Капана.БГ

Капана.БГ

Международната изложба WE SEE UKRAINE ще бъде представена за първи път на 15 ноември, в 18:00 в Градска Художествена Галерия на главната пешеходна артерия на Пловдив. Експозицията събира в едно артисти, обединени от търсенето на отговора какво ти дава горивото да продължиш по време на една война, която продължава без крайна дата.

 

19 месеца след нейното начало е лесно войната в Украйна да започне да се изплъзва от нашата сфера на възприятие, да потъне във филтъра на новото, острото, актуалното, да се слее с ежедневния новинарски шум, докато ние, жителите на останалата част на Европа продължаваме всеки ден по пътеките на собствените ни сложни и заплетени ежедневия. Украйна и хората ѝ обаче все така се нуждаят от нашата подкрепа– а нейният извор е разбирането на това, през което преминават. Да видим отвъд големите категории, геополитиката, обезличаващия език на новините – даже отвъд ужасите и болката. Да се свържем с хората. Защото това не е изложба за загуби и борба – това е една изложба за надежда.

 

Изложбата WE SEE UKRAINE е за всички измерения на съчувствието. Тя е за това, какво ти дава сила. Какво ти дава вяра. Какво е да си обикновен човек, поставен в ситуация, която изисква от тебе да си герой 24/7. Шестимата художника, които участват в изложбата, избрани с конкурс от над 170 кандидати, имат дълбоко индивидуален и по различен начин докосващ собствен поглед към войната. Сред тях има и млади художници, и автори с творби показвани във водещи европейски музеи. Има украинци, отказващи да напуснат страната си – и такива, които не могат да го направят.

 

Има бежанци – и хора, които ги посрещат в Европа. Има хора, загубили най-близките си по време на руската окупация в Украйна – и такива, на които това се е случило по време на войната в Югославия, и вече имат обезболяващия ефект на времето, позволяващ да се погледне назад 28 години по-късно.

 

В последната половин година тези толкова различни хора работеха заедно, комуникираха, обсъждаха и запознаваха един друг с историите на народите си, спореха, съчувстваха и строяха мостове – от човек до човек, от болка до болка, от Украйна към другите европейски държави. Тази изложба носи отпечатъка на това съвместно преживяване.

 

Запознанството с изложбата започва отвън – зрителят бива поканен от трите черно-бели знамена на хърватския художник Игор Грубич – простотата на техните изявления за войната и мира наподобява дзен коани, задавайки рамка и настройка за изложбата. Художник от Хърватия от смесено сърбо-хърватско семейство, Грубич отказва по съвест да отиде на фронта през 1990-те – неговата битка преминава в полето на публичните акции и аудио-визуални инсталации. Работата му включва специфични намеси в обществени пространства, фотография и филми и е фокусирана върху минали и настоящи политически ситуации, от задълбоченото изследване на съдбата на историческите паметници, до климатичните промени и малцинствените общности.

 

Полиптихът „Език на свободата“ на Ирина Ворона (Киев, Украйна) ни посреща със серия от графично очертани преплитащи се фигури, докосващи с усещане за подкрепа, заедност, но и за страха от раздяла. Напомняйки на монолита на Кете Колвиц „Майките“, прегръщащите се фигури се претопяват в една. Ворона е вдъхновена от моментите на посрещане и заминаване на гарите в началото на войната, когато украинските семействата се сплитат в прегръдки толкова силни, че всички фигури се сливат в едно цяло.

 

В следващата зала фотографският проект на Олга Филончук (Украйна/Германия) „Невидимата градина“ разказва за бежанския опит – който ще отекне в сърцето на всеки, който някога е живял далече от дома – чрез истории за растения. Цветя, дървета, тревни клонки, които срещате в чужбина, вдъхвате познатия аромат и те ви изпращат обратно в спомените и градината на село от детството. Проектът има за цел да направи видима мрежата от връзки между хората и природата; той е опит за съчетаване на документални данни и изследвания с художествена визуализация на паметта, опита на принудителната миграция, човешката крехкост и властта на спомените.

 

Документалната художничка Анна Стоева (България) работи по тема на българска почва. Каква е завесата, деляща България, която показа огромна вълна от лична и гражданска подкрепа за Украйна, от другата България, която е податлива и уязвима мишена за руската пропаганда? «Това, което ме провокира е абсурдността на цялата концепция за „неутралитет“. Може ли да има неутрална страна в една война? Какво да кажем за неутрално състрадание? Неутрална прегръдка?». В серия обекти-портали, Анна търси материалната метафора на дезинформацията и безличния език на новиние, който ни отдалечава едни от други.

 

Видео инсталацията на Михайло Барабаш (Лвив, Украйна) „Картофени диалози“ ни кани в проста среда, медитативна и банална по същото време, където трима мъже без военни униформи говорят за ежедневието си, за своите мечти, надежди и за чувства в ситуация, която вижда всеки мъж първо през призмата на фронта. Едно всекидневно действие – готвенето е нещо, което хората правят независимо от ситуацията, в която се намират. Това също така е едно от простичките действия, които Барабаш намира като убежища за себе си, за да се откъсне от постоянните мисли за войната, от следенето на новини и сигнали за въздушна тревога всяка минута. Медитативни, семпли, прости действия-убежища – да готвиш, да посадиш растение, да белиш картофи… Той предлага това убежище на осем мъже, които не са на бойното поле, като им задава въпроси за живота им, за тяхната семейна история и за чувствата и мечтите им.

 

Изложбата завършва с видеото и артефактите пърформънса на Дария Пугачова (Украйна/България) «През стената». От септември 2023 Дария е избрала София за свой дом по време на войната. В деня на откриване на изложбата, меюду 18:00 и 21:00 Дария ще проведе двучасов пърформънс, в който публиката може да влиза и излиза в една стая, която ги транспортира в реалността на един апартамент по време на въздушна тревога и основната емоция в него – страха. Художничката размишлява върху преживяното по време на войната чрез символични движения и предава с очертанията на тялото си етапите на страха, като приканва зрителите да се изправят срещу собствените си преживявания. Интроспективното пътуване на Дария Пугачова създава мост между личната уязвимост и колективната съпричастност, преминавайки през невидимата стена между страха и свободата.

 

Изложбата WE SEE UKRAINE в Пловдив ще продължи до 05 декември. След това предстои откриване на 11-ти декември 2023г. в галерия Форум в Загреб, а през февруари 2024г., за втората годишнина от началото на пълномащабната война в Украйна, изложбата ще бъде показана и на три локации в София – регионален център за съвременни изкуства Топлоцентрала, пространство за изкуство КО-ОП и контейнер VOX POPULI.

 

Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на програма Творческа Европа на Европейския съюз и Национален фонд “Култура”. Водещата организация в изложбата е Tanuki Films, а партньори са хърватската продукционна къща Eclectica и украинският Център за развитие на туризма на град Лвив. Партньори в организацията на изложбата в Пловдив са Градска художествена галерия – Пловдив и фондация Пловдив 2019.

В Деня на народните будители, 1 ноември 2023 г. (сряда), от 16:00 ч. ОИ „Старинен Пловдив“ отваря вратите на новореставрираната къща „Павлити“ (позната като Синята къща, с адрес: ул. „Арх. Христо Пеев“ №6) за вълнуваща среща с историка Владимир Балчев. Беседата е на тема „По следите на познатите непознати будители“.

 

„Изследователските търсения на г-н Балчев винаги отвеждат към любопитни и вдъхновяващи истории. Вярваме, че да споделим с публиката възрожденския дух на къща „Павлити“ и да говорим за будителството е наистина интригуващо“, споделят организаторите.

 

Владимир Балчев завършва българска филология и история във ВТУ „Кирил и Методий“. Работи като уредник в „Националния музей на образованието“, редактор на специализирано издание за литература, култура и история, редактор в „Радио Пловдив“ и главен експерт в „Държавен архив“ – Пловдив, работил е дълги години и в ОИ „Старинен Пловдив“. Публикува изследвания за българската ръкописна книга през периода ХV – XIX в., българската литература и култура през XIX и началото на XX век. Негови студии и научни статии са публикувани в „Литературна мисъл“, „Известия на Българското историческо дружество“, в научни трудове на ПУ „Паисий Хилендарски“ и други сборници и специализирани издания. Съставител е на няколко албума. През последните години вниманието му е насочено предимно към непознати и малко познати моменти от историята на Пловдив. Автор е на книгите „Забравеният град-записки за Пловдив“ (съвместно с Петко Петков), и „Пловдив – другият бряг на Европа“. Любим автор е на пловдивчани и със своите рубрики, посветени на миналото на Пловдив в няколко регионални медии.

 

В същия ден, от 17:30 ч. на Римски стадион, ОИ „Старинен Пловдив“ е домакин и на празничния концерт „Поклон, будители народни“ на Общински читалищен съюз – Пловдив с участието на повече от 120 изпълнители от пловдивските читалища. Специални гости са момичетата от хорова формация „Евмолпея“ с диригент д-р Алия Хансе и клавирен съпровод Йорданка Иванова. Концертът се осъществява с подкрепата на Община Пловдив и Общински институт „Старинен Пловдив“.

 

Входът за събитията е свободен!

Ако си представим Bee Bop Cafe като кошер, то тази вечер приятното жужене на „пчели, оси и стършели”  бе заради Владислав Христов и представянето на новата му, първа по рода си хумористична книга. Сред публиката се открояваха познати лица от пловдивската литературна сцена, а в ролята на водещ влезe Петър Краевски.

 

Като встъпление, той припомни амплоато на Владислав Христов – „майстор на хайку, разкошен поет, блестящ фотограф, журналист, който пише статии, прави интервюта  – успешен автор“. След това описа състоянието на съвременната хумористичната среда, включваща всякакъв тип изяви – от смешни клипчета и мемета в социалните мрежи, до телевизионни предавания, пълни със скечове и вицове. В противовес Краевски посочи, че пишещите добра хумористична проза стават все по-малко и не е задължително те да бъдат зевзеци, а напротив, използват веселото слово като носеща вълна за по-дълбоко послание.

 

 – Тези просветени скептици се опитват да издигнат веселието на малко по-високо ниво. Да го превърнат в литературен факт. Владислав Христов прави сериозна заявка да бъде един от тях.

 

Сред това продължи :

 

– Три неща ще кажа за книгата „Мед от оси“. Първо – много сполучливо заглавие, което е защитено достойно от корицата на Василена Георгиева, а и от текстовете вътре. Второ – разнообразни жанрови форми – фейлетони, диалогични текстове, пародии и дори по-публицистична сатира, която е излизала във вестник „Стършел“. Сам по себе си този факт е гаранция, че авторът не случаен. И трето – стремежът на Владислав Христов да се придържа към по-верния подход, тоест не да се мъчиш да ни разсмееш на всяка цена и така да провокираш съчувствие, а просто да си разкаже историите, а усмивката да дойде естествено.

 

Самият автор продължи с характерния си прям стил на изказ и жестове, като в едни от първите си реплики разказа за софийската премиера на книгата и дъжда като лакмус за успеха ѝ.  

 

– Живеем в едни не много весели времена и въпреки това, хуморът е най-силната съпротива на всичко което се случва.

 

Владислав Христов сподели, че е писал тези над 85 текста през последните пет години и това е неговата лична съпротива към абсурда, който ни заобикаля и тези негови „малки реакцийки“ са били нещо неизбежно, така както и поезията. Част от тях са излизали в най-стария в момента вестник в България – „Стършел“, където всяка седмица излиза негов материал. От седем години и той е част от „стършеловото гнездо“ и това му носи голяма радост. Като пред близки приятели Влади сподели, че неговата майка събира ревностно вестника и това е изиграло роля в неговото възпитание. От работата си със „стършелите” ,като автор извлякъл плюса от този начин на сбиване на текста и неочакваност и оригиналност на текста, които да „преобръщат читателя“. За заглавието „Мед от оси“ и първата част на книгата “Пилешки вратни пържоли“ споделя, че са абсурдни и са провокирани от ситуации, случки и случайно срещнати хора и така се раждат фейлетоните. Във втората част “На живо от събитието“ са включени текстове, които имат репортажен елемент. От медийния поток успява да извлече някое събитие, да вкара персонаж, който така се забърква, че го довежда до още по-голям абсурд. Третия раздел “Рецепти за усмивка“ авторът определя като най-смешния. Там той дава съвети, как да не се скараме с комшиите по Коледа, как да не се забавим с изхвърлянето на киселото зеле и тем подобни съвети, които предизвикват в читателя усмивка.

 

За книгата си Владислав Христов казва, че е забавна и тъжна, защото двете категории е трудно да бъдат разделени, както в живота, така и в литературата.

 

– Радостта и тъгата са част от цялото и ни спохождат ежедневно, затова не трябва да изпадаме в капана на категорията и ставаме „неверни определители“ на това каква е дадена книга.

 

По фотографски той се стреми да улавя момента и някои от фейлетоните е написал за 15 минути, за да го запечата като снимка и после евентуално да го „дооправя“. И тук както и в поезията, Влади казва, че колкото го ремонтираш и мислиш, нещата стават по-зле. Краевски репликира:

 

– Ти да не си станал квантов писател?

 

– В крайна сметка аз искам да сведа нещата до абсолютният минимум, до бялата страница.

 

– Която е финала на една книга.

 

Разговорът се пренася в темата за писането на хумор като „вид мазохизъм“, който пишещият си причинява.

 

– Всичко, което правим минава през нашата болка, първо, и после минава през други канали, било проза или поезия. Там пък е най-голямата касапница!  Това, което на пръв поглед е леко и забавно, говори за една богата литературна култура.

 

Владислав Христов изброи автори образци на тази култура: за Чехия – Хашек, Русия – Хармс, Илф и Петров, у нас – Стратиев, Радой Ралин, Мирон Иванов, Алек Попов, Михаил Вешим и ги оприличи на една щафета, която се предава. Стана въпрос и за хуморът в стила на „Шарли Ебдо”,  който Владислав определи като едно „перманентно пресоляване на манджата” с цел да хваща за гърлото, но когато става въпрос за религия, нещата се приемат трудно. Затова писането на стойностния хумор е в това да не пресолиш, не само темата, дори всяка думичка. Стана въпрос и за автоцензурата и линията на изданието, добрия вкус и платените медии. За своеобразни острови на спасението в лицето на независими издания, където да четем текстове, които не са писани по поръчка. На въпроса дали е време за хумора на брадвата или на скалпела, Владислав каза, че избира брадвата, за да бъде извадено обществото от летаргията и направи разграничение между четящия и разбиращия читател. Стана въпрос и за Марк Твен, Удхаус, хумора на иглата и подготвения читател. Опасностите дебнат и писателя – да залитне към платени публикации, или компромис в писането с цел да се хареса на широката публика. Краевски постави и друга интересна тема – за успеха и наградите, Христов отвърна, че е претръпнал към наградите, но ги цени, когато е избран анонимно сред хиляди участници в международните хайку конкурси. Като друга ценна награда се спомена „Чудомир”, защото се дава от гилдията.

 

После Петър Краевски покани присъстващите да се включат в разговора, което доведе до размяна на въпроси и отговори, но също така и на искрени поздравления и пожелания към Влади. Включиха се Ина Иванова, Йордан Велчев, Силвия Димитрова, Панайот Стефанов от Нула 32 и така естествено се премина към автографите.

Разбира се, за мнозина любим момент от вечерта ще остане прочитането на едноименния фейлетон „Мед от оси” от самия автор, което категорично показа, че е успял да вкара всички основни вкусове от живота в книгата си –  сладко, солено, кисело, горчиво и умами.

 

Продукцията тръгва по кината в цялата страна от 10 ноември

Първата предпремиерна прожекция на втория филм на Яна Титова – „ДИАДА“ ще се състои на 2.11, четвъртък, от 20:00 ч. в Синема Сити в Мол Пловдив. Специални гости на прожекцията в Пловдив ще бъдат актрисите в главните роли Маргарита Стойкова и Петра Църноречка, Ирмена Чичикова, която също има участие в продукцията, както и самата Яна Титова, която освен режисьор е и сценарист. Те ще се срещнат лично с публиката след филма и ще раздават автографи.

 

Вторият пълнометражен филм на Яна Титова – „Диада“ – вече отбеляза сериозни успехи – взе четири награди „Златна роза“ и беше част от официалната конкурсна програма на един от водещите кинофестивали в света с категория „А“, а именно – този във Варшава. Предстои да бъде показан и в Талин, Естония, чийто кинофорум също в сред 15-те най-реномирани, както и в Котбус, Германия.

 

„Диада“ се фокусира върху историята на Дида, 16-годишно момиче от малък град, и с това засяга множество деликатни теми, близки до света и емоциите на тийнейджърите. Заради „умението си да създава динамични и многопластови сцени и да поддържа темпото на филма“, Яна Титова спечели наградата „Златна роза“ за режисура преди месец.

 

За нелеката задача да изиграе главната героиня, чиято мечта – да замине при майка си в Америка – е поставена на карта, Яна избира Маргарита Стойкова. 19-годишната Маги успешно се превъплъщава в Дида и по автентичен начин се гмурва в низа от ситуации, които преобръщат живота на момичето само за броени часове. Напрежението в личен план и в училище се трупа, а Дида не намира нужната помощ дори от най-добрата си приятелка Ива. За „незабравимата си дебютна роля в „Диада“, изпълнена с енергия и страст“, Маргарита Стойкова бе удостоена с наградата на град Варна на фестивала „Златна роза“.

 

Освен тези отличия филмът „Диада“ спечели още наградата на критиката, а като изключителен случай в историята на фестивала се явява и голямата награда на „Златна роза“ за пълнометражен филм, споделена с „Уроците на Блага“.

 

В основния актьорски състав на „Диада“ влизат и редица любими актьори като Иван Бърнев, Силвия Лулчева, Стоян Дойчев, Ирмена Чичикова, Цветан Алексиев, Васил Бинев, Жаклин Дочева и други. За ролята на най-добрата приятелка на Дида – Ива, е избрана Петра Църноречка, ученичка в Националното музикално училище в София.

 

Филмът е заснет в Ямбол през лятото на 2022 година. Операторската работа е дело на Мартин Балкански.

Поредицата „Успешните“ продължава с три гостувания през ноември, в които ще се срещнем с любими творци от света на литературата и киното. В следващите седмици на обичайното място – клуб „Фарго“ предстоят посещенията на Радослав Бимбалов, Стефан Командарев и на двойката Яна Титова и Алек Алексиев. Поредицата „Успешните“ ни среща с известни хора от сферата на спорта, културата и обществения живот, които в непринуден разговор споделят с пловдивчани своята визия за успеха, за кариерата, творчеството и други теми.

 

Срещата на 10 ноември е с писателя и рекламист Радослав Бимбалов, началото е в 19 часа. Той е предимно автор на разкази, като наскоро част от тях бяха събрани в сборника „Млък“. Наскоро излезе и вторият му роман „Екзстазис“, след първия му опит в този жанр преди около две десетилетия – „Аз, маниака“. Бимбалов е роден в Пловдив, като кариерата му започва от „Канал Ком“ и като съосновател на знаменития дует „Замунда Банана Бенд“.

 

Седмица по-късно във Фарго пристига режисьорът Стефан Командарев. Един от най-успешните български режисьори, той е автор на култовия „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“. След него дойдоха и драмите „Съдилището“, „Посоки“ и „В кръг“. Най-новият му филм „Уроците на Блага“ вече спечели престижни награди, с голям успех и няколко награди на големия фестивал в Карлови Вари, сред които и голямата за най-добър филм „Кристален глобус“. Филмът ще бъде и българското предложение за наградите на американската филмова академия „Оскар“. Разговорът със Стефан Командарев ще бъде на 17 ноември в 18:15 часа .

 

На 25 ноември е последната ноемврийска среща с актьорското дуо Яна Титова и Алек Алексиев. Двамата са участвали в множество филми като актьори, но се занимават и с различни проекти. В следващите седмици се очаква на екран да излезе новият филм на Яна Титова „Диада“, спечелил голямата награда на фестивала „Златна Роза“, съвместно с „Уроците на Блага“. Самата тя е родена и завършила в Пловдив, като тук се е занимавала с музика. Освен актьорските участия в кино и театър, Алек Алексиев се занимава и с продуциране на различни проекти, но е по-известен с телевизионните си и кино участия, след които незабравимата му роля във „Възвишение“.

 

Проектът „Успешните“ се осъществява с подкрепата на община Пловдив и е част от културния календар на града за 2023 година.

За 27-и път издателство „Жанет 45“ обявява отворена покана за участие в конкурса „Иван Николов“ и връчване на Националната награда за поезия „Иван Николов“ 2023 през декември

 

Иван Николов е поет, журналист и преводач от руски език. От 1969 г. е главен редактор на издателство „Христо Г. Данов“. Автор е на над 20 книги и познат с брилянтните си преводи на руска поезия и проза, между които произведения на Пушкин, Есенин, Марина Цветаева, Булат Окуджава.

 

Националната награда за поезия „Иван Николов“ е учредена през 1994 г. от издателство „Жанет 45“. Целта е да бъде подкрепена съвременната българска поезия и литература. Първи носител на наградата е поетът Христо Фотев.

 

Регламентът на конкурса допуска за участие книги с поезия (първо издание, неантологични), издадени през периода 1 октомври 2022 – 30 септември 2023.

 

Книги, издадени извън срока на регламента, няма да бъдат допуснати до разглеждане.

 

Книгите се изпращат в 3 (три) екземпляра, придружени с кратка биобиблиографска справка за автора, телефон и имейл за контакти на адрес:

 

ЗА КОНКУРСА „ИВАН НИКОЛОВ“

Издателство Жанет 45

бул. „Ал. Стамболийски“ 9

4004 Пловдив

 

За допълнителна информация: тел. 032/60 90 90

 

Крайният срок за изпращане на книгите е 17 ноември 2023 г. включително.

 

Финалистите ще бъдат обявени в началото на декември, а победителят – в средата на декември 2023, на официална церемония.

 

Тричленно жури ще определи и връчи наградата – плакет от художника Христо Гочев, придружен от парична премия в размер на 5 000 (пет хиляди) лева.

Носители на престижната наградата през годините са били: Христо Фотев, Константин Павлов, Вера Мутафчиева, Иван Цанев, Екатерина Йосифова, Иван Теофилов, Николай Кънчев, Калина Ковачева, Николай Заяков, Иван Методиев, Станка Пенчева, Ани Илков, Георги Господинов, София Несторова, Георги Борисов, Силвия Чолева, Кристин Димитрова, Антон Баев, Александър Секулов, Петър Чухов, Илко Димитров, Румен Леонидов, Марин Бодаков, Пламен Дойнов, Оля Стоянова, Йордан Ефтимов, Катерина Стойкова, Васил Балев, Аксиния Михайлова, Красимир Вардиев, Валентин Дишев, Яна Букова, Надежда Радулова, Цочо Бояджиев, Кръстьо Раленков и др.

Проектът „Народните будители и Аз“ и Община Пловдив организират за  втора поредна година съвместно тържествено честване на Деня на народните будители. Празникът ще започне с шествие на ученици, учители и представители на научни и културни институции с маршрут от  площад „11 май“ пред ХГ „Св. св. Кирил и Методий“ до крайната точка – площад „Централен“ – Военен клуб.

 

На площад „11 май“ пред ХГ „Св. св. Кирил и Методий“ в 10.00 часа са предвидени празнично слово на кмета на Община Пловдив Здравко Димитров и молебен, отслужен от свещеници от Пловдивската Света Митрополия. В 10.30 ч. е началото на шествието към площад „Централен“ – Военен клуб, което ще бъде предвождано от Духов оркестър на ВВС. По маршрута, шествието ще премине покрай стълбите на Каменица, където музикален поздрав за празника ще отправи  Хора на пловдивските момчета „Стефка Благоева“. Във Военния клуб ще се състои тържествен концерт в чест на празника и ще бъде даден старт на 14-то издание на проекта „Народните будители и Аз“. Началото е в 11.30  часа. В концерта ще участват: Сборна младежка  духова формация при  ОДК-Пловдив и НУМТИ „Добрин Петков“ с ръководител Снежанка Георгиева, Матьо Бецински – студент в Театрален колеж „Любен Гройс“, ФА „Тракийска младост“ при СУ „Любен Каравелов“ Пловдив с ръководител  Георги Найденов, Юношески танцов състав „Хоп-троп“ при НЧ „Никола Вапцаров- 1928г.“ с.Костиево с ръководител Йордан Костов, млади таланти – участници  в Академия за изкуство „Огънят на Орфей“ с ръководител Евгения Тагарева и Александра Иванова  от „Гласът на България“.

 

На 1 ноември от 17.30 часа на Римски стадион започва традиционният празничен концерт „Поклон, Будители народни” на любителските състави от пловдивските читалища. Организатор е Общински читалищен съюз – Пловдив, концертът се осъществява с подкрепата на Община Пловдив и Общински институт „Старинен Пловдив”. В събитието ще участват над 120 музиканти, танцьори и певци на различна възраст, от читалищните любителски колективи, носители на отличия от фестивали, популяризирали красотата на българската музика и танци не само в страната но извън пределите на България.

 

Специални гости  ще са момичетата от хорова формация „Евмолпея“ с диригент д-р  Алия  Хансе и клавирен съпровод Йорданка Иванова. Водещ ще е Златко Павлов. На сцената ще се изявят Гайдарски състав „Караджата” при НЧ „Н.Й.Вапцаров-1928”,Танцово студио „Мини Милениум” при НЧ „Захари Стоянов-1984”, Танцово студио „Милениум” при НЧ „Захари Стоянов-1984, Танцово студио „Мини Милениум” при НЧ „Христо Смирненски-1935“, Танцово студио „Милениум” при НЧ „Христо Смирненски 1935”, Клуб „Да танцуваме” при НЧ Димитър Пешев-1998”, Женски народен хор „Родна песен“ при НЧ „Петко Р. Славейков – 1908“, Детска вокална фолклорна група „Българка” при  НЧ „ Цар Борис ІІІ и Царица Йоанна”, Певческа група „Приятели” при НЧ „Назъм Хикмет-1922”,  Женски народен хор „Плетеница“ при НЧ „Съвременник – 1986“, Елена Параскова – солист на гайдарски състав „Караджата” при НЧ „Н.Й.Вапцаров-1928” в съпровод на гайда Явор Бобев и Формация за огнени изкуства при НЧ „ Димитър Пешев-1998”.

 

По повод Деня на народните будители, Регионалният природонаучен музей  обявява безплатен вход за основната експозиция на музея за деца до 7 години и подарък минерал на 1-ви ноември 2023 година.

 

Регионалният етнографски музей ще бъде отворен за безплатни посещения на ученици , които ще могат да разгледат музея и да видят изложбата „Моят етнографски свят“ ( или за даруването в българската сватба) от колекцията на Румяна Механдова. Тя представя един от най-важните обичаи, свързани с българската сватба – така нареченото „обредно даряване“. Даряването представлява благопожелание „без думи” чрез езика на вещите и символите.

 

Народна библиотека „Иван Вазов“ ще има инициативи в няколко последователни дни. От 30. 10. 2023 до 03. 11. 2023 г.  може да бъде разгледана витрина, по повод Деня на будителите в Читална зала и в Детския отдел на Библиотеката. На 30. 10. 2023 г. е предвиден открит урок за будителите с ЧДГ „Вълшебство“ в Детския отдел на Библиотеката. На 31. 10. 2023 г. ще има посещение в Център за социална рехабилитация СОНИК СТАРТ ООД. Библиотекари ще четат приказки и заедно с посетители на центъра ще създават „Приказки в картинки“. На 01. 11. 2023 г. е обявен за Ден на отворените врати, ще се издават безплатни  потребителски карти. 

 

Градската художествена галерия по традиция отваря вратите на своите експозиции за безплатни посещения на ученици и студенти. Те са добре дошли в:  Постоянната експозиция на ул. „Съборна“ № 14А; Постоянна експозиция „Икони“, ул. „Съборна“ № 22; Постоянна експозиция „Георги Божилов – Слона“, ул. „Княз Церетелев“ № 1; Постоянна експозиция „Енчо Пиронков“, ул. „Васил Кънчев“ № 1 и Постоянна експозиция „Мексиканско изкуство“ и „Цанко Лавренов“, ул. „Артин Гидиков“ № 11.

 

Регионалният археологически музей кани на две изложби: временна изложба „Клинопис“ и временна изложба „Власт и сила. Късната бронзова епоха по нашите земи“.

 

За първи път Денят на народните будители – 1 ноември е отпразнуван в Пловдив през 1909 година. Дотогава, на тази дата се е празнувал денят на Свети Иван Рилски /по стар стил/. През 1922 година Народното събрание обявява този ден за празник на всички „заслужили българи“, както са се изразявали тогава. В освободена от османско владичество България както интелигенцията, така и масовият човек съзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет. Много градове и села искат да отдадат заслужената признателност към народните будители не само като кръщават улици, читалища и училища на тяхно име. По тази причина Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България, през 1922 г. внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители.

 

Далеч преди официалното обявяване на този празник със закон, българският народ почита своите будители и ги канонизира като светци в своята историческа памет. За първи път е честван в Пловдив през 1909 г., а от 1922 до 1945 г. е общонационален празник.

 

От 1945 година празникът е отменен и след дълго прекъсване. Със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36 Народно събрание на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника.

 

През миналата година в Пловдив бе отбелязан вековен юбилей от първото официално честване.

Страница 133 от 2337

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…