„Чистота“ чисти цял месец сиенитните скали на Сахат тепе  

Рисунките на Стойко Гагъмов бяха премахнати след предписание и инструкции как да стане това от Националния институт за недвижимо културно наследство

Триметров портрет на Апостола на свободата по пътя Асеновград – Смолян, рисуван през миналата година, остава най-близката творба на маестрото

Скалните рисунки върху Дановия на художника Стойко Гагъмов повече няма да се виждат върху сиенита. 4 години след като Стойко получи забрана да рисува образите на бележити личности върху пловдивските хълмовете, неговите творби са заличени.

Новината съобщи директорът на общинско предприятие „Чистота“ Иван Стоянов. „Всички рисунки по склоновете на Дановия хълм са почистени и за първи път от години насам сиенитните скали на тепето възстановиха своя естествен вид.“ Той разказа, че специализираният екип на общинското предприятие е приключил продължилата повече от месец работа.

Припомняме, че на среща между  Иван Стоянов и художникът в началото на 2014-а година, Стойко предложи срещу заплащане сам да заличи с боя последните си творби на Младежкия хълм и все още незавършените портрети на Трихълмието. Тогава стана ясно, че премахването им по друг начин освен с пясъкоструйка е практически почти невъзможен, тъй като са използвани много качествени дълготрайни бои, фиксирани след това със специален лак. Всички материали маестрото заплаща сам.

„Вложихме много труд и усилия. С вишка изкачвахме работниците до най-големите височини, за да почистим тази природна забележителност от белезите на самодейни творчески изяви“, коментира днес Стоянов. Рисунките на Стойко Гагъмов бяха премахнати след предписание и инструкции как да стане това от Националния институт за недвижимо културно наследство, припомниха от ОП-то.

По време на дългата процедура с института кметът на район „Централен“ Георги Стаменов заяви, че скалите са природна забележителност, а не платно за графити. Администрацията на Пловдив е категорична, че всеки, който има желание да се изявява в този вид изкуство, може да се обърне към управата на града, за да му определи място.

Триметров портрет на Апостола на свободата по пътя Асеновград –Смолян, рисуван през миналата година, остава най-близката творба на маестрото. Тя се вижда на повече от километър.

Според проучване на предприятието, 79 на сто от пловдивчани смятат, че мястото на рисунките не е върху скалите.

Директорът на „Чистота“ препоръча на родителите повече контрол върху децата им през свободното време, защото повечето драскачи са в тийнейджърска възраст. Той напомни, че почистването на тепето започна още през май, а в началото на юни беше премахнат и последният щрих от Часовниковата кула. Междувременно обаче се появиха първите нови драсканици. От предприятието призовават гражданите да пазят.

От тази сутрин екипът започва да чисти фасадите на сгради в реконструирания участък на бул. „Руски“.

Тотев получи червена чаша за кафе с образа на Корнелия, заради внесеното предложение

Арх. Илко Николов направи презентация как може да изглежда сградата за култура

Кметът поиска референдум по темата

Стоянка Кънева

Близо три часа в четвъртък – 2 август, местният парламент спори по темата да се бута ли сградата на бившия Партиен дом и там да бъде издигнат Дом на пловдивската опера. В крайна сметка искането на Фондация "Дом за Пловдивската опера", внесено като предложение от кмета Иван Тотев, парцелът под сградата на бившия Партиен дом да бъде даден за построяване на сграда с функции на съвременен център за музикално-сценично изкуство бе прието с прието с 27 гласа "за", 15 "против" и 3 "въздържал се".

Въпросното решение не съдържа никаква конкретика и би могло да се окаже, че трите часа време на Общинския парламент по темата „Партиен дом или Опера“ в последната сесия преди лятната ваканция си бяха споделяния на идеи, мнения, игра на управляващи и опозиция, или просто изслушване на фондацията.    

Въпреки сериозността на въпроса и може би заради предваканционното заседание, дебатите започнаха със закачка. Младият социалист Иван Петков – Бебето подари на адаша си - кмета Иван Тотев специален сувенир - червена чаша за кафе с образа на партийния си лидер Корнелия Нинова. Порцелановият стакан е донесен от събора на Бузлуджа през уикенда, а Петков уточни, че е подарък „заради внесеното предложение за събаряне на Партийния дом и по повод 2 август (бел. авт.: Празник на Българската социалистическа партия – деня на Учредителния конгрес на БСДП – 2 август 1891г.) Иван Тотев благодари и прие подаръка с усмивка, но после се опита да го даде на председателя на Общински съвет Савина Петкова. Тя обаче го отклони с репликата „Не мога да го приема. Предложението си е ваше.“

Бившият съветник №1 - арх. Илко Николов направи презентация пред местния парламент как може да изглежда една бъдеща сградата за култура на това място. Освен него от името на фондация "Дом за Пловдивската опера" говори и икономистът Георги Стоев.

„Това не е архитектурен проект, ако се стигне до такъв, то той трябва да се направи с международен конкурс. Това са схематични проучвания и обемни визуализации при запазване на съществуващата Концертна зала,“ уточни в изказването си архитектът.  Всъщност  това, което представи Илко Николов е част от презентация, показана пред обществеността още през есента на миналата година.  

По думите му, е напълно възможно на това място да бъде изградена Многофункционална зала за изкуство, включително разгърната и в частта извън сега съществуващата Концертна зала. „Основната зала би била за от 500 до 1000 места. С нормална сцена, с два странични и един заден джоб… Реалната квадратура на терена е 2200 кв.м. смятам, че е възможно тази сграда да бъде реализирана. Сценичната кутия би достигала до 25 метра на височина и би дошла до 6 - 7 етаж на сега съществуващата висока сграда.“ Визуализацията включваше и запазване на голяма част от съществуващата зелена площ и подземен паркинг за 80 места. Фондацията би искала в Дома на операта да има още детска опера и звукозаписно студио.

Строежът на опера на мястото на Партийния дом би струвал 30 млн. лева. Цената не включва разрушаване на сега съществуващата сграда. Това обяви икономистът Георги Стоев от фондация "Дом за Пловдивската опера", който очерта паричната страна на идеята. Според неправителствената организация предварителните очаквания са за силен интерес към проекта от частния сектор в Пловдив и региона. Смята се, че бизнесът би могъл да финансира в 1/3 от необходимите средства. Реализирането на  сграда за култура би генерирало парични потоци от различни от операта културни оператори, които ще я ползват, особено в слабите за операта периоди.

Арх. Илко Николов напомни, че съществува конструктивна фуга между Концертна зала и високата административна сграда, което позволява запазване на ниското тяло. „Може да се получи функционална и неангажираща сграда, позволяваща гледка към Родопите,“ посочи той.

След гласуването д-р Марияна Чолакова от „Дом за Пловдивската опера“ определи решението като „една разумна културна политика“, а не на партийна. По думите ѝ това е добра стъпка в позитивната културна политика и фондацията приема формулировката на Об С.

От тук насетне, за да се случи нещо ще трябват много последващи решения, първото е промяна на отреждането на терена и т. н.