Капана.БГ
Пионерите на електронния саунд KRAFTWERK с концерт у нас
Легендите на електронната музика KRAFTWERK идват у нас за един уникален мултимедиен 3-D концерт. Датата на вълнуващото събитие е 28 февруари, а мястото – зала Универсиада. Феновете на суперизвестната немската банда ще станат свидетели на неподражаемия им стил, а билетите за страхотното шоу са вече в продажба в мрежата на Eventim на цени от 69 лв.
Известна като една от най-влиятелните електронни групи в света, KRAFTWERK е създадена през 1970 г. в Дюселдорф от Флориан Шнайдер и Ралф Хютер. До средата на 70-те немската банда превзема класациите в Германия, а по-късно и в целия свят, печелейки си славата на една от най-добрите в жанра. С революционния си звук и синтезатори, те поставят началото на музикалните тенденции в електронната музика.
Близо 50 години по-късно, името KRAFTWERK продължава да бъде синоним за иновация в музиката, a модернистичната им визия буквално създава саундтрака за дигиталната епоха на 21-ви век. В композициите им умело са вплетени новаторски техники, синтетични гласове и ритми, а огромното им влияние може да бъде забелязано в цяла гама музикални жанрове: от електро до хип-хоп, от техно до поп.
Повелителите на електронния звук пристигат у нас с най-новото им и суперуспешно 3-D шоу в състав: Ралф Хютер, Флориан Шнайдер, Фриц Хилперт и Фалк Грифенхаген.
Концертът на KRAFTWERK е на 28 февруари от 20:00 часа в зала Универсиада. Билетите за шоуто са на цени: 69 лв. - правостоящи, 79 лв. – седящи, 99 лв. – VIP. Пасовете могат да бъдат закупени от мрежата на Eventim в цялата страна и online. Организатор е NuCoast Concerts.
Започва 40-дневният Коледен пост
Вижте как и защо се прави това
Последният ден, в който може да се яде месо преди 40-дневния Рождественски пост отмина. От днес – 15 ноември започват Коледните пости, които ще приключат на Рождество Христово.
Преди Коледа вярващите християни постят, за да се подготвят да посрещнат материализираното Божие слово - сина Исус Христос. Не трябва да се ядат храни от животински произход - месо, мляко, сирене, яйца, кашкавал. Олио и вино може да се употребява без сряда и петък.
На Никулден - 6 декември, се разрешава риба и вино. Венчавките се забраняват до Въведение Богородично - 21 ноември и от Игнажден - 20 декември, до Богоявление, Йордановден.
Вижте най-общи правила за поста, според „Православието“:
В основата на поста е борбата с греха чрез въздържане от храна. Именно въздържанието, а не изнемогата на тялото, затова всеки трябва да съизмери своите сили, своята подготовка и готовност да пости с правилата за спазване на постите.
Постът е аскетичен подвиг, изискващ подготовка и постепенност. Необходимо е постенето да започва постепенно. Отначало се започва с въздържание от блажна храна в сряда и петък през цялата година.
Желаещите да постят трябва да се посъветват с опитен духовник, да му разкажат за духовното и физическото си състояние и да го помолят да благослови поста.
Болните задължително трябва да се посъветват с лекар. Бременните жени трябва да се отнасят много внимателно към постенето. На малолетните деца и пътешествениците се разрешава облекчен режим.
Заговява се (започва се приемането на блажна храна) след дълги пости в празничните дни след литургията, което също трябва да става постепенно.
При постите съществуват шест степени на строгост: всичко, освен месо (Месни заговезни); вкусване на риба; гореща храна с растително масло; гореща храна без мазнина; студена храна без мазнина и без топли напитки (т.нар. сухоежбина); пълно въздържане от храна.
В дните, когато се разрешава риба, е позволена и гореща храна, приготвена с растителна мазнина. За спазване на по-строг пост в определени дни е необходимо благословението на свещеник.
Пост телесен, без пост духовен, не допринася за спасението на душата, дори напротив, може да бъде и духовно вреден, ако човек, въздържайки се от храна, се протиква със съзнание за собственото си превъзходство. Истинският пост е свързан с молитва, покаяние, въздържане от страсти и пороци, изкореняване на лошите дела, прощаване на обидите, въздържание от съпружески живот, изключване на увеселителни и зрелищни мероприятия, дори гледане на телевизия.
Постът не е цел, а средство за смирение на плътта и очистване от грехове. Без молитва и покаяние постът се превръща само в една диета.
За православния човек постът е съвкупност от добри дела, искрена молитва, въздържане от всичко, включително и от храна. Телесният пост заедно с духовния образуват истинският пост.
Според църковния Устав по време на пост се забранява блажна храна — месо и млечни продукти; само в някои постни дни, се разрешава риба, а в дните на строг пост не се позволява не само риба, но и никаква гореща храна и храна, приготвена с растителна мазнина.
Повярвалите в Христа започнали да постят още от времето на апостолите. Първите християни постили твърде често и продължително, за да се подготвят по-добре за богоугодни подвизи. В първите векове всеки християнин постел не в определено време, а колкото искал и когато желаел. В ІV век намираме вече указания и наредби освен за съществуващите Велик и Петров пост, още и за Рождественския (Коледен) и Богородичен пост. Четирите поста били пригодени към четирите годишни времена.
Вангел Имреоров представя поезия Пловдив
Вангел Имреоров ще представи новата си книга "Напускане на спомена" в Пловдив. Това ще стане тази вечер (15 ноември) от 18 часа в Bee Bop Cafe. Водещ на срещата ще бъде Марин Бодаков.
Стефан Иванов разказва за книгата:
„Напускане на спомена“ е пътешествие от черното към бялото. Фрагменти от вътрешни реакции, които не са нагласени за продан или харесване. Невинни чувства, едва оцелели, но запазили равновесие в трезвата болка на паметта, преди тя да е отместена от нова среща със светлината. Между двете крайности шепти сива и градска дзен самота, попълват се дневници, слуша се музика, пътува се с влак или автобус, наблюдава се неспирен дъжд, часовниците губят власт и човек изоставя себе си, за да се върне.
Владислав Христов добавя:
Поезията на Вангел Имреоров е поезия на движението. Глаголите са нейните главни действащи лица. Те повеждат читателя в едно дълго бягане, в което не липсват препятствия. Летвата на места е вдигната високо - чудесно предизвикателство за подготвените читатели. „Напускане на спомена“ е книга за любовта. За възможните начини по които я постигаме, и за невъзможните по които я губим. И докато спомените често ни напускат, то усещането за добра поезия след прочитане на книгата остава за дълго при нас.
Вангел Имреоров (1988) пише поезия за личния си блог и е публикуван в Литературен клуб, Кръстопът и други литературни интернет списания. Завършил Езикова гимназия „Пловдив“ и бакалавърска програма „Дигитални медии“ в английския университет Брадфорд. Работи в сферата на телекомуникациите. След осем години в Англия се връща в България през 2017. Обича новите начала.
Торлака представя "Иваил цар" в "Петното на Роршах"
Знаете ли, че десетилетия след смъртта на цар Ивайло, в различни части на България и на Византийската империя се появяват хора, представящи се за Лахана или за негови наследници? Какво по-добро доказателство от подобни „Лъжеивайловци“ за ярката следа, която тази личност оставя и за огромното значение на стореното от него във време, в което самата мисъл обикновен човек да се изкачи на трона, изглежда като смъртен грях?
Историята на този вдъхновяващ и загадъчен владетел разказва Стоян Николов-Торлака в книгата си "Иваил цар".
С интерес очаквахме какво ще ни предложи писателят, след като ни показа колоритния Северозапад със своята трилогия ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде..."). И той не ни разочарова. Добрите исторически романи са рядкост, но „Иваил цар“ определено е сред тях. Стъпил на историческите факти и разказал историята според авторовия прочит.
Как и защо цар Ивайло се е изкачил на трона? Какъв човек е бил той? Защо Иваил, а не Ивайло? Какъв е бил животът по нашите земи през Средновековието? Това са само част от интересните теми, провокирани от пътуването назад във времето на „Иваил цар“.
Заповядайте на разходка в миналото и вие!
Срещата е тази вечер (15 ноември) от 19 часа в клуб "Петното на Роршах".
Код червено: литература представя Светлана Атанасова
Поредното издание на Код червено: Литература ни среща със Светлана Атанасова на извънреден художествен съвет.
"Българското литературно е пределно замърсено от книжни отпадъци, твърдят многоучени критикари (не без основание!), та в тази връзка нашето допитване до уважаемата публика е:
Да издаде ли лицето С.А. книга, или да предаде текстовете си за рециклиране?"
Срещата е тази вечер в U PARK Gallery от 19 часа.
Биография на Светлана /такава, каквато само тя може да измисли/:
Родена в София, в борческа Коньовица, съвсем до тънката граница между българи и цигани, потомък на бежанци от Македония и Одринска Тракия, самата тя е бежанец в прекия и преносен смисъл на думата. Животът не я задържа повече от десетина години на едно място и затова тя нарича себе си "Влакът- беглец". Преди това е имала и други прякори - "Лудото Ленче" и "Птичьенцьето" - така са я е наричали колегите ѝ във ВИТИЗ - където завършва актьорско майсторство /1978 – 1982/ в класа на проф. Николай Люцканов. "Тракийското Съкровище" е - от времето на работата ѝ в пловдивския театър от 1982 до 1989. Наречена е така от най-любимите ѝ Мама Злата и Бачо Кольо - светла им памет и дълбок поклон! Това са вечните актьори Златина и Никола Тодеви... "Змията", "Змиярева", "Черната мамба"... и други производни, произлизащи от вица - "най-гот е да си змия - хем си лежиш, хем си вървиш"- е прякорът, движещ се паралелно с "Тракийското Съкровище". Максим Генчев, пък ѝ вика "Светлосиния Петър" - пак в пловдивския период. Та… освен в Драматичен театър Пловдив, Тракийското съкровище се изявява и в Театър "Сълза и смях", преди да хване така наречените "кубински самолети" и да далдиса в Канада, където прякорът ѝ се променя на "Мамо". Там, тя живее близо 15 години - най-вече в Едмънтън, но също и във Ванкувър и Калгари. След това съдбата я захвърля в Щатите. След три години в Сан Франциско тя и до днес пребивава в Бостън, когато не е в София или Пловдив! Сами разбирате откъде идва собствено измисленият й прякор "Влакът -беглец". Играе в над 25 постановки във Пловдив и в София. Имала е над 30 представления месечно в продължение на години, докато се отдаде на благородната професия - "МАЙКА" 2009 , вече в Бостън, заедно с Мая Праматарова пишат "Убийте тази жена" и след 20 години Светлана бодро стъпва отново на сцената. Играе моноспектакъла в Щатите и Канада... и естествено в Пловдив и София. Веднъж отприщена, актьорската природа на "Влакът - беглец" не спира. Започва да излага дневните си въжделения и наблюдения във Фейсбук, където събира малка, но предана група от приятели и последователи. Някои от постовете ѝ ще чуете на 15 ноември в собствената ѝ интерпретация.
Пловдив като БГ Холивуд- трета филмова премиера за седмица
Екипът на „Дамасцена” представи новата българска продукция
Този филм е притча за светлината, каза режисьорът Тодор Анастасов
Любен Чаталов: Когато се научим да запълваме дупките пред дома си, ще има за всекиго всичко
Пловдивските киномани се чувстват като в БГ Холивуд в последната седмица. Трета голяма филмова премиера само за седем дни се случи тази вечер под тепетата. След бляскавите представяния на „Вездесъщият” и „Възвишение”, днес с публиката в града се срещна голяма част от екипа на новата българска лента „Дамасцена” . Режисьорът Тодор Анастасов, актьорите Любен Чаталов, Димитър Баненкин и Троян Гогов, продуцентът и сценарист Мария Лалева дойдоха в кино Eccoplexx за пловдивската премиера на продукцията.
Филмът е за светлината в нас. За добротата в нас. Той е притча за светлината, каза режисьорът на „Дамасцена” Тодор Анастасов. Той благодари на целия снимачен екип и на всичките 56 актьори, застанали пред камера. Но не пропусна и онези над 1300 статисти, участвали в заснемането на може би най-мащабните масови сцени в новата родна кино история. Голямо уважение за хората от Розова долина, която си е действащо лице. След всеки снимки аз съм им стискал ръката на хората. На всеки един от тях съм казал „Благодаря”. И на розите. И на тях съм казал „Благодаря”, защото и те са действащи лица, каза Анастасов преди прожекцията тази вечер.
Много се радвам, че правя това, което харесвам. А то е кино. За този филм заставам с абсолютно чиста съвест. Моята роля е малка, но мисля че е важна- играя бащата на главния герой. Не се срамувам от нито един кадър. Казвам го, защото напоследък много хора правят кино, което в последствие не искат да споменават, че са правили. Защото са направили нещо, което не е гледано, видяно и харесано. Аз съм спокоен и щастлив, тъй като филмът стана така, както си го представях, каза големият Любен Чаталов.
Ако човек иска да направи нещо, както казва този, който е дал идеята за филма, в България има толкова много работа, ама толкова много работа, че всеки може да успее и тук. Стига да му се работи и да държи на това, което прави. В България има работа за 8 милиарда китайци, въпросът е искаме ли ние да я вършим. Филмът е за това- защо трябва да ходиш някъде по света, след като тук има достатъчно и работа, и всичко. Защо един човек не запълни дупката на улицата пред дома си, а плаче, че си чупи колата. Не го правим, защото така сме научени. И когато се научим да запълваме дупките, ще има за всеки всичко, подчерта Чаталов. И допълни, че не може всичко да е гадно. Ето, човек като изгледа този филм остава с надеждата, че има какво да се направи. И си заслужава да го прави, а не да седи в някой ъгъл да реве или да бере портокали не знам къде си…, допълни големият актьор.
Чаталов каза още, че след прожекцията се прибира в къщата си в Подбалкана, която е построил с двете си ръце. След 140 филма не успях да стана Марлон Брандо и да си купя остров, та реших да си направя къща, след като няма кой да ми даде парите да си я купя. И съм щастлив повече от това ако имах възможност да си купя остров, каза 67-годишният Любен Чаталов.
Националният център на книгата избра най-добрите издания за 2016/17 година, пловдивските издателства са лидери
Националният център за книгата към НДК определи най-добрите български книги в периода юли 2016-юли 2017. Водещи в класацията са пловдивските издателства, като с най-много отличени книги е ИК "Жанет-45". Оценени са и две издания на "Хермес". Сред отличените е и стихосбирката на Александър Секулов, издадена от "Изток-Запад" "Море на живите.
Селекцията е на проф. д-р Амелия Личева, проф. Милена Кирова, доц. Дария Карапеткова, доц. Дарин Тенев, Георги Иванов, Марин Бодаков, Аксиния Михайлова, Светлозар Желев и Михаела Петрова.
Ето и целия списък, като на преден план сме изкарали пловдивските книги:
ПРОЗА
„Чамкория” – Милен Русков, Издателство „Жанет 45”
„Юлски разкази” – Здравка Евтимова, Издателство „Жанет 45”
„Празната пещера” – Димана Трънкова, Издателство „Жанет 45”
„Вълча Богородица“ – Любов Кронева, Издателство „Жанет 45”
„Послепис” – Христо Карастоянов, Издателство „Жанет 45”
„Затвори сърце” – Константин Трендафилов, Издателство „Жанет 45”
„Камбаната” – Недялко Славов, Издателска къща „Хермес”
„Нашата книга” – Емил Андреев, Издателство „Хермес”
„Последната територия” – Момчил Николов, Издателство „Сиела”
„Заливът на Ифигения” – Костадин Костадинов, Издателска къща „Пан”
„Само за напушени” – Радослав Парушев, Издателство „Гигамоно”
„Другият сън” – Владимир Полеганов, Издателство „Colibri”
„А Бог се смее” – Мария Станкова, Издателство „Lexicon”
„Остров Крах” – Ина Вълчанова, Издателство „Корпорация Развитие”
„Любов, подслон, храна и вода” – Николай Фенерски, Издателство „Дива 2007”
„Писма за оригами” – Диляна Боева, Издателство „Ерго”
„Първият рожден ден” – Теодора Димова, Издателство „Сиела”
„Мъртвата пеперуда” – Майя Динева, Издателство „Ерго”
ПОЕЗИЯ
„Аутисо” – Бойко Ламбовски, Издателство „Жанет 45”
„Пропуснатият момент” – Йорданка Белева, Издателство „Жанет 45”
„Захранване на нощта” – Иглика Дионисиева, Издателство „Жанет 45”
„Покрив (и други основания)” – Валентин Дишев, Издателство „Жанет 45”
„Адdictet” – Петър Чухов, Издателство „Жанет 45”
„До поискване” – Андрей Захариев, Издателство „Жанет 45”
„Кула” – Божидар Богданов, Издателство „Жанет 45”
„Море на живите” – Александър Секулов, Издателство „Изток-Запад”
„Балът на тираните” – Пламен Дойнов, Издателство „Кралица Маб”
„Предслънце” – Александър Шурбанов, Издателство „Скалино”
„Много по-късно” – Теодора Куцарова, Издателство „Да”
„С(р)амота” – Красимир Вардиев, Издателство „Да”
„Екзотични начини за разрязване на птици” – Марианна Георгиева, Издателство СУ „Св. Климент Охридски”
„Азбука на желанията” – Димана Иванова, Издателство „Скалино”
„Обратно броене” – Владислав Христов, Издателство „Ерго”
„Дайни” – Калоян Праматаров, Издателство „СОНМ”
„Лима” – Петя Хайнрих, Издателство „Small Station Press”
„Проект за прекрасен живот” – Манол Глишев, Издателство „Black Flamingo“
„Демони и свят” – Маргарита Серафимова, Издателство „Black Flamingo“
„Вместо главоболие” – Ивайло Добрев, Издателство „Да”
ДЕБЮТ
„Отлъчване” – Николай Терзийски, Издателство „Жанет 45”
„Добре, че умря Джузепе” – Антон Стайков, Издателство „Жанет 45”
„Катафалка, два носорога” – Петър Крумов, Издателство „Colibri“
„Образи и отражения” – Велислав Д. Иванов, Издателство „Colibri”
„Епизоди от нарцистичната градина” – Боряна Владимирова, Издателство СУ „Св. Климент Охридски”
„Моно” – Антония Атанасова, Издателство СУ „Св. Климент Охридски”
„Църква от сънища” – Боян Крачолов, Издателство „Ерго”
ДЕТСКА ЛИТЕРАТУРА
„Весел, гъделичкащ смях 2“ – Маргарит Минков, Издателство „Жанет 45”
„Четири приказки без връщане” – Яна Букова, Издателство „Жанет 45”
„Питанки” – Петя Кукудева, Издателство „Жанет 45”
„Няма грешка, има смешка” – Васил Сотиров, Издателство „Жанет 45”
„Пиано от картон” – Анета Дучева, Издателство „Жанет 45”
„Пръстенът на нибелунгите” – адаптация на Елена Павлова, Издателство „Кибеа”
„Къде си слънце?” и „Каква магия се крие в снега?” – Юлия Спиридонова – Юлка, Издателство „Кръгозор”
„Моите красиви рога” – Радостина Николова, Издателство „Мотове”
„Дакел, не! Или Мечките 2” – Мила Попнеделева, Издателство „Ultra Red”
„Ламята с белите чорапки” – Петя Александрова, Издателство „Слово”
„Какво значи да си силен” – Катя Антонова, Издателство „Рибка”
„Градска география” – Десислава Димитрова и Зорница Христова, Издателство „Точица”
„Кратки приказки за досънуване” – Миглена Папазова и Зорница Христова, Издателство „Точица”