Капана.БГ
Фондация „Пловдив 2019“ търси кой да промени десет градски пространства
Обявиха отворена покана с общ бюджет от 250 000 лв.
10 емблематични и ключови места в града ще бъдат променени с временни намеси през 2019-та. Проектите ще бъдат реализирани в рамките на „Пловдив- Европейска столица на културата”. Днес фондация „Пловдив 2019“ обяви отворена покана за артисти, куратори, независими архитекти, културни и браншови организации от цяла България да се включат в популяризирането на Пловдив като Европейска столица на културата през следващата година. Конкурсът е за временни намеси в градска среда и в него са допустими предложения за инсталации, скулптури, функционален и декоративен дизайн, разнообразни обекти и изяви, които да бъдат реализирани на 10 градски пространства.
Своите най-добри идеи за визуална промяна очакват пространствата около Братската могила, входно-изходните артерии на града, южната част на площад „Централен“, Тютюневият град, началото на Пешеходния мост, кръговите кръстовища до ЖП Гарата и Източната порта. Във възможностите за намеса са включени още и зелената площ над Тунела откъм северната страна и каскадата на Джумая джамия. Точните локации са описани в пакета с документи за кандидатстване.
Общият бюджет на отворената покана е 250 000 лв. Максималната сума, която може да получи един проект, е до 35 000 лв. Той трябва да е съобразен с целите на Пловдив – Европейска столица на културата 2019, спецификата и историята на избраната локация. Конкурсът ще се състои в две фази – селекция на идейни предложения и договаряне с избраните изпълнители. До финала на първата на 30 ноември 2018 г. кандидатстващите трябва да предложат пълно описание, бюджет и визуални материали на идеите си. Една и съща организация или лице могат да участват с не повече от един проект.
Проектите ще бъдат оценявани през декември от експертно жури, което включва и представители на Съюза на архитектите и Камарата на архитектите в България. Одобрените проекти ще се осъществят от януари до декември 2019 в избраните локации.
Пълният текст на поканата, както и всички необходими за кандидатстване документи, са качени на сайта на фондацията и могат да бъдат разгледани ТУК.
Успели българи вдъхновяват пловдивчани през ноември
Осем известни и успели българи ще участват в мотивационния семинар "#ВдъхновиМе", който ще се проведе тази есен в Пловдив. Под формата на кратък монолог всеки лектор ще разкаже как е успял в своята област и каква за него е цената на успеха.
"Чрез събитието "#ВдъхновиМе" целим да покажем на младите хора в град Пловдив позитивния пример, към който да се стремят при навлизането в реалния живот. Считаме, че мотивационно събитие като това би била добра отправна точка за тези, на които им предстои реализация на пазара на труда, а и не само. Освен да вдъхновим пловдивчани бихме желали да помогнем и най-малките. Събраните средства от входа за събитието, както и от спонсорите ни KIA MOTORS Bulgaria, AQUEA, Винарна "Загрей", MT Creative Studio, Аграрен университет Пловдив, Роза Импекс, Таймтрон, Робертет и други, ще бъдат дарени за закупуването на апарат билирубинометър за отделението по неонатология в МБАЛ "Пловдив", апарат от изключителна необходимост за изследването на жълтеница при новородените", коментират организаторите на събитието Ротаракт клуб Пловдив- Пълдин.
"#ВдъхновиМе" ще протече под формата на кратки лекции от представители на няколко категории като бизнес, спорт, култура, музика и други. Засега организаторите пазят в тайна лекторите, като с наближаването на датата ще ги издават един по един. За целта следете фейсбук страницата на събитието, за да разберете кои известни и успели българи ще участват.
"#ВдъхновиМе" ще се проведе на 11.11.2018г. от 11:00ч. в Дом на културата "Борис Христов". Цените на поканите за събитието варират между 14 лв и 50 лв и са в зависимост от разположението на местата в залата. Покани можете да закупите чрез лично съобщение във фейсбук страницата на събитието или на тел: 0899 505 799.
Разхождайки се в Цар-Симеоновата градина ще може да се разходите из Баку
Изложба и филма за Азербайджан в Пловдив
Образът на Баку с наследството му, родено от уникалния синтез между европейските и източните култури по време на петролния бум, показват снимките на Татяна Узунова – български художник и фотограф.
През настоящата година Азербайджанската демократична република (АДР), с гордост отбелязва 100-годишнината от създаването на първата светска и парламентарна демокрация в ислямския и тюркския свят.
Азербайджанската демократична република става първата държава с преобладаващо мюсюлманско население и сред първите страни в Европа, която предостави на жените равни избирателни права.
По този повод Посолството в София ще обозначи 100- годишнината с редица събития в сътрудничество с български партньори из страната.
В рамките на целогодишните празненства, Посолството в партньорство с Община Пловдив организира откриване на фотоизложба на открито “Баку – хармонията между древното и модерното“ в Цар-Симеоновата градина на 16 октомври 2018 г. в 17.00 часа, последвано от прожекция на азербайджанския филм „Али и Нино“ в Дома на киното „Lucky“, която ще се състои в същия ден в 18:00 часа.
Фотоизложбата под наслов “Баку – хармонията между древното и модерното” визуализира красотата на столицата на Азербайджан и нейната история. Филмът „Али и Нино“, режисиран от режисьора, спечелил Оскар, Асиф Кападия, разказва за любовната история на мюсюлмански азербайджански младеж и християнско грузинско момиче на фона на борбата за независимост на Азербайджанския народ.
На снимката: Н. Пр. Наргиз Гурбанова, посланик на Азербайджан в България, по време на откриването на изложбата в София през юли т.г./ снимка: сбж
Здравка Евтимова в Литературен салон Spirt and Spirit
В последните години Здравка Евтимова зае мястото, което ѝ се полага в българската литература. Дали новият ѝ роман стига високия критерий, вдигнат с предишните книги или умората от успехите я е застигнала? Въпросите ще я стигнат във вторник, 16 октомври, от 19 часа в литературния салон на Пловдив в "Петното на Роршах".
„Зелените очи на вятъра“ е роман, с който човек се научава да не се предава. Винаги е имало силни на деня, винаги е имало хора, които превръщат поклона в свое ежедневие. Примирявайки се с неоходимостта да пълзят, те трансформират унижението в мерна единица за своя възход. Намират пътека към материално благополучие, добре нахранени са, дрехите им са елегантни. На мястото, където би трябвало да е сърцето, имат локва с отровна течност. Те са утрешните силни на деня.
„Зелените очи на вятъра“ ни запознава с онези, които се изправят срещу тях. Те са по-силни от поклона, по-високи от унижението. Те не се предават.
Какво да правим в Пловдив тази седмица (15-18.10)
Тази седмица в Пловдив ще се "возвисим", ще проверим филмовите си знания и ще танцуваме суинг
Снимка: szopskasalata
15 октомври
Филмов куиз
Време е за октомврийското издание на тематичния филмов куиз, на който да проверим филмовите си знания. И разбира се да се забавляваме с тематична музика, напитки и много настроение.
Награди:
1 място - билети за кино + тематична награда
2 място - бутилка уиски
3 място – шотове
Куизмастър: Стефан Димов и Стефан Лозанов
Екип: Фантазия без граници
С подкрепата на Кино клуб Пловдив и Operationkino.net
Клуб „Фарго“
20 часа
За резервации: 0877200607
Такса за участие: 3 лв на човек от отбор
No Sense Cocktail Night
Понеделник е спряган за най-лошия ден от седмицата, затова No Sense решиха да го направят поне три идеи по-хубав от обикновено! Всеки понеделник ще можете да се насладите на различни коктейли, представени от техните бармани.
No Sense
20 часа
16 октомври
Здравка Евтимова в Литературен салон Spirt and Spirit
В последните години Здравка Евтимова зае мястото, което ѝ се полага в българската литература. Дали новият ѝ роман стига високия критерий, вдигнат с предишните книги или умората от успехите я е застигнала? Въпросите ще я стигнат във вторник в литературния салон на Пловдив.
„Петното на Роршах“
19 часа
Какво още се случва в Пловдив тази седмица, вижте в Lost in Plovdiv
CBGB & OMFUG – родното място на американския пънк
CBGB затваря врати на 15 октомври 2006, но остава част от световната музикална история
Йоана Иванова
Годината е 1973. Ню Йорк е в икономически упадък. Градът е мръсен, беден, пълен с бездомници, джебчии и дегенерати, а бизнесите фалират един след друг. В това на пръв поглед негостоприемно място идват редица млади хора от страната, привлечени най-вече от ниските наеми.
При тези условия Хили Кристъл отваря своя CBGB. Съкращението означава „Кънтри, блуграс и блус“ (с добавката OMFUG – ”Друга музика за ентусиазирани меломани”). Тези стилове музика са много популярни по това време, но въпреки първоначалните намерения на Хили, не такава музика се свири в клуба му.
Възходът на диското предизвиква недоволство сред рокаджиите. Рокендролът пък е започнал да става предвидим. Песните сякаш следват определена формула, а групите залагат повече на представлението – каскадни номера и шоу. На публиката са ѝ омръзнали удължените солота, сложността на музиката и протакването между изпълненията. Това заражда нуждата от нови свежи ритми и звучене – прост, първичен и енергичен рокендрол. Този нов стил започва да се оформя в CBGB. Първоначлно го наричат „уличен рок“, по-късно „пънк“.
Кристъл е решен да ангажира само групи, които изпълняват своя авторска музика и не копират останалите. За него оригиналността е много по-важна от техниката. Тук идват талантливи млади музиканти, които не търсят непременно слава. Те не правят музика, защото искат да станат рок звезди, а защото искат да бъдат чути, да изявят себе си, да заявят своята независимост от установения ред. Сред тях има истински новатори. Когато Ramones стъпят на сцената, например, няма място за глупости. Четири момчета с дълги коси, кецове, дънки и тениски. Простотата на музиката им е освежаваща. Песните са по две минути, може би две минути и половина, без обяснения и протакване помежду им, само няколко думи. Целият сет трае 15-20 минути и ако това не е достатъчно, майната ти.
Въпреки че CBGB е известен с пънка, в клуба можеш да чуеш всякакви стилове музика. Тук има място за всеки – групи, които не очакваш да се разбират, защото музиката им е толкова различна, се пожагдат чудесно. В клуба започват да идват не само музиканти, а хора с всякакви артистични наклонности. Мястото е мръсно, неугледно и далеч от изискано – пълна антитеза на Студио 54, друг известен нюйоркски клуб по това време, но именно в това се крие част от чара му.
Уили Нийл разказва как се отправил към „Бауъри“ 315 с китара в ръка веднага щом чул за CBGB. Заявил на момичето зад бара, че иска да свири, а тя му отвърнала: „Трябва да говориш с Хили. Той е отзад, но ще дойде.“ Уили седнал и си поръчал бира, но след половин час никой не се появил. Отишъл при джубокса и разгледал песните. Имало наистина страхотни парчета, но впечатление му направила последната песен – на някой си Хили Кристъл. Събрал пет долара на монети и я пуснал. След деветия път се появил току-що събудил се мъж с вид на мечка гризли. Уили отишъл при него и му казал: „Здравей, ти ли си Хили? Харесвам песента ти. Какво трябва да направя, за да свиря тук?“ А Хили отвърнал простичко: „Ами, ето я сцената. Качвай се!“
Скоро след това CBGB сякаш изригва. Появяват се толкова много групи. Някои от тях придобиват успех и слава, други – не, но безспорно всяка оставя своя отпечатък в музикалната история.
Джейн Каунти, известна по това време като Уейн Каунти, често свири в CBGB с групата си Wayne County and The Backstreet Boys. Уейн е откровен гей и травестит, външността му, текстовете му и поведението му на сцената са провокативни и предизвикателни, оспорващи тогавашните разбирания и изпреварили времето си.
По време на изпълнение през март 1976 Ричард Манитоба, вокалист на The Dictators и съперник на Уейн, си проправя път до сцената и започва да освирква и дразни музиканта. Каунти е свикнал на подобни реакции – все пак е провокатор, но след няколко песни си личи, че започва да губи търпение. Накрая Ричард се качва на сцената. Уейн прекъсва песента си и удря Ричард с микрофона, после му скача. Двамата се търкалят по сцената, после падат от нея и продължават да се борят. След като Уейн се връща на сцената бялата му риза е покрита с кръвта на Ричард. Поглежда към публиката и пита дали да приключват или искат още рокендрол. „Рокендрол!“ е отговорът.
Подобни случки не са напълно необичайни за CBGB и са безобидни в сравнение с това, което става наоколо. Бауъри е особено лош квартал, а самият клуб се намира под приют. В околността приютите са общо шест, приютили около 2000 човека, повечето от които алкохолици и наркомани, някои ветерани от Виетнам или бивши затворници. Улиците са пълни със спящи пияници и джебчии, нападащи предимно по-възрастните. Но на посетителите на CBGB това изглежда не им пречи. А и ситуацията има и някои предимства – наемът е нисък, повечето съседни сгради са индустриални, а на живущите изглежда малко рокендрол не им пречи.
CBGB винаги ще се свързва с имена като Ramones, Blondie, Misfits, Patti Smith Group, Wayne County, Dead Boys, The Television, The Dictators и Joan Jett. През осемдесетте оттам минават Agnostic Front, Murphy’s Law, Cro-Mags, Gorilla Biscuits, Sick of It All и Youth of Today, а през деветдесетте групи като Sum 41, Korn, Green Day и Guns n Roses. Клубът затваря врати през октомври 2006 като последното изпълнение е на Пати Смит. През 2010 платформата iheartradio пуска CBGB Radio, а през 2012 CBGB се преражда като най-големия музикален фестивал в Ню Йорк. В рамките на концерта се провеждат безплатни конценти на Тайм Скуеър и в Сентръл Парк, както и в различни клубове в града, а кино салоните в Манхатън излъчват филми за историята на рокендрола.
CBGB & OMFUG е неизменна част от културното минало на Манхатън и въпреки че не съществува вече десет години, отпечатъкът, който оставя не е загубил яркостта си.
Намерете Кристо в Габрово
"Свободата е враг на притежанието. Притежанието е еквивалент на установеността. Никой не може да купи нашата работа, никой не може да направи пари от нея. Всяко наше произведение е парче от нашия живот, който си отива и остава единствено някъде там…“, казва Кристо при откриването на инсталацията „Плаващите кейове“ и сочи с ръка нагоре.
„Кристо и Жан-Клод. Проекти“ представя подписани постери и видео материали от емблематични произведения на двамата артисти. Изложбата „Роден в Габрово“ е документален разказ за семейство Явашеви и първите стъпки на малкия Христо в изкуството. Двете уникални изложби почти година са част от експозицията на Дома на хумора и сатирата в Габрово и могат да се видят само до 26 октомври там.
„Изкуството през цялата му история и до днес, в крайна сметка, си остава илюстрация, която хората харесват или не харесват, но го почитат и пазят. Не в това обаче е същността му, а в това да кара публиката да мисли върху него, да го усеща. Ние с Жан-Клод сме единствените творци в света, които карат публиката да мисли творбата, дори преди тя да съществува. Ние нямаме „нормална“ публика, която отива в музеите да гледа, ние създаваме творби, които са в мислите на нашата публика.“
Думите са отново на Кристо, казани пред Георги Лозанов и Стоян Радев в Ню Йорк през 2011 г. Откъс от интервюто също е част от изложбите, посветни на най-известния жив български творец.
Като въведение присъстват ранните творби на Кристо – „Опаковани кутии и бутилки“, които той прави в Париж и серията от „Фасади на магазини“, създадени във Франция и продължена след като двамата с Жан-Клод се местят да живеят в Ню Йорк. Експонатите в изложбата разказват за трансформацията в идеите и начина на работа от тези ранни произведения към все по-мащабни проекти.
Творбите са представени хронологично, чрез подписани постери и с инфографики, които ориентират посетителя за географията и периодите на реализиация. Изложбата завършва с последния грандиозен проект „Мастабата”. Двамата творци отдавна се интересуват от тази геометрична форма, изпълнена с варели, и са я представяли в различни изложбени пространства, най-голямата реализирана досега е в езерото Серпантин в Хайд парк, Лондон.
Христо Владимиров Явашев и Жан-Клод Мари де Гуийбон са родени на една и съща дата: 13 юни 1935 г. Паралелното начало в живота им обаче е само в рождения ден; почти всички други обстоятелства, свързани с ранния им живот са твърде различни до момента, в който двамата се срещат на 23-годишна възраст.
Възпитан в класическата традиция в изобразителното изкуство, на 21 години Христо Явашев съзнателно избира трудния път на художник-eмигрант. Приет е като естествена част от „Новите реалисти“, близък е на авангардните артисти от кръга „Флуксус“. Кристо предпочита да остане независим от чужди манифести, но споделя щедро името си с Жан-Клод – жената, която го разбира и провокира. Загърбва класическите портрети, които им носят сигурност. Стремежът към новото ги отвежда в Америка.
„Исках да се преместя от нормалната живопис и да правя истински, РЕАЛНИ неща, не илюстрация на нещата, а РЕАЛНИ неща. Първите обекти бяха малки, защото ги правех вкъщи, после започнаха да стават по-големи и по-големи”, споделя Кристо пред Евгения Атанасова-Тенева, журналистка и изследователка на изкуството му, която е част от кураторския екип на изложбите и автор на значителна част от текстовете в тях. Евгения Атанасова е автор и на книгата „Кристо, Владо, Росен и Плаващите кейове“.
„Пакетираните обекти, скулптурите от варели, витрините, опакованите сгради, естествено прерастват във все по-мащабни проекти на открито, подписани „Кристо и Жан-Клод“. В тях присъстват всички съвременни теми и социални феномени, без авторите да ни ги посочват с пръст. Така е, дори когато творбите очевидно се раждат заедно с Берлинската стена като „Стената от варели“ на улица „Висконти“ или отнемат 25 години политически преговори като „Опакованият Райхстаг“. Всеки от проектите им е единствен и се реализира за първи и последен път, функционира като предприятие с администриране, логистика, финанси, проектиране. Кристо и Жан-Клод преминават през всичко това, без да нарушат принципите си за абсолютна независимост. Произведенията им имат кратък живот, но който ги е видял, ги помни завинаги.” – продължава разказа си Евгения Атанасова-Тенева.
„Изкуството на Кристо и Жан-Клод преминава граници, не се поддава на категоризиране и прегръща противоречието“, пише архитектът Пол Голдбъргър в книгата за Кристо и Жан-Клод на „Ташен“.
Паралелната изложба „Роден в Габрово“ е своеобразна капсула на времето, която разказва за живота на семейство Явашеви, Цвета и Владимир и техните трима синове: световноизвестния творец Кристо, актьора Анани Явашев и инженер-химика, изобретател на „Веро“-то Стефан Явашев. Варелите и текстилът се оказват материал, близък до Христо Явашев още от детството му. Експозицията ще ви помогне да си отговорите на въпросите – Кои са неговите вдъхновения и защо избира пътя на свободен творец и напуска комунистическа България?
В Дома на хумора и сатирата в момента са представени още две мащабни изложби. Ретроспективната „Светът според Тодор Цонев“ е посветена на творчеството на познатия основно като карикатурист автор и включва живопис, графика, скулптура и рисунка. Тодор Цонев е една от жертвите на Държавна сигурност, жертви стават и карикатурите му на Тодор Живков и партийното му обкръжение.
Втората изложба е гостуваща от детския научен център „Музейко“ и е подходяща за малки и големи. „Изобретенията“ разказва за сензационните открития на 19-ти и 20-ти век и представя едни от най-популярните приспособления, които могат да бъдат тествани в изложбената зала. Днес човек не може да си представи свят без технологии, но тяхното създаване и усъвършенстване е коствало усилията на много хора. С какво са променили съвременния живот Самюъл Морз, Александър Бел, Блез Паскал, Вилхелм Рьонтген и много други известни и не толкова известни изобретатели, посетителят може да научи, забавлявайки се сам или със семейството си в Дома на хумора и сатирата.
