

Експресия и характер. Само това ми се върти в главата, докато мисля за изложбата на иранеца, живял дълго време в Лондон. Дори в геометричните му изображения има толкова вложено от самия него, че повече би било непосилно може би. В подобни моменти се убеждавам как понякога липсата на цвят само засилва усещането и избистря съзнанието. 

Експозицията на Нима Гуше можете да видите в Point Blank (ул. Кожухарска) до 5-ти май. Творбите му могат да бъдат закупени директно от галерията (ако изобщо останат непродадени експонати до последния ден). 

Заповядайте в оазиса на хлапашките мечти на Питър Бекър
 
Колекционерът откри бутик за стари играчки на Отец Паисий

Аня Петрова

Детските години са най-сладките. Можете ли да си представите да можете да се потопите пак в тях? Да стъпите в свят, където играчките ви обгръщат, но онези пластмасовите, които се шарят по витрините, а онези истинските. Играчките, в които са вградени сърце и душа.
 
Питър Бекър е холандец, който до преди 7 месеца е живял в самото сърце на Холандия, а именно Амстердам. Сега е започнал своето приключение в Пловдив. Бил съм в София, там също е спокойно като за столица, но тук е различно, споделя той. Освен красотата на града под тепетата, една друга красота също му помага да вземе решението да се премести тук за постоянно и това е любовта. Осъзнава, че работата му в Амстердам е достатъчно гъвкава и стига да има интернет и компютър може да я върши от всяка точка на земята. Но преди всичко, поне за нашата история, Питър е колекционер на стари играчки. 
 
Малкото ъгълче на ул. Отец Паисий, точно до първата спирка на тролейбусите, сега прилича на фабрика за играчки ( пишем ви с особено чувство, тъй като въпросното място е старият офис на Под тепето и КАПАНА.БГ). Щом влезеш вътре няма начин да не видиш поне една дрънкулка от своето собствено детство. Питър съчетава полезното с приятното – все пак, за да работи му е бил нужен офис, но пък в него се е таяло и желанието всичките му играчки да са около него. Вярвам, че мястото ме намери, а не аз него, казва той за офиса си и сподели, че на подобно пространство не му отива да бъде на Главната, а трябва да е именно на улица като Отец Паисий. Когато отваря врати не очаква, че ще има особен интерес към хобито му, но бързо си променя мнението. Хората влизат вътре дори и само, за да разгледат, мислейки, че това е галерия, а продуктите са просто експонати. Дори за по-малко от час по време на самата среща с него, влязоха няколко човека, кой да остави малка метална лада или да попита кога е удобно да донесе своите ненужни играчки. Това е единият му начин да се сдобие с тях, а другият е като ги купува по интернет и веднъж месечно се прибира в Холандия, за да ги вземе от там и да ги докара до България.
 
Понякога ме мислят за луд, споделя той. Възрастен мъж да се занимава с играчки, но нали знаете, че няма по-хубаво от това да превърнеш хобито си в професия? Сега си представете, че хобито ви кара всеки един човек, докоснал се до него, да се усмихне.
Играчки събира от близо 30 години като всичко е започнало с една малка детска кола с педали. Сега такива може да намерите доста при него. Колекцията му съдържа стотици, че дори хиляди играчки, като всяка една от тях е уникална по своему. Най-старата играчка е една пожарна кола, която датира от 1940 година, която е единствена по рода си, а точно до нея е новинарското микробусче с камера на покрива, което е единствено по рода си за целия свят, тъй като няма друго останало, което да е с оригиналния си вид. Но те са част от личната му колекция, за която казва, че никога не би продал нещо от нея. Голяма част от играчките са с повече сантиментална стойност и повече мъжки, от колкото женски. Танкове, калашници, колички и камиончета и всяка една от тях с изпипани детайли, от кормилото до скоростния лост.  На бюрото му стои малък молив, наполовина използван, но с надпис „Пловдив“, който Питър намерил на битака. Ако някой влезе, види го и му стане мило, ще се зарадвам, казва той. Сам не може да повярва на какви неща попада в България и как хората всъщност не осъзнават колко много имат в домовете си и какви съкровища пазят. Оригинални играчки, дори все още с опаковките и то все такива, за които един колекционер би дал стотици долари, а ние ги използваме за украса вкъщи. Част от играчките не са били изкарвани от кутиите и никой никога не си е играл с тях, което Питър намира за изключително тъжно, тъй като макар и колекционер, осъзнава истинското предназначение на всичко около себе си. Всички играчки са наредени върху мебели, които е взел от Тютюневите складове. Масивно дърво, което е попило всяка доза никотин в себе си и още ухае на папироси. Трудно му е само да разбере защо някой би сложил ключалка и би провалил лика на шкафовете, при положение, че ако искаш нещо, то просто би счупил стъклото.
 
На въпроса дали мисли да се върне в Холандия, отговаря с твърдо НЕ. Поне не и за повече от седмица. Всичко в Амстердам е работа, работа, работа, работа, а тук е айляк, усмихва се той. Докато ние бягаме в чужбина, да търсим работа и пари, то чужденците идват тук, за да намерят спокойствието, щастието и любовта. Да сбъднат мечтите си и да започнат да живеят истински.

Галерийното пространство на Общински съвет Пловдив открива поредна изложба на 5 май от 18 ч. Експозицията носи името „РАЗЛИЧНИ”  и е на двама автори - Силвана Тодорова и Ангел Йорданов.

Силвана Тодорова е изкушена от изкуството от дете. Тя е ученичка на художника Димчо Павлов – Джиджо. Любопитно за нея е, че е завършила Технически университет и Стопанска академия – Свищов - бизнес администрация. Рисуването е нейният начин да преживява света и емоциите си. Самата тя споделя: „Рисувам от дете и днес продължавам да се забавлявам с цветовете и тяхното отражение върху мен.

Обичам и държа на приятелите си , които ме насърчиха да започна да излагам творбите си. Тази показност ме притеснява, искам тихо да нашепвам за себе си. Да докосвам сърцата на всеки, който разглежда пътуванията ми до различни състояния. Моята радост и щастие да ги обгърне да не се разсипват върху земята.” 

Силвана Тодорова има две самостоятелни изложби  - през 2013 и 2014 г. Тя е ясоцииран член на ДПХ.

Нейни творби са притежание на колекционери в България, САЩ, Германия, Гърция и др.

Ангел Йорданов е от Пловдив. Завършил е Национална гимназия по сценични и екранни изкуства, а след това придобива: бакалавърска степен по сценография и магистратура по живопис в класа на доц. Румен Жеков - АМТИИ.  Участвал е  в много сборни изложби в различни пловдивски галерии. Член е на СБХ и на ДПХ.

Ангел рисува в стил сюрреализъм, съчетан с реализъм и символизъм. В изложбата „РАЗЛИЧНИТЕ” е засегнал изцяло мъртвата природа, т.е. натюрморта като жанр. Интерпретира идеята чрез този жанр, че всеки живот на земята завършва със смърт, но от другата страна има вечен живот. Съпоставяйки живота и смъртта, като два естествени контраста, иска да внуши на зрителя, че животът всъщност е като монета – „ези- тура”. В настоящата изложба представя 13 свои живописни творби и разбива предразсъдъка, че 13 е фатално число. И вярва, че за него 13 ще е щастливо число и отваряне на нов път към ценителите на изкуството, провокиран от творческите му търсения.

 Изложбата ще продължи до 18 май.