Казвам се Георги Господинов… Не, Захари съм. Секулов… Не, не, не. Аз съм Калин Терзийски и съм алкохолик. Така започна представянето на новата си книга един от най-противоречивите български писатели в поредната среща от литературния салон Spirt&Spirit в Петното на Роршах снощи. Единици дойдоха на събитието в клуба, който иначе се пълни за дискусиите всеки вторник. Нямаше го и традиционния модератор на салона- Александър Секулов. Това бе добре дошло за Калин Терзийски, който взе микрофона и говори без прекъсване повече от час.

Аз съм един именит алкохолик и при това не пия, каза авторът на „Алкохол”, след което надигна бутилка безалкохолна бира. Част от малкото присъстващи на монолога му се усъмниха, че в бутилката наистина има безалкохолна течност, тъй като на моменти словоизлиянието на Терзийски бе объркващо, хаотично , грубовато.

Моята непохватност, обърканост, несъвършенство е най-ценното ми. Аз го отглеждам като в свой парник, обясни писателят. Разсъждава върху темата да доброто и лошото, за приемливото и неприемливото, за труда и мързела.

Защо издадох още една книга, по дяволите, и то с разкази? Защото ставам и ходя поне осем часа зад плуга, тъй като в противен случай идват демоните и те убиват. Това не е терапия, а житието и битието на този, който иска да бъде здрав и да живее човешки живот, разказа Терзийски.

После вмъкна, че ако си адв. Парушев или доц. Господинов, вече няма как да си писател, а си някакъв друг именно заради тези три букви пред фамилията. Писателят върви през живота и описва живота, мисли, преживява. Вдъхновението му винаги е само и единствено в процеса на мисленето и асимилирането на живота. Писателят трябва да пише непрекъснато, за да улавя вдъхновението. То идва само в движението. Писателят никога не мисли просто като човек, защото ако мисли така, вече престава да  е писател. Почтено ли е да има професионални писатели, ако не може да се издържа от писане човек? Е да обаче, писателят не може да е писател между другото и да превключва и да казва, е сега ще бъда писател, разсъждава на глас Терзийски.

Определи „Време разделно” като антихуманен, поръчков роман. Приятели сме с бай Антон Дончев, но не е трябвало да го прави. Как го е преживял? Ти не трябва да се подиграваш с историята, коментира автора на „Време разделно” и книгата му Терзийски, като използва и думи като „нечистоплътност”. Ако пишеш за историята, без да си живял в нея, това е пропаганда. Историята е детството, в което сме се наачквали. Човечеството се е насирало в историята. Избивахме се един другиго. За миналото може да се пише само с колики и с поводи за повръщане, заяви Калин Терзийски.

Открих сам, че хвалят ли те, това е несвобода. Минавайки през период на всеобща любов открих, че това не е пътят на твореца. Вървиш ли извън познатите коловози, вече си на прав път. Постигнеш ли рязък успех, той те прави до голяма степен несвободен, убеден от собствен опит е писателят.

Обещаващата културна програма в Пловдив през 2019 отрежда челно място в класацията на елитното издание

Пловдив е едно от най-впечатляващите места за посещение в Европа според класация на CNN Travel. Заедно с още 17 места, сред които Лисабон, Атина, Вроцлав и Дюселдорф, градът под тепетата е представен като ключова дестинация за културен туризъм и забавление.

„Вторият по големина град в България – Пловдив, ще бъде Европейска столица на културата през 2019 година заедно с италианския град Матера. Планувана е изложба с фрагменти от Берлинската стена, по случай 30-годишнината от падането й. Ще се проведе и Суинг денс фестивал“, отбелязват от CNN.

„Освен със заложените събития в програмата, Пловдив очарова посетителите си по всяко време на годината. Добре запазеният Античен театър, който датира от 2-ри век е една от най-ценните находки на цяла Източна Европа, а калдъръмените улички на  Стария град и цветните му къщи ще ви накарат да се захласнете по него“, се казва в репортажа на авторитетната медия.

Оригиналният текст на статията може да откриете ТУК.

Генетичните изследвания не могат да ви кажат какъв хранителен режим трябва да спазвате

Безглутеновата индустрия печели пари на гърба на страдащите от цьолиакия

Критичното мислене буквално спасява животи или поне ни спестява много неприятни емоции

Славена Шекерлетова

Мога ли да се храня с глутенови храни, да купувам ли биопродукти, опасно ли е да се консумират ГМО-храни? Вероятно мнозина са си задавали тези въпроси, тъй като интернет се наводни с информации и понякога се срещат и коментари и твърдения, които са на границата на налудничавото. Време беше и е добре дошла книгата на докторанта по микробиология и млад учен Йордан Стефанов. Той е създател на блоговете „Наука и критично мислене” и 6nine и през 2018-а издаде първата си научно-популярна книга. В нея той разбива на пух и прах популярните митове за „здравословно” хранене, биохрани, ГМО, памет на водата, опасностите от микровълновите печки и редица други заблуди, с които се пълни публичното пространство и които не само водят до неразбиране на основните принципи на диетологията и науката, но могат да бъдат и опасни.

С него разговаряме по наболелите теми и отваряме вратата към една книга, която залага на научни изследвания и факти.

Защо реши да напишеш книга, която оспорва митовете в храненето?
Защото според мен на пазара бе нужно да се появи нещо ново и различно. Книжният пазар е заринат с множество книги на хранителна тематика, но нито една не представя адекватната реалност. Всеки автор изкривява действителността през своята призма, през своята идеология, която изповядва и крайният продукт е потресаващ. Хората са жадни за адекватни познания по темата и мисля, че получиха малка глътка свеж въздух. Самата тема за храните и храненето и необятна. С издателство „Сиела“ решихме, че е време да се появи книга, която не представя личните виждания на един автор, а по-скоро какви са фактите по определен популярен проблем. В този ред на мисли фокусът е изместен от авторитета, от автора, към аргументите и тяхната достоверност, които могат да бъдат проверени от абсолютно всеки. Разбира се, и аз като автор вероятно субективно съм повлиял до някаква степен написаното, вложил съм нещо лично, но то е минимално.

Кои са най-големите съвременни заблуди, които развенчаваш в твоята книга?
Това са типичните и популярни тези, които ежедневно чуваме по телевизията и не само. Редом с вече тривиалните безглутенови, био и супер храни разгледал съм и някои други не толкова популярни митове, от които в бъдеще много хора ще се интересуват. Такъв например е митът за диагностичното хранене. Появиха се малки фирми, които обещават да ви анализират 10-20 гена и да ви кажат какво трябва да ядете и какво не спрямо направените диагностични изследвания. Нещо като генетичен вегатест с малката разлика, че струва около 800 – 1000 лева. Сумата е сериозна, но най-лошото е, че това са зле похарчени пари, защото генетичните изследвания и то в такъв малък обем (все още) не могат да ви кажат какъв хранителен режим трябва да спазвате. Това е напълно доказано. Хубаво е да започнем да ценим парите, които изкарваме и времето, което е нужно, за да ги изработим.

Какво може да кажем, например, за т.нар. „безглутенова диета“, имат ли здравите хора нужда от такава?
Хората полудяха по безглутеновото хранене. Ако запитате индивид, който следва подобен тип диета, каква е разликата между цьолиакия и глутенова непоносимост, едва ли ще получите смислен отговор. Медиите и „модерните хора“ накараха нормалните да мразят глутена и дори обикновените тестени изделия. Тази мода дори е цинична, защото тя измества фокуса от  иначе тежкия здравословен проблем на страдащите от цьолиакия. Именно на техен гръб се създаде цяла безглутенова индустрия, която не цели да помогне на страдащите, а просто да печели на техен гръб, да се възползва от популярността или по-скоро ще използвам английския термин „хайп“ – нашумяла мода.

Може ли да се доверим на 100 процента на етикетите с надпис „Био“ и наблюдава ли се преувеличена добавена стойност на био храните?
От чисто нормативна гледна точка можем да сме по-скоро спокойни. Да, поради високата стойност на продуктите, тази категория храни е силно фалшифицирана, но би трябвало по-голяма част от биологичните храни да са автентични. От практична гледна точка не трябва да забравяме, че „био“ всъщност е просто термин, който обозначава хранителни продукти, които са култивирани чрез специфичен набор от правила и практики. Ако те се спазват, продуктът е „био“. „Био“ не носи никакви здравни предимства, продукцията не е по-хранителна или „по-полезна“. Биологичната храна по химичен състав не се различава от своята конвенционална алтернатива. Въпреки това цените са прекалено надути и има доказателства, че това надуване не е икономическа оправдано, а е по-скоро изкуствено. Вие просто си плащате за свойства, които храната по принцип не притежава.

Колко са опасни ГМО-продуктите и уреждат ли здравето ни, какво сочат изследванията, които си проучвал?
Може би ще е шокиращо за много хора, но това е категорията продукти, които са може би най-изследваните и това е обяснимо. Тези продукти всяват много паника у хората, а тя трябва да бъде развенчана. Изследванията не спират и се извършват вече над 20-30 години. Това са десетки поколения културни растения, които се проследяват във времето. Но макар интензивното изследване, данни за опасности не са открити. Просто истеричните страхове, в които много хора изпадат, се оказват неоправдани.

Обстойна и научно подкрепена информация можем да прочетем по тези и още важни въпроси в твоята книга "Митове и истини за храненето", но кажи ни защо е толкова важно критичното мислене, според теб, особено днес?
Критичното мислене буквално спасява животи или поне ни спестява много неприятни емоции. То ни кара да се замислим дали това, в което ни карат да вярваме, е истина. То ни кара да проверим достоверността на всяка една изказана теза. То ни кара да се съмняваме, а да се съмняваш е нещо хубаво. Изпитването на съмнения означава, че хората не приемат безкритично поднесената информация. Именно, ако хората се съмняваха повече, ако мислеха критично, нямаше да стигат дори до ситуации, в които хвърлят пари през терасите на непознати или пък да дават десетки хиляди левове за разваляне на черни магии, какъвто е и случая последните дни.

В сферата на храните и храненето хората биха помислили повече и биха поставяли под въпрос смелите твърдения върху етикетите, които ни „атакуват“. Хората биха имали способността да сравняват адекватността на отправените претенции и цената. Обосновано ли е един продукт да струва повече на база отправените претенции? Адекватни ли са те или просто някой се чуди как да ни изпразни портфейлите?

В 21 век, когато информационният поток е толкова голям, хората просто не могат адекватно да преценят коя информация е реална и коя не. Хората просто не могат да работят с информация и големи масиви от данни. В миналото се очакваше, че интернет и свързаността ще ни отворят един свят на необятни познания, от които хората ще черпят безкрайни ползи, но всъщност стана точно обратното. В настоящето, в което се намирам, е важно да се мисли и да се анализира, за да не ставаме жертви и да не изпадаме в неприятни ситуации.

Снимка: Виктор Кожухаров