Вече 11 години в България е в ход процесът по деинституционализация на грижата за деца. Закриват се институции и се разкриват нови. Но някой разказва ли историята?

Преди по-малко от година си пожелахме спомените за славна история за милосърдие и благородство в изоставената сградата на първото сиропиталище в Пловдив, създадена с общите усилия на предци и дарители, да не се заличават като ненужни и неважни, а днес това е факт.

Бившият дом за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи „Рада Киркович“ беше дом със стара и богата история, водеща началото си от месец март 1878 година. Бил е дом за деца и юноши - сираци, полусираци, деца на болни и социално слаби родители. Към 01.10.2014 г. домът бе закрит, а децата настанени в други домове или в приемни семейства, През последните години борбата на социалната дирекция в Община Пловдив бе сградата на дома да бъде запазена за социални услуги. Екипът ни следеше процеса и особено частта за историческата сграда паметник на културата.

Тази мечта сбъднаха преди дни от на фондация „За Нашите Деца“. Екипът на неправителствената организация покани на специална среща в гр. Пловдив едни от най-важните хора, дали мечти на много момчета и момичета в първия дом за деца, лишени от родителска грижа в България, „Рада Киркович“, а именно - бившите му директори г-жа Йорданка Паунова и г-жа Станка Милева, които спомен след спомен обрисуваха с думи. На срещата присъстваха и хората, без подкрепата на които новата история нямаше да може да се напише - заместник-кмет “Спорт, младежки дейности и социална политика” на община Пловдив Георги Титюков, директор на дирекция „Социална политика“ г-жа Веселина Ботева, Росица Атанасова, отдел „Закрила на детето“.

Какво ни провокира за тази среща? Вече 11 години в България е в ход процесът по деинституционализация на грижата за деца. Закриват се институции и се разкриват нови. Но някой разказва ли историята? Като бъдещ стопанин на част от сградата на дома, ние решихме да я съхраним и да я разкажем в музейна експозиция именно в „Рада Киркович“ – за историята на дома, за първите социални работници, за първите приемни семейства, за първите случаи на завръщане на деца в родните им семейства, за много хора със сърце, допринесли за това повече деца да растат щастливи в семейство в България. Един от тези хора е г-жа Паунова, която посвещава 20 години от живота си на децата, останали без родители.

По време на срещата ни, хората, работили с нея, се надпреварваха да разказват мили спомени с нея. Разказваха за огромната обич, която тя е давала на всички деца. За това как на всяко обръщала индивидуално внимание. За това, че ако сред тях имало изявен математик – намирала начин с дарители той да учи и да се развива дори в частната гимназия, ако имало футболист – да тренира футбол, художник – да се учи от такъв. За това, че се грижила децата да са облечени както и другите деца, за да не се различават. За това как децата не можели да се разделят с нея и дори и да са осиновени, при приемни родители или върнали се при родните си – поддържали  постоянно контакт с нея.

За тези хора като г-жа Паунова искаме да разкажем. Защото това са истинските герои на България. Героите, които сред сивотата виждат лъч красота, правят го по-ярък и го даряват на тези, които имат най-много нужда – уязвимите деца.

На срещата ни г-н Титюков описа трансформацията на сградата на дома „Рада Киркович“. Център за обществена подкрепа „За деца и родители“, обучителен център и новоизграден високотехнологичен център за ранно детско развитие към фондация „За Нашите Деца“ се нареждат сред услугите, които скоро ще се предоставят в него. А може би най-важна част ще бъде етажът с музейна експозиция, който отдавна е разграбен и изоставен, но фондацията ни ще възроди.

 „Новото не бива да разруши знанието за старото. Когато идват много хора да се обучат за социална работа нека това да бъде допълнено с познанието от една музейна експозиция, така че те да знаят, че в социалната си работа ти днес продължаваш едно дело, което г-жа Паунова е правила. Защото това е първият дом за деца, лишени от родителска грижа, в България. Чрез музейната експозиция искаме да дадем усещане за миналото и за историята. А тези хора да ги вдъхновим за настоящето и за бъдещето. И те да спасяват децата със знанието за миналото и с уважението за него.“, сподели Иванка Шалапатова

Г-жа Паунова бе искрено зарадвана, че въпреки промените, споменът за миналото ще бъде запазен. „Мислех, че тази история ще умре, защото след мен много не се погрижиха да съхранят това, което беше изградено. Радвам се, г-н Титюков и г-жо Шалапатова, да чуя всичко това,“ сподели тя.

„Рада Киркович“ бе дом за деца, лишени от родителска подкрепа. Той е създаден в далечната 1878 г, а един от най-отдадените на каузата и бореща се за промяна е  директорът му идва 110 г по-късно, г-жа Йорданка Паунова. Един ден с идея за промяна посещава дома „Рада Киркович“ Иванка Шалапатова, днес изпълнителен директор на фондация „За Нашите Деца“. След срещата, г-жа Паунова ясно осъзнава, че ако започне взаимно партньорство малко по малко децата ще бъдат изведени и че домът няма да съществува в настоящия си вид, но тази жена с голямо сърце казва: “Всяко дете трябва да бъде обичано. Затова ми кажете кога започваме.“ От този момент започва и работата за завръщане на първите деца от домове в родните им семейства, процес известен днес като реинтеграция.

Улица „Гурко“ в центъра приютява много градска история. Някога започвала от градинката зад общината и завършвала до Католическата църква, днес тя е доста по-къса поради оформянето на площад „Стефан Стамболов“ , пробиването на Тунела и изграждането на булевард „Цар Борис III Обединител“.

Макар и не толкова известна с името  и впечатляваща с дължината си, улица „ Гурко” може да се „похвали” с една от най – ценните исторически забележителности в града под тепетата – древния Римски форум и Одеона, както и с още няколко красиви бижута от кутията ценности на пловдивската архитектурна история.

Днес улицата започва от Главната – „Александър Батенберг“ и свършва в тротоара на „Цар Борис III Обединител“. Едно време обаче началото ѝ е било от улица „Емил де Лавеле“. Общината и съседната до нея сграда с галерия „Аспект“  са били на улица „Гурко“. Там, където днес е градинката на площад „Стефан Стамболов“,  също е имало къщи. Те са разрушени в края на 50-те и началото на 60-те при изграждането на площада. Останалите сгради си запазват номерата, а улица „Гурко“ започва от номер 10.

Останалата  част обаче също пази много история. През 20-те години на миналия век на номер 13 е бил ресторант „Бохеми“, любимо място за пловдивските културтрегери, които не са можели да си позволят по-скъпите кафета и лимонади в хотел „Молле“.  Днес на негово място се помещава известна кафетерия. На улицата е била и ушната клиника на знаменития д-р Асен Каишев.  Неговият дом, издигнат по проект на архитект Боян Чинков, все още стои, граничещ с Одеона. Той и до днес пази – поне отчасти – прекрасната декоративна мазилка на квадрати.

Също през 30-те е издигната и къщата от другата страна на Одеона, в която днес се помещава ресторант Хемингуей, която носи белезите на модерната архитектура – прозорецът на стълбището в отвесна лента и терасите, които завършват с полукръг.

Къщите от другата страна на „Гурко“ са малко по-ранни. Те са с по-класически по вид, като са строени в годините преди и около Първата световна война – разпознават се по по-богатата орнаментация по фасадите и около прозорците. През годините всички са претърпявали по-малки или по-големи преустройства, като днешната къща, в която се помещава ресторант „Опера“, е една от най-запазените.

Цялата културно-кулинарна разходка по красивата уличка “Гурко"може да преживеете до края ѝ в Lost in Plovdiv.com.