Print this page

Славена Шекерлетова

Колко бавно се превръщаме в себе си
колко бързо си отиваме
 

„След три минути“ – втората книга с поезия на Вангел Имреоров е на път за срещи със своите читатели. Първата е в София на 14 септември от 18.30 часа в галерия "Прегърни ме", ул. "Георги С. Раковски" 63. Стихотворения ще изпълни актьорът Иван Станчев. В Пловдив премиерата очакваме на 16 септември от 18.00 часа в Bee Bop Café, ул. „Гладстон“ 1. Представят - Ина Иванова и Владислав Христов.

Вангел Имреоров създава нежен поетичен свят със своите някак тихи, но много истински думи, събрани в 67 страници от издателство за поезия „Да“ на Силвия Чолева. С Вангел разговаряме точно преди първите срещи на книгата му с читатели в София и Пловдив.

Кое е горивото за твоите стихове, кое им дава енергията?

„…в мен живее всичко, което някога съм бил и ще бъда…“

В първата ми книга, имаше едно стихотворение, което завършва ето така:

Тъгата е твоята естетика –-
като бавна прегръдка в непознат град.
Защо гладуваш за светлина,
щом намираш очертанията на живота си
само в тъмното?

Аз много често пиша за времето, което пазим в себе си, което рисува по нас и ни формира. Времето, като съвсем изчерпаем и напълно незаменим ресурс и новите начини, които търся, за да запазя време за себе си. Да съм спокоен.

А спокойствието става все по-голям лукс. Стиховете ми са вдъхновени от моментите, в които намирам тишина. Тогава ги чувам най-добре и тогава мога да ги запиша най-ясно.

Какво от миналото ти се иска да остане в (с) теб и какво ново имаш нужда да развиеш? Може и от гледна точка на писането на поезия?

Достатъчно от миналото, че да мога да живея пълноценно - нито повече, нито по-малко. Аз много искам да съм по-търпелив и мил към себе си. Това е нещо, на което се уча от много време. Писането ми помага да намирам прошка и за себе си.

Кои са книгите и авторите, които са ти повлияли като човек, а и като писател?

С времето те се менят, откривам за себе си нови автори и текстове, с които се разбирам, които ме разбират. От чуждестранните автори много обичам Мери Оливър, Марк Странд, Вислава Шимборска, Адам Загаевски, Чеслав Милош, Габриела Мистрал и Пабло Неруда. Много са. Предполагам по изброените вече се досещате, че чета страшно много поезия. Покрай писането на стихове, аз имах удоволствието да се запозная и работя и с прекрасни наши автори, на които се радвам и възхищавам. Такива са Влади Христов, Радо Чичев, Стефан Иванов, Габриела Манова, Теа Монева, Наталия Иванова, Албена Тодорова.

Думите не ми достигат за всичко, което научих от и направиха за мен Марин Бодаков и Силвия Чолева. Без тях нямаше да съм тук. Без Марин щях още да пиша стихове за блога си като хоби.

С какво тази книга е по-различна от дебютната ти “Напускане на спомена” отпреди 4 години, би ли могъл да направиш някаква съпоставка?

“След три минути” сякаш е по-зряла и спокойна, вълненията в нея са по-меки и светли, а тъгата по-милостива. “Напускане на спомена” бе за раздялата с миналото и любимата ми Аня. В “След три минути” срещата с миналото може да е много топла, може да ни отведе в детството, може да осмисли и стопли днешния ден.

В края на книгата има един т.нар. „речник“ с думите поезия, хумор, любов, писател и т.н. Встрани от „писател“ четем, че това е тъжен човек, усмихва се щедро с книга или бележник в ръцете си. Така ли ще те разпознаем и теб, когато те срещнем?

Мои познати са ми казвали, че имам тъжни очи. Приятелите ми знаят, че всъщност съм ведър и шеговит, обичам да се смеем заедно, да ги изслушвам. Близките ми хора знаят колко много ги обичам. Дори без думи.

Роден си в Пловдив, живял си във Великобритания, в момента пак си в България. Какво ти даде това като светоусещане, откри ли своето място?

В книгата има едно кратко стихотворение:

чувам сърцето си,

но не знам какво иска,
какво казва, какво повтаря.

сякаш пита - 'къде съм...къде съм...
къде съм..."


Вангел Имреоров е роден на 22.02.1988 г. в Пловдив. Завършил е Езикова гимназия “Пловдив”, а след това и бакалавърска програма “Дигитални медии” в Брадфорд, Великобритания. Работи в сферата на телекомуникациите. След осем години в Англия се завръща в България през 2017 г. През същата година ИК “Жанет 45” издава дебютната му стихосбирка “Напускане на спомена”, отличена със съпътстваща награда за дебют в категория “Поезия” на конкурса “Южна пролет” (2018). Носител е на Специалната награда на Филологическия факултет на ПУ “П. Хилендарски” от Националния конкурс за поезия “Добромир Тонев” (2019). Негови текстове са публикувани в Литературен вестник, сп. Страница, LiterNet, Кадър 25 и др.

"Книгата на Вангел Имреоров демонстрира фин лирически минимализъм. Той съзнателно употребява пестелив набор поетически средства, но чрез прецизното поставяне на смислови акценти успява да пресъздаде психологическото богатство на лирическия Аз, разнообразен и същевременно центростремителен."
~ Марин Бодаков

Онлайн може да срещнем Вангел Имреоров и в блога му: designis4lovers.tumblr.com

КАКВО Е ПОЕЗИЯТА

не животът,

а безкрайните
следобеди
на отегчените
деца,

които наблюдават възрастните

 



We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…