Дружество на пловдивските художници представя 13 художника в изложба „5/6/7″ с куратор Костадин Отонов в галерия „Капана“ на 08.11.2022г. от 18:00ч.

13 творци в своята творческа зрялост на 50, 60 и 70 години ще представят творбите си с индивидуални концепции, техники, послания за днешния ден или в ретроспекция. За пореден път пловдивската публика може да се наслади на една прекрасна селекция от автори, които са се доказали в художествения живот на Пловдив.

50-годишнитят юбиляр е Георги Щърбев.

60-годишни са Борис Богданов, Борис Стоилов, Ангел Гешев, Николай Рогачев, Васил Тенев, Дамян Христов.

70-годишните са Снежана Фурнаджиева, Емилия Арабаджиева, 70 + са Вълчан Петров и Жорж Ру, а с творбите на Христо Стойчев и доц. Дечко Дечев почитаме творческия им принос в развитието на пловдивското изкуство.

Фондация „Пловдив 2019“ обявява трета отворена покана след годината на титлата с ясна посока да запази успешния модел за развитие на наследството от инициативата „Европейска столица на културата“.

През тази година ОС Пловдив подкрепи тригодишен план за работа на фондация „Пловдив 2019“, с което дадоха възможност на екипа на Фондацията не само да продължи да подкрепя едни то най-мащабните събития в страната, но и да гарантира съфинансиране на проекти по Плана за възстановяване и устойчивост.

Досегашните две покани по Програма „НАСЛЕДСТВО“ работиха за запазването и утвърждаването на създадените партньорства между културните оператори, институциите, артистите, изкуствата след набраната инерция от споделения успех през 2019-та. Програмата успя да даде възможност за развитие на 120 проекти и събития в две тежки и неочаквани години за сектора в резултат на пандемията от COVID-19.

Основен приоритет на фондация „Пловдив 2019“ и в настоящата отворена покана е подпомагането на културните организации от Пловдив и страната като се фокусира върху разгръщане на потенциала на пространствата и сцените, развитието на  фестивалната идентичност на града на културната карта на Европа.

В конкурса могат да участват културни организации и независими куратори и артисти от България с предложения за реализация на събития и фестивали на територията на град Пловдив, представящи: визуални изкуства, театър, танц, филмово изкуство, музика, литература, фотография, занаяти в тяхното многообразие, изкуство в публични пространства, дигитални изкуства, дизайн и развитие на капацитет в областта на привличане на публика/трансферът на знания, както и творчески индустрии.

Период на кандидатстване е от 07-ми ноември до 15-ти декември 2022 г., а календарът от събития може да започне най-рано на 1-ви февруари 2023 г. и да продължи до 01-ви декември 2023 г.

Общият бюджет за настоящата отворената покана е 1 000 000,00 лв., а направленията и тази година са две и дават възможност за реализация на фестивали и събития с различен мащаб и публики.

Категория 1 е за Фестивали и големи събития, където кандидатстването за финансиране е без определен праг на субсидията, а собствения принос е от минимум 40 % от общата стойност на проекта.  А категория 2 е за Малки проекти до 20 000,00 лв. с най-малко 30% самоучастие.

Важно условие е, че Фондация „Пловдив 2019“ ще има възможност да изплаща аванси по настоящата отворена покана само след одобрен и гласуван от Общински съвет на град Пловдив бюджет на Фондация „Пловдив 2019“ за 2023 г., но сключването на договори с всички одобрени участници може да се случи още през януари месец 2023 г., за да не се ограничи своевременния старт на подготовката по проектите.

Съставът на журито се състои от 7 специалисти в областта на културата и изкуствата. Имената на журито ще бъдат обявени след крайния срок за участие в отворената покана.

Необходимите документи за кандидатстване може да се намерят на сайта на „Пловдив 2019“. Следете събитието за конкурса и в социалните мрежи на Фондацията, а екипът е на разположение за възникващи въпроси на имейл адрес: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

В Новия център на град Смолян живеят няколко хиляди души. Сред тях, четирима открехват вратите на домовете и сърцата си, за да разкажат повече за любовта, волята за живот, театъра и други истории. Ще ги видим и чуем в изключително любопитния документален филм “Може и нищо общо да няма”. Пловдивската му премиера е на 11 ноември, в Лъки- Дом на киното. Лентата ще представят почти целия екип, който седи зад създаването й.

Филмът „Може и нищо общо да няма“ е направен в рамките на Родопи филм фест – международен фестивал посветен на документалното кино, чието второ издание се състоя през юли 2022 г в гр. Смолян.  Освен богатата програма от филми, в рамките на фестивала се проведоха няколко работилници по кино. Сред тях беше работилницата за късометражен документален филм с ръководител Светослав Драганов – режисьор на документални филми: „Децата на Дружба“ (2007), „Град на мечти“ (2011), „Живот почти прекрасен“(2013) и на игралния „Смирен“ (2021).

В работилницата взеха участие студенти по кинорежисура от Нов Български университет в класа по документална режисура на Светослав Драганов: Тихомир Рачев – фотограф, режисьор  и оператор на музикални клипове: Desy - Back Then, Gigashadow – Party,  Desy - Misery, Death Man’s Hat - For Me  и др., Таня Костадинова – актриса, позната от немския филм Die Geschichte der Menschheit - leicht gekürzt (2022) на режисьора Erik Haffner, английският Resignation Day (2021) на реж. Adam Basil и Adam Brashaw, българския късометражен филм Better Nature (2019) на реж. Ралица Петрова, театралната постановка „Одисей“ (реж. Диана Добрева) и др.,Веселин Зографов – звукооператор и режисьор на късометражните филми „Портрет на един панелен блок“ (2018), „Може би така е най-добре“ (2018)., Калина Николова – автор на филмови ревюта на онлайн платформата 7arts.bg, режисьор на късометражен проект по разказ на Георги Господинов „За Лора“ – реализиран в рамките на Яворови дни в Поморие (2020), Мария Иванова – режисьор на късометражния филм „Стъпки“ съвместно с Ралица Аджиларска, спечелил втора награда в рамките на фестивала Huawei Smartphone Film Festival (2022).

Участие в създаването на филма „Може и нищо общо да няма“ взеха още Александра Иванова – студентка по монтаж в НАТФИЗ и монтажистка на документалния проект „Да чуеш със сърцето си“  с реж. Габриела Димитрова (2022), Алберт Наков студент по кинорежсура в НБУ и Никола Бозаджиев режисьор на „Шибил“ (2020).

Най-много били заразените в центъра, Католишката и Хаджи Хасан махали. Младите се отдавали на полови удоволствия под влияние на алкохола, сочат изследванията

Откриването на Дома на народното здраве на благодетеля на Пловдив Димитър Кудоглу било паметно събитие в българската история. Домът започва работа на 19 окт. 1927 г. На 8 ноем. с.г. е извършено официалното му освещаване. Дарението се оценява на 20 млн. лв., като паричната стойност на Дома е 5 млн. лв., а на двата склада – 15 млн. лв. То е прието с благодарност и въодушевление от гражданите на Пловдив и от цялата българска общественост. Дарителят получава много благодарствени адреси от държавни и общински институции, от Св. синод, от различни дружества и организации. Жестът му се отразява широко в местния и централния печат.

Желанието на Кудоглу е Домът да води борба срещу „най-опасните за обществото болести: детските, туберкулозата, венерическите“, като се поощряват „благотворителността и милосърдието“. През годините се говори най-много за работата на два от отделите и някак си от срам се премълчава дейността на третия - "Отделът за кожно-венерически заболявания". 

Зад тези врати освен, че се извършва прегледи на пациенти се води и здравна просветна борба. Създава се и брачна съвещателна станция за заболелите. Лабораторията разполага с модерен рентгенов апарат и друго оборудване. Тя обслужва не само Дома, но и държавните и католическата болници, частни лекари. Уредена е и библиотека, а в салона се изнасят сказки на здравни и морални теми. 

Завеждащият д-р Александров предоставя на Кудоглу няколко свои доклада за заболеваемостта от венерически болести в края на 20-те и началото на 30-те години в Пловдив, които е изготвил за държавните санитарни власти.

За периода от 1929 до 1938 г в отдела са прегледани 9587 души. Проучването показва, че триперът е бил по разпространен от сифилиса.

При 1137 от прегледаните са открили сифилис, а при 1286 заболяване от гонорея/трипер, от които 883 мъже, 375 жени и 28 деца.

Проучването е задълбочено и навлиза в райониране и начини на заразяване.

"Мъжете се заразяват предимно от тайно проституиращи жени, и то главно в малките хотели и своднически домове, а жените от случайно срещнати мъже. Същото се констатира и по отношение на сифилиса", пише в доклада.

Изследването показва, че просветните инициативи дават резултат: 

През 1928 са регистрирани 295 болни, 1929 – 241 заразени, а 1930 спадат на 114 души, сред тях има и единици деца от 0 до 7 години.

Лекарите отбелязват, че заразата намалява заради превантивните мерки и безплатното лечение.

Разпределението по квартали е неравномерно, пише д-р Александров.

 ай-много са в Централната градска част – 22-ма, в Католишката махала – 13, Хаджи Хасан -12, в кварталите Бунарджика и Орта Мезар съответно по петима души, а в другите квартали по 3-4.

Заразяването най-често става във възрастта от 20 до 30 години, когато младите се отдават на полови удоволствие под влияние на алкохола, установило изследването. 

Пиянство, разврат и невежество са едни от най-честите причини за разпространяването им. 1/3 от болните са заразени в нетрезво състояние, според собствените им признания.

Боледуват и двата пола.

*изследването е описано в книгата "Кудоглу. Благодетеля" на Мая Лесинска и Стефан Шивачев