Призовавам всеки да се съмнява във всичко, да го проверява, особено ако е написано в интернет

Шарлатаните са винаги хора с висок афинитет към парите

Множество сериозни и мащабни изследвания сочат, че хомеопатията не лекува

Всеки може да поиска и второ или трето компетентно мнение. Но наличието на некомпетентни лекари не прави шарлатаните по-добрият избор

Йордан Стефанов е докторант по микробиология. Ако не сте попадали на блога му 6nine, може би е време да се запознаете с него. Отделно, във фейсбук той поддържа страницата Наука и критично мислене. Йордан Стефанов пише основно материали, които наистина разбиват погрешни и опасни за здравето убеждения и често влиза в битка с все по-разпространяващата се шарлатания у нас. Той има материали, които разобличават лечението на болести с хомеопатия, шуслерови соли, цветни капки на Бах, лечение с ток и т.н. С него си говорим за смелостта му да разбива заблуди и да се опълчва срещу методи на лечение, които нямат доказани ползи за здравето.

От колко време съществува блогът 6nine и защо реши да се занимаваш с това да разобличаваш некоректна и дори опасна информация за вещества и методи, които хората ползват, както и да разнищваш неправилни възгледи? И какво е основното ти занимание всъщност, извън блога?
Блогът стартира в началото на 2014 година (сега се замислям, че са изминали цели 4 години) като едно странично хоби. Идеята в началото по-скоро бе да споделям на български език някои интересни за мен открия в научната сфера и технологии. Често обаче в социалната мрежа и в медиите започнах да засичам лъжи и неистини, които ме изкарваха извън нерви и затова започнах да ги коментирам и да споделям, защо не са истина. Тогава всъщност без да искам запълних една малка ниша в интернет пространството в България  - тази на скептицизма и критичното мислене. Блогът с течение на времето стана и малко по-посещаван, защото маниерът на писане и философията се харесаха на хората. И макар това да може да се сметне за успех, на мен ми е тъжно, че все по-малко пиша за фундаментална наука, защото в тази сфера се случват невероятни неща.

В офлайн пространството съм докторант в сферата на биологичните науки и живея в Пловдив. Искам да направя едно уточнение, защото в едно друго интервю бях споменал, че съм пловдивчанин, а моите най-добри приятели от детството леко се обидиха. Сметнаха, че крия, че съм роден в един от най-красивите градове – Велико Търново. Пращам много поздрави :)

Защо хората могат да ти се доверят, как да са сигурни, че ти посочваш правилната информация?
Всъщност аз не искам никой да ми се доверява. Обикновено, когато отправям някакво твърдение, след него посочвам източник, за да бъде проверено. Призовавам всеки да се съмнява във всичко, да го проверява, особено ако е написано в интернет. Много бих се радвал, ако и професионалните журналисти усвоят този по-скоро академичен маниер на писане. Сякаш забравихме, че журналистиката се основава на факти, цитиране на поне два реални източника, а не разпространяване на лъжи, слухове и голи твърдения.

Може ли да разкажеш за някой от най-фрапиращите случи на измама от последните две, три години?
Най-фрапиращите случаи са от последната година. Една жена, която бе болна от рак, се бе доверила на руски лечител, който я измами. Историята завърши щастливо, защото лекарите ни я спасиха, макар тя да забави лечението си заради необоснованото предоверяване на алтернативната медицина. Друг известен случай е този на Теодора, която бе измамена в Бразилия. Интересното е, че адвокатката на въпросната шарлатанка (а и самата измамница) лъжеше толкова много в национален ефир, за да сформира защита, че чак бе дразнещо. Тези хора естествено остават ненаказани, сякаш (и те) са недосегаеми. Но прогнозата ми е, че това няма да са единични случаи, а по-скоро началото на тенденция, която ще зачестява.

Кои са най-опасните тенденции, които забелязваш и имаш ли наблюдение дали те се срещат само у нас или и на Запад е така, например. Ние ли сме по-склонни да се доверяваме на шарлатани или не само?В света на измамните потребителски продукти и услуги наистина най-точният термин е „тенденция“. Ние винаги следваме тенденциите и почти никога не ги създаваме. Шарлатанството е една индустрия, която е много по-силно развита в западния свят. Въпросните тенденции са явления, които в България винаги идват с огромно закъснение и се практикуват най-вече защото са модерни. Интересното е, че в този капан попадат много интелигентни хора. Такива са тенденциите на биологичните храни, безглутеновите и всичко алтернативно на конвенционалното. Просто е модерно да си бунтар и да отричаш общоприетото. Трябва да си различен, за да се забелязваш. В по-развития свят сега например е много модерно да се консумира „сурова“ вода. Тази вода не преминава през никакви процеси на пречистване, за да се подсигури безопасността на потребителите, което сериозно увеличава рисковете от развитие на всякакви инфекции. Интересно е дали и този продукт ще се появи на нашия пазар. Най-вероятно да…

Знаеш ли за случай, когато някой е бил наказан, заради това, че мами хората с риск за здравето им и защо според теб медии не са санкционирани, заради разпространението на недоказани, недобре проучени и опасни за хората лечения?
Преди години рекламираха една вафла за диабетици или за отслабване, която бе без захар – истински оксиморон. Дори не можела да причинява кариеси. Това е невъзможен, нереален продукт, за което бях сигнализирал лично БАБХ, а инспектиращите установиха, че всъщност в този продукт се влагат въглехидрати над допустимото, което е непозволено, а и опасно.

В сферата на „коучинга“ и „експертите“ по здравословно хранене също има наказани. Някои от най-известните блогъри-нутриционист(к)и получиха солени глоби от МЗ, защото извършваха нерегламентирана медицинска дейност. Даваха платени медицински консултации без да имат нужното образование и правомощия. Това бе видно за всеки от съмнителните съвети, които даваха. След солените глоби преосмислиха какво съдържание да публикуват, за да не се повтори наказанието.

Медии обаче никой не санкционира. Дори най-големите телевизии постоянно излъчват материали с опасни лъжи, но СЕМ не реагира дори след сигнали. Те се интересуват дали някой псува преди 22 часа. С огромна група хора бяхме опитали да подсигурим глоба на едно от сутрешните предавания, защото показваха как да пием урина или как да се лекуваме с електричество, но отново българските регулатори не видяха нищо нередно. Тук трябва да е ясно едно – медиите носят социална отговорност за съдържанието, което излъчват, а то е наистина с много ниско качество.

Коя е темата, която е най-проблемна за теб?
Най-проблемни са темите, в които емоциите са силно застъпени. Емоциите не позволяват на хората да мислят трезво. Това ги прави изключително уязвими. Поради тази причина телефонните измамници винаги се представят за близък човек, за да предизвикат някаква силна емоция, която да свали всички рационални защити и да направи жертвата по-лесно манипулируема. Когато става дума за здраве, когато някой е под влиянието на силни емоции почти винаги взима ирационални решения, които са и опасни. Затова е хубаво в такива моменти да се вслушваме в думите на близки хора и най-вече специалисти.

Защо, например, хомеопатите непрекъснато говорят за „фармацевтична мафия“, а в същото време не представят научно доказани факти за лечението, което предлагат?
Напълно нормално е алтернативният сектор да говори така за своята силна конкуренция. Все пак те се борят за парче от пазара. Проблемът е, че докато конвенционалната медицина може да предостави доказателства за лечебните си ефекти чрез сериозно количество клинични изпитвания, то алтернативната медицина и хомеопатите отправят едни сериозни претенции, но не предоставят никакви аргументи, за да ги защитят. Множество сериозни и мащабни изследвания сочат, че хомеопатията не лекува. Това е и официалната позиция на ЕС, Австралия и Русия, а в САЩ всички подобни препарати са задължени на етикетите да пише, че нямат никакви лечебни ефекти. Когато фактите не са на твоя страна, можеш само да създавах слухове, съмнения и да кроиш конспирации.

Има ли изход от това положение, в което се намираме - отвсякъде сме залети с каква ли не информация, как да се ориентират хората чии съвети да приемат, когато става дума за здраве, профилактика, лечение?
Усилията по-скоро трябва да се насочат още в началното образование. Трябва някой да научи децата да мислят, за да може да отсяват огромния поток от информация. А когато става дума за здраве, хората трябва да търсят квалифицирана лекарска помощ, а не да се допитват до народни лечители и подобни. Същото се отнася и за храненето. За храна и диети трябва да се съветваме само с квалифицирани специалисти. Храната все пак е здраве. Нали не смятате, че бивши икономисти (например) могат да дадат по-компетентни съвети, от хора, които са инвестирали години в образование и имат години опит?

Хората могат да кажат, че и сред лекарите има некадърни професионалисти, защо да не потърсят други начини на лечение, какво отговаряш тогава?
Естествено, че има и такива. Всеки е попадал на подобни. Но в ерата на лесните комуникации всеки може да провери каква е репутацията на един лекар и да направи информирано решение дали да се възползва от неговата компетенция. Всеки може да поиска и второ или трето компетентно мнение. Но наличието на некомпетентни лекари не прави шарлатаните по-добрият избор.

Какво е мнението ти за билколечението, което също доста хора пробват?
Билките доказано лекуват. Все пак от тях се извличат лекарствени субстанции. Проблемът е, че те имат непостоянен химичен състав, който зависи от външните условия, в които е отглеждано растението. За да е ефикасна една терапия, хората трябва да приемат точно определена доза, а при билките подобна стандартизация на активните вещества е невъзможна. Тогава има риск да се предозира и да настъпи интоксикация или да се приемат по-ниски количества от активното вещество и да не настъпи желания терапевтичен ефект. Нека не забравяме, че в медицината дозата прави лекарството, но и отровата. Разбира се с някои растения е трудно да се натровиш, но често хората консумират някои по-опасни продукти. Такива са кайсиевите ядки, които съдържат цианидно производно, което може да причини смъртоносна интоксикация. Има множество такива описани случаи.

Нека да уточним все пак кои хора влизат в графата "шаралатани"?
Шарлатаните са винаги хора с висок афинитет към парите. Те не се стараят да предложат качествен и функциониращ продукт, а такъв с множество претенции за различни свойства или функции, ниска себестойност, висока цена, за да си гарантират добра печалба. Шарлатаните са класически измамници, които за да достигнат до парите на жертвата си, са готови да обещаят всичко. Всъщност подобни индивиди са много лесни за разпознаване. Ако някой ви обещае 100%, абсолютен, гарантиран успех в някакво начинание или лечение, без да се полагат никакви усилия, без труд и болка, но на висока цена, то той е шарлатанин. В 21 век шарлатаните могат и да са анонимни. В интернет има виртуални магазини, които предлагат всякакви фантастични продукти – от хомеопатия против рак  до отвари за късмет, пари или бързо отслабване. Шарлатаните предлагат и различни съмнителни услуги – хороскопи, звездни прогнози, вегатестове, безсмислени генетични тестове, хюмън дизайн и всякакви подобни. И винаги си задавайте един логичен въпрос: „Защо някой би ви казал тайната как да станете милионери срещу 100 лева, а не използва тази информация за себе си?“.

Получавал ли си заплахи за материалите, които пишеш?
Ами случвало се е. Получавал съм покани да се  „запозная лично“ с някакви съмнителни личности, а псувните и обидите са ежедневие. Последната заплаха бе от последните дни и бях предупреден, че никога няма да гостувам в продукция на телевизия „bTV”, защото изказах аргументирана позиция. Сякаш да си видиш лицето на малкия екран е постижението в живота за някои хора… Нека не забравяме, че все пак живеем в България, а тук свободата на словото не е на почит.

Надявам се, че все повече хора ще започнат наистина да мислят. Мисловният процес ни лишава от много неприятни ситуации!

Няма да видите най-доброто от Пловдив, като просто си стоите на закрито. Щом времето се затопли и слънцето започне да се появява, няма нищо по – зареждащо от един ден, прекаран на открито в града под тепетата

Снимка: svetlana.kalpakchieva

Няма да видите най-доброто от Пловдив, като просто си стоите на закрито. Щом времето се затопли и слънцето започне да се появява, няма нищо по – зареждащо от един ден, прекаран на открито в града под тепетата. Хората започват да се усмихват, в часовете след работа заведенията вече са пълни, а сладоледът някак изведнъж се превръща в предпочитана бърза закуска. Хубавото време ни изпълва с енергия и желание за живот, а екипът на единствения дигитален гид на Пловдив отново е готов с няколко идеи за приятно прекарване.

Слънчевите утрини винаги са приятни за кафе и закуска на открито и ние ви предлагаме две опции. Вземете любимата напитка за събуждане за из път от Croatoan, заедно с вкусна бисквитка или кроасан от пекарна „Капана” и си намерете най – спокойната и удобна пейка в парк „Бунарджика”. Там сред зеленината и в компанията на птичките и пробягващите катерички гарантирано ще се заредите с позитивна енергия за енергичен старт на деня. В случай че ви се хапва нещо по – обилно вече е време да отбележим, че летните градини на повечето заведения са открити и може да избирате между вкусни мекички и пържени филийки с домашно сладко в KinoCafe Plovdiv или френски палачинки в летния кът на Eddy’s.

Разходка и отмора, а защо не из пловдивските паркове! Пролетта е най – подходящото време да си вземете любима книжка и да си харесате някое местенце в Цар – Симеоновата градина до фонтаните например. Най – хубавото е, че големи пространства със зелени площи има почти във всяка част на града. Наскоро разказахме и за парк „Лаута”, където изкуството на пловдивчани да бичат айляк е със сигурност едно ниво нагоре – дори си има опънати хамаци, където да релаксирате след обилния обяд на барбекюто.

Още забавления на открито в Lost in Plovdiv.

Много е важно местните хора в Пловдив да подкрепят проектите и да припознаят инициативата, смята Каролине Кадзиола от Монс 2015

Вярвайте в проекта, важен е, има смисъл от него и има резултати, съветва ни тя

Безкрайно важно нещо е да не предаваме ценности при политически натиск върху проекта, казва Ирена Грлегер Сегота от Риека 2020

Проект от такъв мащаб може да бъде осъществен единствено и само ако всеки пренебрегне част от своето творческо его и заработим заедно, категоричен е Вук Радулович от Нови Сад 2021

Снимки: Лина Кривошиева

Пловдив обедини Европейските столици на културата в последните дни. Заедно, над 30 представителите на бивши, настоящи и бъдещи арт центрове на Стария континент, представиха своите добри и лоши практики в реализирането на проекта. Задно приключенстваха в Пловдив. Заедно откриха специалната изложба на колегата си от Швеция Фредерих Линдегрен „Лоши практики- От гледната точка на артистичния директор” в галерия Лаутлиев в Капана. Заедно готвиха с инициативата МултиКулти в ресторант Вивалди, заедно хапнаха приготвеното. Заедно направиха шоколад с логото на Пловдив 2019. И най-вече, заедно работиха и бистриха как проектът Европейска столица на културата да е по- успешен, по-разпознаваем, по-безпроблемен и по-устойчив. Ролята на Балканските градове в инициативата бе един от работните панели.

Под тепето успя да разговаря с някои от гостите, посланици на своите градове. Повечето от тях бяха в Пловдив за първи път, но бързо влязоха в проблематиката около реализирането на Европейска столица на културата на местно ниво. Защото, както се оказа, че навсякъде проблемите са идентични. Като основният от тях е припознаването на проекта от страна на местните общности, политическото влияние, финансирането и европейското измерение на инициативата.

За първи път под тепетата стъпи Каролине Кадзиола, част от организацията, движела проектът ЕСК в белгийския град Монс през 2015. Събрахме се тук, в Тютюневия град, в СКЛАД и с колегите от всички ЕСК обсъждаме и дискутираме практики и обменяме опит, защото от всеки град може да бъде взаимстван подход или инициатива. ЕСК е амбициозен проект, но смятам, че той ще просъществува, защото в същността си той променя начина, по който градът преживява и възприема. Вярвайте в проекта, важен е, има смисъл от него и има резултати, препоръча Каролине Кадзиола.

Тя подчертава, че след края на 2015г., в Монс виждането за култура у хората се променя, целият град придобива друг облик, макар вече да е познат като културно средище. След ЕСК нещата бяха с различна динамика. Промяната всъщност дойде от това как хората участваха в проектите, споделяха и реализацията им. Много е важно местните хора в Пловдив да подкрепят проектите. Когато припознаеш една мисия като своя, тогава всичко вече е различно и може да съществува. Иначе, дори да имаш най-прекрасния проект, най-интересните хора, ако липсва подкрепата, тогава инициативата се обезсмисля и е много важно хора като теб, журналистите например,  да показвате подкрепата си – това е същностно за успеха. И макар на тази среща, организирана сега с медиите да няма много журналисти, екипът на Пловдив 2019 съм сигурна, че работи с много медии и предоставя информация за проектите, както и работи на терен с тях. Това е дълъг и нелек процес, защото обхваща както местните хора, така и ангажирането на региона, а в случая с Пловдив 2019 и страната, но стъпките им са изцяло правилни. Заедно вървите в правилната посока, убедена е Каролине Кадзиола. 

Смята, че навсякъде, процесите на подготовка и реализация на проекта се затруднява и от неизбежния баланс между политически интереси и защитаването на художествената и творческа страна, която е сърцевината на проекта. Това е проблем, който се среща във всички Европейски столици на културата - задължително е да се търси начин за намиране на баланс между очакванията на публиката, на преките участници, на местната и национална власт, на творците в екипите и на хората, които имат целта да реализират и на съдържателно и на административно ниво проекта. Но аз имам вяра в екипа на Пловдив и в самия Пловдив. А и затова са и срещите, които организираме, които наричаме срещите на фамилията на ЕСК градовете. Защото всички имаме сходни проблеми, макар и в различен  контекст и споделянето на подходи води до добри резултати. Събираме се два пъти в годината в градовете, на които им предстои да бъдат столица на културата и говорим за проблемите и търсим решенията, за връзката межда града и екипа, който трябва да синтезира и осъществи всичко, допълва  Каролине.

Казва, че може би най-често срещаната споделена проблематика в културните столици е осъществяването на европейското измерение и как то става интегрална част от съответния град. Защото това е в крайна сметка европейски проект. Вие сте избрани, за да осъществите една впечатляваща програма в рамките на една година, но в същото време, както казах и преди малко, необходима ви е подкрепата на местните хора, но не само като зрители, а да са същностна част от него и да участват в реализацията. Но от друга страна, ако целта е и да имате по-голям туристически поток и да увеличите показателите на посещение, то тогава ви трябват хитови имена и касови проекти. Да се намери баланс е много много трудно – високият профил на европейските проекти и работата с местната динамика на творческата среда – защото се създава изцяло нов начин за осъществяване и споделяне на култура. Това е изключително важно, защото е част наследството от и на Европейска столица на културата. Не сте тук само за една година и после изчезвате – не, хората са тук, хората искат да участват, да зная какво се случва и да са част от него. Това е важното, това е същността на проекта, сигурна е  Кадзиола.

Срещнахме се и с Ирена Грлегер Сегота, част от екипа на бъдещата Европейска столица на културата през 2020- Риека.

Всяка Европейска столица на културата среща малко или много идентични трудности, всички ние се срещаме с близки казуси и можем много да научим един от друг. Имаме база за сравнение и надграждане. Затова са важни тези срещи. На тях обикновено говорим да добрите практики, но този път темата беше за лошите примери, грешките, неудачните подходи, и това се оказа много полезно за всички ни. Екипът на Пловдив 2019 е великолепен, програмата, която бяха подготвили е съдържателна и интересна и научихме за посоките, които ще се развият през 2019 г., казва Ирена Грлегер Сегота. 

Градът има огромен потенциал. Това е моето първо идване в Пловдив, но виждам отлични открити градски пространства, които предлагат много възможности. Надявам се да имам възможност да бъда тук отново през 2019  г., когато да видя и реализацията на някои от проектите. Много жизнен град е, млади хора по улиците и самият факт, кодиран в мотото – много ми харесва идеята да работим заедно – това е много важно, защото е важно не само да се покажат добри и качествени културни продукти, но и да се работи с гражданите и хората да имат усещането,  че са част от проекта, допълва Ирена от Риека 2020.

Казва, че възприема лошите практики и честите проблеми по-скоро като предизвикателствата, пред които се изправят повечето от екипите, които работят по проекта в Европа. Те често са идентични – как се справяме с очакванията на хората, реалното осъществяване на проектите. Тъй като това са мащабни проекти и техническото им и организационно обезпечаване е често немалък проблем. Да не забравяме политическото влияние – почти във всеки град се забелязва такова. Не можем да пропуснем и финансирането на проекта – големите амбиции, които всеки град и екип има и реалната възможност, която се дава, за да се осъществят те, невинаги съвпадат, искрена е Грлегер Сегота.

На мнение е, че политическото влияние върху инициативата е силно почти навсякъде. Има натиск и често може би нестабилност, защото подготовката отнема между 6 и 7 години и е нормално да се сменя местната и национална власти и всеки нов управник дава своя приоритет. Така е навсякъде– от Дания и Холандия до Сърбия, Хърватска, Румъния, България. Неизбежно е, но важното е, да го имаме предвид. Може би това е добрата страна, за да имаме винаги план Б. И другото безкрайно важно нещо в подобна обстановка е да не предаваме ценности. Артистичното съдържание да е основната сърцевина, която дава лицето на проекта. Екипите, които работят по осъществяването на програмата имат тази не лека задача да запазят линията на високото художествено съдържание и артистична посока на програмата и да балансират между политическото влияние, защото често политиците имат своите цели, а ние нашите. Мисля, че за момента повечето ЕСК градове и екипи са успели да защитят именно това, подчертава Ирена Грлегер Сегота.

Ние от Балканите имаме близки проблеми и предизвикателства, това е нормално, особено на ниво стратегическо планиране, участие на граждани, казва пък Вук Радулович от Нови Сад. Сръбският град ще е столица на културата през 2021. Вук не скри, че е тук за първи път и е силно впечатлен от Пловдив. 

Екипът на Пловдив 2019 е млад и има сили и знание. Същото е и в Нови Сад – това носи нова енергия, неконвенционални подходи. Така през младостта и енергията се преосмисля наследството и се върви към бъдещето, хвали домакините си той. За да мине на въпроса с проблемите в инициативата. 

Програмата, която Пловдив подготвя е много интересна и бидейки публичен, обществен проект е неизбежно да има и политическо влияние. Но така или иначе екипите на ЕСК не представляват никоя партия. Те имат отговорност спрямо осъществяването на проекта. Всички ние сме искрено и изцяло отдадени на развитието на града и програмата, с която е спечелил той. Работим денонощно за добри резултати. И работата в такива условия е много много трудна, защото координацията между местна власт, държавните културни институти, частните и независими културни организатори, медиите е почти непосилна. А и ние сме само хора, всеотдайни професионалисти, но сме само хора, не сме магьосници. Правим 100 % на което сме способни, но понякога е много трудно и самите ние се борим да устоим на несправедливостта в обстоятелства. Винаги има някой недоволен, независимо какво е решението което се взима. Недоволни са независимите оператори, когато се инвестира в държавен или общински културен проект или обратно. Балансът на очакванията е изключително труден и крехък, и илюзорно постижим. Проект от такъв мащаб може да бъде осъществен единствено и само ако всеки пренебрегне част от своето творческо его и заработим заедно. Само това ще остави положителната следа, е мнението на Вук Радулович от Нови Сад 2021.

Той не крие, че в Сърбия нерядко има неразбиране относно проекта, защото се смята, че титлата отива в най-красивия, заслужаващ град в държавата, градът с най-развита културна сцена, което не е същността на проекта и съответно очакванията къмпрограмата стават различни. Отбелязва, че от друга страна обвиняват него и екипа му за какво ли не – за дупките по улиците, за боклуците и други комунални проблеми, които са изцяло извън техния фокус.

Ние в момента работим по образователни проекти, по такива, които развиват партньорства и обогатяват идеите. Всичко е необходимо да се случи предварително, за да може после реализацията на проекта да бъде на високо ниво и да отговаря на целите. Но получаваме критика – то нищо не се вижда, не показвате културно съдържание. Е добре, но ние ще бъде столица на културата през 2021, подготвяме се за тогава, разкрива сходството на проблемите в подготовката на Нови Сад и Пловдив Вук.

Но допълва, че независимо от напрежението, те търсят начин да комбинират различни видове проекти. Това, което в Нови Сад се припознава като основен позитив от спечелването на титлата, е възможността за международно партньорство и сътрудничество. Връзката с Европа е това, което всеки вижда като положителна възможност в сръбския град.

Иначе въпросът за финансирането, особено на Балканите, е много важен. Липси има, но това е инвестиционен проект – инвестират се ресурси, време, знание, средства. И те във всички случаи се връщат в икономиката на града – това е доказано от всички изследвания. Всяка инвестиция в града ЕСК в следващите няколко десетилетия се връща многократно, убеден е Вук Радулович.