Ритуална направа на подници ще се проведе в 11 часа утре в културно-информационен център „Малтепе“.

На тази дата православната църква почита паметта на Св. Йеремия, който пророкувал, че Бог ще изпрати своя Син на Земята.

Съдът в които се пече хляба се нарича подница -кръгъл плитък съд, в който се поставя тестото. Захлупва се с капак, наречен връшник, също от глина. В народните представи подницата и връшникът символизират земята и небето. Хлябът, който се пече между „земята и небето“ пък е символ на живота.

Смята се, че подницата има магическа сила.Тя се определя от обреда, който съпровожда подготовката на глината и самата й изработка.

Според традицията на 1-ви май жените стават рано, берат билки, вземат мълчешком пръст от три места и се събират в нечий двор. Носят мълчана вода от бунар (кладенец). Като заври водата на огъня я смесват с пръстта, слагат слама (ръженка) и я покриват с черга „да кабаряса“. След това, също като тестото, я размесват втори път.

„Женското царство“ тъпче с крака и пее (пеят се заклинания срещу змии). Вярва се, че това държи надалеч опасните влечуги. Разделят глината на топки, от големите правят подници, на които се пекат хлябове и баници под връшник. Малките стават на сачове за катми.

Прави се задължително и кандило за дома. Всички съдинки се оставят да съхнат под слама в продължение на двадесетина дни. Жените се гощават със зелник и пресен хляб. След това всички се отправят към реката да изперат чергите и чувалите и да се измият.

Обредното приготвяне на глинените съдове само един ден в годината се обяснява с това, че хлябът е свещен за българската трапеза.

Подницата съхне, не се пече. Преди ползване подницата се поставя на огнището, за да се нагрее, после се отмества настрани от силния огън. В него се слага тестото, захлупва се отгоре с връшник и се посипва с жар.

Каним всички желаещи да се включат в ритуалната направа на подници.

Направените съдове остават за участниците в събитието, а за гостите ще има топла питка, много песни и танци.

Библиотека „Иван Вазов” гостува със своя изложба в Хелзинки по повод 100-годишнината от установяването на дипломатически отношения между България и Финландия. Проектът „Калиграфско-художествени школи и писарски средища по българските земи: образци от славянската ръкописна колекция на Пловдивската народна библиотека“ бе открит на 28 април в Централната публична библиотека на Хелзинки и ще остане там цял месец. След Финландия, изложбата ще бъде представена в Талин, Естония.

Събитието е част от първия по рода си в България научно-изследователски проект на млади учени „Сензорна етнография на града“

Кръгла маса на тема „Институциите в “диалог” с граждани с увреждания” организира на 30 април Катедра „Етнология“ към Философско-историческия факултет на Пловдивския университет  „Паисий Хилендарски”. Събитието е с начален час 11:00 ч. и ще се проведе в зала „КОМПАС“ в Ректората на ули. „Цар Асен“ №24.

Форумът ще повдигне дискусия относно достъпността и ролята на сетивата и сензорността във взаимодействието между институции и граждани със затруднения. Във фокуса на кръглата маса ще бъдат политиките, които се прилагат спрямо хора със зрителни затруднения и начините, по които сетивата могат да присъстват при работата с хора със зрителни затруднения. Една от важните цели на кръглата маса ще бъде обсъждане и формулиране на решения и предложения по темата. Ще бъдат представени за обсъждане различни артефакти, част от бъдеща сензорна изложба-инсталация, и добри примери за преодоляване на достъпността до градска среда на хора със затруднения.

Участници в кръглата маса ще бъдат експерти по културно наследство, експерти от Национален център за рехабилитация на слепи – Пловдив, представители на институции като ОИ „Старинен Пловдив“, Дирекция „Социално подпомагане“, представители на неправителствени организации, студенти и докторанти, граждани със затруднения и др.

Програмата на събитието включва откриване и представяне на проект на млади учени „Сензорна етнография на града“, дискусия на тема „Институции, сетива и артефакти“ и формулиране на решения, които ще бъдат взети по време на събитието.

Кръглата маса е част от първи по рода си в България научно-изследователски проект на млади учени „Сензорна етнография на града“ с международно партньорство, финансиран от отдел „Научна и приложна дейност“ към ПУ „Паисий Хилендарски“ с ръководител доц. д-р Меглена Златкова и членове на екипа д-р Надя Танева, д-р Анелия Авджиева и докторантите Мария Славчева,  Петя Петрова и Светослава Манчева.

Проектът изследва как сетивата и сензорността се използват в отношенията между институциите и хората със затруднения. Очаквани резултати са подробна информация за работата на институциите с хора със зрителни затруднения и възможни предложения за подобряване на комуникацията между тях. Проектът се осъществява в партньорство с университет Лион 2, Франция, и Национален център за рехабилитация на слепи – Пловдив.

Ансамбъл SILAKBO
Концерт с визуална инсталация
През 2018 се отбелязва 110-годишнината от рождението на големия френски композитор и класик на съвременната музика Оливие Месиен. В програмата ще бъде изпълнено емблематичното му произведение „Квартет за края на времето“, писано през 1940 година във военнопленнически лагер, където композиторът е затворен, и изпълнено премиерно там на 15 януари 1941 г. пред публика, състояща се от 400 затворници и надзиратели. Месиен метафорично показва чрез произведението, създадено по текстове на Откровението на Св. Йоан (Апокалипсис), погледа си към света тогава – свят, чието време свършва. По повод годишнината и с почит към Месиен, младият канадски композитор Адам Кларк пише своя отговор на квартета – светът след метафоричния апокалипсис на страшните години на войната, светът на новото време 80 години по-късно, погледнат през очите на един млад човек.
Квартетът на Месиен получава визуална рефлексия в произведенията на белгийския художник Лоде Лапер.

Камерна зала Тракарт
19 часа
вход свободен

Университетски театър и документалният спектакъл "Премълчаното разказано" гостуват в Драматичен театър Пловлив

Документалният театър, подобно на документалното кино, работи с реалния живот и случките от него. Историите на три реални жени, които разказват премълчаното в интервюта по актуалната тема за „Не насилието“ върху жената, оживяват на сцената. Трите интервюирани жени/прототипи са на различна възраст, заемат различни позиции и имат различен социален статус. Обединява ги премълчаното и възможността то да бъде разказано.

В спектакъла се използва и вербатим техника, коeто означава, че както по време на репетициите, така и по време на самото представление актьорите чуват от слушалки в реално време документалните записите и ги възпроизвеждат на сцена. Понякога актьорът чува за пръв път определен текст по време на представлението, при което не е в състояние да скрие или овладее своето първо впечатление и усещане. Спектакълът може да бъде определен и като своеобразно „Reality“. Очакванията и изискванията към него са много по-сходни с тези към журналистиката – да се стреми към достоверност и актуалност.

Организатор:
Университетски театър
Френски културен институт

Режисьор:
доц. Възкресия Вихърова

Асистент:
доц. д-р Десислава Бошнакова

Участват:
Диана Спасова, Добриела Попова,
Росица Гавренова, Яна Грозданова

Драматичен театър Пловдив
19 часа