Книгата е едно от най-великите изобретения на човечеството. Именно това изобретение празнуваме днес на Световния ден на книгата и авторското право. Празникът се чества за първи път през 1996 г. по решение на ЮНЕСКО.

Капана.БГ реши да отбележи повода с подбор на няколко цитата за любовта към книгите и четенето:

„Книгите са най- тихите и най- верните приятели, те са най- откритите и най- мъдрите съветници и в същото време най- търпеливите учители.“ - Чарлз Елиът

„За една страна да има велик писател, е като да има второ правителство. Затова никой режим не е обичал големите писатели, а само незначителните.“ - Александър Солженицин

„Светът печата книги повече от 450 години, а барутът все още се радва на по- голямо разпространение. Но няма значение! Печатарското мастило има по- голяма експлозивна мощ и именно то ще спечели.“ - Кристофър Морли

„За мен няма достатъчно голяма чаша чай и достатъчно дълга книга.“ - Луис Карол

„Ако една книга е добре написана, аз винаги я намирам за твърде кратка.“ - Джейн Остин

„Уединението с книгите е по- добро от общуването с глупаци.“ - Пиер Бауст

„Приемете като правило никога да не давате на дете книга, която самите вие не бихте прочели.“ - Джордж Бърнард Шоу

„Намирам телевизията за много образователна. Всеки път, когато някой пусне телевизора, аз отивам в другата стая да чета книга.“ - Граучо Маркс

„Дали човек чете или не чете – това веднага се забелязва. Между хората няма по-голяма разлика от тази.“ - Паскал Мерсие

„Ако четеш само книгите, които всички четат, можеш да мислиш само за онова, което всички мислят.“ - Харуки Мураками

„Всяка книга, всеки редактор, всеки учител ще ви каже, че ключът към успеха на един автор е оригиналността.“ - Дороти Бранд

"Множество книги са като ключове от непознати стаи в замъка на собственото аз." - Франц Кафка

„Човекът, било то джентълмен или дама, който няма интерес към книгите, трябва да е непоносимо глупав.“ - Джейн Остин

„Човек, който не чете хубави книги, няма предимство пред неграмотния.“ - Марк Твен

„Изтичат ми очите и пак не прочитам и половината, което трябва. Колкото повече човек чете, толкова повече вижда колко много трябва да чете.“ - Джон Адамс

„Дори само фактът, че една хубава книга те чака на края на дългия ден, прави деня по-щастлив.“ - Катлийн Норис

„Писането вероятно е най-великото човешко изобретение, обединяващо жителите на различни епохи. Книгите прекосяват границите на времето, доказвайки, че хората могат да правят магия.“ - Карл Сейгън

„Не съм срещал трудност, която един час четене да не смекчи.“ - Шарл дьо Монтескьо

„Днешният читател, е утрешният лидер.“- Маргарет Фулър

„Нека да постъпим разумно и да добавим 8-ми ден към седмицата, посветен само на четене.“ - Лена Дънам

„Има и по-лоши престъпления от горенето на книги. Едно от тях е да не ги четеш.“ - Йосиф Бродски

Героите на писателя и на карикатуриста надзъртат от стените в Балабановата къща

Иво Дернев

Николай Хайтов и Борис Димовски се събраха отново, като в доброто старо време, в Стария град. Пътищата на писателя и карикатуриста отново се преплетоха. Този път поводът е годината на Хайтов, в която България чества век от рождението му. Двамата съселяни от родопското Яворово и техните герои надзъртат и намигат от стените в Балабановата къща в една изключителна изложба, която трябва да бъде видяна. Тя бе открита снощи от куратора арх. Здравец Хайтов, внучката на Николай Хайтов- Елена, и разбира се много ценители на творчеството на двамата големи.

Изложбата е замислена и реализирана с помощта на общината, ОИ „Старинен Пловдив” и фондация „Памет”, с подкрепата на Министерството на културата. Тя е поклон създадените седем филма по писания на Николай Хайтов. „Защо Димовски и Хайтов? Те са заедно от деца, родени в село Яворово. 30 години работят рамо до рамо в списание „Родопи”, където Димовски е художник, а Хайтов е редактор. Дружбата между тях продължава до края”, обясни Здравец Хайтов. Всъщност, видно от изложбата, приятелството между Хайтов и Димовски е безкрайно. То е вечно, тъй като и двамата живеят с завещаното от тях културно наследство.

„Хайтов и Димовски си приличат по непреклонния си характер по отношение на неправдата и кривиците”, допълни арх. Здравец Хайтов.

В изложбата с шаржове на Борис Димовски могат да бъдат видени множеството му карикатури на негови колеги депутати от Народното събрание от времето, когато той бе законотворец. Както и рисунки на приятелите му от творческата интелигенция. Преди да дойде в Пловдив изложбата е била в Народното събрание в подкрепа на изкуството с послание към парламентаристите да увеличат бюджета за култура и да се поправи закона за дарителството.

„С тази ретроспективна изложба на тези двама родопчани се вглеждаме в нашата идентичност, която ни помага да вървим напред в едно толкова шарено семейство- Европейския съюз”, каза на финал кураторът арх. Здравец Хайтов.

Още снимки вижте в Под тепето.

Пловдивският театър постигна нещо, с което малко трупи у нас могат да се похвалят. Спектакълът „Дебелянов и ангелите” има рекордните шест номинации в най-престижните категории за наградите „Аскеер”. Представлението е отличено в разделите „Съвременна българска драматургия” за Александър Секулов, „Режисура” за Диана Добрева, „Най-добро представление”,„Поддържаща мъжка роля” за Добрин Досев, Симеон Алексиев, Алексей Кожухаров, Ивайло Христов, Красимир Василев, Димитър Банчев, Венелин Методиев, Никола Орешков, Тодор Дърлянов, Троян Гогов, Стилиян Стоянов, Петър Тосков, „Дебют” за Ненчо Костов и „Сценография” за Мира Каланова. В новата история на българския театър едва ли има спектакъл, който е номиниран за приза в цели шест раздела. Наградите „Аскеер“ ще бъдат връчени на 24 май от Театър Българска армия.

Всъщност тези номинации, надяваме се и награди в последствие, са видимият резултат от огромните усилия на Пловдивския драматичен театър в последните години. Резултат, който трябва да бъде осъзнат от пловдивската публика. Осмислен. Коментиран. Споделян. Този резултат и всичките процеси, които започнаха в Драмата- първо „Възвишение”, после „Сестри Палавееви”, след това „Вълци” и „Дебелянов и ангелите”, а сега и черешката- „Одисей”, всъщност са победите на Пловдив в културен план. Триумф на духа на града. Това е Европейската столица на културата.

Ходете на театър в Европейска столица на културата, хубаво е!

Снимка: Aleks Di photography

22 април

Филмов куиз

Клуб „Фарго“ ни призовава да проверим филмовите си знания. И разбира се да се забавляваме с тематична музика, напитки и много настроение. Очакват ни тематични награди от Colibri Books, билети за кино, бутилка уиски и шотове.

Клуб „Фарго“
20 часа
Такса за участие: 3 лв. на човек от отбор

No Sensе Mojito Night

Понеделникът ще бъде една идея по-хубав и свеж, ако опитате вариациите на No Sense на още една обичана класика - мохитото! Ще ни запознаят с гръцкото Mykonos Mojito, където заменяме рома с Metaxa, леко намигваме за лято с Peach Mojito, и двойно намигваме за горещи летни дни с Blue Mojito!

No Sense
20 часа

24 април

Късо кино с Jameson

В петото издание на КЪСО КИНО ВЪВ ФАРГО за 2019 ще видим няколко от финалистите за наградата Jameson тази година - традиционна част от Международен София филм фест. Наградата провокира млади режисьори в България да представят своите филми и дори да създават нови за участие в конкурса Джеймисън.

Клуб „Фарго“
19 часа

Здравко Гълъбов в Код червено: литература

Код червено: литература ни кани на среща-разговор със Здравко Гълъбов. Здравко Гълъбов е роден през 1946 г. Той е известен пловдивски журналист. В последните 20-ина години е работил във вестниците „Пловдивски новини”, „Стандарт”, „Вести”, а понастоящем е редактор в Пловдивска обществена телевизия. Работата му в екип „Култура” на споменатите вестници го среща с много изтъкнати пловдивчани от различни области на живота. Разговорите с тях стават подтик за създаване на тритомника с интервюта „Лицата на Пловдив” (1997, 1999, 2001) и книгата „Встрани от статива” (посветена на художниците на Пловдив). През 2007 г. издава и книгата „Мъже на делото – 85 години Морски сговор”. Именно желанието на Гълъбов да съхрани за времето напред частица от образа на най-светлите личности на града, от идеите им и мечтите им, диктува и дългогодишната му работа върху книгата за пловдивските поети – „Лични полета” 1 и 2.

U PARK Gallery
19 часа

Всички събития вижте в Lost in Plovdiv

Поет, драматург, сценарист, преводач. Човекът оставил ни едни от най-хубавите преводи на Шекспировото творчество на български език. На днешната дата големият Валери Петров щеше да навърши 99 години. Творецът ни напусна през 2014 година, но ни завеща великолепните си стихове и мъдрите си думи. Припомняме си за него с няколко вечни цитата:

„Старият човек винаги има чувството, че може да посъветва младите, да ги научи на нещо, но може би това чувство е измамно, защото те живеят в друг, нов свят, в който той е чужденец.“

„Двете начала Красиво и Добро, според мен, вървят винаги заедно и аз не мога да си представя, че човек може да създава красота - А какво е изкуството, ако не това? - без да буди и доброто у читателя, зрителя, слушателя.“

„Не само българинът е в криза, но и цялото човечество. То си я причини със своята алчност и жестокост.“

„Мислете с умовете си и България ще я бъде.“

„Каквото и да прави злото, то е нетрайно.“

„Човек не трябва да вдига писалката от листа, преди да е напълно доволен от написаното. За мен изразът “И така може” е недопустим в изкуството.“

„Напоследък констатирам, че колкото повече човек напредва в живота, толкова по-колеблив става пред тези екзистенциални проблеми. Докато сме млади, не си задаваме така наречените "вечни загадки" и дори им се надсмиваме, а след това... Все пак ми се струва, че смисълът на живота е в самия него. Защо се плашим от небитието?“

„В самия себе си човек трябва да влиза въоръжен до зъби.“

„Колкото и да се мисли умъдрен от живота, човек си остава дете в не малка степен.“

„Всички гледат породата, търсят расови белези, а пък има в природата удивителни мелези. Тъй че както при хората, приятелче мое, и при нас е по-важно сърцето какво е.“

„Имах мечта да имам часовник. Сега имам часовник, но нямам мечта.“

„Главната причина за пристрастяването на децата към телевизора е, мисля, в това, че е по-лесно да гледаш и слушаш наготово приказката, отколкото да я сричаш в книжката. Същото май е и при възрастните, но освен това при едните и другите, изглежда, играе роля и магнетичната сила на малкия екран. А дали книгата ще пребъде - не мога да пророкувам със сигурност. Виждам я, че прави усилия да не загине. И дано успее, но извънредно важно е, разбира се, какви мисли и чувства ще носят на хората и двата „носителя" - книгата и екраните, малкият и големият. И специално малкият, който се оказа по-голям от големия си събрат. Защото, ако книгата трябва да заплати живота си с цената на доброто съдържание, това също ще бъде смърт.“

„Нещо много лошо се извърши в душите на хората и в отношенията им днес като резултат, безспорно, на социалните и политически промени от последните години. Най-често срещаният тип на човека – поне в градовете – е станал съвсем друг - далеч по-лош, по-груб, по-себичен – искате ли още квалификации? Добре: по-невъзпитан, по-некултурен, по-лишен от духовност в сравнение с този, който населяваше времето, в което протече животът ми. След Девети септември, а и преди него. Най-лошите черти от психиката на народа ни изскочиха на обществената повърхност и потиснаха добрите: честността, скромността, добротата, трудолюбието. Думите ми са силни, но и болката ми е такава. Дано този, който ги нарече „старческо мърморене“, излезе прав! Но, не, други са станали критериите за добро и зло, други – знаете какви – са станали главните пружини, „мотивациите“ (както е модно да се казва сега) на живота ни, личен и обществен. Не мога да се начудя на това, което стана, и което още става. Чуйте музиката, която се носи във въздуха, вижте равнището на хумора, който се излъчва от екраните…“