Капана.БГ

Капана.БГ

Откриването на Първия Международен Фото Салон в галерията на ДПХ на Гладстон премина през рамките на сто и една снимки, петдесет и седем автора и двадесет и шест държави. Денят 21 май не е случайно избран. Това е Световният ден на културното многообразие за диалог и развитие на ЮНЕСКО. Една снимка може да каже над хиляда думи, може да те накара да се разплачеш или разсмееш. Болка, щастие, непукизъм и мотивация бяха събрани в галерията. Зад стъклото на всяка една рамка се криеше повече от една история – тази на автора, тази на самото изображение, тази на чувствата и тази на спомените.


Сребърният медал в конкурса в категорията цветна фотография прибра пловдивчанинът Минко Михайлов. Миналата година спечелих златен медал на подобен конкурс, но друго е да спечелиш приз в родния си град, казва той с усмивка на лице. Неговата снимка „Извисен” е правена тази година в Камбоджа. Любител пътешественик, обикаля по света и тази година покорената му цел е била Индокитай. Самата фотография е заснета в храма Ангкор Ват, който се посещава от туристи, но има и действащи монаси. Снимката ми пази усещането за преживяното там, щом я видя все едно съм пак там. По принцип се заниманието му е да снима сватби, но това, което му е на сърцето, са дивите животни, пътешествията и всичко, което фотоапаратът му може да запечата от тях. Сред всички отличени се чуха още цели 4 български имена – бронзът за цветна фотография беше присъден на Евгени Генчев, почетно поощрение на FIAP за черно- бяла и монохромна фотография отиде при Димитрина Андреева. С диплом на членове на журито бяха отличени Красимир Матаров и добре познатият ни пловдивчанин Стоян Илиев (велик пич и велик фоторепортер). Това си е чисто постижение за българската фотография предвид факта, че постъпилите снимки в началото са били цели 1257.

За организаторите това е мечта, станала реалност след повече от две години опити за реализацията й. По-голямото удоволствие ще бъде да знаем, че много хора са дошли да я видят и са получили емоциите, които и ние изживяхме. Защото не съществува организатор, който прави нещо сам за себе си – прави го, за да го сподели с хората, казват виновниците за тази прелестна изложба. Макар и да смятат, че в галерията на Гладстон програмата е доста наситена казват, че държавата и местната власт могат да направят така, че арт пространството да се превърне в уникален център. Има даденостите, но всичко вътре се руши. Държавата трябва да си застане на мястото и да дава пари за култура, изкуство, за поддръжка, допълват организаторите.

А те- правят всичко, което зависи от тях. Кандидатстват по конкурси и програми, канят ги, че даже и идват. Даже началникът на отдел Култура беше сред гостите на Фото салона и си тръгна с усмивка на лице и с пожеланието да продължават все така. Всички бяха съгласни, че за голяма изложба няма по-добро място в града. Отвореност, откритост, просто се нуждае от вътрешен ремонт, малко стягане и да се създаде едно красиво пространство, което да приютява красиви творчества. Този Международен Фото Салон е с амбициите да се превърне в една традиция. Рано или късно всеки творец стига до потребността да сподели своето изкуство с по-широка аудитория. Конкурсите са именно за това - къде се намира твоя талант, ще бъдеш ли харесан. Такива събития не бива да плашат младите, а точно обратното – да ги мотивират да се себеусъвършенстват. Не съществува успял фотограф, който не е опитал поне сто конкурса, половината от които задължително изгубени. Не съществува по-хубаво чувство от това творбите ти да бъдат разбрани, харесани и да доставят емоцията, която самият ти си вложил в тях. Младите трябва да творят и атакуват, мотивират организаторите новото поколение фотографи.

На 2 юни /понеделник/ от 18 ч. в Културен център „Тракарт”
Снимките са направени в Сирия от фотографа Васил Къркеланов

“Основно се занимавам с модна и рекламна фотография, но това лято получих предложение да се включа в един хуманитарен проект, свързан с бежанците и по-специално децата в Сирия. Приех почти веднага и след две седмици заминахме. Там попаднах в изцяло друг свят. Свят на граници. Граници между държави, между мира и войната, между различни религии, между отчаянието и надеждата, между живота и смъртта. Земеделци, занаятчии, учители, лекари, студенти, изгубили бъдещето си. Жени, изгубили мъжете си, майки синовете си, деца изгубили родителите си... Снимахме в лагера Атма, Северна Сирия, където живеят над 20 000 души, предимно жени и деца избягали от ужасите на войната. Голяма част от тях живеят под открито небе, тъй като палатките не стигат за всички. Там, без почти никакви условия за живот, без храна, вода и канализация, живеят вече две години тези, които нямат средства или документи, за да продължат по-нататък, през границата с Турция. Пътувахме и до района Jabal al-Zawiya, където в пещерите под останките на древен град живеят предимно деца, останали без роднини по време на войната. Децата на Сирия. Рано помъдрели, видели и преживели преждевременно много болка и страдание. Именно в техните очи видях надеждата. Надеждата, че ще има „Утре“. Утре, когато отново ще имат дом. Когато ще могат да ходят на училище, без да се страхуват. Когато ще имат обяд. Когато отново някой ще ги целува за лека нощ. Деца, на които им се играе и чийто очи се смеят, малко след като са плакали. Най-красивите деца, които съм виждал.”
                Васил Къркеланов
Вход свободен

Понеделник, 26 Май 2014 03:00

Попарт в Стария град

Родопската черга. Така напоследък наричат една странна попарт творба на много автори- време, безхаберие, беззаконие, безпаричие… Тя е като нехарактерна огризка в една галерия от автентични къщи, арт пространства и ресторанти, запазили духа на историята. Секунди преди да се качите на Небет тепе, ви посрещне една по-различна сграда. Порутена, изкормена, на места изгорена и пълна с всевъзможни боклуци. Торбички се веят от балкона, висят разни парцали, тревата в двора стига до брадичката, а на места се виждат и следи от изгорено.
Няколко пъти се е налагало да викаме пожарна, казват от близката галерия. Къщата е обитаема, макар и нерегламентирано. Хора без покрив над главите се възползват от забравената и изоставена сграда. Някогашна красива къща, нечий дом в момента, чака до върха на Небета някой да се погрижи за нея или времето и нехайството да си свършат работата, като падне сама.

ABSOLUT VODKA, ONE DESIGN WEEK И ОБЩИНА ПЛОВДИВ: ABSOLUT KAPANA LOGO

 

Бъдещият артистичен център на град Пловдив – Капана – ще има свое лого и съвременна визуална идентичност. Български и чуждестранни графични дизайнери ще работят по създаването им в рамките на конкурс на ABSOLUT VODKA в програмата на ONE DESIGN WEEK 2014. Цялата информация за конкурса е на уеб адрес www.absolutkapana.com. Победителят в него ще получи парична награда в размер на 5000 лева, осигурена от Перно Рикар България.
София, 26 май 2014 г. - ABSOLUT VODKA, пионер в развитието на визуалните изкуства в цял свят и ежегодният международен фестивал за дизайн и визуална култура ONE DESIGN WEEK (20-29 юни 2014, Пловдив), в партньосртво в Община Пловдив – кандидат за европейска столица на културата 2019, обявяват международен конкурс за официално лого на квартал КАПАНА в град Пловдив – ABSOLUT KAPANA LOGO. Конкурсът се организира с цел изграждането на трайна визуална идентичност на КАПАНА, артистичният център на град Пловдив, в подкрепа на кандидатурата на града за Еропейска столица на културата 2019.
Конкурсът ще бъде отворен както за български, така и за чуждестранни дизайнери, помагайки на КАПАНА да черпи и дава вдъхновение на артисти от цял свят. Дизайнерите ще бъдат поканени да представят своя оригинална интерпретация на есенцията „Историята и бъдещето на Капана“, под формата на графично лого. Конкурсът се провежда в един едтап, в който всички учстници трябва да подадат по максимум 3 предложения.
Финалният победител ще бъде избран от 6-членно жури в състав: Стефан Стоянов – заместник-кмет с ресор “Култура, образование, туризъм, иновации, развитие и европейски политики" – Община Пловдив, Марко Белестрос – основател на дизайн студио Letra, Хорхе Перес – Директор Проучвания в IED Барселона, Полина Влахова – Маркетинг Директор Перно–Рикар България, Йордан Жечев – Креативен Директор ДДБ София, Асен Асенов – директор на платформа за съвременни изкуства и култура EDNO.
Основни критерии при журирането ще са:
• Отношение към историята и есенцията на КАПАНА
• Оригиналност и разпознаваемост на графичния идентитет
• Естетика
• Функционалност
Желаещите да участват в конкурса трябва да изпратят своите предложения до 22 юни 2014 г. включително на адрес Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите., заедно с формуляра за участие (Приложение 6) и подробна автобиография на автора/авторите на проекта, заедно с графични материали - един pdf файл във формат А1 (до 200 MB) и копие във формат jpg (до 10 MB). Графичните материали трябва да включват графична и/или рисувана визуализация на проекта, както и текстово описание на концепцията на проекта, също разположено в подадената графична подложка. Всичко това, както и пълните подробности около конкурса ABSOLUT KAPANA LOGO са на уеб адрес www.absolutkapana.com .
ABSOLUT VODKA, ONE DESIGN WEEK И ОБЩИНА ПЛОВДИВ:
ABSOLUT KAPANA LOGO
Журито на конкурса ще направи селекция от подадените в този формат проекти, които ще бъдат представени със специална изложба между 27 юни и 6 юли в рамките на ONE DESIGN WEEK 2014 на главната улица в Пловдив. На 27 юни ще бъде обявен победителят в конкурса, чиято награда ще бъде 5000 лв.
xxx
КАПАНА носи името си от XV в., когато две тесни пазарни пространства, притиснати отвсякъде с дюкяни и наречени „Ун капан” и „Буюк капан”, кръщават квартала наоколо. Това е занаятчийската чаршия на Пловдив, където кипи невероятно пъстър живот – през 1652 г. дюкяните там са 880 на брой. Сред най-внушителните сгради в КАПАНА са тази на Куршумхан, в която се помещавало управлението на абаджийския еснаф и Големият безистен - правоъгълна едноетажна сграда с площ 500 кв.м, в която търговците прибирали стоката си. Около безистена били работилниците на различните сдружения, а имената на част от улиците, запазени и до днес - "Железарска", "Златарска", "Абаджийска", "Кожухарска", подсказват къде са били събрани магазините на всеки от занаятите. През 1906 г. в Пловдив избухва голям пожар и огромна част от сградите на КАПАНА са загубени завинаги. През 1981 г. за първи път група проектанти и архитекти представят проект за обновяване на КАПАНА, който има за цел да го превърне в мултифункционално място и в същото време да запази автентичния дух на квартала. Желанието им е старите сгради да бъдат запазени, а новите строежи да бъдат съобразени със стила на комплекса. През 1983 г. десет обекта са реконструирани.
Събуждането на КАПАНА започва отново тази година с идеята на фестивалната платформа за изкуство, култура и начин на живот ЕДНО да вдъхне нов живот на запуснатите пространства в КАПАНА. Трите фестивала, които ще се проведат в Пловдив тази година - ONE DESIGN WEEK, ONE DANCE WEEK и ONE ARCHITECTURE WEEK, ще съберат дизайнери, архитекти и творци от танцовото изкуство. С тяхна помощ и с тази на пловдивчани се очаква КАПАНА да се превърне в първия квартал на творческите индустрии в България.

Неделя, 25 Май 2014 03:00

Пънк принцеса на бала

Пепс от Руската с раница и кецове на абитуриентската вечер в Марица

Сред морето от рокли тип перде и пайети на всеки сантиметър на завършването на випуск 2014 от Руската гимназия се открояваше едно девойче. Пънк принцесата Пепс беше заложила на възможно най- изчанчения стайлинг в общото еднообразие на копи-пейст холивудски блясък и чалга стилистика пред хотел Марица. Като сложа токове приличам на щраус, а да нося малка тъпа чантичка е невъзможно, коментира тя кецовете и раницата на гърба си. Сред всичките сковани физиономии,които можеха да се видят сред завършващите, именно Пепс беше тази,която  разнообразяваше. Подскоци,  физиономии, игри с роклята – все неща, можещи да допринесат за тройно по-хубавия й архив от абитуриентски снимки.

 

На 2 юни /понеделник/ от 18 ч. в Културен център „Тракарт”
Снимките са направени в Сирия от фотографа Васил Къркеланов

“Основно се занимавам с модна и рекламна фотография, но това лято получих предложение да се включа в един хуманитарен проект, свързан с бежанците и по-специално децата в Сирия. Приех почти веднага и след две седмици заминахме. Там попаднах в изцяло друг свят. Свят на граници. Граници между държави, между мира и войната, между различни религии, между отчаянието и надеждата, между живота и смъртта. Земеделци, занаятчии, учители, лекари, студенти, изгубили бъдещето си. Жени, изгубили мъжете си, майки синовете си, деца изгубили родителите си... Снимахме в лагера Атма, Северна Сирия, където живеят над 20 000 души, предимно жени и деца избягали от ужасите на войната. Голяма част от тях живеят под открито небе, тъй като палатките не стигат за всички. Там, без почти никакви условия за живот, без храна, вода и канализация, живеят вече две години тези, които нямат средства или документи, за да продължат по-нататък, през границата с Турция. Пътувахме и до района Jabal al-Zawiya, където в пещерите под останките на древен град живеят предимно деца, останали без роднини по време на войната. Децата на Сирия. Рано помъдрели, видели и преживели преждевременно много болка и страдание. Именно в техните очи видях надеждата. Надеждата, че ще има „Утре“. Утре, когато отново ще имат дом. Когато ще могат да ходят на училище, без да се страхуват. Когато ще имат обяд. Когато отново някой ще ги целува за лека нощ. Деца, на които им се играе и чийто очи се смеят, малко след като са плакали. Най-красивите деца, които съм виждал.”
                Васил Къркеланов
Вход свободен

Неделя, 25 Май 2014 03:00

Шнитер не е убит, а ограбен!

Къщата на Иван Андонов край Централна гара е руина отвън, но музей отвътре

Шедьовърът на Йозеф Шнитер разграбен и осквернен по комунистическо време, плаче за реставрация

Градоустроителят прави революция с проектирането на скрития днес за погледа дворец- прави вътрешни тоалетни
 
Всички знаем кръговото на Централна гара. Всички сме висели там с векове по задръствания. Чакаме рейсове на спирката, или зеления светофар зад волана. Виждаме изкривените плочки, дупката в асфалта или просто броим дюнерджийниците и кебапчийниците наоколо. Това, което обаче никога не забелязваме, е един диамант, скрит зад временна постройка- месарски магазин днес, казино в миналото. Зад тях е скрит, скрит за света е изключителният шедьовър на Йозеф Шнитер- Къщата на Иван Андонов. Тя е от първите творения на градоустроителя на Пловдив. Домът на няколко поколения е все така действащ, макар и външно да не си личи.

Къщата е построена 1892 година. Проектирана от архитект Шнитер в европейски стил, с високи тавани по 4 метра, с много прозорци, светлина и въздух. Дебели стени и великолепни дограми, невероятни архитектурни елементи, динамика в линията… Истинска прелест. Арх. Шнитер шлифова диаманта си за видният възрожденец Иван Андонов- обществен деец, учител, адвокат, журналист, участник в националноосвободителното движение от 1 872 г., е дин от организаторите на Съединението, виден общественик и деец на Народно-либералната партия в града . Андонов е имал десет деца и Шнитер е взел в предвид огромната фамилия на общественика при проектирането на къщата. Горният етаж е бил единствено за детски спални. На долния архитектът прави работен кабинет, приемна и спалнята за родителите. И нещо изключително за онова време- две тоалетни и баня вътре в къщата. Докато всяка българска къща се е гордеела със санитарен възел в двора, то Шнитер е бил достатъчно съобразителен и мислещ в перспектива, за да създаде нещо подобно.

Къщата заживява своя бурен живот с фамилия Андонови. Вътре са живели пет поколения, дали видни личности на града и държавата като цяло. Като големият режисьор Иван Андонов,  проплакал за първи път именно между стените на тази сграда.

Къщата не е убита, просто е ограбена. Не аз съм виновен за това престъпление, не аз сторих това на архитектурния шедьовър, казва днес Андон Андонов- бившият областен управител, който днес живее под покрива на Шнитеровото творение.

При назначението му като областен управител заплатата му е била 80 000 лева деноминирани пари, което се равнява на днешните 80 лева. Максимумът до който е достигнал като заплата бил 800 лева. За всеки е ясно, че с подобни доходи ремонт на подобен имот не може да се направи. Това, което е успял да стори през годините на прехода е частична реставрация и ремонт на един балкон и крилото около него, който му е излязъл 1000 долара.

По комунистическите закони през 1967 е било възможно да се отчужди къща, стига това да не включва лицето на самата сграда. Дори законът не е успял да попречи на нечий тлъсти мечти. Красивата ограда с масивна врата, големият двор с чемшири, цариградски люляци, френско грозде и борове- всичко било унищожено, сравнено безжалостно със земята.  Дойдоха, събориха оградата и откраднаха вратата, спомня си с тъга Андонов. Семейството му е скочило на бунт в защита на безценната си собственост, но властите са казали „Прибирайте се да не ви пратим в Белене”.  На мястото на тази изящност построили грозна конструкция, в която бил открит магазин 1001 стоки. Красивото е заличено  завинаги. А на мястото на цариградските люляци започнали да продават газ, цървули и бидони за зеле. През сивите години на комунизма в един момент бива определена за събаряне. Властта искала направи управление на БДЖ, което в момента се намира от отсрещната страна на релсите. Сградата е спасена от Национален институт на паметниците на културата, водено от Людмила Живкова тогава. Наследството на Шнитер оцелява благодарение на институцията.

Идва демокрацията. Други герои на деня отварят широко уста и бързо пространството около къщата, което е било огромен двор, се парцелира, разпределя и в последствие избуява в нови, най- често спорни откъм естетика сгради.  Макар и квадратният метър в този регион да е достигал до 2 000 евро, тъгата от загубеното наследство е по-голяма. Споменът по снимки за красивата градина и портите, приветстващи гостите във фамилната къща на Андонови, великолепието на фасадата, вече са само минало. Къщата не е убита, а просто ограбена.

Все още има шанс за връщане на старата фамозна визия на Шнитеровия дворец. През годините след прехода Андонов се е опитвал да я реставрира, но все без успех. Решава да пробва с публично-частно партньорство- кандидатства за общински средства, като към тях иска да добави собствени пари, та с общи усилия да се финансира жизненоважния ремонт. В двора му обаче идва бригада от типа „общ работник” . Бачкьорите хал хабер си нямали на фасадата на каква сграда ще работят. Андонов любезно ги отпраща с ясното съзнание, че на тази къща не и трябва дюлгерин, а творец. Отказва какъвто и да било достъп на неквалифицирани хора до наследството на Шнитер. Според него само и единствено хората, работещи в Стария град, могат да помогнат за реставрацията.

В момента три семейства живеят между вековните стени. Една част от магазина е техен, но доходите от него трудно покриват и живота им, а камо ли сериозен ремонт. С най-голямо удоволствие ще го махна това отпред, за да се открие гледката към къщата. Но кой ще поеме издръжката на 11 хора без доходи, казва бившият областен управител. И дава яснота за задънената улица, до която ни отвежда този казус.
От вътре в къщата кипи живот. При това не обикновен. Живот, сякаш от времето на самите Шнитер и Иван Андонов. Руинирала отвън паметта вътре се пази до детайл. Пространството на цялата постройка е като етнографско-исторически музей. Голяма част от мебелировката е оригинална и е била собственост на видния пловдивски общественик. Гарнитурите са от Германия и Франция. На око се набива стенен часовник, по-стар от първия автомобил. Телефон на стената от 1936, все още функциониращ. Английският грамофон от 1903 също работи и звучи все така, както преди 110 години. Антрето е осеяно с невероятни картини на съпругата му. Там се мъдри и една страхотна колекция от стари радио приемници от преди войната. Оригинални снимкови портрети на Стефан Стамболов и Иван Андонов, още като четник, красят сегашния офис на Андон Андонов. Прозорците са с автентичните си витражи, печката е все същата, топлела дома и преди столетие. В едната част на сградата има чудна историческа експозиция – монети, ордени и кремъци, оръжия, чиято стойност е повече сантиментална, от колкото парична. Дори борът, който стои редом до външните стени е същият, посаден още при започването на строежа. Влизайки през обикновените метални врати се озоваваш век назад във времето. Историята на пет поколения побрана между дебелите стени на Йозеф Шнитер. Десетки проплакали за пръв път гласове, много слави животи. Милиони спомени и никой, който да може да помогне за запазването на това чудо. Тъжно, много тъжно! Но надежда има…

 

 

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…