MaskArt кани пловдивчани и гостите на града да се присъединят към фестивала “Включи квартала – Театър в парка”. Той е част от Културния календар на Община Пловдив и се провежда за шеста поредна година.

Фестивалът ще оживи парковите пространства, които ще се превърнат в открити театрални сцени, където жителите на район “Западен” от различни възрасти ще се насладят на два спектакъла на две локации:

29 юни (събота) – мюзикъл „Вълшебната корона“, „Братска могила“ (източната част на парк „Отдих и култура“)

Талантливите деца от вокална група “Бон-Бон” ще забавляват своите малки и големи почитатели.

9 юли (вторник) – „Докато смъртта ни раздели“, парк „Ружа“

Постановката е много забавна и малко абсурдна комедия.

Две бивши съпруги – Нона Йотова и Роси Русева оплакват съпруга си Робин Кафалиев, който е избягал с трета. Любомир Фърков е Гробар – Философ. Жоро Стоев и китарата му внасят мистика и романтика. Режисьор е Бойко Илиев.

Входът е свободен. Началото и на двете събития е в 20:30 часа, като тяхната продължителност е 2 часа. Носете си нещо за сядане и добро настроение.

Идеята на фестивала е подчинена на популяризиране на театралното изкуство в кварталите. Като домакин район “Западен” подкрепя изкуството във всичките му форми и насърчава децентрализацията на културния живот в Пловдив.

На хоризонта е десетото издание на Международния кино-литературен фестивал Синелибри, който тази година ще се състои в интервала 10 октомври – 3 ноември под мотото „Поезия безкрай“. Амбициран да покаже най-новите кинематографични шедьоври, окрилени от необозримия свят на литературата, този единствен по рода си филмов форум, който вече има предана публика от всички възрасти, ще се проведе паралелно в София, Пловдив, Варна, Бургас, Велико Търново, Габрово и Стара Загора.

Имаме удоволствието да представим официалната визия на Синелибри 2024, вдъхновена от богатия идейно-тематичен и художествен заряд на програмата. С мотото „Поезия безкрай“ фестивалът отдава почит на корифеите на поетическото изкуство, на които дължим незабравими трепети и полети на духа. Достатъчно е да споменем най-великия френски поет от епохата на Ренесанса – Пиер дьо Ронсар, роден преди 500 години и провъзгласен от съвременниците си за „Принц на поетите“; прочутия чилийски поет и Нобелов лауреат Пабло Неруда, роден преди 120 години; безсмъртния мексикански поет, есеист и Нобелов лауреат Октавио Пас, от чието рождение се навършват 110 години; гениалния ирландски драматург и поет Оскар Уайлд, роден преди 170 години; екстравагантния Джордж Байрон, отлетял преждевременно от този свят преди две столетия… През 2024 г. отбелязваме и 120 години от рождението на българския поет и преводач Атанас Далчев – творец ерудит, неподатлив на конюнктурни влияния.

Тази година, в контекста на един все по-безутешен свят, търсим упование в поезията. В поезията, тъждествена с пияния кораб на Артюр Рембо, комуто се привиждат щастливи и вглъбени удавници, но и в поезията като съпротива срещу еднообразието и крехкостта на живота, като „отдих за окованата фантазия“. Най-вече в поезията като необятност и свобода, за която толкова жадуваше Пол Верлен, поетът „невинен като птиците“ (както го виждаше Борхес), от чието рождение тази година се навършват 180 години.

Синелибри 2024 празнува пропускливостта между поезията и съня, изкуството и живота, духовното и материалното, надеждата и отчаянието. Затова и фигурата в центъра на изображението, своеобразно сърце от протегнати ръце и длани, прилично на разлистена книга, символизира неизтощимия човешки порив. Чувството за общност и споделеност окриляват надеждата за едно по-хармонично бъдеще. Тук е кодирано убеждението, че единството извира от многообразието, от примиряването на различията помежду ни. Че пламъчето на живота, любовта, мирът са невъзможни без приемане на другостта, в която се съдържа толкова много красота, стига да имаш очи за нея. Поезията няма граници, защото човешките пориви и въжделения са безкрайни, а те намират своя синтез в изкуството.

Мотото „Поезия безкрай“ е референция и към едноименния филм на Алехандро Ходоровски, същински киночародей, чиито сюрреалистични откровения пленяват или отблъскват, но никога не оставят зрителя безразличен. А крилете във фигурата са недвусмислена препратка към знаковата творба на Вим Вендерс „Криле на желанието“. Защото в основата на всяко изкуство, на всеки филм, поема или спектакъл стои желанието. Препратката към филма на Вендерс е и възможно най-поетичното, метафорично напомняне за 35-ата годишнина от падането на Берлинската стена и рухването на едни илюзии, заменени с други. И тъй като в настоящия исторически момент по-често се говори за оръжия, отколкото за поезия, няма как да не отбележим 100-годишния юбилей на Труман Капоти, който твърди, че „когато оръдията замлъкнат, музите се чуват“.

Приложената визия, генерирана с помощта на AI, е продукт на оригиналната дизайнерска дарба и свежите идеи на Радослава Боор, която майсторски интегрира в проектите си новите технологии.

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на ИА „Национален филмов център“, Столична община, Община Пловдив, Фонд „Култура“ на Община Варна, Община Бургас, Община Велико Търново, Община Габрово и в партньорство с Регионална библиотека „Захарий Княжески“, Община Стара Загора. Проектът е част от Календара на културните събития на Столична община за 2024 г. Програмата се осъществява в сътрудничество с множество партньори и съмишленици, които предстои да обявим.

Официален уебсайт: www.cinelibri.com

Представителният детски танцов състав „Луди Млади“ към НЧ „Проф. Кирил Дженев-2018“ ще вземе участие в IV-и Европейски фестивал на традиционните танци за деца, който ще се проведе в градовете Аигио и Патра, Република Гърция. Събитието е по покана лично от президента на Cultural And Educational Union of Eliki ΄IONES΄, г-н Асимакис Ставрополус.

Танцьорите ще представят България с избрани фолклорни танци от различните етнографски области на страната. Участието в международния форум на детски фолклорни състави ще даде възможност на младите таланти от „Луди Млади“ да се докоснат до други култури и обичаи, защото културният обмен е една от главните цели на събития от този род.

„Съставът ни ще създаде контакти с много чуждестранни групи и организации от цяла Европа, което със сигурност ще допринесе за изграждането на доброто име на България и на град Пловдив. Във фестивалите, организирани от Cultural And Educational Union of Eliki ΄IONES΄, участват колективи и състави от различни държави, представители на многобройни младежки и културни организации“, разказа читалищният секретар Петя Маринова.

Тя разказа още, че ръководителите на групите ще си разменят рекламни материали за градовете, които представят, ще обменят координати за бъдещи събития и покани за други фестивали и концерти. Поддържането на тези връзки между организаторите и участниците създават здрава основа за много интересни бъдещи общи проекти.

Участието на Представителният детски танцов състав „Луди Млади“ към НЧ „Проф. Кирил Дженев-2018“ в IV-и Европейски фестивал на традиционните танци за деца се осъществява с подкрепата на Община Пловдив по програма „Мобилност“, част от Календара на културните събития на града за 2024г.

В третия ден на традиционната седмица на занаятите в Регионален етнографски музей - Пловдив ви очакват над 10 майстори от близо и далеч, които представят своя занаят.

В 11 часа започва демонстрация на плъстене. Работилницата е с майстор Мариета Недкова.

Мариета Недкова е от гр. София, родена в семейството на занаятчии, бащата е майстор в занаят художествена обработка на кожа и плъсти, а майката – в занаят ръчно плетиво. Притежава майсторско свидетелство за народните художествени занаяти: художествена обработка на кожа и художествени тъкани. Практикува двата занаята равностойно, като създава собствени модели на изделия от нетъкан текстил – плъсти и кожени предмети за ежедневния бит, етнографски копия и възстановки на старинни изделия и инвентар за филмови продукции /“Време разделно“ и копродукциите „Папеса Йоана“ и „Ао – последният неандерталец“/.

Тя е дългогодишен участник в Седмицата на занаятите.

Наред с авторската работа, активно съдейства за популяризиране на българските занаятчийски традиции, като ръководи майсторски класове, обучителни курсове към музейни образователни центрове, творчески работилници, детски художествени ателиета. Има обучени и самостоятелно практикуващи занаятите ученици.

Успоредно с демонстрацията от 11,30 часа е предвидена музикална програма с деца от ансамбъл "Марица" към СУ "Св. св. Кирил и Методий". Насладете се на талантливите изпълнители и красивата българска музика.

Не пропускайте тези интересни събития!

На 25 юни (вторник) Арт клуб и Галерия Савов открива изложбата „Полет на сърцето“ с живописни творби на Адриана Чешмеджиева.

Ще бъде представена пред аудиторията и първата ѝ стихосбирка „Късен размисъл“. Откриването е от 18.30 часа в двора на галерията на ул. „Гладстон“ 68.

Адриана Чешмеджиева е лекар и професионалната ѝ кариера стартира в „Детското отделение“ на болницата в Карлово през 1994 г. От години живее в Пловдив и работи в ДКЦ 5. За себе си разказва, че от дете е мечтаела да завърши изобразително изкуство, но с намесата на родителите си се впуска в медицината. Работата ѝ като педиатър е много ангажираща и отговорна, но е сигурна че рисуването я зарежда. Рисува нощем.

Първата нейна изява като художник е в Пловдив през 2020 година. До момента има няколко самостоятелни и съвместни изложби.

Експозицията представя плъстени изделия от цялата българска територия, събрани от шест музейни институции, които разказват показват красотата и богатството на това древно изкуство – ГАЛЕРИЯ

Регионалният етнографски музей в Пловдив е домакин на Националната изложба „Българските плъсти – послание от древността“.

Припомняме, че на Еньовден, там стартира Седмицата на традиционните занаяти, с участието на десетки майстори, които предлагат демонстрации, работилници за малки и големи, беседи и базар.

Тази година акцентът в Седмицата е поставен върху древния и красив занаят плъстене. Всеки ден до неделя посетителите имат възможност да се запознаят с майстори-плъстари от различни държави, които ще демонстрират своите умения, ще обучават желаещи и ще предлагат своите ръчно изработени изделия.

Експозицията „Българските плъсти – послание от древността“ представя плъстени изделия от цялата българска територия, събрани от шест музейни институции: Национален исторически музей – София, Национален етнографски музей – БАН (ИЕФЕМ – БАН), Дирекция на музеите – Копривщица, Регионален исторически музей – Видин, Регионален етнографски музей – Пловдив и Национален музей „Рилски манастир“ и има за цел да покаже богатството и разнообразието на традиционните плъстени изделия, както и тяхното значение в българската култура и история.

Архаичната техника на плъстенето съхранява вековни практики, чието начало тръгва от номадския бит и култура. Закодираните знаци, символи и надписи върху плъстените килими пазят и предават от поколение на поколение магията на това нематериално културно наследство. В изложбата ще видите плъсти, които показват красотата и богатството на тези изделия в тяхното многообразие от багри, орнаменти и композиции.

Националната изложба цели да представи на широката публика този древен занаят, оцелял във времето и съхранен до днес, да го популяризира у нас и в чужбина, и да спомогне за възраждането на стародавната традиция.

Изложбата може да бъде разгледана до 15 октомври 2024 г.