Print this page

Райна Кацарова

Чух за Теа преди около месец от един приятел. Той пък слушал за нея по радиото и ме попита дали я познавам, защото бил „възхитен и ако идва някога в Пловдив, непременно трябва да отида да се запознаем“. И ето, че това се случи.

В началото на септември, в Bее Bop Café беше пловдивската премиера на дебютната ѝ стихосбирка „Преводачът на света“, издадена от ИК „Жанет 45“. Представи я Красимир Лозанов с думите: „Съпреживяването в литературата не е капсуловано в един кръг от хора, които това са учили. Разгърнат е този кръг и аз също бях изненадан, когато научих, че Теа Монева е завършила “Фармация” в Германия, нещо което е на пръв поглед далече, но от друга страна, като се замислим, тя там също борави с някакви атоми и молекули. Аз лично, като читател на поезия, изпитвам известна умора от така нареченото ителектуалнечене. Тук аз бях изключително много впечатлен от нейния прост изказ, некокетния, неманиерния начин на писане, и това ми връща вярата, че добра поезия може да се пише по един прост начин. По един абсолютно човешки начин. Защото, в крайна сметка, поезията е една покана за диалог.“

И този диалог се случи пред очите ни, когато на сцената останаха Ина Иванова и Теа Монева. Начинът, по който двете разговаряха, думите и жестовете им, така, както бяха седнали, с книгата помежду им, светлината сякаш не идваше от прожекторите, а от тях самите. Ина попита за това как улавя „вътъкът на света“ и Теа разказа как пише, как е събрала и подредила стиховете, а останалите – унищожила завинаги. Сравни писането с извършване на опити в лаборатория. Сподели колко е била развълнувана и удовлетворена от работата с редактора си Марин Бодаков (светло да му е небето!) и Иво Рафаилов, който пък е художникът на стихосбирката. За това как едно стихотворение написано по време на този процес измества другите варианти и дава заглавието на книгата. А водното конче от корицата е на бял лист и чака превода на всичко неуловимо, „което поетите превеждат на конкретен човешки език“, както се изрази Ина Иванова.

– Вярваш ли в прераждането и кой е Бог? – попита в един момент Ина

– Кой е Бог? Ние всички сме Бог! Тази книга, всъщност, е плод на 5-6 години труд и моето търсене да си избера нещо, в което да вярвам. Много е трудно да не вярваш в абсолютно нищо, дори и във себе си. Вярвам в прераждането, в това, че ние всички, като клетки от един организъм, всички ние, хванати за ръка, сме Бог. Затова трябва да внимаваме кого нараняваме, защото, в крайна сметка, нараняваме себе си, сподели Теа Монева.

Отказът от порастването, мечтите, мравките, маймуните, зайците, бенките, балончетата, душата, комарът, зелената птичка, средичката, късчето топъл хляб – всички те обитават света на Теа. Исках да разбера още нещо за нея, затова я попитах:

– Какво е за теб семейството?

– Мисля, че брат ми има голяма роля, макар, може би не го осъзнава, защото си мисля, че с него сме си избрали едни и същи родители, едно време, преди да сме тук. Така сме си избрали да видим света по един и същи начин. Мисля, че с него донякъде делим една душа, въпреки, че сме изключително различни хора. Затова той несъзнателно играе роля в тази книга. Разбира се родителите ми, те просто са чудесни. Мама ще я видите как пере пране в тази книга. Учи ме как се включва пералнята, което е ежедневно нещо, но е научено с много любов.

– А това хубаво божествено име, как се появи? Истинско ли е?

– Не е псевдоним. Майка ми много харесва Едит Пиаф и докато била бременна, чела нейната биография, написана от сестра ѝ. И там, последният мъж в живота на Едит Пиаф, се казва Тео. Той е много симпатичен мъж и мама решава, че трябва да ме кръсти на него. И така, понеже съм момиче, съм Теа. Много екзотична история. Аз не можах да повярвам, като ми я разказа, и прочетох сама книгата. Едит Пиаф не е обичала да мие чинии и ги пъхала под леглото, криела ги. Много ми хареса като човек покрай тази история, а сега и като певица.

– Животът в Германия? Студени ли са германците?

– И аз в началото мислех, че са студени, но по скоро са „други“. Много държат на личното си пространство, което не е лошо и мисля, че има много какво да научим от тях, но и може би те от нас. Първо ги отричах като хора, нямах желание да си общувам с тях, може би защото нямах желание да говоря немски. А сега се опитвам да вникна повече в техните светове.

– И сега къде ще живееш?

– Сега започнах работа там, след като завърших и засега, въпреки че България много ми липсва, ще остана още малко там. Докато нямам деца, мисля, че мога да си позволя да хода напред – назад и да правя, каквото си искам. Винаги съм си мислела, че в даден момент ще се върна. И все още си го мисля. Не зная кой ще е този момент, обаче. Накрая, с Теа Монева си поговорихме за нещо красиво, съкровено, но все по-рядко срещано като тема за разговор – мечтите. С книга в ръка, те са още по-хубави. Последвайте полета на водното конче, цял нов свят ви очаква между кориците. Теа ще ви превежда тайните на света

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…