ONE DANCE WEEK 2018 обръща поглед към Литва по време на закриващия уикенд с три впечатляващи представления, носители на най-престижни литовски награди. Традиционно фестивалът избира държава, която да представи на фокус чрез съвременните феномени в жанра. През октомври на сцената на Дом на културата „Борис Христов“ в Пловдив излизат ГОДОС (12 октомври), GAME OVER (13 октомври) и СЪВРЕМЕННО? (14 октомври). 

ГОДОС е изцяло литовски феномен и отдавна изчезнала от разговорния литовски език специфична дума за „чувство, обвързано с миналото и винаги идентифицирано с жени и техните сънища“. В едноименния спектакъл танцовата компания AURA Dance Theatre и една от водещите хореографи на Литва Бируте Летукайте пресъздават на сцената популярни митове от балтийската държава. Представлението е в две части, като към литовските артисти се включват и норвежците от Panta Rei Dance Theatre, които намират своето тълкувание на „годос“ като „песен на душата“. Какво се крие под козината на омагьосания върколак? Какви заклинания хвърлят днешните вещици? Кой носи късмет, ако вече не вярваме в добрите малки феи? ГОДОС е плетеница от минало, настояще и бъдеще – свят, в който се смесват женска чувствителност, митологични създания и видения от бъдещето. За представлението, което ще видим на 12 октомври в Пловдив, хореографката Бируте Летукайте е носител на две награди Golden Stage Cross за хореография и принос за развитие на съвременното танцово изкуство в Литва.

В събота, 13 октомври, закриващият уикенд на ONE DANCE WEEK 2018 навлиза в света на магическия реализъм на компютърните игри със спектакъла GAME OVER. Двамата герои в GAME OVER прескачат от едно „игрално“ ниво в друго, провокирайки въображението на зрителя чрез танц, визуални ефекти, музика на живо и омагьосания син пуловер от разказа на емблематичния аржентински писател Хулио Кортасар. Литовският колектив LOW AIR, който стои зад спектакъла, е компания за градски танцов театър, представяща младото артистично поколение в страната. За GAME OVER те получават Golden Stage Cross Award за най-добър танцов спектакъл в Литва за 2016 г. и Награда на Асоциацията за съвременен танц на Литва за хореография за 2016 г. 

Честта да закрие 11-то издание на ONE DANCE WEEK заслужено и с много чувство за хумор е дадена на трима литовски изпълнители, които иронизират творческия процес, гилдията и танцовата сцената в родината си. На 14 октомври от сцената идва въпросът „що е то съвременно изкуство“ със СЪВРЕМЕННО?. Какво представлява съвременният танц наистина? Как се създава едно такова представление? Кои са задължителните му елементи? Зрителите разбират ли посланието? Трябва ли то да им се обяснява? Най-добрият отговор може да дойде именно от артистите, а публиката на ONE DANCE WEEK ще го получи от Агне Раманаускайте, Мантас Стабачинскас и Паулюс Тамоле. Спектакълът е носител на литовската наградата Golden Stage Cross – Феномен в изпълнителските изкуства за 2013 г. 

Билетите за спектаклите от ФОКУС ЛИТВА са в продажба на цени от 10 лв. на касите на EasyPay и онлайн в системата на EpayGo.bg. Билетите за GAME OVER и СЪВРЕМЕННО? са без места и са ограничен брой.

ONE DANCE WEEK се организира от Фондация „ЕДНО за Култура и Изкуства“ и е част от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019.  Проектът е финансиран от Министерство на културата на България, а ФОКУС ЛИТВА се осъществява с подкрепата на Lithuanian Council for Culture и Lithuanian Dance Information Center.

За повече информация следете @onedanceweek във Facebook, Instagram и Twitter, както и www.onedanceweek.com. 

*AURA DANCE THEATRE*

AURA Dance Theatre е една от трибуните на съвременния танц в Литва. Танцовото студио е основано през 1980 г. по идея на Бируте Летукайте, а през 1995 г. е регистрирано като Градски театър на Каунас, вторият по население град в Литва и бивша столица на страната. През годините трупата създава и оформя облика на съвременния танц в балтийската държава, като печели над 50 национални и международни награди. Студиото посреща и подготвя редица признати танцови професионалисти, а понастоящем продължава да се ръководи от Бируте Летукайте.

Трупата на AURA участва в международни проекти и сътрудничи с литовски и чуждестранни артисти от различни сфери на изкуството. От 27 години AURA Dance Theatre организира международния танцов фестивал “Aura” в Каунас. Това е най-старият и един от най-значимите танцови форуми в Литва, а също и неразделна част от градската култура в Каунас. Събитието се посещава не само от местната публика, но и от литовски и чуждестранни любители на танца, професионалисти и програматори. Фестивалът се спонсорира от Министерството на културата на Република Литва и от Община Каунас. 

*LOW AIR*

LOW AIR е иновативна компания за градски танцов театър, представяща по-младото артистично поколение в Литва. Съчетавайки елементи от градския и съвременен танц в своите произведения, колективът внася нови форми и синтез на съвременната сцена в Литва. Хореографите Лауринас Закевичиус и Айрида Гудайте основават първия танцов театър в страната, за да отключат скрития потенциал на градските танци и да запознаят с тях местната публика.

LOW AIR дебютират със спектакъла „Feel Link“ в програмата за млади артисти на Arts Printing House през 2011-а година. Отразяваща недоловимите чувства в съвременното общество, постановката е номинирана за най-голямата награда в областта на изпълнителските изкуства в Литва - Golden Stage Cross Award. През 2014-та година Айрида и Лауринас печелят отличието за най-добра хореография за втората им сценична творба - “Home Trip”, смесица от танц, театър и музика.

*Агне Раманаускайте*

Тя е танцьор, актьор и преподавател, а в последно време успешно се изявява като хореограф. Агне изучава съвременен танц в Литовската театрална и музикална академия, която завършва през 2009-а. Участва в различни танцови работилници и ателиета, развивайки своите професионални умения.

*Мантас Стабачинскас*

Като един от най-известните танцьори в Литва, а също преподавател и хореограф, Мантас Стабачинскас може да се похвали с 16-годишна кариера, повече от 30 авторски сценични роли и творчески колаборации с хореографи от цял свят. В продължение на 11 години той е част от Aura Dance Theater, а понастоящем работи на свободна практика и продължава да преподава.

*Паулюс Тамоле*

Познат повече като театрален и телевизионен актьор, Паулюс Тамоле също наскоро дебютира на съвременната танцова сцена като хореограф. Досега е развил и представил 10 роли в постановки на различни сцени, като междувременно работи в сътрудничество с известни театрални режисьори, сред които Йонас Вайткус, Оскарас Коршуновас, Яна Рос и други. Кариерата му започва в трупата на Националния драматичен театър на Литва, където постъпва през 2005-а. Три години по-късно е номиниран в категорията „Най-добър млад артист“ на театралните награди в Литва. Заедно с Агне и Мантас, негови дългогодишни сценични партньори, участват в програмата за млади артисти “Open Stage’13” на Arts Printing House с ироничния танцов спектакъл “Contemporary?”. За последните няколко години продукцията бе представена в повече от 10 европейски държави, както и в Китай.

*ONE DANCE WEEK*

ONE DANCE WEEK дебютира през 2008 г. и днес е най-големият форум в България, изцяло посветен на съвременния танц – един от най-бързо развиващите се жанрове в съвременните изкуства. Мисията на Фондация ЕДНО за култура и изкуства е да осигури устойчиво развитие на съвременната културна сцена в България чрез представяне на богато, иновативно и висококачествено културно съдържание. 

Живеем в свят, в който злото и доброто са се вкопчили здраво и този път неспасяемо за една от двете страни, каза писателят, на представянето на новия си роман „Пиафе”

Жестока. Силна. Огнена. Стряскаща. Емоционална. Така издателят Стойо Вартоломеев представи новата книга на писателя Недялко Славов- „Пиафе”. Пловдивската премиера на романа се състоя снощи в книжарница „Хермес- Централ” и събра десетки почитатели на изящното слово и много приятели на автора.

Последните книги на Недялко Славов стават все по-заострени и метафорични. Препоръчвам на читателя да чете подтекста, да се вгледа в него. „Пиафе” е звучна плесница по странните идеологически отношение и внушения, които се натрапват на съвременното общество, каза издателят Вартоломеев, като уточни, че тъгува за съдбата на красивите млади персонажи в книгата- Крис и Зара, които, по думите му, не заслужават такава съдба. Големият въпрос, който задава тази книга, е „Защо потъва тоя свят, Господи?”. Това е. Какво се случва? Защо се променят архитиповете на природата. Защото новите идеологии на съвременното общество преосмислят цялото световно битие, допълни управителят на издателска съща „Хермес”.

Недялко Славов разкри пред публиката, че всъщност работата му по „Пиафе” е стартирала преди предпоследния му роман, донесъл му толкова много награди- „Камбаната”. Тази книга я започнах преди около три години. Беше историята на един млад мъж и една млада жена. Бях си поставил задачата да напиша роман, в който, в линейното време на разказа да разположа едновременно развития на два героя. Това беше обречено от самото начало, защото словесното изкуство е подвластно на линейно подреждане. Полека, с времето, идеята изкристализира и започна един разказ от Аз форма, от страна на мъжа и жената, обясни за  началото на „Пиафе” Славов.

Не крие, че е започнал романа първо с идеята за езиков експеримент с убеждението, че човек става писател, когато езикът го признае за такъв. Винаги съм мислил, че преди да станеш писател трябва много много дълго време да си бил читател, в буквалния и преносния смисъл на думата.  Романът го бях замислил като една драматична игра, но в този момент ме връхлетя „Камбаната” и го изоставих настрани. Като се върнах към него бях напълно дистанциран от всичко други и напълно наясно какво искам, допълни авторът.

Не скри, че както във всички оставали романи, и в „Пиафе” е робувал на творческото си верую, че трябва да знае финала и че трябва да има голяма метафора. Когато виждаш финалната права отдалече ти не забравяш да губиш темпо и всички тези неща се отразяват и върху самия стил на писане, и върху самото движение на вътрешния разказ, убеден е писателят. 

Пред публиката сподели, че „Пиафе” е станала възможна благодарение на две свои пътувания в непознати територии. Първото било до психоболницата в Раднево. Там, за около три часа, видял неща, които ще запомни цял живот. Първият ми час в Раднево беше зловещо. Заради особената тишина. След това обаче ти става невероятно спокойно. Защото всъщност безшумен е и редът на мирознанието. Преживяването ми в Раднево представлява някъде около една пета от книгата, разкри Недялко Славов.
В другото пътуване открива името на романа и основата му. То било до София. Там се озовал случайно в конната база н Борисовата градина. За да се запознае с майстор жокей.  От него научих неща за конете, които ме потресоха в красивия смисъл на думата. Винаги съм имал дълбоко подозрение, че понеже човекът е странно, лакомо създание, той смята, че е център на света и че всичко му принадлежи априори. Но там започна в мен да се прояснява една мисъл. Че всъщност мълчаливата природа ни налага едни мерки и тя поддържа нашата хармония. Тя е вид мерна единица за това доколко сме в числото на Фибоначи, доколко сме в Божия порядък на нещата. Тъй като откровено света от началото на миналия век е тръгнал директно към разрушаването на Божия проект за човека. Жокеят Пламен ми каза няколко много интересни неща за пиафе, която е една от висшите фигури в конната обездка- стойката със счупеното краче. Това е марш на място. Научих, че конят изпълнява пиафе единствено и само, когато на гърба му е жокеят, който той обича. Тази фигура е вид обяснение  в любов, всеки път към конкретния човек. Конят е способен на такива движения, в които губи своя въздух, само и само да покаже своята любов. А пиафе движение се забелязва при жребците, когато те ухажват женската. Всъщност обаче пиафе човек може да види в особения начин, по който се прегръщат влюбените, в походката им. Докато примерно в едно семейство, което трополи заедно от 20-30 години, най-често се вижда раван или тръс, каза с усмивка авторът.

Посланието на този роман е едно. И то е, че ние живеем в свят, в който злото и доброто са се вкопчили здраво. И този път неспасяемо за една от двете страни. Има огромна офанзива срещу човешката природа въобще. Всеки ден ни убеждават, че ненормалното е нормално. Че неестественото е естествено. Всеки ден говорим за различните, което автоматически означава, че ние сме еднаквите. Аз не мисля, че сме еднаквите. Ние сме живи хора. И всъщност това, което е надграждано и което цялата световна история и култура представлява- едно пиафе между мъжа и жената, представете си, че всичко това нещо се издърпа в едни съчинени кабинетни измишльотини, за да се тръгне срещу природата, каза на финал писателят. 

Ще се използва старо стълбище, което излиза на спирката до Одеона

Археолозите нямат късмет с интересни находки до момента

Обновено, но отдавна забравено стълбище в източния край на разкопките до Одеона, ще свързва обекта със съседната Голяма Базилика. Работата по проекта започна преди броени дни под надзора на екип археолози, ръководен от Мая Мартинова. Основната цел е да се разчисти пространството на разкопките около Одеона – които всъщност предсталяват североизточния край на Форума.

Преди години там е имало изградено стълбище, което днес излиза на спирката на подлеза, който свързва „Гладстон“ и „Мария Луиза“ под площад „Централен“. В последствие то остава зарито с пръст, а достъпа до него само до преди дни беше затворен с метална ограда. Идеята е да се направи качествена връзка от там до централния вход на Голямата базилика. Вероятно това ще включва и ремонт и освежаване на самия подлез, който в момента не е в завидно състояние за пешеходците.

Археолозите до момента нямат късмет с никакви открития. В частта, в която те работят ще се извършат частични разкопки, за да се подготви подхода към стълбището. Находки все още няма, като се работи основно по изнасяне на пръст и почистване от растителност. Най-голямо предизвикателство за момента са премахването на корените на някои големи дървета.