30 представители от 15 столици на културата обсъждат в Пловдив бъдещето на инициативата

Каква е ролята на Балканите в най-големия европейски проект за култура?  Това е въпросът, който задава екипът от Пловдив към колегите си в рамките на ежегодната среща на градовете носители на титлата Европейска столица на културата. Традиционно година преди официалното откриване културните столици посрещат останалата част от спечелилите, които са част от мрежа, наричана неформално “семейството” и в нея участват повече от 20 държави. Пловдив ще е домакин на събитието от 10 до 13 май и в него ще вземат участие като модератори директорите на бъдещите столици Нови Сад (Сърбия 2021),  Риека (Хърватия 2020) и Елевсина (Гърция 2021).

Процентът балкански градове в “семейството на културните столици” става все по-голям и тенденцията за разширяване в посока на Западните Балкани е акцент в развитието на проекта на европейско ниво. Заедно с екипа на фондацията градовете от Балканите ще поставят важни културни предизвикателства за региона. В серия от работни срещи ще бъдат обсъдени още важни теми пред бъдещето на общия европейски проект, както добрите и лошите практики, които ще споделят представителите от Ставангер ( Норвегия 2008), Рур (Германия 2010), Печ (Унгария 2010), Марибор (Словения 2012), Гимараеш (Португалия 2012), Умео (Швеция 2014), Монс (Белгия 2015). По-голямата част от участниците ще посетят Пловдив и  България за първи път. За поредна среща на обмяна на опит пристигат и представители на Вроцлав (Полша 2016), Орхус ( Дания 2017), Леуварден (Холандия 2018) и Матера (Италия 2019).

В рамките на тридневната визита 30-те гости ще посетят ключови обекти и места от програмата на “Пловдив 2019” и културно-исторически забележителности в града. Срещата в Пловдив се реализира броени дни преди международното европейско жури да обяви дали препоръчва града за наградата Мелина Меркури.

Изследователски център „Тракарт” ще открие фотоизложба „Бележити българи, обучавани в лицея „Галатасарай“ на 12 май 2018 г. от 11.00 часа в криптата на Желязната църква „Свети Стефан“ в Истанбул.

На представянето на  първия етап от работата си по проекта „Бележити българи, обучавани в лицея Галатасарай”, Изледователски център „Тракарт” ще експонира 36 постера с фотоси и документална информация на български възрожденски личности, учили в престижния султански лицей „Галатасарай” в  периода 1872–1913 година.

Откриването ще бъде съпътствано с концертна програма с участието на  доц. Лилия Илиева и д-р Надежда Кузманова.

Откриването на изложбата е по случай 11 Май - Денят на Светите братя Кирил и Методий. Посветена е на 150-годишнината от откриване на лицея „Галатасарай“  в Истанбул и на училите там видни българи - Стефан Стамболов, Константин Величков, Тодор Каблешков, Михаил Савов, ген. Вълко Велчев, Стоян Михайловски, Антон Франгя, Никола Вълкович Чалъков, Симеон Радев, Георги Измирлиев и  други.

Идеята за настоящия проект „Бележити българи, обучавани в лицея „Галатасарай” възниква в архивите на университета „Галатасарай“ в Истанбул, при събиране на данни по повод 150- годишнината на учебното заведение през 2018 г.

От архивните документи става ясно, че едни от първите ученици на лицея „Галатасарай“ са българи от Пловдив и околностите му. По-късно се откриват данни и за ученици от  всички краища на България, като списъкът включва български възрожденски деятели – държавници, дипломати, писатели, преводачи, хора на изкуствата и науките. Много от училите и дипломирани българи в престижния лицей „Галатасарай“ са известни личности от българската история. За голяма част от тях съществува подробна информация, а за други предстои да се събира  от архивите на „Галатасарай“ и от други източници. Юбилейната книга, издадена през 1918 г. за лицея, по случай 50-та му годишнина, дава първата кратка информация за завършилите ученици, някои от които са заемали важни длъжности  в дипломацията, армията, образованието и науката. Малко известен е фактът, че първият футболен отбор „Галатасарай“ е сформиран  от българина Благой Балъкчиев през 1905 г. /ученик по това време в лицея/ и е съставен изцяло от българи. Футболистите от ФК „Галатасарай” след завършването си основават в София първия български футболен клуб „ФК 13“, който е предшественик на футболен клуб „Левски“.

Настоящото изследване спомага за утвърждаване на междусъседските социо-културни отношения между Република България и Република Турция, дава възможност за обмен на добри практики. Значимостта на проекта „Бележити българи, обучавани в лицея „Галатасарай” и перспективите за развитието му го превръщат в своеобразен образователен и културен мост между две столици на европейската култура - Истанбул 2010 г. и Пловдив 2019 г.

Идеята за проекта „Бележити българи, обучавани в лицея Галатасарай” е на:

Изедин Чалишлар - автор и преподавател в Университет „Галатасарай”, Истанбул

д-р Жорж Трак

Институционален партньор:

Културен департамент на Университет „Галатасарай”

Съвет за сътрудничество в Университет „Галатасарай”

Изследователски екип в Пловдив:

Гергана Филева

д-р Надежда Кузманова

инж. Димитрина Кузманова

инж. Добринка Петкова

Изследователски екип в Истанбул:

Нафиз Акшехирлиоглу

проф. д-р Таркан Окчуоглу

*Училището „Галатасарай“ е създадено през 1481 година по искане на султан Баязид II,  с цел да повиши нивото на образование на възможно повече младежи, без значение от тяхната  религия и произход. Това е второто най-старо средно училище в Турция и втората най-стара турска образователна институция след Истанбулския университет, създаден през 1453 г. Първото му наименование е Императорско училище на двореца в  Галата или Ендерун (GalataSarayiEnderun-uHümayunu). Разположен е в квартал  Галата на истанбулския район Бейоглу, на северния бряг на Златния Рог, в близост до средновековна генуезка крепост.

Училищната програма съответствала на френския модел на обучение, но вместо френски, латински и гръцки език се преподавали турски, арабски и персийски. Сред учителите имало турци, французи, българи,  гърци, арменци.

Лицеят бил разделен на три секции, разполагал със собствена баня и болница. За учениците били осигурени столово хранене, униформи, тоалетни принадлежности, книги и учебни материали. Голяма част от учениците на „Галатасарай” стават известни държавници, преподаватели, дипломати, преводачи, писатели в държави, които са били част от Османската империя. Някои от тях са първите държавници в страните си – България, Сърбия и Гърция.

С провъзгласяването на Република Турция през 1923 г., името на училището е променено на "Galatasaray Lisesi" (Lycée de Galatasaray). През 1992 г. с подкрепата на Франция е създаден и Галатасарайски Университет, който сега формира единен академичен комплекс с лицея.

Зад високата желязна черно-златна, пищно орнаментирана порта „живее” учебния корпус „Галатасарай” – второто най-старо учебно заведение в Турция и едно от най-престижните в страната.

Среща-откровение с поетесата Елка Няголова ще се проведе от 18 часа в Балабановата къща днес по повод книгата ѝ „Шест грама“. В нея авторката не дава удобни и украсени решения, а задава въпроси. Екзистенциални и философски. Простичко изречени, но провокиращи.

Елка Няголова е родена в Добрич на 6-и юли 1952 г. Живее във Варна. След филологията работи 15 години в централен периодичен печат. Създател и главен редактор на сп. „Знаци". Председател на Славянска литературна и артистична академия. Директор за Балканите на Международната асоциация на писателите. Редовен член на Академията за руска словесност и на Академия „Поезия". Превежда от няколко славянски езика.

Авторка на книгите:

„Прозорци" - 1983 г., „Не съм Пепеляшка" - 1984 г., „Нулева група" - 1987 г., „Правопис на надеждата" - 1990 г., „Делфини на сушата" - 1992 г„ „Петият сезон" - 1994 г., „Рисунки от един град" - 1995 г., „Земен гейм" - 1997 г„ „Требник" или „Писма от Белоногата" - 2000 г., „Белият влак" - 2002 г., „Ние" - 2005 г., „Кестен на дланта" - 2006 г., „Маса за трима" - 2007 г., „Писма от/до брега" - 2008 г., „Бели пейзажи" - 2009, „И пак Нулева група" - 2011 г„ „Слънчев кладенец" - 2012 г., „Бялата къща" - 2013 г.

9 нейни книги са издадени в други държави: Русия, Украйна, Франция, Сърбия, Хърватия, Македония, Полша... Отделни цикли със стихове на поетесата са превеждани на: руски, украински, френски, немски, английски, сръбски, полски, хърватски, гръцки, турски и др. езици;

Носителка на национални и международни литературни награди, сред които:

„Южна пролет" - за дебют, „Изворът на Белоногата"-за цялостно творчество, „Христо Ботев" - на едноименното издателство, „Дора Габе" - за цялостно творчество, „Белият ангел на поезията" (Полша), „М.Ломоносов" и „А. Грибоедов", „Пушкински златен медал" и Есениновската награда „Златна есен" (Русия); „Св. Стефан Щилянович" (Черна гора) и др.

Член на Съюза на българските писатели.

Колко сме щастливи, колко сме развълнувани!
В Limacon ще ни гостуват две уникални дами!!!

Заповядайте на една среща, на която ще си говорим за това как две жени се събраха и направиха един истински успешен дигитален проект с минимум инвестиции. Ще ви разкажем какви усилия стоят зад "Майко Мила", ще ви поднесем нашето разбиране за дигитална комуникация и съвсем откровено ще ви разкрием процеса по работа в общия ни проект.

Ще си поговорим какво е да си успешен блогър (Това е Красимира) и какво е да си инфлуенсър (това щеше да е Елисавета, ако тя мислеше, че има такова нещо), как се става популярен в социалните мрежи и помага ли за нещо.

Ще ви дадем реален опит и съвет за това как да направите проекта си успешен или поне да се опитате. Ще споделим какво си струва и какво не чак толкова и ще отговаряме на всичките ви въпроси.

А, и обещаваме, че ще е забавно.
Елисавета Белобрадова е дългогодишен предприемач в сферата на търговията и услугите, работи като копирайтър в рекламна агенция за година и половина преди да открие, че вече ѝ е трудно да има шефове и работно време. Личният ѝ профил Letiashtata Kozzila Erato има над 12 000 последователи и е посочена за една от 13 те най-влиятелни личности във Фейсбук в класация на вестник 168 часа. Половината от проекта Майко Мила, както и от каузата Оле Мале в помощ на майки на деца с увреждания, която тази година спечели "Промяната" - най-значимият конкурс за социално предприемачество в страната.
Има три деца, чепат характер и много голям апетит.

Красимира Хаджииванова работи в различни онлайн медии почти целия си съзнателен живот – била е редактор в Dnevnik.bg, както и главен редактор на Dnes.bg – част от Investor.BG Media Group, една от най-големите онлайн медийни групи в България. Когато през 2005 година групата пуска първата в страната блог платформа, Красимира създава блога си, наречен „Животът от нещата“, който се радва на известна популярност години наред. След като ражда детето си през 2015 година, създава, заедно с Елисавета, сайта Майко Мила! и каузата ОлеМале. Работи успоредно и като копирайтър на свободна практика. Обича да блее безцелно и да пътува (за да може отново да блее безцелно през прозореца).

Кога: 10.05.2018
От колко: 18:30ч.
Вход: 20лв. /може да има и хубаво вино/

ЗА ЗАПИСВАНЕ ПОСЕТЕТЕ СТАТИЯТА НА САЙТА НИ:
https://limacon.bg/event-center/tainite-na-online-influensarite/

Всеки четвъртък в Gingertale суинг музика ще звучи от зори до мрак.
Сутрин ще пием кафе и ще тактуваме. Вечер ще въртим коктейли и ще лудуваме.
Толкова много обичаме по всяко време да танцуваме!

* коктейл Lindy Hop и моктейл Shim Sham на специална цена
* често минаващи суинг мафиоти, които може да ви покажат някоя стъпка за едно питие
* вход свободен

Танците и коктейлите повеляват!