Капана.БГ

Капана.БГ

Изложба (художествена фотография, звук, текст) - кураторски проект на изкуствоведа Ани Стойкова.

Експериментален проект, посветен на дивите животни, който представя как днес артистите гледат на дивата природа, осезаемо навлязла в урбанизираните градове. 

Живеещи в зоологическите градини за атракция, развъждани за лабораторни опити или живеещи в резервати, дивите животни имат свои специфични нужди, които човекът често им отнема в желанието си да опитоми природата. Намаляването на горските масиви прогонва видовете. Нарушавайки хранителните им вериги дивите животни са принудени да търсят храна все по-близо до обитаваните от хора места. Така по различни пътища хора и животни се срещат и живеят все по-често в общи територии.

Проектът е създаден за фестивала Арт Идея - Арт Алея през 2014г., където е представен за първи път.

артисти:

Мирян Колев

Нези Николова

Павел Найденов

Никола Ботевски

Станислава Етова

Гроздан Михайлов

Ани Стойкова, куратор на проекта, е завършила НХА, специалност Изкуствознание. 

Автор е на проектите "Инвентарна единица" (2013), "Mano a mano" (2015), "Космическият абстракционизъм на Васил Иванов" (2015), "Рисунка 1985" - изложба посветена на Борис Резов (2015). 

Част е от екипа на фестивала "Кауза природа" (чието първо издание е през 2014 г.), а от 2015 г. е в екипа на KulturLab

Пише за Бюлетина на СБХ и за Афиш Пз под псевдоним.

Изложбата ще бъде открита в 20:00 часа на 9 юли

в арт пространството на eXAF

Христина Панджаридис представя своя нов роман "Някъде другаде" 

14.7.2015, вторник, 18.30 ч.в Културен център Тракарт / Cultural center Trakart

подлез Археологически

Със специалното участие на Силвия Димитрова и Събка Дякова-Чехович

„Някъде другаде“ е вторият самостоятелен роман на Христина Панджаридис след „Ничия“ („Жанет 45“). Пише стихове и разкази. Името ѝ е между стоте най-креативни автори на хайку в Европа за 2014 г.

„Някъде другаде“... Къде? Романът на Христина Панджаридис няма да ви даде отговор на въпроса, но пък ще ви накара да си го зададете. Поне според мен това е целта на добрата литература: да ни накара да се запитаме за неща, за които обикновено не се запитваме. Тук питането е за майчинството, но не само; питането е изобщо за отношенията между хората: какви могат да бъдат те и какви всъщност са. Оказва се, че почти никога не са съвършени, но то сякаш е нормално – там, където има емоции, съвършенството е илюзия. За илюзиите на емоциите без илюзия, но с емоция – това е романът на Христина Панджаридис „Някъде другаде“. И ако го прочетете, със сигурност ще разберете, че „другаде“ е всякога тук, просто трябва да имаме сетива да го видим. Както и себе си в него да видим...

Имало едно време един прекрасен град, пълен с приказни герои. Но в този град не яздели коне, а карали велосипеди. Всъщност, този град все още съществува и даже с огромно удоволствие мога да споделя, че ни е всички сме герои в неговата приказка. Градът без замъци, но с тепета – Пловдив.

Та в този прекрасен град, създаден сякаш между страниците на шекспировите приказки, живеели принцове и принцеси, дюкове и дюкеси, кочияши, клоуни, рицари и какви ли не интересни и любопитни персонажи. Но с настъпването на горещия сезон, много от приказните герои изоставяли приказката за няколко дни и отивали извън пределите на кралството. Само че, в нашата история има едни много специални персонажи, които много от нас понякога не забелязват, но те винаги са там. Те никога не заминават. Посрещат и изпращат всички, от обикновени чираци, до живеещите в двореца. Това са животните на Пловдив – героите, които никога не изоставят своята приказка.

В снимките, които ще видите малко по-долу ще видите кой остава в Пловдив, въпреки адските горещини. Това са онези прекрасни душици, които не се интересуват дали сме Столица на културата, дали ще бутнат Тепето, за да построят МОЛ, дали някой паркира на новопостроените вело алеи. Те са щастливи когато някой им обърне внимание и когато са обичани. 

Пръв на вашето внимание е очарователния Райчо. До скоро той беше едно от всички омърлушени и възслаби кучета в приют, но от няколко месеца насам Райчо има семейство. Той е хранен редовно, безкрайно обичан и обгрижвани и много щастлив. 

Следващ е малкия Батман. Той е отглеждан с 18-те си братя, сестри, родители и братовчеди в двора на една кооперация в квартал Каменица. За мяукащото семейство се грижи възрастна жена. Всички те са обезпаразитени, кастрирани и хранени редовно с домашна храна. Често възрастната дама дава последните си пари от пенсията, за да купи риба на котетата.

С този сладур пък се запознахме пред "Котка и Мишка". Няма по-любвеобвилно и мило куче от ретрийвърите.

Момичета, работещи в съседни магазини за дрехи, оставят храна за бездомните животни в края на работния ден.

Ако и вие сте осиновили или сте приютили някой четирикрак приказен герой, свържете се с нас на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите., за да разкажем вашата приказка с щастлив край.

Женят реално три влюбени двойки  по време на операта „Любовен еликсир” на Античен театър 

Три истински сватби по време на операта „Любовен еликсир” на Античен театър

На 16 юли на Античен театър Пловдив три влюбени двойки ще кажат официално "ДА" и ще разменят брачни халки в самото действие на операта „Любовен еликсир”! Чудесната идея е на режисьора Нина Найденова, която дълго време събира смелост да осъществи проекта. В сюжета на операта двама млади влюбени търсят кураж да признаят, че се обичат. Целта на екипа е да превърне спектакъла в истински празник на любовта.

След анонс във facebook желание да сключат истински брак заявиха близо 40 двойки като на среща бяха поканени 27 от тях. След попълване на анкетни карти и събеседване с режисьора и с психолог, бяха избрани три двойки, който желаят да изживеят незабравима сватба пред хилядна публика и с участието на целия състав на Операта.  Десислава Накова и Димитър Митев, Цветанка Кърджалийска и Владимир Гаголевичин, Преслава Златанова и Росен Христов ще си разменят брачни халки в присъствието на служебно лице от Дом на младоженците, докато оркестърът свири Сватбения марш , а хорът пее „Многая лета”. Изнесеният ритуал, който ще е вплетен в самото действие на операта, е новост както за общинската администрация, така и за младоженците, които ще репетират редом до солистите Яница Нешева, Марк Фаулър, Петър Данаилов, Светлана Иванова и Евгений Арабджиев. Отправена е покана към кмета инж. Иван Тотев лично да бракосъчетае влюбените двойки. 

Диригентът Диан Чобанов и хореографът Боряна Сечанова изявиха готовност да кумуват на младоженците, а художникът на костюмите Яна Дворецка трескаво подотвя допълнителни булчински рокли. За тържеството на сцената е осигурено достатъчно количество „любовен еликсир”, както и редица изненади и подаръци за брачните двойки. От публиката на Античния театър се очаква да скандира „Горчиво” и бурно да аплодира изпълнителите и младите влюбени.

Спетакълът „Любовен еликсир” с истинска сватба на Античния театър е част от проргамата Opera Open Light на Държавна опера Пловдив. Билети се продават на касата в Концертна зала, в Билетен център пред Общината и онлайн в eventim.bg

Трябвало да се нарича Габрово и да бъде в околностите на Пловдив

Това е само началото на един предълъг списък от помо­щи, равносилни на спасение

Никой не може да каже колко хора са оцелели благода­рение на дарителя, колко се­мейства са получили надежда, че ще преживеят жестокото време

/Втора част на историята за Димитър Кудоглу/

Владимир БАЛЧЕВ

На пазара за тютюн в Германия през XIX век най-известна била стоката, която пристигала от Турция и Гърция. Смятало се, че единствено там се произвежда качествен тютюн. Затова търговците от южната част на Балканите си извоювали правото да продават на висока цена своята продукция.  Това била причината българските тютюни години наред да се изнасят, без да се споменава произхода им. За да няма излишни въпроси, българските износители добавяли съобразително едно „оглу” към името си. Така Васил Куцев станал Васил Куцоглу, а Димитър Кудев официално се представял като Димитър Кудоглу. Димитър Кудоглу бил първият български търговец, който обя­вил, че изнася от Пловдив. Знаел, че стоката му е с високо качество  и успял да се пребори с недоверието на немските търговци. Фирмата му под тепетата била регистрирана в съда през фев­руари 1914 г. като клон на из­вестната централа в Ксанти. Кантората била поверена на братовчедите Кафалиеви, поне­же собственикът живеел в Дрезден. По това време средищният град на Саксония бил основен център на търговията с тютюни в Германия. Димитър Кудоглу се установил там след 1903 г., когато принудително напуснал родния край. Още от­преди габровецът поддържал връзки с немски търговци и бил познат като изключително коректен износител. Така че за пришълеца не би­ло трудно да развие предишния бизнес и да завоюва нови тери­тории.

Още от историята и първата част тук.

Легендата ще изнесе концерт в току-що завършената спортна зала Колодрума

ART BG с подкрепата и съдействието на Община Пловдив представят концерт на легендарния вокалист и основател на “Smokie” - Крис Норман.
Легендата ще изпълни най-големите си хитове в „града под тепетата“ на 19-ти октомври 2015г.
Не поемайте ангажименти за тази дата и затаете дъх, защото гостуването му в Пловдив ще бъде истинско събитие.
Крис Норман ще изнесе концерт, в току-що завършената спортна зала “Колодрума”, която разполага с около 7 400 места и е единствена по рода си на Балканите.
Рок, кънтри и класическо пиано, ще разтърсят чисто новата арена. Какъв по-добър начин да се насладим на специално разработената акустична система.
Ще имаме възможността, да чуем и пеем на живо вечните парчета на Крис и Smokie“: „Midnight Lady“, “Living next door to Alice”, „Oh Carol”, “Darlin’”, “Ordinary Heart", “Be my babe”, I’ll meet you at midnight”, „Mexican Girl” и още много, мега хитове.
И до днес емблематичният Крис Норман, продължава да твори и записва в неподръжаемия си стил, както и да изнася концерти по целия свят.
Очаква ни незабравимо изживяване с една легенда от световната музикална сцена.
Концертът е на 19-ти октомври, в многофункционалната спорта зала “Колодрума”- Пловдив от 19:00 часа.
Билети можете да намерите на касите: пред Общината, в мрежата на Евентим, Пикадили, Офис 1 и бензиностанции ОМВ.
Цените са от 30 до 60 лв.
Побързайте! Първите 300 билета са на промоционални цени.

Певиците се готвят за поредната си среща с пловдичани, тази вечер, на летни сцени Конюшните на царя. Напоследък са много заети с обучението си в АМТИИ, но намериха време да снимат клип към песента "Down these streets" с Виктор Хаджи.
Надяват се, като спрат да бъдат Compact Voices, да се появят нови четири момичета, които да продължат традицията.
На 3 юли, петък, под липите, в сърцето на Трихълмието, момичетата от Compact Voices ще представят любимите си R''n''B хитове, както и авторските си песни - "Down these streets", "Най-красивата дъга", "Един за всички".
На сцената в Конюшните на царя, младите и талантливи певици, ще бъдат в компанията на Иван Гърбачев - пиано, Александър Леков - бас и Начо Господинов - барабани.Днес, между репетицията с музикантите, Светлето, Желка и Ивката успяха да отговорят на въпросите на Анелия Дракова за KAPANA.BG.

Кога разбрахте, че музиката е вашият път?
Желка: Била съм 7-годишна, когато родителите ми ме записват да свиря на пиано. До 7 клас бях в хореографска паралелка, после се отказах за миг от изкуството и започнах да уча в езикова гимназия. Реших, че ще кандидатствам с биология и химия и ще ставам фармацевт, но междувременно, пак се обади в мен гласът, че трябва да пея, че искам да се занимавам с нещо в сферата на изкуството. Попаднах в една група и така. Продължавам и мисля занапред, колкото е възможно, да драпам в тази посока и да се занимавам с музика.
Ивка: От много малка страшно обичам да слушам музика и да пея вкъщи, с касетофона, непрекъснато. Спомням си от онези времена, един фолклорен фестивал в село Първомайци, до Горна Оряховица. До 7-годишна съм живяла там, с баба и дядо. Та, по време на фестивала, извън сценария, ме качиха на сцената. Бях на 5 и излязох на сцената без никакъв срам. Изпях народните песни, които бяхме учили в детската градина. И всички: "Браво, моето момиче!". Започнаха да ме щипят по бузките. Последваха изяви като - Ден на таланта, коледни училищни концерти и подобни. Никога не съм си мислила, че ще се занимавам професионално с музика. Идеята за това дойде много по-късно, но като цяло стана постепенно.
Светле, у вас всички с музика се занимават, нали?
Светлина: Горе-долу, без майка, но пък тя работи в музикален магазин. Още от много малка, може би съм била на 8, когато започнах с уроците по пеене. Учих в музикална паралелка до 7-ми клас, после продължих с математика и английски език до 12-ти. След това влязох в Музикалната академия. В общи линии, не съм спирала да пея от малка. Така си ме влече и мисля да продължавам. Колкото и да е невъзможно в България, ще го направим възможно.
Compact Voices ли ви срещна?
Ивка: Бяхме колежки в Академията. Аз лично там се запознах с всички останали. Някои от момичетата се познаваха от по-отдавна. Идеята за Compact Voices се роди в последствие, като на шега стана цялата работа. Просто се запалихме да пеем заедно, видяхме, че ни се получва и се заехме сериозно с това. Хареса ни и решихме, че не можем да се откажем просто ей така.
Желка: Имахме големи дерзания как точно да се кръстим и си спомням, че в продължение на цяла седмица, по два часа на ден, стояхме в едно кафене, извадили листове и записвахме всякакви имена...: "Това не става, това е много зле, това може би, но не." И накрая, Светлето разказа как баща й е продуцирал група Compact Voices. Помислихме си, че ще е много хубава идея да продължим тяхното дело.
Светлина: Дори той го предложи това.
Желка: При положение, че тази група е имала история, лично на мен идеята с името ми хареса. И се надявам, дори, ние като спрем да бъдем Compact Voices, да се появят нови четири момичета, които да се кръстят така. Да си има една традиция. Би било много мило, като остареем, да има едни нови Compact Voices.
Имате нови песни, правите клип. Разкажете повече за това!
Светлина: Имаме нови песни, някои от тях са аранжирани и направени от Александър Леков, други от Веселин Койчев. Понеже тези музиканти са наши близки – Веселин Койчев е мой баща, а Сашо Леков е приятелят на Желязка, на 100% се възползваме от от това. Ние си пишем текстовете.
Желка: Най-големият инициатор за това е Ивката.
Ивка: Да, от стихотворения минах на текстове.
Светлина: Опитваме се да създаваме наши продукти вече.
Желка: Клипът, който сега реализирахме е на първата ни песен - "Down these streets". Много готино стрийт парче, в което се разказва за хората по улиците, кой какво вижда. Идеята е да се даде един апел към всички, които виждат бездомни хора или дори страдащи същества по улицата, да ги сгреят, да ги стоплят по някакъв начин, било то с прегръдка, с усмивка. Идеята е хората да бъдат по-сплотени и въпреки сивотата на заобикалящата ни действителност, да можем да я променим с усмивка.
Видеото се реализира от Виктор Хаджи. Той беше инициатор на идеята да се избяга от концепцията за стрийт клип. Решихме да направим една паралелна реалност на улицата и се прехвърлихме на едно друго място, но не искам да разказвам детайли. Като се монтира и стане готов, ще може да го видите. С две думи създадохме една паралелна реалност на улицата, като към края на парчето се връщаме в града. Искахме да представим това, че абсолютно всичко е супер субективно и хората го виждат по различен начин. Това е най-хубавото нещо, защото се разчупват всякакви концепции, а смисълът на творчеството е именно в това – различните концепции, тенденции, да разчупва закостенели норми и догми. Надявам се да се получи хубав синтез между песента и клипа, както ние сме Compact Voices и сме едно компактно цяло, така и с "Down these streets" това да стане.
Ролята на всяка от вас в групата?
Светлина: Разпределили сме си някакви неща, които подлежат на смяна за определни ситуации. Моята задача е на репетициите да осигуря цялата музика, която ни е нужна. Правя ивенти за концерти, но понякога и другите за занимават с това нещо. Желка е...
Желка: Аз съм майката-орлица.
Светлина: Тя постоянно дебне какво ще се случи. Дори някои непредвидими неща, тя ги предвижда.
Ивка: После, ако все пак изскочи нещо непредвидимо, тя се самонаказва.
Светлина: Списъците с песни също са задача на Желката. Ивката се занимава с текстове.
Желка: Римелчето е отговорник в кризисните ситуации. Най-бързо реагира, веднага намира начини - звъни на приятели, примерно, за да ни помогнат с превоз и всякакви такива неща. Тя е супер всеотдайна и веднага се вкарва в различни роли, дори на гримьор, на фризьор.
Светлина: Ноктите ни прави, абсолютно всичко по стайлинга.
Ивка: И хореограф ни е била.
Арменски сладки прави ли?
Всички: Прави. И арменска торта, която е супер вкусна.
Ивка: Аз я опитах миналата година, на един изпит. Иначе нямаше да си го взема, без тортата. :))))
Може ли да се каже, че сте неразделни?
Светлина: Много често сме по цял ден заедно. Единствено, когато някоя пътува нанякъде или има други ангажименти, се разделяме.
Ивка: И си липсваме.
Светлина: Когато не сме по цял ден заедно, се чуваме по телефона. Много си споделяме. Ние сме си приятелки.
Желка: Аз лично организирам Жейлис терапии. Така се казват.
Ивка: Тези терапии са много хубави. Трябва да ги има.
В терапиите участва ли и специален диван?
Желка: Има диван, задължително.
Светлина: Има даже кръгла маса.
Желка: Има и някакъв алкохол или нещо такова. Събираме се и си разказваме терзания, проблеми и е много хубаво, затова го наричаме терапия, защото всеки си излива нещата, които го притесняват. И радостите, всичко си споделяме, общо взето. И така се сплотяваме още повече.
Светлина: Това е тийм билдинг един вид.
Ходите ли заедно на концерти?
Светлина: Да, следим програмите в Пловдив.
Желка: Посещаваме, коментираме. Хубаво е да виждаме другите музиканти какво правят, как се развиват и да видим ние къде се позиционираме спрямо тях, защото аз лично познавам хора, които са музиканти, но не ходят на други концерти. Дори отричат посещението на мероприятия на други артисти, а са съсредоточени само в собствените си, което е много ограничаващо и затворено, като кон с капаци, което не го одобряваме. Напротив, ходим, много се радваме.
Светлина: Някои хора се ограничават поради причината, че те постоянно свирят. И самите те се натоварват да слушат. Ние имаме много какво да учим още и сме много отворени към това да посещаваме концерти на други изпълнители.
Кои са хората в музика, от които сте се учили през годините?
Светлина: Това са моите родители. Те са най-основната причина да се занимават с това, което правя.
Ивка: Учителката ми по музика в началното училище. Тя тогава ме запали да се появявам на сцена като цяло и на мен пък взе, че ми хареса много.
Светлина: И сега не можем да я свалим от сцената. :))))
Желка: Ивката е машина, да. Винаги на 100% се раздава. Тя е много по-отворена. Примерно аз съм интровертна, Светлето може би и тя, докато Ивката е пълен жар, веднага заразява всички, но точно това е хубавото, че се допълваме и че сме супер различни – и като външност, и като индивидуалност, и като характер, и като глас. Сматам, че точно от различията ни идва интересното.
Кой решава сценичното ви облекло?
Светлина: Ами ние си решаваме как да се обличаме и се надяваме да се справяме добре. По принцип всеки има нужда от дизайнер, ние си имаме такъв в групата - Ивката.
Ивка: Като цяло, смятам, че всички имаме достатъчно добър вкус и умеем да се обличаме добре. Съвсем спокойно всяка би могла да се довери на вкуса или стила на другите.
Желка: Много се съобразяваме спрямо мястото, на което пеем. Освен изявите ни на клубни сцени, имаме и участия на частни партита – коктейли, сватби. В избора си на облекло, подхождаме според случая.
Концертът на летни сцени Конюшните на царя наближава. Как тече подготовката?
Желка: Доста усилено се готвим, тъй като в последните няколко месеца бяха доста трудни за мен и за Ивката, от гледна точка на образованието. Светлето учи две магистратури.
Светлина: Желката кара докторантура, Ивка и Рамелчето до скоро подготвяха дипломни концерти.
Желка: И бяхме оставили пеенето настрани, но през последния месец се опитваме всеки ден да пеем. Правим и много индивидуални репетиции – само с момичетата, после с бенда отново и общо взето е много трудоемко и всичко става само и единствено с работа. Едно е да си един изпълнител, един глас или инструменталист с група, а съвсем различно е, когато става дума за 4 гласа. Всичко между нас трябва да е много добре оформено. Абсолютно всяка подробност от песента се коментира – коя кога да си вземе дъх, как се отрязва фразата, каква да е динамиката, за всичко трябва да е помислено. В никакъв случай не казвам, че не се импровизира, но има една база, която трябва да се постави и да бъде адски стабилна, защото при вокалния квартет е необходимо.
Когато не се занимавате с музика, кои са любимите ви занимания?
Светлина: Относително е, всеки път различно. На мен ми е много любимо да се събирам със семейството. Сега, като живея с моя приятел и ми е трудно без да ги виждам, защото ми липсват определено.
Ивка: Обичам да готвя, макар че по-често ми е задължение. Танците са ми много любими, само чакам да ме оставят сама вкъщи и като се хлопне вратата от външната страна, надувам уредбата и започвам да танцувам.
Кое е вашето време от деня?
Желка: Нощта за мен, при всички случаи. Още от дете съм по-активна вечер, не мога да заспя до 2-3 часа през нощта.
Ивка: На мен от обяд ми започва денят. Първо трябва да си отворя очите с 2-3, 5-10 чаши кафе и тогава се заемам със задачките.
Светлина: При мен е много различно, защото аз съм на настроения, тъй като съм зодия Близнаци. Понякога сутрин се чувствам много свежо. Мога да стана в 7, да изпия едно кафе и съм готова. Напоследък така ми се случва. Има случаи, в които вечер ми е много приятно. Ако ме питаш за любим сезон – лятото, без колебания.
С кои световни изпълнители бихте се качили на една сцена? Какви са мечтите ви, свързани с музиката?
Желка: Бихме се радвали и да подгряваме някои световноизвестни музиканти, и да свирим заедно на една сцена, но не сме фиксирали точно име. Опитваме се да мислим наша авторска музика и да се получава добре. Важно ни е нещата да имат стойност. Не се целим да бъде комерсиална, не се съобразяваме с тенденции. Даже много хора ще ни обвинят, че не сме и строго профилирани в определен стил, защото песните, които мислим са много различни една от друга, появил се е някакъв импулс и след това песен. Не пеем точно ар енд би, не пеем точно поп или соул. Може би е смесица от всичко това и се получава един фюжън. За мен мечтите ни, свързани с музиката са да се развиваме – и всяка една индивидуално, и заедно.
Светлина: И да оставим някаква следа от това, което правим.
Ивка: Опитваме се да възпитаме публиката отново да слуша стойностна музика и да отдава достатъчно на изкуството, тъй като в последно време, това понятие много се е изкривило и почти е изчезнало. Залага се на съвсем други неща.
Светлина: Преобладава чалгата и не само буквално. Дори в поп музиката има чалга.
Желка: Вярваме, че има много млади и интелигентни хора, които не слушат българска музика, защото си мислят, че преобладава чалга или поп-чалга, както ние я наричаме. Опитваме се и тези хора да накараме да слушат българска музика отново.
Кое е мястото, за където винаги бихте тръгнали, без много, много да му мислите?
Светлина: Морето.
Ивка: Маями. Направо стягам багажа, само някой да ми купи билет.
Желка: Много обичам да пътувам, веднага стягам багажа и изчезвам, няма значение дестинацията.
Светлина: Моите родители веднага ще ти кажат, че от малка обичам да пътувам. Винаги съм първата, която си е приготвила багажа. Въпросът е да се ходи някъде – балкан, море, море, море... :)))
Обичате Пловдив, защото…?
Желка: Много обичам Пловдив заради атмосферата. Аз съм човек, който се доверява на сетивата си и като кандидатствах тук си мислех да се явя на изпити и в София, но когато се озовах в Стария град и седнах на пейките пред Академията. Като видях Античния театър и падащите от дърветата листа, установих, че това си е моето място. Доверих се на това чувство и мисля, че не съм сбъркала. Даже напротив, чувствам се като у дома си. Намерих и тези съкровища тук до мен, които ми осмислиха живота. Определено ми е любим Старият град. Това е такова място, в което всеки усеща атмосферата. Една такава творческа атмосфера се носи във въздуха. Дори човек, който не се занимава с каквото и да е изкуство, го усеща. Въздухът е такъв, творчески.

Ивка: За мен Пловдив, преди всичко, е свързан с много красиви спомени. Както казах, по-голямата част от живота ми е протекла тук. Живяла съм в Горна Оряховица, в Стара Загора и в София, но сърцето ми сякаш остана тук, ще кажеш, че пъпът ми е хвърлен в Пловдив. Когато братовчедка ми от Северна България дойде, не искаше да си тръгва. Влюби се в Пловдив и тя. На Рахат тепе я водих, на Альоша я качвах, разходих я на Гребната база и в Градската градина, на главната. То където и да отидеш, навсякъде е изпълнено с цвят и както Желката каза – с атмосфера и някак си този град те приковава към себе си, няма как да не ти хареса.

Светлина: Ти ми взе думите от устата. Аз сега какво да кажа? :)))) Тепета си имаме, градска градина, културен паметник. Имаме си и гребна база, имаме си всичко, накъдето и да се обърнеш.

Желка: Имаме много хубави клубове, много хубава река. И като се замислим реално, пловдивският айляк го няма никъде.

Лятното ви пожелание към читателите на KAPANA.BG?
Ивка: Лятото им да е изпълнено само с хубави емоции, да слушат много хубава музика и да се влюбят. Най-готино е да се влюбиш лятото – това ти остава за цял живот.
Желка: Аз им пожелавам да са щастливи и да правят неща, които наистина ги карат да се чувстват щастливи, да не се съобразяват с никой, да не си поставят граници и... щом става дума за читателите на КАПАНА.БГ, да се разходят из Капана. Ние дори снимахме нашия клип там.
Светлина: Аз им пожелавам да са живи и здрави, защото това е най-важното. Да си направят една хубава ваканция или едно прекрасно лято. Препоръчвам на всички да живеят на по-бавни обороти, защото напоследък хората са адски забързани и изнервени, което не е в плюс, защото нервите не водят до хубави неща. Позитивизъм и... птиците запяха...
Птичките накацаха по дърветата на Трихълмието и запяха. Така дойде и краят на това интервю.
Ивелина Събева, Желязка Белчилова, Светлина Койчева и Рамела Марукян се събират през 2012-та година. Различни като характери, индивидуални и специфични като гласове, успяват да постигнат хармония и да се слеят в едно компактно звучене, откъдето произлиза и името на групата - Compact Voices.
Поне две причини обединяват девойките в града на тепетата - истинското приятелство и любовта им към музиката. Учили са поп и джаз пеене в АМТИИ.
Дамските вокални квартети са доказана формула за успех. За пореден път ще се убедим в това на концерта в петък и ще се насладим на многогласни интерпретации и новаторски аранжименти, потапящи ни в "street" атмосферата на 90-те години.

Входът за концерта е 8 лева, а началото е в 21:00.

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…