Капана.БГ
Джазът рисува картини на “Камерна сцена Пловдив“
Какъв е цветът музиката и какво пеят картините, къде се преплитат мелодията и палитрата, може ли да се свири с четка и да се рисува с ноти? Отговори на тези въпроси дава съвместната арт изява на музикантите от The Golden Project и художника Дончо Дончев на 15 април от 19 часа в Радио Пловдив. Събитието е вторият концерт от цикъла „Отвъд музиката“ на „Камерна сцена Пловдив“.
Джаз формацията The Golden Project представя дебютния си албум „SEVEN SENSE“, който излезе през пролетта на миналата година. По време на тяхното изпълнение художникът ще рисува, пресъздавайки върху платната си моментните емоции, породени от музиката им.
Проектът ни е единствен по рода си. Стремим се да покажем красотата и спонтанността на изобразителното изкуството и магията на музиката в едно, обясняват участниците. Музиката е чисто вдъхновение и мост към друг вид чувственост, която всеки път е изненадваща и никога не се повтаря – допълва Дончо Дончев. Във фоайето на Радио Пловдив ще бъдат изложени и осем графики на художника, които са рисувани специално за албума и визуализират осемте композиции в него.
Дончо Дончев изразява себе си в различни насоки. Участва в изложби в България, Финландия, Германия, Турция, Швейцария, както и организира редица самостоятелни. От 2005 г. насам заедно с турския писател Керим Сакъзлъ издават книгите: "Стихове в картини", "Прераждането на Сатира" и графичния роман "Fatemate", представени с изложби в София, Измир и Истанбул. В момента платната му са изложени в националния музей на Лихтенщайн , а от юни открива друга експозиция в Локарно, Швейцария.
Групата The Golden Project е създадена през есента на 2010 г. от Тони Златанов и Емил Пехливанов. Формацията стартира като трио, но малко по-късно се разрастват до квинтет. Музиката им е изключително интересна смесица между поп, джаз и соул. В групата участват още Димитър Льолев – саксофон, Мартин Ташев – тромпет, и Димитър Карамфилов – контрабас. В албума “Seven Sense” гостува световноизвестният венецуелски перкусионист Роберто Кинтерo.
Концертът е част от четвъртия сезон на „Камерна сцена Пловдив“. В това издание акцентът е поставен върху проекти, в които музиката се превръща в мост към други изкуства. В края на март при изключителен интерес Мая Новоселска и Антони Дончев „объркаха географията“, смесвайки родопски и бразилски песни, джаз, поезия и театър. През май любителите на класическата музика ще могат да се насладят на виртуозните изпълнения на Мичо Димитров и млади негови колеги от оркестъра на Държавна опера - Пловдив.
Традиционен домакин на концертите от „Камерна сцена Пловдив“ е Първо студио на Радио Пловдив. Проектът се съфинансира от Община Пловдив и „Пътища Пловдив“ АД.
Премиера на "АЗ, АКТЬОРЪТ? Брат ми уби президента"
Постановката ще се играе тази вечер от 19:00 часа на Камерна сцена в Драматичния театър.
Pure Theater (САЩ) и Драматичен театър Пловдив
представят
АЗ, АКТЬОРЪТ? Брат ми уби президента
По пиесата "Трагикът" от Родни Лий Роджърс
сценична версия и режисура Петър Карапетков
Моноспектакъл на СТЕФАН ПОПОВ
Композитор Добринка Табакова (номинация "Грами 2014")
Сценограф Петър Митев
Костюми Боряна Семерджиева
„Животът на актьора минава в безкрайно пътуване до затънтени градове, евтитни хотели и лоша храна – всичко това за няколко часа щастие на сцената. Човек трябва да е роден скитник, за да издържи без да се оплаква, трябва да усеща в себе си бездомника. Трябва да се чувства част от цялото безименно номадство на театъра и с тъпа упоритост да се събужда отново и отново.”
Из „Трагикът” от Родни Лий Роджърс
Блага вест по Благовещение в ХебросАрт
Галерия ХебросАрт и клуб “Старинен Пловдив” Сороптимист Интернешънъл Ви канят на едно необичайно събитие на 2 април, четвъртък от 18ч Само няколко дни след Благовещение в навечерието на Великден ще съберем някои от най-ярките съвременни художници на благотворителна изложба по инициатива на клуб "Старинен Пловдив" от световната дамска организация Soroptimist International, член на ЮНЕСКО . Те предоставят свои творби на атрактивни цени, подкрепяйки желанието на една наша млада и интелигентна съгражданка да стане майка по метода на асистираната репродукция и да осъществи мечтата си да има свое дете. За почитателите на изобразителното изкуство това е рядък шанс да се обогатят колекцията си с картина с цена около 250 лева и заедно с това да помогнат на една интелигентна дама да реализира мечтата си. Седмицата преди Възкресение е чудесен момент да пречистим душите си с истинско изкуство и да сторим добро. Очакваме Ви и вярваме във вас!
Художниците, които ще участват в благородната инициатива:
Никола Манев
Румен Нечев
Евгений Петров
Вихра Григовора
Ели Станчева
Димитър Добрев
Геракси Гераксиев
Димитър Рашков
Ненко Чанев
Мичо Димитров
Елена Иванова
Жорж Сопаджиев
Данчо Григоров
Ангел Пачаманов
Цеца Гумеля
Георги Симов
Моника Роменска
Снежана Фурнаджиева
Яна Илиева
Димитър Кирчев
Анна Димо
Иван Чаушев
Даниела Кочиян
Изложба на Ангел Василев
Тази вечер в 18ч. галерия „Дяков” традиционно преди празниците Цветница и Великден ще представи изкуството на Ангел Василев / 1947- 2014/. Изложбата е уговорена с него миналата пролет, а сега се реализира със съдействие на съпругата му.
По повод предстоящата изложба ви припомням текста на Мая Вапцарова, писан преди 8 години /през 2007г/ за представянето му в галерия „Дяков” и предстоящата тогава 60-годишнина на художника.
"На 29 март художникът Ангел Василев за пореден път откри самостоятелна изложба в пловдивската галерия "Дяков", която по традиция е във времето на големите християнски празници Цветница и Великден. Тази година той ще празнува 60-и юбилей. Този етап от своето творчество художникът ще отбележи с една-единствена самостоятелна изложба в страната - в галерия "Дяков", и с изложби в Дубровник и Люксембург.
Тези, които познават и следят през годините творчеството на художника, знаят, че картините му са поклон пред същността на българина, носят носталгичен уют и нежност към вече отминали времена. До края на месец април галерията ще запази великденското настроение с изложбата на Ангел Василев.
Ангел Василев е един от истинските представители на българския дух, на онези ценности, които са заложени още от дедите ни и са ни пренесли до днешните времена. За съжаление те вече се срещат все по-рядко, а стават все по-необходими за всеки един от нас.
В тези картини човек се радва не само на един изключителен почерк, чисто Ачовски, но и на една магия, в която може би се крие тайната за нашия живец. Не чувствате ли как в леката носталгия се проявява едно чувство, че в палитрата от изключително добре композирани фигури и цветове човек трябва да намери и своето място или поне да потърси някакъв път, за да впише себе си. Много е странно, когато човек се мъчи да нарисува духът на нацията и да му измисли цвят. Струва ми се, това е причината, поради която Ачо е непреходен, защото той винаги ще търси и подрежда онези променящи се с времето цветове, които в различните периоди или обществени строеве, винаги си остават български и винаги подчертават нашето настроение. Непреходността на неговото изкуство освен това може би е и в това, ако смея да гадая, че всеки от нас търси и намира мястото си в новия обществен ред само тогава, когато наистина има свой дух, свое кредо и дълбоко изразена национална идентичност."
Екатерина Костова: Няма време да се четат дълги книги
Какво по-хубаво от това да сбъднеш своя мечта? Да се занимаваш с това, за което си знаел, че си предназначен цял живот. Да бъдеш вдъхновение за младите и размахнат пръст в лицето на възрастните, които така и не направиха това. Може да попитате Екатерина Костова, която снощи представи своето последно творение „Писма под възглавницата“. Преди години издава първата си книги, но след нея идват десетилетия затишие. Затишие, но пък пред буря!
Като всяко едно момиче, Екатерина също е писала писма. Знаете ли онова усещане, да намериш старите си писма и пак да ги прочетеш – ето така се чувствах като намерих разказите си, сподели тя от сцената на Петното. Разкази, написани преди двадесет години, но целия си живот прекарали в кутия. Винаги близо до Екатерина, независимо колко жилища е сменяла, тази кутия винаги е била наблизо, докато не е дошъл моментът ѝ на свобода. Преминава през къде дълбока, къде не чак толкова редакция, за да може да завърже единадесетте разказа в роман. Приликата между момичето и жената Екатерина е състраданието към хората, за което и с което пише. Тъга по човека, че той страда, че може да бъде самотен. Това са разкази, които говорят за тъгата с едни светли думи. Все пак, щом си намира разказите, толкова години по-късно, в главата ѝ изниква мисъл „Това момиче трябва да продължи да пише“. Макар и да се е занимавала с журналистика, в която е имало и писане, то художествената литература е нещо много по-различно. Именно и професията ѝ се намесва тук. От децата си научих едно – камерите стават малки, телефоните стават малки и текстовете трябва да стават малки, сподели Екатерина. Вече е подготвила нова книга, която е написана и я чака само пътят на издаването. Става въпрос за обхващането на един дълъг период от време, 50-60 години. Животът, света, промените – неща, за които ние си знаем, но никой не пише за тях, а всичко това ще бъде побрано в рамките на около 150 страници. Няма време да се четат дълги книги, защити мнението си писателката.
Керанов и Jay на живо в Move club
С дошлите вече слънчеви дни, дойде ред и на Керанов и Jay да гостуват в пловдивския клуб Move, събрал под покрива си не една и две хип хоп звезди. Керанов и Jay са млади, но благодарение на таланта, който носят в себе си, се радват на голям брой почитатели. Именно за тях те обещават да спретнат голямо шоу, където ще изпълнят любимите песни на своите фенове. На 4 април, в събота, момчетата ще акостират в Пловдив и ще взривят от песни и танци едноименния Move club.
200 музиканти на сцената за „Реквием” от Верди в навечерието на Великден в Пловдив
200 музиканти от Пловдивска опера ще изпълнят грандиозния „Реквием” от Верди на 3 април (петък) от 19 часа. Сцената в Дом на културата в Пловдив едвам ще побере огромния оркестър и целия хор за Великденския концерт. Диригент е маесто Диан Чобанов, а солисти са Таня Иванова, Елена Чавдарова, Ивайло Михайлов и Пламен Кумпиков.
"Това е музика, която навлиза в сърцето и разтърсва душата. Нищо чудно да надживее оперите му", пише Бърнард Шоу за великата творба на корифея. Верди я създава в чест и памет на Росини. В началото идеята е най-добрите композитори на онова време да се обединят и да напишат траурна меса за годишнината от смъртта на Росини. Хвърлят жребий и на Верди се пада заключителната част - Libera me. Това се случва през ноември на 1869 година, а произведението остава на хартия.
През 1873-а умира знаменитият писател Алесандро Мандзони ("Годениците"), пред когото Верди се прекланя още от младежките си години, считайки го за "образец на добродетелта и патриотизма". Музикантът решава отново да се захване с реквиема и го завършва на 10 април 1874 година. Първото му изпълнение е в миланската катедрала "Сан Марко", диригент е самият Верди. Няколко дни по-късно феноменалната партитура гръмва и в "Ла скала".
Билети за „Реквием” от Верди се продават на касата на Концертна зала и в Билетен център пред Общината.