Капана.БГ
Лампички
Кирил Николов
Вече шест месеца летим, голямо летене пада. Започна да ми омръзва. Досега бях летял в Космоса само за по месец-два. Вярно – корабите, с които пътувах бяха доста по-малки и с по-малко екстри, но и в най-големия кораб да летиш, като си ограничен в едно кюмбе от секретни металически сплави, почваш да се изнервяш. Отначало бях ненаситен – то кино, то театър, библиотека, дискотека, сауни, мауни, басейни, водни пързалки, ски алпийски дисциплини, масажи, хепи-ендове и т.н. После ми омръзна. Е, най-дълго се задържах при хепи-ендовете, но и това си омръзва – повярвайте ми.
Дзяпам в почивките галактиките, звезди-джуджета, звезди-великани, планети, астероиди, протуберанси и кво ли не още – бая има за гледане. След първия месец разбираш, че всичко е едно и също. Мисля си, че този свят, който открихме преди няколко години и сега отиваме да покорим, едва ли е по-различен от нашия. Щом има атмосфера като нашата, същите келеши ще живеят и там.
Започнах да страдам от носталгия по Земята. Там вече половин година ме чака моята Голяма любов. Обикнах този човек още щом го видях, въпреки че мнозина го отбягваха преди това. Всеки се отвращаваше от косматата му опашка, защото в средите на астронавтите, бе на мода опашките да се бръснат. Но аз съм си бил винаги старомоден. Например, не отидох при „Братя Енчеви” да ми махнат втория нос, нито да ми присадят шести пръст на ръцете от титаниумни сплави, с който да си чистя ушната кал. Да, гледаха ме присмехулно в обществото, понеже мислеха, че имам ужасно много ушна кал. Обаче в едни много древни манускрипти в Александрийската библиотека /в Горно Александрово сити, Сливенско/ бях прочел за едни хартиени фишеци, които се палят в ушите и така изсмукват ушната кал. Родих се с тая техника, а освен това излекувах и запека на любимия човек. Вярно, рунтавата опашка малко пречеше, пък и се цапаше, но пак в същата библиотека бях прочел за много стари сексуални техники, в които козината на мястото на контакт е пораждала невиждана днес по земята страст.
Уф, допика ми се. Натискам десния си мамиларен протуберанс /понеже съм левичар, та копчето е отдясно/ и урината ми мигновено ме напуска, излъчвайки се на Хигс-Игрегс бозони през порите на моето тяло по въздушно-капков път, носена на Гама-Щомбаерхелфшнер вълните до WC станцията. Нокътя на левия ми палец светва в мигащо-лилаво, а ръката ми се тресе в равномерни пулсации. Олеле! – бордовата лаборатория е открила левкоцити и еритроцити в пикнята ми. Сега ще ме евакуират на някоя космическа станция и преди да ме вземат обратно ще подменят химическия състав на телесните ми течности. Тревожа се, сигурно ще стана стерилен и моята Голяма любов ще ме напусне, понеже нашето дете, което биха изработили по поръчка в Центъра за Развитие на вселенската демография, няма да има моите биометрични данни.
Тичам при Главния лекар на кораба. Успокоява ме – грешка в химическия анализ на урината ми. В представителните молекули имало примеси от сополите на помощник-боцмана от деветнадесета палуба, полепнали по вентилационната система в коридора. Затова, не за друго, съм дал лоши резултати.
След три години пристигаме на новата планета. Кацаме в една пустиня с размерите на Латинска Америка и от пясъците се показват едни гризачоподобни, държащи нещо като лампички в пипалата си. С помощта на ултра-кибер-ленгуич четеца разбираме, че не сме желани, ама хич. След шумната подигравката на сополивия боцман /думата започва с буквата „Ф”/ един гризач го светна с фенерчето и той изчезна на мига. Пак с помощта на машинния транслейтър разбрахме, че са го върнали на Земята и семейството му току – що го е отпъдило от дома му, понеже се е провалил на галактическата мисия – бил обявен за „лузър”.
Тежка съдба, потръпваме и бързо потегляме по обратния път като „бити педерасти”. Тоя лаф го бях чел в едно писмо на три пъти прадядо ми, до моята три пъти прабаба, в което той й съобщава как неговата част избягала от Афганистан, а едно войниче след девет месеца родило. По негово време, знам от книгите, е имало различни полове. Затова е имало и педерасти. Сега вече няма, та ние си литнахме към Земята като най-обикновени хора.
На втората година по обратния път Началникът на хидратиращата система вика, че сме се минали с това пътуване назад. По-добре било ония плъхове да ни светнат и нас с фенерчетата и вече сме щели да бъдем на по един тон водка – единственото алкохолно питие на Земята, въведено с Указ след Победния триумф на „Пингвините от Франц Йосифова земя”. Така се наричаха партизаните-ескимоси, които поголовната световна индустриализация бе направила зиморничави и те бяха водили столетна и накрая - успешна борба в името на Глобалното затопляне.
Капитанът го смъмри, че е много нетърпелив и че не би искал да отнемат ордените и медалите му като някакъв лузър. Наказа го без „хепи-ендове” до края на полета. Малко преди да кацнем хидроинженерът умря. Лекарят вписа в дневника, че е в резултат на хормонално пренасищане.
На земята капитанът бе обвинен, че като длъжностно лице, натоварено с дейност, представляваща повишена опасност, при изпълнение на служебните си задължения е превишил властта и правата си, в резултат на което е настъпила смъртта на човека – също длъжностно лице. Няколко години по-късно го оправдаха, тъй като бе установено, че в рода на покойника хормоните са били винаги дефицит и стойностите, констатирани при неговата смърт не биха могли да убият и мишка при годишно въздържание.
Моята съдба бе нелека. Аз се върнах от космоса с депресия, която нито водката, нито опашката на Голямата ми любов можеха да излекуват. Принудих се даже да си махна втория нос и да си сложа метално кутре, но ушната ми кал се бе втвърдила от неизвестен за медицината секатив. Никакво облекчение.
Накрая, скитайки в недрата на Марианската падина, която още преди 70 години бе обявена за резерват, където гнездят ендемични видове птици, аз попаднах на една много стара баба. Тя бе дребна, а ръцете й повече приличаха на пипала. В лицето бе съвсем като гризач, а космите на мустаците й припряно подскачаха при всяка дума, жест или мимика. Още щом ме видя, старицата ме попита дали съм бил на планетата на гризачоподобните. Кимнах и тя ме светна с едно фенерче.
Сега, от дупката в пясъците на далечната пустиня светкам с персоналното ми фенерче и през космическата шир изпращам на земляните тази история.
Моля ви, добри хора, свържете се с моята Голяма любов и я заведете при бабата в Марианската падина! Помолете я да светне с лампичката любимия ми човек, но преди това той да си обръсне опашката, че тук е много жега и няма да му е комфортно.
Само с мустаците се свиква трудно, остри са и много сърбят. Добре, че си махнах втория нос. Благодаря ви Братя Енчеви!
Bee Bop Café за първи път с два последователни концерта
Поради големия интерес към събитието - Jazzstory за Франк Синатра във вторник 17 март и факта, че вече няма свободни седящи места за концерта от 21:00ч., екипът на Bee Bop Café, със съгласието и желнието на музикантите, ще направи за първи път в кратката си история два последователни концерта в една вечер.
Първият ще е с начален час 19:00ч., с цена на билетите от 15 лв. - седящи, 12 лв. - правостоящи и 7лв. - студенти.
В 21:00ч. салона ще отвори врати за втория концерт, който ще започне в 21:30ч..
Седящите места за 21:00ч. на цена от 20 лв. са изчерпани, но ще можете да влезете като правостоящи на място!
Можете да резервирате места за концерта от 19:00ч. на тел: 032 594 779 или да дойдете на място за един от двата сета (19:00, 20:00ч.)!
Надяваме се организирането на два последователни гига в една и съща вечер да се превърне в традиция и все по-често интересът към събитията да е толкова голям!
Шекспир - съвременен и жесток
На 25 март 1616 година Уилиям Шекспир пише последната си пиеса - своето завещание. Арт-сцена „4хП“ ви предлага да вземете част от Шекспир със себе си. В петък 20 март от 19:00 час и събота 21 март от 19:00 часа ще се играят представленията „Ромео и Жулиета, сонет за безсмъртната любов“ и „Хамлет или три момчета и едно момиче“.
„Ромео и Жулиета, сонет за безсмъртната любов“
Запознайте се с едно момче и едно момиче, които не подозирате че съществуват. Този път – не за да видите колко от вас има в Шекспир и колко от Шекспир във вас, а за да се откажете от себе си, от мислите, от логиката си, от морала, от семейството и обществото си и да си кажете „Аз не съм това, което съм, защото съм само това, което съм. Така вече става!“.
Режисьор:
Николай Георгиев
Текстове:
У.Шекспир
Хореограф:
Петя Йосифова
„Хамлет или три момчета и едно момиче“
Три момчета и едно момиче е жестоката реплика на Шекспир формулирана от Ян Кот и хвърлена като ръкавица в лицето на нашето жестокo “днес”, жестока сценична визия за убийството не на Хамлет, а на “гена”Хамлет – за да изчезне той завинаги и да не тормози повече човешкия род.
Колко близо сме до Светото Писание и до историята за Христос и цар Ирод.
Режисьор:
Николай Георгиев
Текстове:
У.Шекспир, Хайнер Мюлер
Идея:
проф. Ян Кот
Хореограф:
Петя Йосифова
Пролетен бал в операта
Мистерията на българските гласове, Орлин Горанов и Еделина Кънева посрещат пролетта с Бал в операта
Пролетта в Пловдив идва с Бал в операта. След новогодишния оперен празник в края на 2014, Домът на културата отново ще се огласи от музикален маратон на 21 март събота. Програмата на Пролетния бал е разделена в два основни концерта.
Световноизвестната формация "Мистерията на българските гласове" ще се качи на сцената в 18:30 часа заедно със симфоничния оркестър на Пловдивска опера. Женският народен хор към БНР с диригент професор Дора Христова отдавна се е превърнал в една от емблемите на българската национална идентичност. Певиците са изнесли повече от 1250 концерта в едни от най-престижните концертни зали на Европа, Азия, Америка и Африка. През 1990 година хорът е удостоен с голямата американска награда за музика "Грами", два пъти е носител на наградата "Кристална лира", номиниран е от Международната федерация на хоровете за културен посланик в страните от Европейския съюз. В концертната програма са включени и симфонични произведения от български автори като "Рапсодия Вардар" от Панчо Владигеров.
Орлин Горанов и Еделина Кънева ще са солисти на втооия концерт с шедьоври от опери и мюзикъли от 20:30 часа. Изпълнителите са сред малкото звезди в България, които с лекота и съвършенство преминават в различните жанрове. За двамата няма тайни нито в попмузиката и джаза, нито в операта и мюзикъла. Еделина и Орлин признават, че ги свързва не само страстта към изкуството, но и свободният дух на артиста.
Амбицията на Държавна опера Пловдив е да превърне в обществена и културна традиция събитието "Бал в операта" по примера на големите оперни театри в Европа. Предвиждат се по четири бала всяка година. Билети за Пролетния бал в операта с концерти на "Мистерията на българските гласове" и на Орлин Горанов и Еделина Кънева се продават на касата на Концертна зала, в Билетен център пред Общината и онлайн в eventim.bg.
Старт на пролетния хип-хоп сезон със So Called Crew
Рап приятелите ни от SO CALLED CREW отново идват в града под тепетата и откриват пролетния хип-хоп сезон на 20. март, петък в клуб Библиотеката. Поводът за първото им гостуване в Пловдив за 2015 година е новият албум на ЖЛЪЧ / ГЕНА - YДАР. Освен с жлъчните рими и болните бийтове в него, крюто пристига с целия си репертоар и в пълен състав - SO CALLED CREW са MC-тата ЖЛЪЧ, БРЯТ ЧЕ и БАТЕ ДОУЕН, графити-артиста и бийтбоксър TRASHER и продуцента и DJ Евгени.
Албумът YДАР е съчетание от зверски винилни бийтове и смели лирики, удрящи точно в целта. В траклиста са 13 парчета, сред които колаборативните Престиж със STARTERAs и Нас с DJ SKILL.
Рап програмата, която сме подготвили за ценителите на истинския хип-хоп,започва в 22:30, а за локална подкрепа зад грамофоните рамо ще удар пионера на пловдивската сцена DJ SKILL от Ударната група. Входът е 4 лева, а срещу още 10 можете да се сдобиете с YДАР-а на CD.
Събитието е от поредицата концерти на Affirmative Re-Action, които продължават да работят над концепцията на сплотяване на ъндърграунд артистите от Балканите. Вижте страницата им тук.
Facebook събитие: https://www.facebook.com/events/786327504779229/
Качественият хип-хоп е гарантиран!
Природата влезе в Баския с Гери Табакова
Стефка Георгиева
Първата самостоятелна изложба на Гергана Табакова бе открита в Basquiat тази вечер. Заведението стана галерия за пореден път. Още от входа се усеща духа, който носи тази жена. Нея няма как да не забележите и разпознаете. Бижута от естествени материали, цвят, хармония и любов към природата. Това е тя.
В картините ѝ са изобразени само и единствено животни. Експресивни и чувствени, те предават духа на своята създателка силно и убедително. Гери е от онези хора, които просто умеят да правят нещо и това си личи. Тя сякаш има свободолюбивия дух на красивите създания на природата, които пресъздава с бои. Ако го нямаше този елен, нямаше да има изложба, каза художничката за една от първите си картини. Той ме провокира и запали да продължа с останалите.
За да усетите това, което е написано по-горе, трябва да видите работите на Гергана, а това можете да направите до 15-ти март. Няма как картините на това дете на природата да не ви докоснат.
https://kapana.bg/kakvo-da-izberem/itemlist/user/570-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B3?start=15029#sigProId760bddf428
Bad Mаnners забиват тази вечер под тепетата
Легендите на Ска музиката Bad Manners идват в Пловдив да изнесат концерт, част от турнето им в Източна Европа!
Британската банда ще забие в клуб ''Stage 51'', заедно с пловдивската ска-пънк група ''Нещо цветно''!
Елате да се насладим на старата английска ъндърграунд култура, примесена с кавърите на подгряващата банда!
Начало: 19:00 часа
Вход: 20 лева
Aфтър парти: Пъб Белия паяк