Дългочаканият ремонт на площад „Централен“ в Пловдив напредва и бъдещото обществено пространство вече добива вид. Макар и да сме виждали различни визуализации, истинското впечатление, поне в българската практика, е чак при реалния финален вариант, когато всичко придобие реални измерения. Големи части от огромния площад вече са в окончателния си вид и можем да направим един предварителен поглед върху тях.

Реализацията до момента

В почти окончателен вид вече е зоната над автомобилния подлез, продължение на улица “Гладстон“. Там все още предстои довършването на детайли, като озеленяване и завършващи части, свързващи откритото пространство с градината на юг и малкото паркче до Община Пловдив на север. Самата площадна част е оформена с познатите от тротоарите в Централна градска част, по Главната и много други пешеходни пространства бетонови плочи (в по-голям размер от тротоарните павета) с посипка от естествени камъчета – два цвята, по-светло и по-тъмно сиво.

В напреднала фаза вече е и другият край на площада – към Военния клуб и Партийния дом. Там се ползват същите плочи в същата цветова гама. Към момента е подредена само една част пред бившето ДНА, но няма изгледи огромното пространство между Пощата и Партийния дом да бъде разчупено от друга структура. Подредените бетонни плочи са разделени единствено от сравнително нагъсто подредени канали за отводняване.

Основен акцент в целия площад е, разбира се, Форумния комплекс – археологичеките разкопки и зоните непосредствено около тях. Тепърва те ще придобиват завършен вид, но и там вече има реализации. Самият „квадрат“ явно ще бъде оформен с друг, по-скъп материал, като настилка. Вместо бетонните павета се поставят гранитни плочи в различен цвят и размер. Подредбата им повтаря линиите на Форума от археологическите разкопки и съответните структури, които вероятно има отдолу.

Интересен детайл е поставянето през предполгаемото разстояние на античните колони от Форума, на гранитни плочи, които не са гладки, а с изрязана кръгла част, която да повтаря редицата колони от по-ниското археологически ниво.

На границата между края на квадрата на Форума и останалата площ се подреждат друг вид бетонни павета в стила на павирана улица – подредени една след друга дъги от павета.

Самото по-ниско ниво на археологията също придобива вид. В последните месеци се работеше по укрепване на дупките на Западния комплекс (към градината) и на Южния комплекс (към хотел Тримонциум). Изградени бяха подпорни стени от бетонови блокове, както и от т.нар. габиони – метална решетка, запълнена с камъни. Предстои пространствата да придобият окончателен вид, а в такъв тип намеси детайлите и окончателната визия са изключително важни. Конкретно намесите в самата археологическа среда ще коментираме в отделен материал, когато придобие по-окончателния си вид. По същата причина извън коментара засега ще оставим и деликатната и трудна за решаване задача на свързване на площада, археологията и градината.

Положителното – новите качествени материали и инфраструктура, по-добра визия, поне на пръв поглед

Една от най-положителните разлики спрямо досегашния площад е качеството на настилката. Директно сравнение може да се направи с частите, в които все още имаме спомен от старите плочи от т.нар. врачански камък. Плочите бяха неподходящи по ред причини – функционално бяха неудобни, тъй като бяха хлъзгави и при най-ситния дъжд, естетически не бяха подходящи, тъй като в слънчевите дни бяха твърде неудобни за гледане, почти като огледало на слънцето, а като структура бяха неиздържливи и вероятно никой не ги помни като здрави камъни.

Части от площада бяха оформени в гранит – сивите плочи, които също все още могат да се видят на отделни места (например около Пощата, където са последните остатъци от старите плочи, както и пред Партийния дом). Техните качества бяха далеч по-добри. Вероятно част от тях биха могли да се преизползват, но от една страна те са твърде малко като количество, от друга най-вероятно биха развалили цялостното впечатление за един общ естетически обект, създаден по едно и също време. Самите плочи като такива със сигурност обаче трябва да бъдат запазени от местната администрация и могат да се ползват на друго място – също както паветата от асфалтирани улици се ползват по тротоарите, например.

Новата визия на материалите безспорно е по-добра – с тях се оформя намек за античността под площада, плочите са здрави, а както по-скъпия гранит, така и по-евтините мити бетонни плочи, са се доказали като устойчива и удобна за ходене настилка. Приятно впечатление прави изобщо идеята за устойчивост в използването на материали в целия град – от една страна тротоарите и други големи площади са оформени с тези бетонни плочи, от друга страна се продължава дори по-ранно наложената практика от Главната улица. За щастие политически коментари и намеци не взеха връх и началото на Главната, оформено още по времето на предходното управление на Славчо Атанасов ще има подобна визия и на новия площад.

Приятно впечатление прави също запазването на почти цялата съществуваща растителност. С изключение на всички дървета от страната на Пощата в зоната между сградата и Цар Симеоновта градина, останалите бяха напълно запазени и с ново изградени стени. Към отводняването също се е погледнало сериозно – множество канали опасват площада – както в зоната над улица „Гладстон“, така и пред Военния клуб. Доколко това е качествено изпълнено, обаче, ще разберем чак при завършването на площада и първите дъждове.

Отрицателното – същият неудобен, горещ, скучен и неизползваем площад

Доста от старите грешки обаче са потворени и решения не са намерени. Също както в предходния площад, на споменатите по-рано шахти не е намерен (или поне до момента не се вижда) естетично прикритие. Линиите канали пресичат площада пред Военния клуб като прорезни рани. Съществуват различни дизайнерски решения тези задължителни елементи да бъдат „скрити“ под различна форма в естетиката на площада. Това, все пак, също ще стане най-ясно когато площадът бъде завършен, но за момента няма индикации за решение в тази посока.

По-неприятно е впечатлението от това, че самата функция на площата ще се промени съвсем малко. „Централен“ ще продължи да бъде една урбанистична дупка в центъра на града, която никой не ползва като цел. Това ще бъде само място за преминаване – при това бързо преминаване в една или друга посока.

Времето вече се затопли и можем да си припомним и най-ужасните спомени от този площад – това преминаване през лятото е на практика невъзможно. Огромната площ без никаква сянка създаваше високи температури, нетърпими дори за иначе търпеливите на жега пловдивчани. Това е така както пред Партийния дом, така и в зоната над „Гладстон“. Старият пек и старата жега ще съществуват и в новия площад.

Премахването на редицата дървета пред западния вход на Пощата (между нея и градината) също намалява сянката. Дали там ще бъде възстановена някаква растителност все още не е ясно, но индикации за такива действия няма. Зоната от страната входа към Часовника на пощата, особено през лятото,  е по-често ослънчавана, тъй като е западна – югозападна, и затова се нуждае от тази растителност като сянка за преминаващите покрай площада хора.

Важно е да се отбележи, че липсата на сянка все пак е труден за решаване проблем. Засаждането на растителност е спорно, тъй като кореновите системи може да увредят археология, която в бъдеще да се разкопава. Над „Гладстон“ това дори е невъзможно, тъй като там на практика има мостова конструкция и никаква пръст за дървета. От друга страна именно това е ролята на добрия архитект – решаване на такива сложни проблеми. При невъзможност за създаване на сянка чрез растителност, може да се измисли идея за друг тип структури, които да осигуряват сянка.

Освен практическото неудобство, другият голям и нерешен проблем е, че площадът отново ще бъде скучен. Скучен както естетически, така и функционално.

Естетическата скука може би е по-разбираема, макар че също би могло да се намери атрактивно решение. Площад „Централен“ все пак е върху квадратния Форум и всичко друго, освен повтаряне и преповтаряне на този квадрат и тези прави ъгли е твърде рисково. Рисково, обаче не значи невъзможно, така че тук решението, което за момента виждаме, е най-сигурното и най-скучно.

Функционалната скука обаче е по-трудна за възприемане. Идеята, която никога не би трябвало да съществува, площадите да бъдат голямо празно място с хипотеза там няколко пъти годишно да се случват някакви мащабни събития – а през останалата, далеч по-голяма част от годината да са просто една пуста площ, все още е жива. Площадът – особено частта между Пощата и Партийния дом – е празна. Никой, никога, по никаква причина не би отишъл там. Човек би преминал от единия до другия му край, но тази огромна площ не е интересна, не е ценна, нищо не може да те накара да спреш там, да срещнеш човек, да си починеш, и изобщо – да ти е приятно по какъвто и да е начин.

Тепърва предстои още работа по площада и неговото окончателно завършване. Липсата на детайлна информация е причина много от представите на редовите пловдивчани и на експертите да бъдат по-скоро предположения, на база това, което се вижда от ремонта. Част от изказаните критики може и да бъдат погрешни и решени в последствие, но без прозрачност по проекта, това няма как да бъде ясно към момента. В същото време не може да се отрекат и положителните промени. Както с много други проекти, и тук има и добри, и лоши страни. Надеждата на всички е, че новият площад ще бъде максимално удобен и красив, но това ще разберем чак на края на ремонта.