Антоанета Аспарухова-Пердикацева посреща принцове, крале и президенти в Къща Недкович цели 39 години

"Много хора са минали от тук като официални визити, но винаги съм се опитвала и знам, че говорейки с тях, аз представям институцията, града и България", казва напълно отдадената на архитектурния резерват дама

Славена Шекерлетова

Всеки може да разгледа къщите в Стария град. Всяка от тях има своето великолепие. Домът на богатия търговец на тъкани Никола Недкович не само, че не прави изключение, ами и привнася достатъчно уют, и то толкова, че да ти се струва, че всеки момент някой от фамилията ще се появи и ще ти каже „Добре дошъл“. Тази къща има атмосфера на дом. На нещо, в което кипи живот. Тя не е просто музей. Затова до голяма степен вина има Антоанета Аспарухова-Пердикацева, която като уредник се грижи за къщата вече цели 39 години. Тя попада там през 1979 година. И така до днес. В разговора ни много често къща Недкович се споменава като дом и това едва ли е случайно. Антоанета Пердикацева-Аспарухова е най-дългогодишният уредник на къща в Старинен Пловдив. Днес ние едва може да си представим да сме на едно работно място няколко години, камо ли 40. Това обаче е възможно. Искаме да те запознаем с уредника на къщата и заради това, че през 1998-ма година тя е имала честта да посреща и да бъде своеобразен домакин на високи гости като принц Чарлз и много други, и има какво да разкаже.

„Завърших Английската гимназия през далечната 1979 година. Веднага след това кандидатствах в ПУ „Паисий Хилендарски“, специалност „Българска филология“, но първата година не бях приета. По старите правила трябваше да имам 8 месеца трудов стаж, за да опитам следващата година. По този начин, за щастие, открих Стария град. Разбира се, следващата година вече бях студентка и имах отличен успех, можеше да запиша редовно обучение, но вече не пожелах. Мястото, където работя е прекрасно, това е къща-музей, но тя звучи повече като дом.  Дори, когато излизам в отпуск, усещам една празнота, защото не съм тук“.

Така започваме разговора си с Антоанета Аспарухова, седнали на безкрайно уютния двор на къща Недкович.

Кое точно ви заплени в къща Недкович?
Имах удоволствието да работя с разкошен екип - господин Атанас Кръстев, светла му памет, който беше началник Управление Старинен Пловдив, както и с Елена Узунска, която беше главен уредник, архитект Кекеманов и много други. Те бяха истински ентусиасти, в най-прекрасния смисъл на думата. Първото нещо, на което ни научиха е да обичаме тези къщи като свои. А това не е никак трудно.

Първоначално в този дом ме впечатли хармонията в неговата архитектура. Построен в далечната 1863-та, собственост на богатия карловски търговец Никола Недкович. Информацията за фамилията беше доста оскъдна. С пътуването ми до Карлово и срещата ми с далечна родственица на Недкович по сестринска линия успях да получа, както информация за фамилията и родословното дърво, така и портретите на собственика, съпругата и дъщерята Елена Недкович. Това беше период на търсене, когато усетих тръпката на откривателството и го правех за прекрасното място, в което работя.

Може би малко хора знаят, че с реставрацията на този дом през 1969-та година започва работата си бившето Управление Старинен Пловдив. Освен като музей се е използвала и като приемна на Градския съвет. Поради това в две от стаите на втория етаж бе обособена колекция подаръци за Съвета от побратимените градове. Те стояха малко странно на фона на Възрожденския дом. Тези предмети намериха своето място в общината, а стаите се превърнаха в прекрасни спални помещения. Признавам си, че тази задача беше трудна. С други думи, трябваше да завърша разказа, който моята предшественица Елена Узунска беше започнала. Идеята ми беше да се реанимира по някакъв начин това място и да се подсили усещането за дом. Малката колекция от копринен кенар, интимно дамско бельо от памук и лен, както и красивите рисувани възглавници, загатват за изключителния талант, сръчност и чувство за красота, което носи пловдивчанката.

След това в годините се появи едно друго предизвикателство. Освен централната жилищна част, къщата притежава кухня и перално помещение с оригинални корита. Показвайки уникални миялни комплекти, кухненски аксесоари и тъкани от фондовете ни, се опитах да вдъхна живот на това помещение. Ден след ден натрупвах опит и познание, а и за това ми помагаха колеги-научни работници от Етнографския музей.

Разкажете ни повече за известните личности, които сте посрещали и с какви впечатления са си тръгвали те от тук?
Може би в мандата на Петър Стоянов основно бяха тези посещения, вероятно защото той е роден тук и лобираше за Пловдив. През 1998-ма година беше първата официална визита на принц Чарлз. Тя съсредоточи големи очаквания, всички се вълнувахме, защото градът със своята хилядолетна история заслужава да получи известност. Бяхме в трепетно очакване. Получи се една великолепна визита.

Първоначално имаше едно леко разминаване, чисто от страна на протокола. Бяхме се наредили всички пред Балабановата къща, служители на „Старинен Пловдив“, журналисти и публика. В един момент този шум, който се чуваше от официалните коли някак заглъхна малко преди да стигне до нас. Оказа се, че лимузината спира пред църквата „Свети свети Константин и Елена“, вместо пред Балабановата къща. През кордон охрана принцът е въведен в храма, но вътре е сам. Винаги следвам протокола, но тогава за първи път си позволих да се отклоня, отидох до църквата и влязох вътре. Там принцът беше сам с клисарката. Преодолях деликатно охраната и така запълнихме този луфт в програмата. Това, което ми направи впечатление е, че принц Чарлз общуваше с непосредственост и финес. Веднага започнах разговора за тази прекрасна църква. По-късно при посещението, си позволих да му подаря една моя графична рисунка, защото знаех, че има хоби и се занимава с живопис.

След година, при визитата на испанския крал Хуан Карлос и кралица София, успях да ѝ задам въпрос: „Ваше Величество, вие обитавате дворци с изключителна архитектура, как възприемате къщите тук?“. Тя ми отговори, че може би именно тази, ако щете еклектика, която е присъща в нашите къщи я впечатлява. По думите ѝ, по особен начин Изтокът и Западна Европа се събират тук и по средата се усеща българският дух. А чисто в живописен план това са едни от най-красиво изписаните домове.

Всички гости бяха впечатлени от богатата история на града въобще. Датската кралица Маргарете пристигна в Стария град изключително развълнувана след посещение на гробницата в Старосел. Това са хора, които правеха реверанс към нашата култура. Беше чест да се докосна до тях, а общуването се получаваше без дистанция.

Тук са идвали и бившия генерален секретар на НАТО Бан Ки-мун, бившата президентка на Финландия Таря Халонен, покойният бивш президент на Турската република Сюлейман Демирел, кралят на Швеция Густав Шести, принцесата на Тайланд Маха Чакри Сириндрон, кралицата на Испания София и крал Хуан Карлос, Абдула II бин ал-Хусейн - краля на Йордания със сестра му, посланикът на добра воля на ЮНЕСКО Китин Муньос още преди да отпуснат средствата за Стария град в Пловдив.

Много хора са минали от тук като официални визити, но винаги съм се опитвала и знам, че говорейки с тях, аз представям институцията, града и България. Това е много важно. Всяка една дума е важна. Имах чест и удоволствие да водя един голям поет от Израел - Йеуда Амихай, който е роден в Германия. Докато се разхождахме из Стария град той каза, че това място тук прилича много на Йерусалим. Аз го попитах по какво. И той посочи развълнуван: „Атмосферата - старите градове си приличат“. Настръхвам в момента, в който ви го казах. Йеуда Амихай пише невероятна поезия и в паметта ми остана силен спомен от такъв тип срещи.

Ако говорим по-общо, кои са били най-трудните и най-хубавите моменти за Стария град в Пловдив от по-новата му история?
Още от началото бившето управление никога не е имало добър финансов ресурс. Сега търсим Европейски средства. Реставрацията и консервацията са много сложни и скъпи процедури. И този обект има проблеми. България като държава много трудно би се справила. Хубавото беше, че Атанас Кръстев и имаше изключителния авторитет сред хората от политическия елит, за да лобират и помагат на Стария град. Това беше много важно. Аз го наричам аристократ на духа. Този човек, който ни събираше на чаша кафе сутрин и ни раздаваше задачите за деня, можеше да направи културния афиш на софийските театри. Той даваше една представа за това какво се случва в страната. Удоволствието да слушаш музиканти от световна величина като Минчо Минчев в Балабановата къща е уникално. Това е комплимент за град Пловдив. Атанас Кръстев организираше седмицата на малките театрални форми. И до ден днешен тази добра стара традиция като Националните есенни изложби продължава. Международният пленер по живопис също беше формат с много стара история. Имахме художници от цял свят, от Япония, Китай, не само от Европа. Тук оставаха по две картини от автор, създаваше се невероятна колекция от съвременно световно изкуство.

Все пак, това са 40 години, в които вие сте уредник в този дом. Какво ви задържа тук толкова дълго време?

Къща Недкович и Старият град за мен са специални места. Тук можеш да направиш своето пътуване назад във времето. Но този град, който се променя ежедневно е живият мост между минало, настояще и бъдеще, а това е нещо уникално.

Забравихме да кажем в началото, че ключът от външната порта на къщата на заможния Никола Недкович е забележително произведение на ковашкото изкуство. Той е автентичен, неподвластен на времето. И до днес с него се отключва този дом в Стария град на Пловдив. Подсказваме ти. Може би именно къща Недкович е твоят ключ към сърцето на хилядолетния град, чийто свят е толкова жив, колкото да ни надживее отново и отново. Ти избираш кога да го отключиш.

„Боровинки” е мястото, където цари хармония, а всичко е подправено с толкова любов, че няма начин да не се върнете и да се заредите с усмивките и положителната енергия, които са навсякъде

Преди по – малко от две седмици в Капана отвори врати едно местенце, за което с чиста съвест може да твърдим, че е в пълен унисон с тенденциите на здравословното хранене. „Боровинки” е толкова кокетно и приятно, че ти се иска да опиташ от всичко, което е примамливо разположено по витрините. Тук може да започнеш деня с вкусно био кафе, да продължиш на обяд със свежа салата и сандвич и да похапнеш следобед така любимите на всички ни крекери или курабийки.

Собствениците на магазинчето са искрено запалени по идеята за балансираната диета и с много желание и любов създават свое кътче, където предлагат всички онези продукти, за които са убедени, че са здравословни, без обаче да губят от вкуса и свежестта си. Отглеждат някои от плодовете и зеленчуците, типични за нашия климат в собствената си градина, а освен това всички билки са прясно набрани от задния им двор в китно селце в полите на Средна гора. Когато разказват за страстта си към този начин на живот, усещаш искреното им вълнение, че имат възможност да направят нещо свое, чрез което да предложат полезни храни и напитки и да вложат в същото време частица от себе си.

Предложенията им са сезонни и подбрани, като целта е да се използва максимално само това, което е характерно за дадения период и се закупува или откъсва съвсем прясно. Опитват се да използват съставките както в салатите, така и в сандвичите си, за да се получи затворен цикъл и възможно най – пълно използване на продуктите, без да се налага нещо да се прахосва. Всичко се приготвя на момента и може да избирате между различни подправки и специално приготвен дресинг по желаниe.

„Боровинки” е мястото, където цари хармония, а всичко е подправено с толкова любов, че няма начин да не се върнете и да се заредите с усмивките и положителната енергия, които са навсякъде. Какво още може да откриете там вижте в Lost in Plovdiv.

Смятаме, че ни бе отнето правото да информираме качествено и адекватно аудиториите си от едно от знаковите културни събития в Пловдив тази година

Пълната липса на достъп за наши фоторепортери до събитие на Античния театър се случва за първи път в практиката ни (с изключение на частни събития) и ни безпокои, тъй като е знак за професионална дискриминация на регионален принцип

Издатели и главни редактори на пловдивски медии излязоха с отворена позиция до организаторите на концерта на Стинг на Античния театър- „София Мюзик Ентърпрайсис” и партньорите им от Община Пловдив и Фондация „Пловдив 2019”. Причината за реакцията е решението на най-голямата промоутърска компания да ограничи достъпа на пловдивски журналисти до едно от най-големите събития за годината в града. Липсата на акредитационни листи и неясните принципи за подбор на медиите, които да отразят събитието, лиши читателите на регионалните издания от качествени снимки. Заради това издателите на „Под тепето” Ивайло Дернев и Димитър Семков, главният редактор на „Марица” Руси Чернев и управителят на „Plovdiv24.bg” се обединиха зад обща позиция, която остава отворена и може да бъде подкрепена от всички техни колеги. Ето и пълното й съдържание:

Ние, издателите и главните редактори на регионални пловдивски медии, смятаме, че ни бе отнето правото да информираме качествено и адекватно аудиториите си от едно от знаковите културни събития в Пловдив тази година- концертът на Стинг и Шаги на Античния театър. Събитие, организирано от „София Мюзик Ентърпрайсис”, с финансовата подкрепа на Община Пловдив и съответно на пловдивския данъкоплатец. Нито един от нашите фоторепортери не бе допуснат до концерта със снимачната си техника. Това се случи без да бъдем предварително информирани от Вас, организаторите, и от Вас, партньорите на събитието. Нямахме право и на достъп до акредитационни списъци, както и не сме били известени за такива. Фото достъп до събитието имаха единствено колеги от столични редакции. Не ни е ясен принципът на подбор на медиите с достъп до събитието, тъй като никой не ни е информирал за такъв.  В крайна сметка ние не успяхме да представим на читателите си съдържание с адекватни към него изображения, което означава, че не сме си свършили работата.  Пълната липса на достъп за наши фоторепортери до събитие на Античния театър се случва за първи път в практиката ни (с изключение на частни събития) и ни безпокои, тъй като е знак за професионална дискриминация на регионален принцип.
Настояваме, с оглед на бъдещото ни сътрудничество в сферата на културата, да бъдем информирани своевременно и да имаме право да участваме в акредитационните списъци на „София Мюзик Ентърпрайсис” за предстоящите им събития в Пловдив. Градът, в който и за който работим. 

                                                                Руси Чернев, Главен редактор на „Марица”
                                                                Кирил  Налджиев, управител на „Plovdiv24.bg”
                                                                Ивайло Дернев и Димитър Семков, издатели на „Под тепето”  

Позицията е отворена и към нея могат да се присъединят и другите колеги от Пловдив