Plovdiv Jazz Fest ще отличи създателите на „Акустична версия” Антони Дончев и Христо Йоцов с Награда за цялостен принос в джаза в първата фестивална вечер утре. Те ще получат приза за огромно въздействие и влияние върху развитието на джаз сцената в България Музикантите ще излязат на сцената пред пловдивските меломани за един специален концерт, който се очаква с голям интерес. И заради наградата, и заради 35-ата годишнина на „Акустична версия”, но и заради 60-та годишнина на Христо Йоцов. Под тепето и КАПАНА отправиха еднакви въпроси към двамата джаз изпълнители, отговорите на които ще пуснем в две поредни интервюта. Първи отговаря юбилярят Христо Йоцов.

35 години „Акустична версия”. Вярвахте ли, че формацията може да има такова дълголетие при сформирането й?

Когато с Антони Дончев създадохме „Акустична версия“ през 1985г. бяхме на 25 години, изпълнени с ентусиазъм и мощен творчески порив. В този период на апогея на Студената война, да се занимаваш с джаз и да тръгнеш към сцените на Европа без никаква подкрепа от държавата, изглеждаше напълно налудничава и опасна работа. В 1985 и 86г. ние спечелихме двата най-престижни конкурса за джаз в Европа – в Белгия и Германия. За някои това би била прекрасна възможност да избягат от България, което много хора и направиха. По това време за държавата те бяха врагове и невъзвращенци, а за хората – герои. Ние избрахме да правим кариера в България и аз, лично, не съжалявам. Разбира се, че по това време не крояхме дългосрочни планове и не сме допускали, че „Акустична версия“ ще се превърне в нещо за цял живот. След много активните години в периода 1985 – 1989, всеки от нас пое по свои пътища и групата остана в латентно състояние. Но и до днес, при всеки концерт, става така, че времето се „прегъва“ и ние изпитваме същата емоция и заедност,  както тогава.

Как се разви българският джаз пред очите ви в този период? Как музикалният свят гледа на нашата сцена днес?

Когато бяхме в музикалното училище, а това ще рече 1975-79г., в София се провеждаше Джаз среща, която бързо се превърна в голям международен фестивал. На него имахме щастието да видим световни имена, на него бяха и първите ни изяви на голяма сцена. От голямо значение беше и възможността да свирим с големите български музиканти , които ни поведоха – Симеон Щерев, Людмил Георгиев, Данчо Капитанов, Петър Петров, Петър Славов.

Разбира се, периодът 1990-97г., с две тежки кризи, беше много труден и за джазовите музиканти.

Изискваха се особени усилия  и лишения, са да останеш верен на тази музика. Беше въпрос на оцеляване в условия на Чалга епидемия. Всъщност, аз съм убеден, че COVID ще нанесе по-малко поражения, защото ще мине и замине, а отровите на чалгата ще останат завинаги.

За щастие, в следващите години, особено последните 10, настъпи известен подем и оживление.

Много от музикантите, завършили в чужбина, се завърнаха или гостуваха, контактите с европейските музиканти се увеличиха, порасна самочувствието на българските джазмени  и се създават много стойностни проекти. Убеден съм, че нарасна и вниманието на музикалния свят към това, което се случва у нас. Наличието на пловдивския фестивал, както и на редица други фестивали в страната, привлича все повече световни имена. В много от случаите това са съвместни проекти с български музиканти, което говори за доверие и респект .Така беше замислен и концерта на „Акустична версия“  с гост Ариелд Андерсен, след това с Ричард Бона, което, за съжаление не може да се осъществи при настоящите рестрикции, но фактът, че те с готовност приеха, говори красноречиво сам по себе си. Ще добавя, че през 2019г. Българска музикална асоциация организира , за пръв път, павилион на международната джаз борса JazzAhead!  в Бремен, на който беше представена новата продукция на български музиканти и бяха осъществени важни контакти.

От тази година България е член на Европейската джаз мрежа.

С какво ви промениха Промените в държавата?

Хм, бих казал, че се надявам – с нищо. В моя живот имаше много промени – някои за добро, някои – не. Това, което ми помага да не се отчайвам, е да си гледам работата, да не се занимавам с неща, които не разбирам, да работя с млади хора. Музиката ми носи огромна наслада, мотивация и е достатъчно сложно и всеобхватно нещо, за да ми оставя време за друго. Например фейсбук…

Какво ви кара да се гордеете за тези 35 години „Акустична версия” и какво искате да забравите?

Това, че, както казах, успяхме да съхраним идеята „Акустична версия“  толкова време, мисля, че е повод за гордост. На всеки концерт хора споделят, че следят нашия път от години, израснали са с нашата музика, изпитват вълнение и радост.  А това, че през годините много млади музиканти са черпили  вдъхновение,  увереност и мотивация да се занимават с това изкуство, ме прави особено щастлив!

Не искам нищо да забравя – всеки факт от моя професионален живот е важен. Единствено това, че силните години на групата бяха в до ю-туб ерата, ме кара да съжалявам, че много от звездните моменти в живота на „Акустична версия“ останаха недокументирани.

Предполагахте ли, че можете да свирите в такива условия, да създавате джаз във време на пандемия, протести, несигурности…

В периода от март насам, когато започна тази истерия, ние, артистите от всички жанрове, правим всичко възможно културният живот да не спира. Това би довело до неизмеримо по-драматични поражения върху психиката на хората. Това е и нашият начин не само да оцеляваме, но и да се борим за нормалност.

С какво усещане ще излезете пред публика с маски след броени дни на сцената на Пловдив Джаз Фест?

Първо, искам да благодаря от все сърце на Мирослава и Танко, че правят всичко възможно фестивалът да го има и, както винаги,  да е празник за публика и музиканти! Очакваме с огромно вълнение това събитие. Ако така трябва, и маски ще носим - важното е очите, ушите и душите ни да са отворени за ценните неща в живота.

Какво джаз звучене има светът като цяло днес?

Както винаги, така и днес,  джазът не е просто музикален стил – това е чувството на свобода да изразяваш себе си, да твориш, да създаваш усещане за полет на духа, да увличаш хората в това взаимно преживяване. Джазовите музиканти по света черпят вдъхновение от всичко, което музикалната традиция е натрупала, и го превръщат в най-креативния начин за създаване на съвременна музика. Някои наричат тези хора маргинали, но нека да е така –  тълпата и масовият вкус никога не са били двигател в човешката история.

Пловдивчани ще чуят и видят триото на един от най-великите басисти в света – Авишай Коен във втората фестивална вечер на шестото издание на Plovdiv Jazz Fest. Виртуозът се съгласи да направи два концерта на 07 ноември – от 19:30 и от 21:00 ч. в Дома на културата „Борис Христов“.

Композициите на Авишай Коен отразяват обширна музикална вселена от традиции, култури, езици и стилове: от песни на иврит до ладински народни песни, от комбиниране на класическа музика и джаз до джаз стандарти и съвременен джаз.

В България Авишай Коен пристига със своето ново трио, в което участват Елчин Ширинов (пиано) и Рони Каспи (барабани). На сцената на Plovdiv Jazz Fest те ще представят най-новия 17-ти албум на Авишай Коен – Arvoles. Пловдив ще е част от турнето „50:50:50“, което включва 50 концерта в 50 града и е посветено на навършването на 50 години на музиканта.

Организатор на Plovdiv Jazz Fest е Blue M Ltd. Събитието се провежда с подкрепата на Община Пловдив и е част от Културния календар на Община Пловдив за 2020 г.

Фестивалът се осъществява с партньорството на Министерство на културата.

Реномираното издание BBC Travel, което има повече от 3 млн. читатели, публикува като част от поредицата си „Душата на града“ история за Пловдив, която се опитва да го представи през очите на хората, които живеят в него.

Журналистът Уил Бъкингам прекарал няколко дни в София, събирайки информация за втория по големина град в България. Направило му впечатление, че хората в столицата имат различно мнение и отношение спрямо типично пловдивската фраза „бича яйляк“ и решил да намери сам значението й, като прекарал няколко дни в града под тепетата. Той анализира етимологичните значения на думите, произхода им и наслагва мнението на хора, които са родени в Пловдив или от години живеят тук и имат своето усещане за специфичния начин на живот в града.

“Пловдив се гордее с репутацията си, че прави нещата по свой собствен начин. Веднага след като слезете от автобуса от столицата София, можете да почувствате промяната в темпото на живот. Хората ходят по-бавно тук, изглежда, че имат повече време. Трафикът е по-малко забързан. Докато се разхождате към центъра на града през парка, където възрастни мъже се събират, за да играят шах, а хората си почиват и разговарят под сянката на старите дървета,  усещате, че Пловдив е един по-различен град.“ Така започва разказа си Уил Бъкингам.

Пътеписецът не пропуска да спомене квартал “Капана” с изрисуваните стенописи и множеството барове и заведения, кафенето „Джумая джамия“, където хората седят с часове и отпиват чаши турско кафе. Дори котките по калдъръмените улици на Стария град му изглеждат по-безгрижни, отколкото другаде. Според автор,  ако попитате хората тук, защо градът е толкова спокоен, те ще ви кажат: “Пловдив е „айляк“. И не защото тук хората не работят.

Така той стига до извода, че в съвременен Пловдив думата “айляк” е придобила собствен смисъл и значение, нещо, което не може да се преведе, а трябва да се почувства. Според него айляк, това да намериш време, да излезеш за закуска и да не се прибереш до вечерта, да успееш да намериш време за кафе в забързаното ежедневие и да откриеш кътчета в града - алеи, малки паркове, пейки - където можеш да се разхождаш с приятели, да слушате музика, да пиете бира и да си говорите. Това е удоволствието, което изпитваш от заобикалящата те среда. Свързано е със свободата на душата и с това да намериш мястото си и да правиш всичко с по-малко стрес.

Авторът цитира разбирането на българския писател Филип Гюров, който казва: „Не всичко е в суматохата на големия град, необходимостта от закупуване на най-новата технологична играчка, необходимостта винаги да се изкачвате по социалната стълба. „Хората, особено младите, са изпитали ужасните странични ефекти от прегарянето. Оттук и нуждата да забавим, да се разрастваме, да живеем повече в синхрон с природата и себе си. “

Първата фестивална вечер на Plovdiv Jazz Fest, след промените които настъпиха в програмата на 6-тото издание на фестивала в изпълнение на Заповедта на МЗ от 27.10. и предприетите мерки срещу COVID-19 ще е на дата 6 ноември 2020 г., петък, в Дом на културата "Борис Христов" при спазване на всички противоепидемични мерки.

Тя ще започне от  19:30 ч. с премиерата на най-новия авторски проект на известния пианист, аранжор и композитор Милен Кукошаров – Wind Harmonium. През последните години той разширява своите професионални интереси, като композитор, в сферата на класическата музика, театъра и киното.

Wind Harmonium е своеобразен кросоувър, който включва похвати и форми от класическата и джаз музиката, а звученето се доближава до камерната музика. Композициите са нови, сред тях има и теми, които Милен Кукошаров е създал за театрални спектакли през последната година. Освен него обаче, Wind Harmonium включва още осем души.

Специални гости ще бъдат световно признатият български кларнетист, живеещ в САЩ – Илиян Илиев и мецосопраното Мичико Дате от Япония. В проекта участват още музикантите: Дарина Иванова (флейта), Габриела Тодорова (обой), Добромира Ваклинова (кларинет, бас кларинет), Розалия Ангелова (фагот), Александър Леков (контрабас), Атанас Попов (ударни инструменти).

Веднага след Wind Harmonium от  21:00 ч., ще бъде първата музикантска среща на една сцена на пианиста Антони Дончев, барабаниста Христо Йоцов.  Освен изпълнители, Христо Йоцов и Антони Дончев са преподаватели и композитори. Преди 35 години двамата основават една от най-добрите български джаз формации „Акустична версия“. Дончев и Йоцов са ярък пример за съвременни музиканти, които с лекота и умение се справят с разнородните форми на музициране и които без проблеми могат да съчетават многообразието на джазовата стилистика.

Тази година фестивалът ще отличи Антони Дончев и Христо Йоцов (който чества своята 60-та годишнина) с Награда за цялостен принос в джаза. През 2020 г. тя ще има двама носители, които едновременно ще бъдат отличени като създатели на групата „Акустична версия“, но и всеки от тях поотделно – като фигура, която има огромно въздействие и влияние върху развитието на джаз сцената в България.

Организатор на Plovdiv Jazz Fest е Blue M Ltd. Събитието се провежда с подкрепата на Община Пловдив и е част от Културния календар на Община Пловдив за 2020 г.

Фестивалът се осъществява с партньорството на Министерство на културата.

Британски съвет, фондация „Следваща страница“ и "Пловдив чете" организират онлайн работилници за учители, студенти, професионални експерти в областта на училището, литературата и неформалното образование. Заниманията ще се проведат на 9, 16, 23 и 24 ноември.

Авторката Мария Донева ще представи концепцията и примерни подходи за работата с деца чрез пособието „Училище за словесни магии: Валери Петров”.

В основата на пособието са материали, които съдържат доказан и работещ опит от Обединеното кралство, които бяха доразработени и адаптирани около творчеството на Валери Петров. Ще бъдат представени ресурси за насърчаване на четенето и писането чрез интерактивни, забавни и вдъхновяващи дейности с деца от 1 до 7 клас, с насоки и препоръки за работа в училищна среда, библиотеки, кръжоци или семейството.

Пособието предоставя не задължителни модели за следване, а основа и рамка, които могат да се използват и дълготрайно в бъдеще, тъй като ще бъдат достъпни онлайн, могат лесно да се адаптират и обновяват според целите на заниманията с деца, интересите на кръжоци, семинари в библиотеки или промените в учебната програма.  

Предвиждат се четири виртуални срещи с продължителност до 1 час. Изберете една от предложените дати, според удобното за вас време и потвърдете на имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите., или се регистрирайте на този линк: https://forms.gle/ZYfLwLo5JVPGGDjg6