В историята на Чехия през 19 век можем да открием много сходства с българската. Под чужда власт – макар и от една религия – чехите усилено се борят за своята независимост, за изграждане и в последствие запазване на своята идентичност. В периода, наречен „Чешко Възраждане“ се развиват чешкият език, популяризирането на националната си история, култура и изкуство – също както в България. Чехите участват и в бурните революционни процеси в Европа, но така и не успяват да извоюват своята политическа независимост от Австро-унгарската империя чак до Първата световна война.

Много чехи като личности обаче са свързани с българската политическа история. Макар и под чужда политическа власт, през десетилетието след 1878 година (Освобождението на България) чехите се намират малко по-напред в европейското си развитие, все пак част от Австро-Унгарската империя. И тези европейци пристигат в политически свободната България – поканени от управите на Княжество България или Източна Румелия, където намират своя втори дом и помагат, сякаш на своята родина, за да се изгради от ориенталска провинция в истинска европейска държава.

Имената и историите на много от тези чехи са събрани в изложба в пловдивския Държавен архив. В над 20 табла са представени важни на национално ниво хора, като братя Шкорпил, братя Прошек или Константин Иречек, добре известни на пловдивчани имена, като Йосиф Шнитер или Иван Мърквичка, до по-малко популярни имена, като Вацлав Стрибърни или Франтишка Шоурекова.

Някои от най-важните сгради в столицата на България са свързани с тази чешка група. Известните Орлов и Лъвов мост са построен по проекти на Вацлав Прошек. Заедно с него работи Вацлав Колар, който в годините след Освобождението е главен архитект на столицата. Колар проектира и сградата на Военния клуб в София. Важни за историята на Варна, но и на цялата страна са братя Карел и Херман Шкорпил, също представени в изложбата. Заедно с Константин Иречек и Вацлав Добруски, те поставят основите на изследването на българската история и археология като европейска научна дисциплина.

Съществени за развитието на Пловдив – след Освобождението още част от Източна Румелия – са Йосиф Шнитер, автор на много сгради и главен архитект на града, Иван Мърквичка, преподавал в Мъжката гимназия, но и по-малко популярните Антон Шоурек, преподавал математика в същото училище, Франтишка Шоурекова, част от Девическата гимназия, а също и Вацлав Стрибърни, част от Садовското земеделско училище.

За тях и още много други по-известни и по-непопулярни имена може да научим в изложбата, подредена във фоайето на Държавен архив – Пловдив на улица „Кракра“. Изложбата ще бъде открита официално днес (14 септември) и ще остане в Пловдив до средата на октомври. Автори на изложбата са агенция „Архиви“ и БТА.

Френската столица приема изложба, посветена на квартала

Квартал Капана отива в Париж. Изложба, посветена на квартала на творческите индустрии, ще гостува във френската столица. Това ще се случи в рамките на ежегодното издание на Седмица на чуждестранните култури, което се открива на 22 септември. Тази мащабна културна проява, която се организира от чуждестранни културни институти във френската столица, заедно с кметството на Париж и Министерството на културата на Франция, тази година е посветена на темата „Улицата“.

Българският културен институт съвместно с Фондация „Пловдив 2019“ решиха да интерпретират темата, посвещавайки я на квартал Капана и така в рамките на един месец Париж ще влезе в Капана на творческия квартал.

Изложбата, която ще бъде отворена за посещения от 26 септември до 14 октомври, ще представи в серия от фотографии, видео и аудио–инсталации, пластовете на времето, цветовете и звуците на плетеницата от улици в артистичния квартал. Експозицията представя историята на квартала и поетапното разгръщане на потенциала на мястото.

Как художникът качи розово прасенце върху капачки от бирени бутилки

Маестрото представя собствената си марка за арт сувенири в бар „Котка и Мишка” в рамките на НОЩ 2017

Нека погледнем света под някакъв друг ъгъл, е посланието на новия бранд за Пловдив

-   Искаш ли да си вземем една диня, сине. Хапва ли ти се?
-   Яде ми се, тате. Но трябва да я режем!
-   Абе я да си отворим по една бира!

Този натурален философско- кулинарен диалог между художника Атанас Хранов и сина му Любен- Емилио крие в себе си целия смисъл на поредната творческа инициатива на маестрото-  новият арт бранд на Пловдив „Take it easy, МАЙНА!”. Намигни на ежедневието, украси проблемите, хвани летящата във въздуха отварачка и удари една биричка. Това усещане за живота прокламира  марката за арт сувенири на Хранов, която вече може да бъде открита на възлови места под тепетата, предимно в галерии, ателиета и отбрани заведения в квартал Капана. Гости на Пловдив, които не познават творчеството на художника, отнасят за спомен от древния град уникална ръчно направена дървена картичка. А почитателите на маестрото, които искат да имат частица от творчеството му у дома, но не могат да си го позволят, започнаха да колекционират напълно достъпните за всеки джоб малки негови работи. 

Влюбени розови  фламингота. Колибри, което се опитва да се пъхне в празна бутилка от червено вино. Розово прасенце, търкалящо се като на ролкови кънки върху капачки от бирени бутилки. Или цикламено слонче върху облаче от смачкана капачка от бира. Лекотата на битието в любимия ни град е основата, върху която Атанас Хранов гради начинанието си.

Това е особен бранд за Пловдив. Нещо, което човек с удоволствие ще сложи на нощното си шкафче у дома. Малко са нещата, които съвременният интелигентен посетител на града може да отмъкне като спомен от хубавото си прекарване тук. Реших, че трябва да направя нещо, което да заинтригува точно младите и интересни хора, които идват да изживеят и приключенстват в Пловдив. Идеята и смисълът за самите пловдивчани е да погледнеш на обичайните градскипейзажи през погледа на човека, който е дошъл и прекарал един страхотен уикенд тук. Този човек, който вижда в Пловдив розови слончета и влюбени фламингота. Блендата му е такава, той гледа през неговите си очила. И ние често не виждаме нищо розово, защото сме се вторачили в обувките си. Опитах се да направя всичко с лека усмивка, с малко хумор и с едно добро пожелание за по-красиво и щастливо съществуване. Не всичко е толкова сериозно, нали… Нека погледнем света под някакъв друг ъгъл, призовава художникът.
Хранов смята, че новата му идея за сувенири-картини ще да стигне дотам, докъдето хората  я отведат. Тя е предназначена за хората. За разлика от картините, които са чисто лична битка и е чудесно, когато някой я подкрепя, то  „Take it easy, МАЙНА!” е нещо, което е направено да обслужва хората. Не е направено заради мен и моите авторски напъни. Това е нещо, което те трябва да го видят и припознаят. Ако ли не, значи не съм си свършил работата, нещо съм объркал. „Take it easy, МАЙНА!” за много интересно приключение в един свят на вещите. Вещта е нещо много особено, красиво и вълнуващо човека, обяснява Атанас Хранов.

Не крие технологията си. Картичките са дигитален печат върху шперплат, по авторски снимки и рисунки на художника. Топлината на дървото дава друго отношение към картичката, което е по-близко със същината на града. А и дървото го прави по някакъв начин предмет. Той си носи неговата съвременност, тъй като технологичната му направа е възможна само сега. Преди десет или 15 години нямаше как да стане.  Аз по подобен начин подхождам и към изображението. Съвременният град, който съм заснел днес, аз го състарявам. Махам му цветовете и правя така, че снимката да изглежда малко по-ретро. Вкарвам елементи с различни цветове и, с което преминавам тази задължителна крачка към изкуството. Тези картички не са чисто и просто сувенир. Нещо повече са. Тези отварачки, тирбушони, слончета, капачки от бира, тромпети, тромбони са част от моя свят. И на много други като мен. Лично аз си виждам влюбени фламингота по улиците постоянно. Нямам проблем с розовите фламингота. И мисля, че доста хора упражняват това поглеждане. Пловдив е такъв град и хората го харесват, точно защото могат да си позволят да виждат цикламено слонче на паважа. Тук има едно отношение към свободното живеене. На несъобразяване към тази задължителна структура, която създава ежедневието в един друг голяма град например. Голяма част от хората имат точно такова отношение към живота, за да се образува тази специфична аура на града. Въпрос на самочувствие и манталитет е човек да може да се усмихва и в ежедневието, не само през уикенда. Всъщност, може би всичко е въпрос да правилните витамини, намига Атанас Хранов.

Всъщност, той вижда в розово дори градските проблеми. Или поне така ги маркира върху картичките-картини. Паркираните коли и грозните казани в Стария град са опаковани в розово. Мол Марково тепе се е превърнал в цикламено петно, напомнящо изринатия там хълм. Всъщност, понякога розовите очила помагат и дори несъвършенствата могат да бъдат превърнати в нещо красиво, заключава Атанас Хранов. И призовава:   „Take it easy, МАЙНА!”.

Художникът ще представи изложба от картички-картини в рамките на НОЩ 2017 в бар „Котка и Мишка”. Събитието е част от програмата на фестивала. Ще събира публика в сърцето на Капана и в трите дни от Нощта, а официалното откриване е в събота.