Капана.БГ

Капана.БГ

 

Това е книга, която вдъхва надежда. Помага да се докоснем до огромната мъдрост, скрита в телата ни. Разкрива особен вид култура – културата да растеш с уважение към живота.

 

Любовта на Мира към столетниците е очевидна и заразителна. Тя пише елегантно, искрено и реалистично, с топлота и усет за наистина важното. И може би затова посланията ѝ докосват по изключително въздействащ и запомнящ се начин.

 

Съвременната наука знае много за активното дълголетие и за хронобиологията. Темповете, с които ние стареем, са кодирани в гените ни. Но гените не са всичко. Има нещо, което е отвъд методичните указания и научните постижения. Това е искрата. Това е неукротимата воля да ни има, това е жаждата, която не можем да приемем под формата на таблетки или вълшебен еликсир. Важна е нагласата ни за живот! За нашия живот, трептящ и деликатен като балонче в ръцете на дете. Дали можем да пренесем това балонче отвъд болки, декади, приливи и отливи? Столетниците в историите на Мира ни дават надежда. Дават истина и вяра, че е възможно.

 

Като свещ, подухвана от вятъра, е човешкият живот. Крехък е, чувствителен. Как да го пазим с обич, с усмивка, с грижа и отговорност, за да не угасне той преждевременно? Прочетете тази книга и открийте отговора за себе си. Защото в личната история и в емоционалната философия на всеки един от тези специални хора има невероятна сила и мъдрост.

 

Мира, благодаря ти за вдъхновението!

 

Д-р Неделя Щонова, дм специалист невролог

 

 

***

Столетниците са омайни, мъдри хора. Някои изумяват с бистър ум, ясна памет и красноречие, други са мълчаливи и умислени. Едни са весели, въпреки тежестта на годините, други са прегъбрени от тях. Някои са младолики, други – с набраздени от времето лица. Но всички, за които ще прочетете, са специални.

 

Столетниците са изключителни хора.

 

Друговремци. Останали още малко на тази земя, сякаш за да я направят по-добра.

 

Цялата мъдрoст е в тях, цялата тежест на живота. Цялата тъга е прибрана в избледнелите им очи и цялото примирение е там. Цялата надежда таят, че младите ще дойдат да ги видят. И цялото разочарование, че тях отново ги няма.

 

Столетниците. От които попиваме светлина, взимаме от мъдростта им, учим се да прощаваме и да гледаме на живота откъм смирената му страна.

 

Защо някой губи разсъдъка си преди да е достигнал старостта, а друг минава 100 години и може безспир да рецитира стихове?

 

С какво се хранят столетниците, пият ли алкохол?

 

Обичат ли да се веселят или предпочитат усамотението?

 

Каква е тайната на дълголетието?

 

 

***

 

Мира Добрева е позната като телевизионна водеща на десетки политически, икономически и социални събития. Носител е на множество награди, сред които: Жена на годината (2 пъти) в категория „Телевизионна журналистика“ на сп. „Грация“ (2005 и 2011 г.), Най-чаровна телевизионна водеща на сп. „Клуб М“ (2004 г.), Най-обичана българка за 2008 г., Най-стилна дама на България. През 2015 г. получава специалната награда от Международния филмов фестивал „Наследство“ за рубриката „Столетниците на България“. Следват призове в категория „Културно наследство и национални ценности“ и „Популяризиране на българската култура и история“. През 2016 г. предаването „Отблизо с Мира“ е отличено със специалната награда на Съюза на българските журналисти в категория „Телевизионна журналистика“. За научнопопулярния филм „Властелини на облаците“ получава специалната награда на журито на Международния филмов фестивал „На източния бряг на Европа“.

 

Мира Добрева е била хоноруван преподавател по телевизионна журналистика в НСА, гост-лектор към катедра „Радио и телевизия“ във ФЖМК на СУ „Св. Климент Охридски“, гост-лектор в Американски колеж – София, както и лектор на TEDxPlovdiv. От май 2020 г. е водеща на предаването „Питай БНТ“.

 

 

***

 

 

Популярната тв водеща и журналист Мира Добрева издава книга с документални разкази от рубриката „Столетниците на България“, излъчван вече в продължение на 10 години по БНТ. През 2015 г. получава специалната награда от Международния филмов фестивал „Наследство“ за този тв проект. Книгата е със заглавие „Столетниците – благословия или орисия“ и излиза с логото на издателство Книгомания (дизайн: Тодор Манолов), ще се разпространява по книжарниците от 3 ноември. Елегантното томче от над 330 с. включва подбрани 38 истории и засяга важните за всяко битие теми за завистта, смисъла на живота, брака, любовта, изневярата, младостта, какво харесват мъжете у жените, клюките, надеждата, навиците, човешките идеали и най-вече добротата.

 

 

„Защо написах тази книга? Какъв по-добър шанс да надникна във времето на хора, които са живели в толкова различни Българии! Някои от тях са свидетели на Междусъюзническата война, други са носили лекарства на войниците от Първата световна война. Трети са участвали във Втората световна война. Имам срещи със съпруги на офицери в Царска България, ревностни привърженици на комунистическия строй, и такива трогателни радетели за демокрация! Всеки се опитва да се изплъзне на времето, да го надхитри, да го победи. Но сякаш столетниците са единствените, които успяват. Защото за тези, които са се примирили с него. Останали само беловласи свидетели на времето, в заника на дните си те са сключили своеобразно примирие с него. Отдали са се на всевластната му орис. Благословия или орисия е да си столетник? Може ли да се остарява красиво? Кой те обича, когато остарееш? Какво още можеш да дадеш? Какво искаш да кажеш? Има ли кой да те чуе? В свят, който продава изящни лица, изваяни тела, буйни коси и блестящи усмивки, написах книга за столетници. Не отвърнах очи от набраздените им лица там прозрях всичко, което търся през годините: Неподправеност и дълбока, понякога уморена, но разтърсваща емоция. Споделям с Вас вълнението си.“ – Мира Добрева

 

 

Откъс:

 

 

Беловласите свидетели на времето

 

 

Не само косите им побеляват през годините.

 

Очите им избледняват. Кожата им изтънява. Думите им се заклещват между мислите. Силата на телата им излинява, изнизва се бавно… Като през дупки на плетени чорапи. Силата на ума им изветрява. Като оставена на слънце царевица. Като нанизани сухи пиперки… Но столетниците имат особено сияние. Някои от тях са наистина специални не само заради преклонната възраст, която са достигнали.

 

Защото тя невинаги е благословия. Много често е орисия…

 

 

Няма да се разсърдя, ако не ми повярвате – и за мен е озадачаващо как помня всичките столетници, при които съм била. Не само като имена. Като душѝ ги помня… Помня. 100 100-летници. За 10 години…

 

Друговремци, останали в нашите дни… В дома им няма стълпотворение. Рождените си дни празнуват безрадостно или може би с някаква насилена приповдигнатост. Два празника очакват – Великден и Коледа… Тук са и приповдигнатите, оптимистите, песимистите, примирените, отвратените… Но все интересни с мислите си хора.

 

 

Г-жа Евдокия от Варна – 101 години – която пишеше очерци, имаше чудна колекция от шапки,продаваше плетени чорапи на пазара и беше дистрибутор на... перални

 

 

– Ало, здравейте! Обаждам се от Варна. Дали ме помните... Казвам се Евдокия Чочева. По-важното е, че станах на 100 години. И смятам, че заслужавам да попадна във Вашата прекрасна класация! Ще дойдете ли да се видим отново?

 

 

Бях се срещала вече с г-жа Евдокия. Запознахме се, когато тя беше на 98. Тогава тя и 102-годишният г-н Спасов ми разказаха своята житейска история. Нейната мечта беше тя да доживее 100 години, а той да присъства на рождения ѝ ден. И това се случи.

 

 

Допреди две години г-жа Евдокия имала действащ бизнес – беше сключила договор с жена, която плете чорапи, изкупуваше ги от нея и ги продаваше на пазара във Варна. Освен всичко останало, тя беше дистрибутор на перални и даже настоя да ми продаде една още на първата ни среща... Пералня не си купих, но прочетох няколко от очерците, които пишеше в местните списания, напръсках се с един от многобройните ѝ френски парфюми и се оставих на насладата да я слушам и гледам. Вече беше на 100. Но все така ентусиазирана изглеждаше, когато ме попита:

 

 

– А да Ви покажа ли и колекцията си от шапки? Обожавам шапките!

 

 

Опитах да скрия изумлението си от повторната ни среща. Две години не са много време, но в тази преломна възраст може да са фатално преобразяващи. Към г-жа Евдокия времето се бе отнесло със снизхождение. Като че я беше избрало за модел – да показва на света как може да изглежда старостта. Столетницата и годините сигурно бяха сключили своеобразно негласно споразумение – да се отнасят помежду си с уважение. Защото с времето хората изпитваха все по-голям възторг от външността и духа на г-жа Евдокия, а тя изпитваше възторг от всяка нова утрин, в която се събужда – точно както беше и преди две години. Сигурно е живяла по същия начин и през останалите 100. Човек е такъв, какъвто се е родил. Рядко някой може съществено да се промени. Вече не пишеше очерци, нито статии. Все по-трудно четеше – с голяма лупа успяваше да види някое от заглавията. Беше спряла да ходи на пазара да продава чорапи. Но пералните – неголеми устройства, които не я затрудняваха особено, продължаваше да продава. Имаше „на склад“ в спалнята още няколко броя. И шапки продължаваше да събира – разказа ми, че нейни приятелки все намирали повод да я дарят с някой закачлив модел или да я осведомят за някоя нова кройка.

 

 

– Значи, аз съм есперантистка преди всичко. Още от 41-ва година. И нашият девиз е: „Есперантистите живеят дълго, защото служат на високи идеали!“

 

 

– Кой е най-високият човешки идеал?

 

 

– За мен – справедливостта. Веднъж една варненска журналистка ми взе интервю и ме попита: „Ама как сте се запазили такава?“. Ми, казвам, моите дискотеки бяха библиотеките! Чета много и слушам радио непрестанно!

 

 

Аз живея с него от 34-та година, когато се създаде Радио Варна.

 

 

– Кажете ми тогава как се променя журналистиката през годините?

 

 

– Като цяло, към по-хубаво се променя. Разбира се, лошо впечатление ми правят някои говорителки, които нямат нито граматически, нито пунктуационни, нито стилистични познания за речта. По мое време бяха много взискателни към говора по телевизията – спомнете си една Анахид Цонева, Мария Янакиева... Каква класа, каква осанка притежаваха тези жени! А сега, като кажат по телевизията училищà и съдилищà, припадам, лошо ми става! Нервирам се и изключвам! Щом става въпрос за ударение в дума от множествено число, правилно е то да е там, където е в думата, когато тя е в единствено число: учѝлище – учѝлища, съдѝлище – съдѝлища, игрѝще – игрѝща, летѝще – летѝща…

 

Госпожа Евдокия имаше много приятен и прецизен, но ненатрапчив изказ. Даваше примери, разказваше притчи, рецитираше стихотворения. Удоволствие беше да разговарям с нея. Всички, които я познаваха, смятаха, че е съдържателен човек, и предпочитаха да я наричат „феномен“ вместо баба.

 

 

– Кажете ми, г-жо Евдокия, кога една жена трябва да се плаши от годините, които я застигат?

 

 

– Никога не съм се плашила от годините. Дори мисля, че те имат своя положителен принос. Защото човек много е видял, много е живял и на тази база може да напътства. Да бъде пак полезен за обществото – с мъдростта и със знанията си. Ето, аз живея сама. Всичко сама си върша.Моите деца са не само из Европа, но и на други континенти. Ще кажете, сигурно ми е скучно. Абсолютно никога не скучая! Скука не съм усетила, защото работя все още. Да, по-бавно, но нито за секунда не оставам така, без да се занимавам с нещо. Да си ошетам, да си измия чиниите, да си избърша праха – приятни са ми тези неща. Още повече че в този блок има великолепни хора – от децата до възрастните! Всеки ден – даже и по няколко пъти на ден, ще позвънят и ще дойдат да ме видят, ще ме попитат имам ли нужда от нещо… Не си оставям време да скучая.

 

 

– Искате да кажете, че въпреки ограниченията на възрастта човек може да преодолява всяка спънка, за да постигне това, което си е наумил?

 

 

– Да, разбира се! Ограниченията не са във възрастта – те могат да бъдат само в ума! Хубаво е да знаеш, че на стари години – впрочем, особено на стари години, можеш да бъдеш полезен с нещо. Ето, в момента аз подготвям една статия. Имам приятелка машинописка. Ще дойде да ѝ диктувам, ще я изпратим в редакцията – вече имам уговорка за това. И се чувствам значима, полезна, а това е важно за мен! Не понасям да бездействам, както не понасям да съм болна. Боледувала съм, но никога не съм се оставяла да легна. Никога! Лекувам се с разни билки, най-много с чесън.

 

 

– Сега да поговорим за възможността на човек да съхранява уменията на мозъка си така, че той да му служи дълго време. Как става това?

 

 

– Ами, до съвсем скоро аз не можех да си представя живота, без да чета книга. Обаче постепенно зрението ми започна да отслабва. Отидох при моята лична лекарка. А тя много деликатно ми каза: „Е, Евдокия, малко по малко ще се лишавате от удоволствията, които сте имали досега в живота си“!

 

 

– Да, годините отнемат някои от удоволствията… А какво дават годините?

 

 

– Годините дават мъдрост.     

 

 

На 100 г. г-жа Евдокия контролираше внуците как и дали си взимат изпитите – от разстояние, през скайп или вайбър. Беше изключително взискателна към правоговора им, с голямо внимание следеше да не забравят българския език и да не заместват родните думи с чуждици.

 

 

Беше горда от факта, че един от внуците ѝ бе избран за Човек на бъдещето на Квебек в Канада. Иначе през лятото беше организирала ремонт на апартамента си – сама, без помощта на близки и роднини. Въобще, занимаваше се с всичко друго, но не и с дейности, привични за стар човек.

 

 

– А какво мислите за разпиляването на децата ни?

 

 

Казахте, че внуците Ви са в Швейцария, Канада… Как отчитате това?

 

 

– Разбира се, отрицателно. Защо си прогонихме децата? На пейката като седнем с жените пред блока, на всяка една от нас детето ѝ е навън, в чужбина. Аз съм живяла по времето на три режима. Завършила съм гимназия през 1935 г. – тогава беше капиталистически строй.

 

 

Последваха 45 години социалистически строй. И сега – демокрация. Мога да ви кажа, че точно демокрацията е най-лошата, защото тя изгони децата от България. Как ще ги върне сега? Какво да правят тук? Какво ще работи моят внук, който е антрополог в Отава?

 

– Казвате, че сте живели по времето на три режима.

 

 

Обаче аз съм сигурна, че във всеки един от тях Вие сте били дамата, която виждам сега пред себе си. С хубава рокля, капела, бижута…

 

 

– Винаги съм ходила хубаво облечена. За всяка манифестация си шиех нова рокля. За 1 май – нова рокля!

 

 

За 9 септември – още една. Просто съм фен на красотата! Но не съм била суетна. Не съм си боядисвала косата например, никога. Всеки понеделник обаче ходех на козметичка. За мен преди всичко стои не външният вид на човек, а това, което носи в душата си. Ето, аз вече не мога да чета, но въпреки това все още знам наизуст редица стихотворения. Няма варненец, който да не знае поне едно стихче от „Моторни песни“ на Никола Вапцаров. Аз знам цялата поема „Писмо“:

 

 

Ти помниш ли

 

морето и машините

 

и трюмовете, пълни

 

с лепкав мрак? (…)

 

 

– Благословение е да Ви видя и да Ви слушам! Колко мъдрост носите, знаете ли?... И каква светлина! Благодаря Ви за тази среща! Тя е една от специалните в живота ми...

 

 

 

Само за месец първата книга се нарежда в топ 3 на най-слушаните детски аудиозаглавия у нас

 

 

Любимата анимация "Смърфовете" оживява в приложението Storytel, разказана на български от Поли Генова. Емблематичният глас на Поли ни пренася отново в Смърфоград, за да ни накара да се смеем с глас и да си припомним защо толкова обичаме тези малки сини създания и тяхната отзивчивост, толерантност и изобретателност.

 

Само за месец първата книга  "Къде, по смърфовете, се намираме?" се нареди в топ 3 на най-слушаните детски книги, а от днес в приложението може да бъде намерена и част 2 от поредицата - „Смърфовете в Париж“. Третата част от историята за малките сини приятели се нарича „Изгубеното село” и ще излезе на български на 23 ноември.

 

 

Толкова съм щастлива, че именно аз ще разкажа тази модерна класика за любимите ми Смърфове на децата, че и на родителите, които имат желание да си я припомнят! Героите са супер забавни и толкова запомнящи се, че живеят в съзнанието ни от поколения насам. Затова и вярваме, че не само децата, но и възрастните ще се радват заедно на смърфовете и чрез Storytel“, казва певицата Поли Генова, чиито глас е избран да прочете историята на български. Освен нея, сред имената на разказвачи на истории в Storytel вече се нареждат над 100 известни лица от медиите, театъра и киното като Силвия Петкова, Койна Русева, Павел Владимиров, Богдана Трифонова, Параскева Джукелова, Калин Врачански, Явор Бахаров, Юлиан Вергов и други любими български актьори.

 

 

"Наистина сме щастливи да видим историите на Smurfs, адаптирани в аудиокниги от Storytel! Винаги е чудесно да откриваме нови начини за споделяне на ценностите на смърфовете - приятелство, смелост, лоялност" казва Луиз Бусениерс, издател на лицензи и производство в IMPS sa Смърфовете".

 

 

Невероятно популярните смърфове първоначално са създадени в Белгия от Пиер Кълифорд и техните истории са разказани много пъти в различни формати. Между 2011 и 2017 излизат и анимационните филми, базирани на Смърфовете, а сега Storytel Kids пуска три вълнуващи аудио приключения за деца на възраст от шест до девет години.

 

Пловдивските ценители ще видят в пълнота богатото творчество на Камен Попов, представено в експозицията, включваща плакати и живопис

Градската художествена галерия представя Камен Попов (1947 – 2015)  - знаково име в изкуството на плаката, с голяма негова изложба в зала „2019“ на ул. „Гладстон“№32. Изложбата ще е с отворено откриване на 5 ноември от 17:00 до 19:30 ч. и ще може да се види до 25 ноември.

Както мнозина български творци, Камен Попов става популярен първо в чужбина, а едва години по-късно идва и признанието в родината му. Има множество изложби, награди и реализирани проекти, но най-голямата му страст са галерията и школата по изобразително изкуство, които сам създава в центъра на Люксембург.

Камен Попов открива „Галерия – издателство 88” през 1988 г. За кратко време тя успява да се превърне в уважавана българска културна институция в сърцето на Европа, благодарение на която там се представя най-доброто от съвременното ни изкуство. Ценителите в Люксембург откриват автори като Слав Бакалов, Георги Божилов-Слона, Явор Цанев, Стоян Цанев, Стоимен Стоилов, Емил Стойчев, Милко Божков…Това са само част от големите имена, които през изминалите близо 30 години са имали изложби в „Галерия 88”. Там получават шанс за обучение и стотици ученици от различни националности, някои от които продължават образованието си в най-добрите световни академии, а други вече работят за големи компании.

Възпитаник на столичната Художествена гимназия и на Националната художествена академия, Камен Попов оставя ярка диря в България и Европа, като до голяма степен развива индивидуалния си артистичен стил и зад граница. От края на 80-те години до смъртта си през 2015 г. той живее и работи в Люксембург. Камен Попов е автор на плаката за историческото събитие, когато България и Румъния подписаха в Люксембург (2005) договорите си за влизане в ЕС. Изобразил е стилизирана птица в полет, носеща националните цветове на двете държави.

Успешната кариера на художника включва десетки участия в най-престижните биеналета и триеналета на плаката в цяла Европа, САЩ и Япония. Негови плакати са в колекциите на специализирани световноизвестни музеи в Германия (Мюнхен и Есен), в Музея на модерното изкуство (MOMA) в Ню Йорк, в Музея на Израел, във Френската филмотека в Париж, в каталози и антологии на Национална библиотека – Люксембург, Art Directors Club – Ню Йорк и др.

Успоредно с работата си в сферата на плаката Камен Попов твори и живопис. Според специалистите двете изкуства се съвместяват трудно и това не се отдава на всеки. В изложбата могат да се видят над 30 негови живописни произведения: портрети, натюрморти, интериори, композиции. Така пловдивските ценители ще могат да се срещнат в пълнота с богатото творчество на една необикновена артистична личност.

КАМЕН ПОПОВ (1947 – 2015)

 

Роден на 25.02.1947 г. в София

 

1966                             Завършва Художествена гимназия в София

 

1973                             Завършва Национална художествена академия „Н.Павлович“ – Софий

 

1977 – 87                      Художествен редактор в издателство „Септември“, София

 

1987 – 95                      Художествен редактор в издателство „Бинсфелд“, Люксембург

 

1989                             Директор на Галерия 88, Люксембург

 

1989                             Създава рекламна агенция Радар и училище по изобразително изкуство в Люксембург

 

Починал на 19.02.2015 г. в Люксембург

 

САМОСТОЯТЕЛНИ ИЗЛОЖБИ

 

 

1981                             Галерия Terre Rouge – Еш/Алзет, Люксембург

 

1984                             Kunstmuseum Am Niederrhein – Емерих, Германия

 

1985                             Галерия X Plus – Брюксел, Белгия

 

1987                             Галерия La Cite – Люксембург

 

1988                             Grace Gallery – Ню Йорк, САЩ

 

1989                             Galerie du Theatre – Еш/Алзет, Люксембург

 

1992                             Grace Gallery – Ню Йорк, САЩ

 

1993                             Palais Walderdorff – Триер, Германия

 

1993                             Kunstmuseum Am Niederrhein – Емерих, Германия

 

1994                             Grace Gallery – Ню Йорк, САЩ

 

1995                             Галерия Ернст Мюлер – Есен, Германия

 

1996                             Gallery Diderot Publisher – Ню Йорк, САЩ

 

1998                             Галерия Ернст Мюлер – Есен, Германия

 

1999                             Gallery 88 – Люксембург

 

2003                             Галерия Ернст Мюлер – Есен, Германия

 

2005                             Grace Gallery – Ню Йорк, САЩ

 

2008                             Gallery Diderot Publisher – Ню Йорк, САЩ

 

2012                             Communication Arts – Палто Алто, Калифорния, САЩ

 

2015                             Gallery 88 – Люксембург

 

2016                             Изложба Плакат – Галерия Средец – София, България

 

2020                             Изложба Живопис – Галерия Средец – София, България

 

УЧАСТИЯ В ИЗЛОЖБИ, БИЕНАЛЕТА И ТРИЕНАЛЕТА

 

 

1976, 78, 80, 86, 96, 98 – Биенале във Варшава – дипломи и свидетелства

 

1981, 83 – Триенале в Лахти, Финландия – дипломи

 

1986, 92 – Бърно, Чехословакия

 

1988, 92 – Триенале в Монс, Белгия – диплома

 

1989 – Art Directors Club- Ню Йорк, САЩ – диплома

 

1991, 2004, 2012 – Загреб, Хърватия – почетно свидетелство

 

1992, 94, 96, 2004 – Biennal del Cartel – Мексико сити, Мексико – дипломи

 

1994, 97 – Триенале в Търнава, Словакия – награда

 

1994 – „Право и достойнство на затворниците“ – Център Помпиду, Париж, Франция

 

1997 – Триенале в Тоярна, Япония – свидетелство

 

1997, 98, 2008 – Communication Arts – Палто Алто, Калифорния, САЩ – илюстрация

 

ТВОРБИ В КОЛЕКЦИИ И МУЗЕИ

 

 

Die neue Sammlung – Държавен музей за приложни изкуства – Мюнхен, Германия

 

Музей на плаката – Есен, Германия

 

Музей на модерното изкуство (MOMA) – Ню Йорк, САЩ

 

Музей на Израел – Йерусалим, Израел

 

Френска филмотека – Париж, Франция

 

Art Directors Club – Ню Йорк, САЩ

 

Национална библиотека – Люксембург – Справочни публикации за художника

 

1983, 88 – Gebrauchsgrafik/ Novum – представяне на автора

 

1983, 85, 86, 92, 98, 2001, 2005 – Graphis Annual

 

1985 – Graphis Sanati – Турция – представяне на автора

 

1989 – Art Directors Club – Ню Йорк, САЩ – каталог

 

1990 – MEDIA – Париж, Франция – представяне на автора

 

1990 – Антология на изкуството в Люксембург, Lambert Herr, представяне на автора

 

1991 – IDEA – Токио, Япония – представяне на автора

 

1991 – Designers Selfimage PPC International – Ню Йорк, САЩ – представяне на автора

 

1992 – „Les droits des prisonniers a la dignite“ – Център Помпиду, Париж, Франция – каталог

 

1993 – European Common Market Design – издателство QUON, Канада – плакати

 

1995 – „ 1945 – 1995 Хирошима, една картина за мир“, “Bannieres de la paix” – Париж, Франция

 

1998 –„L’affiche Culturelle en Europe 1990-1992“ – Plakatmuseum – Есен, Германия

 

ЗА КАМЕН ПОПОВ

 

 

Личността на Камен Попов - и в личен, и в обществен план - безусловно надхвърля традиционните рамки, в които обикновено се изявяват повечето художници. Живописец, плакатист, основател и дългогодишен уредник на знаменитата „Галерия 88”, разположена в самото сърце на Люксембург, той се ползваше с неизменен авторитет между своите колеги от България, пък и по света. Организирал не една и две изложби на известни наши художници, Камен Попов има съществен принос за популяризирането на тяхното творчество в широк интернационален контекст.

 

Макар и равнопоставени под „шапката” на обобщаващия термин „изобразителни изкуства”, живописта и плакатът притежават различни формотворчески изходни принципи. Богатата пластична тъкан на живописното платно, нюансираните образни внушения, фините тонални и пространствени степенувания на картината като правило са „противопоказни” на плаката с неговия лаконичен и често условен изказ, с декоративното третиране на цвета, с вица, който е „солта” на посланието. Да се съвместят тези изкуства е трудна работа и далеч не се удава на всеки. При Камен Попов това са двете страни на един и същ медал. Като прибавим богатата ерудиция и широкия поглед на автора, получаваме в резултат една запомняща се, оставила ярка диря в българското и в европейското изкуство творческа натура.

 

Живописта на художника, която е във фокуса на експозицията, представлява сложна амалгама от стилистични похвати на експресионизма, на изкуството на примитивите, на сюрреализма. Водещо начало, естествено, са индивидуалният поглед и субективната гледна точка на автора при многобройните интерпретации на различни по тип портрети, натюрморти, интериори, съставни композиции. Като правило формите са опростени и обобщени, цветовете - контрастни, силуетите на фигурите и на предметния реквизит силно изразителни, „неравнодушни”. Тонът е наситен и плътен, фактурата - разнообразна и на места подчертано релефна.

 

Пластическият синтаксис на Камен Попов, струва ми се, се конструира и се развива като сложна резултатна от „вътрешната необходимост” (Василий Кандински), извираща от импулсите на собствения му темперамент, от една страна, както и на всичко онова, което той е видял и преживял в глобализирания свят на модерното и на съвременното изкуство, от друга. Дългогодишният му престой и блестящата кариера, която направи в Люксембург в това отношение, несъмнено са от решаващо значение за формирането на неговото живописно амплоа.

 

 

Проф. доктор на изкуствознанието

 

Чавдар Попов

 

 

 

Национално онлайн състезание „Разработване на маркетингова идея за малък местен бизнес“ ще проведе Стопанска академия „Д. А. Ценов“ - гр. Свищов. Инициативата е на преподаватели от катедра „Маркетинг“. Основна цел на организаторите е да провокират мисленето на младите хора към развитие на местата, в които те живеят.
 
В състезанието ще се конкурират ученици от XI и XII клас. Те ще представят своята идея за развитие на местен бизнес с доклади, презентации и видеоклипове. Участниците от най-добрите екипи ще получат сертификат, даващ право да бъдат приети за обучение в предпочитана от тях специалност.
 
Учениците, които желаят да участват, могат да се регистрират на адрес http://bit.ly/TsenovAcademy в срок до 7 ноември 2020 г. До 9 ноември ще получат от организаторите материали и подробни указания. Разработените доклади се изпращат до 1 декември. Резултатите от състезанието ще бъдат обявени на 10 декември.
 
Информация за състезанието е пратена до всички средни училища в България. Добрите идеи може да са навсякъде. Можем и трябва да насърчаваме младите и предприемчивите. В утрешния ден те ще реализират днешните си идеи – тук, в България.

 

Сутеренната зала в експозиция „Мексиканско изкуство“ към Градската галерия ще се превърне в нощно небе с наситени цветове и ярки съзвездия от 6 до 28 ноември благодарение на астрофотографиите на Климент Трендафилов. Младият фотограф заснема композитни нощни снимки на небесни тела чрез дълги експозиции, като всяка негова снимка е съставена от няколко кадъра. След обработката им се получават ефектни живописни картини – едновременно реални и фантазни.

Климент Трендафилов казва за себе си, че е човек, който обича да мечтае и да е далеч от шума. Особено любими са му вечерите сред природата. Така открива фотографията и се запалва по астро жанра. Първоначално дори снима с телефон, но сега е оборудван с пълноформатна фотокамера. Той замисля композициите си, месеци преди да реализира конкретната фотография, а процесът преминава през три етапа – планиране, снимане и обработка:

“Планирам кадрите си, като проучвам географските качества на избраното място – височина, посоки, как да достигна до там, какво може да се снима, има ли светлини наблизо. Отделно следя прогнозите за времето, но то често се променя толкова бързо и неочаквано, че все по-рядко имам вяра на този момент. Когато пристигна на мястото, без значение по светло или по тъмно, то ми е толкова познато от подготвителния етап, че все едно вече съм бил там…”

Това, което придава индивидуалност и собствен стил на неговите снимки е специфичната цветова обработка.

Откриването на дебютната изложба на астрофотографа е на 6 ноември от 17:00 до 19:30 ч. в Постоянна експозиция „Мексиканско изкуство“ на ул. „Артин Гидиков“№11, Стария град.

Защитните маски за лице и спазването на дистанция от 1,5 м са задължителни.

Сборната изложба „5/6/7“ на ДПХ с куратор Костадин Отонов ще бъде открита на 6 ноември от 17:30 ч. в галерия „Капана“. Той отново представя пловдивски художници на определен от него концептуален принцип. Досега това беше свързано предимно с предварително зададения формат – 100 на 100, 100 на 100 + и 50 на 50. Този път заиграването с цифрите в заглавието се отнася до навършването на кръгла годишнина от авторите – 5, 6 и 7 десетилетия. Всяка от цифрите е в различен цветови код – жълто за 50-годишните, синьо за 60-годишните и червено за „най-зрелите“ 70-годишни автори. Общият им брой – 13 или „дяволска дузина“ е нещо като отказ от всякакъв свързан с възрастта фатализъм.

50-годишните юбиляри са Бояна Иванова, Зина Жекова и Илиана Манукова.

60-годишни са Емил Миразчиев, Ивайло Григоров, Кольо Мишев, Никола Певичаров и Румен Жеков.

70-годишните Васил Стоев, Маргарита Джарова, Нейчо Дойчев – Д’Нейчо, Христо Николов и Янко Ненов завършват групата.


Дебютът на художничаката в Градската галерия трябваше да се състои през април, но карантината отложи изявата ѝ

 

 

Многобройни гости обсипаха с цветя младата художничка Петя Доненчева на откриването на нейната самостоятелна изложба живопис „Танц на цветовете“ в Градската художествена галерия. Сред ценителите на изкуството ѝ бяха политици, бизнесмени, общественци, приятели, чиито усмивки и добро настроение личаха и през защитните маски.

 

Дебютът на Петя Доненчева в Градската галерия трябваше да се състои още през април, но карантината тогава отложи изявата ѝ.

 

„Много съм щастлива, че изложбата все пак се осъществи и че виждам толкова познати лица. Хората имат нужда от изкуство, от красота, от хубави форми и цветове. Всеки може да намери онова, което го радва, и да продължи с една надежда напред“ – каза развълнуваната авторка.

 

 

Петя Доненчева е възпитаничка на Националната художествена гимназия „Цанко Лавренов“ в Пловдив. През 2008 г. завършва Висше училище за приложни изкуства „Нидерхайн“ в Крефелд, Германия. Следва семейната традиция да се занимава с изобразително изкуство.

 

В биографията ѝ вече се открояват няколко съвместни и самостоятелни изложби както в родния Пловдив, така и в различни европейски градове.

 

„Танц на цветовете“ може да се види на двата етажа в Залите за временни експозиции на ул. „Княз Александър I“ №15 до 23 ноември.

 

 

 

 

 

Страница 681 от 2467

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…