Френският писател и философ Албер Камю е един от най-значимите представители на френската литература на миналия век. Роден е на 7 ноември 1913 г. в Алжир. Сред най-известните му произведения са  „Чужденецът“, „Изгнанието и царството”, „Пропадане”, „Чумата”, „Митът за Сизиф“.

През 1957 г. получава Нобелова награда за литература и става най-младият лауреат на литературния приз след Ръдиард Киплинг.

Камю загива при автомобилна катастрофа на 4 януари 1960 г. на 46-годишна възраст.

Капана.БГ подбра няколко от най-запомнящите се мисли на френския писател.

 „Не върви пред мен, може да не те последвам. Не върви зад мен, може да не те водя. Върви до мен и ми бъди приятел.”

„Благосъстоянието на хората винаги е било оправдание за тираните.”

„Ако съществува грях срещу живота, може би това не е отчаянието от живота, а надеждата за друг живот и пренебрегването на неумолимото величие на настоящия живот.”

„Един водач – един народ“ означава един господар и милиони роби.”

„Какво е щастието, ако не простата хармония между човека и живота, който води?”

„Целта на изкуството, както и целта на живота, може да бъде само увеличаване на свободата и отговорностите, които притежава всеки човек на света. Тя не може при никакви обстоятелства да бъде потискане на тази свобода, дори само временно. Няма велика творба, създадена на основата на омраза или презрение.”

„Ние сме създадени да творим, да обичаме, да побеждаваме – което означава, че сме създадени да живеем в мир. Но войната ни кара да изгубим всичко това и да се превърнем в нещо, което не сме.”

„Гениалността може да се окаже просто един мимолетен шанс. Само работата и волята могат да ѝ дадат живот и да я превърнат в слава.”

„По-добре да си свободен бедняк, отколкото богат роб. Разбира се, хората искат да бъдат и богати, и свободни. И затова понякога стават бедни роби.”

„Тези, които нямат достатъчно смелост, винаги ще намират философия, с която да се оправдаят.”

„Животът е сумата на всички твои избори.”

„Първа трябва да дойде любовта, а след нея – моралът. Обратното е мъчително.”

„Мисълта винаги изпреварва. Тя вижда твърде далече, по-далече от тялото, което не излиза извън рамките на настоящето. Да се лиши човек от надежда – значи да се насочи мисълта към тялото. А на тялото е съдено да изгние.”

„За мен: ако всяко от моите чувства беше единствено, бих му се подчинил. Винаги ме владеят едновременно две противоположни чувства.”

„Нямаше да пишете толкова за самотата, ако можехте да извлечете от нея всичко възможно.”

„Не мога да живея без красотата. И с това се обяснява моята слабост към някои хора.”

„Само при бедните щедростта е великодушна.”

„Как да се обясни, че синът на бедняка може да изпитва срам, без да изпитва завист.”

„Величието се състои в това да се опиташ да станеш велик. И нищо повече…”

„Творчеството. Колкото повече дава, толкова повече получава. Да се изразходваш целия, за да станеш богат.”

Този уикенд в Пловдив ще се забавляваме в любимите барове с яки диджей миксове и нежни акустични изпълнения

Снимка: lana_sdnk

4 януари

MAX BG at BALLY CLUB

За първото парти през 2019 г. в клуб „Бали“ настроението е гарантирано, защото гост ще бъде Max BG.

Миксовете му са със специфично звучене, отличават се с качествен sound, groovy елементи, украсени с перкусии, включени инструментални мотиви и отчетливи вокални акапели, характерни за танцувалната музика.

Клуб „Бали“
21 часа
Вход свободен

Ирина Гърдева – изложба живопис

Когато чуем казаното и видим творбата, тайнствено е разбирането на смисъла - той се "усеща" някъде дълбоко. Личността, освен ежедневното си лице има друго съществуване (мистериозно и неизразимо, достъпно само чрез създанията ѝ). Нещо много лично се изявява чрез формата. На своя език тя проявява вътрешната светлина на скритото битие на човека. Той целият е в своите работи.

Ирина Гърдева е родена и живее в Пловдив. Завършва своето образование в АМТИИ, специалност "Живопис". До момента има 4 самостоятелни участия, над 30 групови и общи изложби.

Groove Music&Art
18 часа

Мей и приятели

В първия петък от новата година бар "Контрабас" ще посрещне прекрасната певица Маргарита Кордоли - Мей, която ще пее в компанията на Тома Кордоли (бас), Младен Димитров (барабани) и Мирослав Турийски (пиано).

Бар „Контрабас“
21 часа

Какво още се случва този уикенд, вижте в Lost in Plovdiv

Как един 33-хиляден ориенталски град, без градоустройство, канализация и осветление, се превръща в европейски за 60 години

Отговорът на този въпрос дава новото научно издание на Регионален исторически музей – Пловдив  „Ролята на Община Пловдив за развитието на града през периода 1886 – 1944 година“.

Таня Грозданова

Защо държавата е била „мащеха“ за втория български град, гръмко именуван културна столица още след Съединението? Кои са най-успешните пловдивски кметове и кои са най-корумпираните? Чия е вината за унищожаване на Марково тепе и части от останалите хълмове? Защо в Пловдив не е изграден трамваен транспорт?

Отговорите на всички тези въпроси, както и на множество други, дава новото научно издание на Регионален исторически музей – Пловдив  „Ролята на Община Пловдив  за развитието на града през периода 1886 – 1944 година“.

Негов автор е директорът на историческия музей под тепетата Стефан Шивачев. Дванадесетият поред годишник на РИМ-Пловдив бе представен днес от автора и екипа на музея в зала Съединение.

Това е първото монографично научно изследване за ролята на местното самоуправление за развитието на един от най-големите български градове през периода на капитализма.

„Защо точно този период от Освобождението до 44-та година? Не че нещо много  се е случило от Освобождението до Съединението, но тогава се поставят основите на самоуправлението… Пловдив от едни 33-хиляден ориенталски град, да, един от най-красивите в Османската империя, но е бил без градоустройство, канализация и осветление, се развива и се превръща в европейски за няколко десетилетия. През тези шест десетилетия е натрупан безценен опит, актуален и днес, когато общинското самоуправление отново е най-важният фактор за развитието на града,“коментира авторът.

На база неизвестен досега и огромен по обем документален материал, Стефан Шивачев, разкрива реализацията на най-важните инфраструктурни проекти за града, свързани с водоснабдяването, канализацията, градоустройственото развитие, електрификацията, екологията, транспорт и образование.

След Съединението от 1885 година Пловдив изгубва престижното си положение на столичен град и макар да запазва позицията на исторически утвърдил се център на една от най-плодородните и важни за страната области, постепенно се превръща в обикновен окръжен град. Неговото развитие и модернизация са предоставени на „крехките възможности“ на местното самоуправление, твърде често обезсилвано кадрово и финансово от централната власт.

Изследването проследява в над 300 страници взаимодействието между местната и централната власт, което достига драстични примери, особено когато те са доминирани от различни политически сили. Важно място е отделено на финансирането на общината и заробващите условия на заемите от БНБ.

И тогава и сега градът ни се развива на база заеми, добри и лоши решения, разказва историкът.

„БНБ и Държавата били „мащехи“ за развитието на българските градове  след Освобождението до 1944-а година, та и до днес,“ коментира Шивачев.

„Успехът на един кмет тогава (и сега) бил свързан както с обективните обстоятелства, така с взаимодействието централна-местна власт/партийна принадлежност, и още с възможностите и мъдростта на самия управник.“

„Ролята на Община Пловдив за развитието на града през периода 1886 – 1944 година“ е в продажба в музея на цена от 8.00 лева. Там може да откриете и историческия годишен календар.