Конкурс от 1955 година е предвиждал мемориален комплекс в памет на загиналите срещу фашизма на Небет или Сахат тепе

Днешната Братска могила е интересен паметник в парка в близост до Гребната база. Той е открит през 1974 година по случай 30 години от Деветосептемврийската социалистическа революция (както е наричан тогава превратът от 44-а). Въпреки интересната му архитектура, той днес е по-скоро забравен, макар и понякога да става обект на артистични намеси или сцена за филми.

Идеята за такъв тип паметник обаче е много по-стара, а първоначално замисленото място е било съвсем различно и не толкова невинно от днешна гледна точка. Вероятно за добро, проектът не се е осъществил.

Десетина години след деветосептемврийския преврат, новата власт активно се занимава със строителство на паметници, които да утвърдят култа към нея. Така в средата на 50-те години се появяват Паметникът на съветската армия в София, Братската могила там – в днешната Борисова градина, Паметникът на съветската армия в Бургас – познат като Альоша, както и пловдивския Альоша.

Братска могила – или по-точно назован мемориален комплекс-костница за загиналите в борбата срещу фашизма – е планирана и за Пловдив по това време. През 1955 година се провежда конкурс между няколко групи архитекти, които да предложат своите идеи за паметника.

Победител в конкурса е проектът на младия тогава архитект Любомир Шинков (завършил архитектура през 1951 година) и колегата му Матей Матеев. Журито определя идеята им като най-добра както що се отнася до визията на мемориалния комплекс, така и градоустройственото решение: на мястото на Небет тепе – тогава хълм Д. Благоев.

Проектът, публикуван в малка рисунка в списание „Архитектура“, е включвал голяма колонада в типичен за епохата класицизиран дух, издигната върху платформа на върха на хълма. Към него е трябвало да се стигне до внушително стълбище от западната страна.

Останалите проекти са предвидили мемориалния комплекс на Сахат тепе. Те също са в подобен стил – „сталинистка“ архитектура с колони, внушаващи респект към властта. Журито обаче ги е оценила по-ниско, поради неподходящото градоустройствено решение – между телевизионната кула и часовника на Сахат тепе, паметникът би се губил. Така единствено с премии са отличени проектите  на архитектите Владимир Рангелов, Желязко Стойков и П. Белев (екип), на Ив. Попов и П. Павлов, и на екипа Ал. и А. Бояджиеви.

Първопремираният проект не се реализира. Чак 15-ина години по-късно идеята стига до реализация и в началото на 70-те – вече с изцяло нов проект и съвсем друга стилистика, Братската могила се изгражда, заедно с парка около нея. Тя вече е в низината, като връзката ѝ с Альоша е посредством оста на алеята – която сочи точно към съветския войник. За архитект тогава е избран отново архитект Шинков, на база спечеления по-рано конкурс. Любопитно е, че в екипа му е и арх. Владимир Рангелов – участвал в конкурса от 50-те, но с друг проект.

Десетки деца в ритъма на африканските танци

Фоторепортаж от Владимир Янев

Атрактивен акробатичен спектакъл представи групата NAFSI AFRICA от град Найроби в СУ „Черноризец Храбър“ в Пловдив. Уъркшопът и спектакълът са част от проекта CULPEER 4 CHANGE. Артистите от Кения изнесоха пред десетки ученици урок по гимнастика,акробатични и музикални изпълнения.

Nafsi Africa Acrobats е група от съвременни и социално ангажирани творци, които въпреки липсата на образование и икономически ресурси успяват да се опълчат на всички трудности  и да постигнат положителна промяна в обществото. Те са вдъхновени, талантливи, имат силни позиции и нямат търпение да учат и израстват. Те вярват, че имат възможности за задействане на социални промени.

Nafsi Africa Acrobats искат да дадат на децата без достъп до образование удоволствие от живота и перспектива за бъдещето. Проектът предлага артистична обучителна програма в бедните квартали на Найроби. Обучителите предоставят ежеседмични тренировки и обучения по акробатика, рисуване, танци и йога по улиците и в училищата на района. Средата, в която живеят е застрашена от насилие, наркотици, проституция, оръжия, без дом, семейство и родителски контрол и т.н. Обучителите са ангажирани да върнат децата в училище и да подобрят начина им на живот. В Nafsi Africa участват и членуват деца на възраст от 6 до 18 години, след 18- та им година по тяхно желание те остават в организацията като преподаватели, ръководители и ментори.

Новите необосновани и нелогични промени по вероятно последната за проекта “Европейска столица на културата” отворена покана, създават предпоставки за подозрения, че условията са разписани за конкретен кандидат, смятат те

Творци, председатели на съсловни организации, неправителствени организации и културни оператори се обединиха зад протестно отворено писмо до кмета и председател на УС на „Пловдив 2019”, целия управителен съвет и екипа на фондацията. С него те изразяват несъгласието си с условията за кандидатстване по последната отворена покана „Наследство”, обявена от  „Пловдив 2019” преди малко повече от седмица.  С нея ще бъдат разпредели цялата сума от 3 милиона лева от наградата “Мелина Меркури” през 2020г. Програмата предвижда 3 прага на финансиране на проекти – до 450 000 лева на година, до 70 000 лева на година и до 10 000 лева на година.

„В разрез с обявените  цели, откриваме значителни промени в досегашния регламент на предходните отворени покани, които правят практически невъзможно участието на културните организации с разпознаваеми и устойчиви проекти в града по тази покана, както и постигане на заявените намерения.  Нещо повече, новите необосновани и нелогични промени по вероятно последната за проекта “Европейска столица на културата” отворена покана, създават предпоставки за подозрения, че условията са разписани за конкретен кандидат”, се казва в отвореното писмо, подписано от Снежана Фурнаджиева – ДПХ Пловдив,  Асен Асенов – ONE DANCE WEEK, Емил Миразчиев – Сдружение „Изкуство днес“ , Сашо Петков – Театър „А‘парт“ , Ангел Гешев – фондация „ А.Г. – Арт проект“ , Александър Митов – Street Masters , Ния Пушкарова – Сдружение ИМЕ , Антон Карагьозов – ФРР „Рома“ , Асен Карагьозов – СМК „Рома Столипиново“ , Стефан Горанов – Инкубатор , Соня Станкова – фотограф , Сашка Гаделева – Общински читалищен съюз – Пловдив , Манол Пейков – издател, Елена Панайотова – независим артист , Матей Матеев – художник, Петър Салчев – СКО „Милчо Левиев“ , Костадин Стоилов – Европейски моден съвет – 28 страни членки , Надя Вълева – Национална камара за мода на България , Борис Роканов – куратор, „Хоровете на Пловдив“ и „Манускрипта 39“ , Милена Чакандракова – радио KATRA FM , Костадин Михайлов – председател УС Сдружение „БГ Бъди активен“ , Геника Байчева – проект „Открити пространства“ , Янина Танева – Георгиева – „Фарика за идеи“, „Резиденция баба“ , Десислава Тодорова – фотограф, доброволец „Пловдив 2019“. С писмото си те искат да бъдат въведени пет промени по отворена покана „Наследство”, тъй като според тях така зададените нови условия привилегироват една отделна група оператори от сферата на шоубизнеса.

Ето и пълния текст на отвореното писмо:

Обявената на 21 октомври 2019 година отворена покана за проектни предложения е анонсирана като целяща “осигуряването на устойчивото развитие на културните инициативи и събития в град Пловдив, продължение на интензивната културна програма на Европейска столица на културата и предоставяне на възможност за разширяване на създадени партньорства, утвърждаване на генерирания културен потенциал и надграждане на придобития капацитет.” В разрез с обявените  цели, откриваме значителни промени в досегашния регламент на предходните отворени покани, които правят практически невъзможно участието на културните организации с разпознаваеми и устойчиви проекти в града по тази покана, както и постигане на заявените намерения.  Нещо повече, новите необосновани и нелогични промени по вероятно последната за проекта “Европейска столица на културата” отворена покана, създават предпоставки за подозрения, че условията са разписани за конкретен кандиат.

С настоящото писмо настояваме да бъдат въведени следните промени:

1/ промяна в изискването за процента от минимум 60% собствено финансиране за направление 1, 50% в направлемие 2 и 30% в направление 3;

Това изкисване елиминира само на ниво документи голяма част от успешните културни оператори и събития, подкрепени от ОФ „ПЛОВДИВ 2019. Изискваното съфинансирането би следвало да бъде в рамките на 30% за Направление 1, 20% за Направление 2 и 10% за Направление 3.

2/ крайният срок за подаване за документи да бъде удължен с поне 30 работни дни;

Вярваме, че това е единственото условие за създаването и разписването на адекватни, смислени и креативни нови предложения.  3/ промяна на новите дефиниции за нефинансов принос;

Промяната на дефиницията на нефинансовия принос е поредното необосновано затруднение пред операторите. Плащанията, които досега са се смятали като финансов принос в политиките на ОФ „ПЛОВДИВ“ 2019, в това число финансиране от трети страни, например за самолетни билети, нощувки, рекламни площи и пакети, храна, консумативи, недвижимо имущество като наем на зали и други, не е редно да се слагат в графа НЕ-финансов принос. Намираме това ново правило за ограничаващо механизмите на световните културни политики за подкрепа на артисти, в които главна действаща роля заемат трети страни и в чието решение за подкрепа отново участваме ние – българските оператори.

4/ промяна в процентното разпределение в Направление 1 между авансовото плащане и окончателното плащане след отчитането на проекта;

Смятаме, че не съществува неправителствена организация, която да може да реализира проект като авансира 40% от разходите. За сравненение – според досегашните правила, окончателното плащане е в размер на 20% от одобрената и договорена стойност на финансовата подкрепа от ОФ “ПЛОВДИВ 2019”. Новозададените в покана НАСЛЕДСТВО параметри за следварително плащане от 40% обаче означават, че културният оператор трябва да тегли заем, за да може коректно да изплати проекта си и да покрие текущите разходи, възникващи в хода на реализацията му. Тази промяна е много сериозен финансов риск за съществуването на организациите и ние настояваме окончателното плащане по проектите да бъде 20%, както до сега.

5/ Ограничаване на възможносттите на оценителните комисии за съкращаване на бюджета по даден проект с повече от 30%.

Редуцирането на бюджетите по проекти с повече от 30% от страна на оценителната комисия, на практика ги обезмисля. Операторите подписват договори, за да съхранят проектите си , но това се случва с цената на големи компромиси в съдържанието и на практика ги осакатява.

Вярваме, че в българската културна сфера съществуват културни оператори, които могат да организират и проведат креативни и смислени събития. Така зададените нови условия привилегироват една отделна група оператори от сферата на шоубизнеса, които нямат нищо общо с целите на Европейска столица на културата.