От запустял квартал през идея да бъде тотално заличен и превърнат в търговски комплекс до запазването на части – и мутации на други – до постепенното му възраждане, Капана претърпява множество промени. Днешният му вид нямаше да бъде такъв, ако през 70-те и най-вече 80-те силна младежка енергия не се е противопоставила на идеите на тогавашната власт да го унищожи.

Архитект Антоанета Топалова е сред първите, които се опитват да спрат събарянето на малките къщи за сметка на мащабен универсален магазин, каквито през социализма „в България решихме да строим в центъра на градовете“, докато по света се правят в периферията. Въпреки усилията и проектите Капана да бъде запазен и възроден през 80-те, всичко се случва бавно докато идват Промените след 10 ноември 1989 година.

Изцяло новата политическа и икономическа система спъва централно планирания проект и носи своите недостатъци: „няма общи естетически норми, започнаха и мутации, много сгради растат във височина“, но идва и със своите предимства, тъй като „частната собственост прави невъзможни идеите за разширение на улиците и по този начин се запази интересната градоустройствена мрежа“.

Срещнахме се с архитект Топалова в Капана, за да разкаже своите спомени от спасяването на квартала – от идеите за пълното му заличаване през 60-те, през вдъхновението, което е получила в Мадрид, статията, която е разбунила духовете и политическият късмет Дража Вълчева и съпругът ѝ – шеф на търговията – да бъдат преместени в София и да изостави идеите за унищожаване на квартала.

Какво е това, което прави Капана по-специален от останалите квартали на Пловдив?

Една територия става място, когато има живот в нея. А Капана се е доказал във времето като значимо място, като едно от най-живите места в Пловдив. Местоположението му в конкава на трихълмието, като подход към Стария град, обърнат и към реката, а и до Главната е важно. Възникнал е като занаятчийския град – горе на трихълмието е резиденция, там са скъпите къщи, а тук е живият живот, тук са чаршиите.

Когато правих моите първи професионални стъпки, Капана беше един заден двор на Главната. Имаше само складове, гаражи, изоставени сгради. Това продължи до 75-76 година, когато вече имаше друга съдба. Тогава ЮНЕСКО обърна повече внимание на недвижимото културно наследство и цялото мислене и професионална нагласа се промени. Но има и предистория.

През 1968 година имаше голямо събитие, международен конкурс за централния район на гада – от Тримонциум до реката. На този международен конкурс, участвах в колектива на Иван Попов. Първа награда спечели другия български колектив с Георги Петков, Велчо Велчев и екип около тях. Някои от участниците бяха светилата на урбанистиката тогава – ние познавахме нашите колеги от социалистическия лагер, но се вдъхновихме много и от чужденците. Участваше например Яп Бакема, направил големите урбанистични реконструкции на Амстердам и други холандски градове след Втората световна война.

Нито един от проектите не предвиждаше запазване на Капана. Всички маркираха, че това ще е търговска зона, но как точно да стане – колективите си решават. Първопремираният проект предвиждаше да се разчисти тая съществуваща зона и да се изградят едни модерни шопинг центрове, които амриканците строяха покрай градовете си, но ние тук решихме, че трябва да ги правим в центъра. Имаше изготвен работен проект за три обема, които с Халите образуват един цялостен комплекс. Малко по-късно започна и отчуждаване по „Йоаким Груев“ и „Златарска“.

Какво промени тази нагласа?

По това време имаше един международен конгрес на архитектите в Испания, в Мадрид. Заминахме млади и по-възрастни архитекти организирано. Там, разхождайки се в Мадрид, попаднах в техния подобен на този квартал. След това, като се върнах, написах една статия за местен вестник. Всъщност, първо ходих да търся съмишленици – говорих с по-възрастните колеги, с Вера Коларова, с други и коментирах „Хайде да направим нещо, дайде да спасим Капана“, но никой не беше оптимист, казваха ми, че то вече е решено и няма смисъл да си губим времето.

Тогава написах и тази статия – „Три пъти мери, един път режи“. Тя стоя няколко месеца, все не излизаше, даже и редакцията на вестника изгоря по едно време. В крайна сметка през август я публикуваха – едно малко каре на задна страница.

Но тогава въобще се смени начина на мислене. Освен това времето съвпадна и с политически събития. Първият секретар на окръжния комитет на БКП Дража Вълчева замина за София за по-висок пост. Нейният съпруг (Стефан Вълчев, зам.-председател на окръжния комитет на БКП) беше началник на търговията в Пловдив. Той отговаряше за Халите, за търговските комплекси на мястото на Капана.

В момента в който той си тръгна, вратата се поотвори. В края на 70-те при един Панаир в Пловдив дойде Андрей Луканов, и тогава имаше предложение да направя ескизна идея какво да стане в Капана. Направихме ги тези табла и когато той ги видя в общината каза: „Ако зависи от мен, ще стане така“.

Какво се случи след това, през 80-те?

Една геодезическа фирма направи цялостно заснемане на силуетите. Постепенно маркирахме паметниците на културата. Планирахме застроителният план – кое да е пешеходна зона, къде да е автомобилният трафик. Идеята тогава беше автомобилите да минават само по „Алцеко“, улица „Йоаким Груев“ я оставихме само за зареждане до Халите. Но основното беше да се запази характерът на застройката, силуетът. Но тези проекти не се реализираха, дойдоха промените в края на 80-те и не се случиха.

През 1985 година имаше и друга инициатива – за финансиране на смесени колективи от проектанти и от съюза на художниците за естетизация на Капана. Имаше много интересни проекти – Димитър Киров проектира един витраж за Дома на младоженците, имаше проекти за мозайки по откритите тераси, тъй като се мислеше и за „петата фасада“, т.е. покривите, имаше идеи за едни поп арт инсталации, Бояджана (Георги Бояджиев) се беше развихрил там. Спечелихме сребърен медал на едно биенале с този проект.

Какво стана след 10 ноември?

През 1995 година общината, заедно със строителното министерство спечели програма за реставрация и изграждането на Капана на база тази програма, която бяхме правили по-рано. Бяхме предвидили много неща - нова сценография на уличните пространства, настилки, подвижна инфраструктура, правила за изпълнение на изграждането на тоя район. Ходихме по тази програма във Франция, прекарахме 10 дни в Дижон. Това беше много ценно, тъй като той по мащаб е подобен. Те също идваха в Пловдив. Помня как се разхождаме се един инженер по комуникации, той погледна как всички паркират навсякъде и каза: „Във Франция е забранено да се паркира на тротоара“, и аз му отговорих: „Ами то и тук е забранено“.

Но и този проект не се реализира. Постепенно започна мутацията на Капана – появиха се кооперации, паркинги, пазарът надмогна. Но все пак, всяко зло за добро – след реституцията и промяната на системата идеите за разширяване на улици нямат никакъв шанс със съществуващата частната собственост. Тя спомогна характерът на улиците се запази. От друга страна силуетите пораснаха. Така се получава, че територията не може да поеме всичко, което може да наслагва, но... ще се приспособяваме.

Как виждате ситуацията днес?

Има положителни и отрицателни неща. Например много драматично изживяваме алуминия, подмяната на дограмите. Но когато бяхме в Дижон преди 25 години, там тъкмо го бяха преустроили и подменяха дограмата на техния традиционен квартал от времето, когато са се запазили.

Ще дойде време, когато и тук ще ги връщаме наобратно. И ние преживяваме дадени периоди – всичките процеси се движат, да, при нас малко по-бавно, и модернизма, и бругализма и т.н. Това са световни процеси и се случват и тук – да, малко по-бавно, по-южняшки, по-сложно, но така си върви.

Жаля горките Хали. Още Куршум хан можеше да се запази – можеше да е един център за целите Балкани – има Скопски, Охридски, но нашият е наистина грандиозен. Но и Халите са ценна сграда. През 1995-96 година имаше проект, спечелихме национален конкурс да ги превърнем в Археологически музей. Имаше 8000 кв. м. изложбена площ. Все още съществуват проектите. Но го продадоха и сега изникна това, дребна търговия.

Самия Капан – кой знае колко щеше да се влачи, сякаш 2019-а година беше катализатор. Аз не съм голям привърженик на тази идея за „творческите индустрии“ – самата дума е малко парадоксална, но сигурно „занаят“ не звучи достатъчно съвременно. Добре живее сега, повлякохме крак – Варна се засилиха да правят свой подобен квартал, Вароша в Ловеч, София... Хубаво е, че има живот, жива зона е. Това, което му липсва, е естетизация. Има нужда и от озеленяване – постоянна и мобилна. Но е добре, че се случи.

Лорън е един от любимците на редакцията ни и често може да го засечете в Капана, вървейки забързан по уличките, или обсъждайки бизнес въпроси с редовните посетители пред бар Котка и мишка. Той е родом от Белгия, забягваше за по месец-два преди пандемията по екзотични дестинации като Бали и Тайланд, но явно  Пловдив си остава в сърцето му, тъй като винаги се връща тук. По-голямата част от работещите и посетителите на Капана го познават и всички наистина се забавляваме с чувството му за хумор и позицията му по най-различни въпроси – от работа, през политика, че дори до любов.

А ето и отговорите на Лорън в нашия блиц въпросник:        

Когато приятели посещават Пловдив за първи път, ги водя в ...

Нещата тук са прости - нямам много приятели, които да ме посещават в Пловдив, тъй като работя през по-голямата част от времето си.  Но когато се случи някой от тях да е тук,  първо посещаваме готините коктейл барове като Пощата, Fargo, Anyway – харесвам техните коктейли,  или малкия гръцки или арменски уиски бар, в който Гергана ме заведе (бел.ред. Сандъкъ)

Когато е време за парти, отивам в ...

В Пловдив не се случват много партита. Един от най-големите недостатъци на България е, че българите не знаят как да се забавляват.  Нощният живот е доста скучен и в редките случаи, когато бих отишъл на парти, би било на нещо, организирано от Artnewscafe и с техно хаус насоченост. Те трябва да правят повече такива събития, но съм доволен и на това, което се случва, така че там бих отишъл. Другата ми опция е Fargo – те също имат някои фънки вечери и за събота вечер ми е вариант.

Най – подценяваното място в Пловдив е ...

Това е лесен въпрос и всеки път се ядосвам, че не ходя по-често там – Dwell Coffee House. Те наистина правят едни от най-фантастичните кафе напитки в Пловдив. Точка. Край на дискусията

Място в Пловдив, което винаги удивлява хората е ...

Butterfly Club. Всички чужденци, които съм завел с мен там, както и хората, които работят за мен или приятелки, които са идвали, го обожават. И по този начин аз помагам на всички тези момичета, които работят там, за да учат маркетинг. Така че…Butterfly Club е фантастично място!

Моят алтернативен маршрут в Пловдив е …

Аз нямам алтернативен маршрут в Пловдив. Аз съм бизнесмен и не губя време в обиколки. Понякога използвам Главната улица, друг път –  Отец Паисий, за да стигна до офиса си. Никога не ходя до Стария град например, а е само на минути пеша.

Цялото интевю с Лоран може да прочете в Lostinplovdiv.com

Предвиденото за 19 август представяне на идеите на Община Пловдив за развитието на емблематичната пловдивска улица „Иван Вазов“ се отлага заради за втори път.

За разлика от първия, поредното отлагане бе очаквано, след като на 12-ти този месец стана ясно, че главният архитект на Пловдив Димитър Ахрянов е болен от новия коронавирус.

Главният архитект на Пловдив обяви, че е заразен с COVID-19

Припомняме, че първоначално общественото обсъждане на концепцията за развитие на историческата улица, възникнала под името „Станционна“, бе обявено за 6-ти август от 20:00 часа на южните стълби на Народна библиотека “Иван Вазов”.

Всичко по темата може да проследите в Под тепето.

В Залите за временни експозиции на Градската художествена галерия в Пловдив миналата вечер бе открита ретроспективна изложба с творби, създадени по време на Международните пленери Рисунка голям формат „Диалог“, първият от които бе организиран през 2016 г. по инициатива на Националната гимназия за сценични и екранни изкуства – Пловдив.

В него участват художници-преподаватели от училища по изкуствата от България и Европа. В досегашните 4 издания са участвали 36-ма преподаватели - художници от България, Германия, Швейцария, Австралия, Чехия, Словакия. През 2017 и 2018 г. пленерът се осъществи с подкрепата на българското Министерство на културата.

В дните на пленерите художници с различна чувствителност работят и живеят в съвместна творческа общност и имат възможност за непрекъсната обмяна на идеи, културни разбирания, житейски и професионален опит, свързани от предизвикателството да работят върху хартия. Изложбата по повод 5-тия Международен пленер Рисунка голям формат „Диалог“ бе открита от Емилия Арабаджиева – дългогодишен директор на Националната гимназия за сценични и екранни изкуства, Николай Томов – настоящ директор на гимназията и Пламен Панов – заместник-кмет по култура, археология и туризъм на Община Пловдив.

Заместник-кметът Панов поздрави организаторите от НГСЕИ за прекрасната инициатива, както и за настоящата юбилейна изложба, която представя  творби на 30 участници. Целта на Международните пленери Рисунка голям формат „Диалог“ е създаването на творчески продукти от представители на различни култури и творчески школи, обмяна на идеи и споделяне на  практически опит в сферата на образованието в областта на изкуствата, както и търсене на  нови подходи в преподаването на художествените дисциплини. „Настоящата 5-та изложба дава възможност да станем съпричастни на творческите постижения на  художниците-преподаватели и е поредното доказателство, че Пловдив, чрез залите на Градската художествена галерия, е център за популяризиране на изкуството  в България и Европа“, подчерта заместник-кметът Пламен Панов.

Изложбата, разположена в Залите за временни експозиции на ул. "Княз Александър I" №15 може да се разгледа до 1 септември, всеки ден от вторник до неделя, от 10 до 18 часа.

Тази седмица в Пловдив ще танцуваме на паветата и ще се веселим под флагчетата в Капана

15 август

Zamunda Banana Band & Wickeda Live

Култовата банда Замунда Банана Бенд ще забият заедно с Уикеда в Бар Конюшните тази събота.

Вход 12 лв.

Промоция на Текила Хосе Куерво с много награди

Бар Конюшните

20:00 – 23:00 часа

 Juanito @ The Post

Juanito се завръща в бара, тази събота с нова доза музикални хитове от Острова и не само.
Всички са поканени да обсъдят пандемичната обстановка, шампионската лига, клюките в града и колко е скъпо на морето на по чаша просеко или коктейл :)

Бар Пощата - Пловдив

22:00 – 03:00 часа

Django Ze live in Plovdiv at BeeBopCafe

Култовата банда Джанго Зе ще свирят в BeeBopCafe на 15 август, събота от 21:00ч. Броят на местата е ограничен, така че е добре да ги запазите предварително. Концертът ще се записва и излъчва live stream в реално време на https://beebopcafe.tv/event/django-ze-live, за което можете да купите билети на същата платформа. Във виртуалния свят няма ограничения в бройката и местата в световен мащаб :)

Bee Bop Café

21:00 часа

Gin O'clock at Bally Club with Gordon's and Dancing Pavements with Tommy Riverra

За още по приятна съботна атмосфера за танците на паветата ще се погрижи гост барман със специалното съдействие на Gordon's. От бранда и заведението са приготвили "welcome drinks" за всички и скреч карти с много изненади! Зад пулта ще застане младият и талантлив диджей Tommy Riverra. Музиката, която го описва се характеризира с дълбоки бас линии, ритмични елементи, енергичен, динамичен и мелодичен House, Deep, Tech, Afro, Electronica звук!

Bally Club

20:30 – 03:00 часа

17 август

Movie Quiz / Филмов Куиз август

След половингодишна пауза е време за филмов куиз в Club Fargo. Заповядайте да проверите филмовите си знания. И разбира се да се забавлявате с тематична музика, напитки и много настроение.

Club Fargo

20:30 – 23:30 часа

18 август

Титанично! в Пловдив

ОЧАКВАТ ВИ ДВА ЧАСА СМЯХ, МУЗИКА И КИНО! От режисьорката на " Господарите" Мария Моева. Заповядйте на 18ти август в Лятно кино "Орфей", за да потънете в лудото шоу "ТИТАНИЧНО" на Милица Гладнишка и компания! Да си купиш билет за Титаник се е оказало доста рискован ход, но вие бъдете смели – вземете си билет за „Титанично” и бъдете готови за всичко!
Ще чуете неземни изпълнения от Милица Гладнишка, Михаил Йосифов, Васил Спасов, Атанас Попов и Борис Таслев

Лятно кино Орфей

20:30 – 22:30 часа

20 август

Капана Фест 2020

Това ще бъде десето събитие от седемгодишния летопис на “Капана фест” и присъщо за юбилейно издание, вниманието ще бъде насочено към началото на всичко. В усещането за това начало ще ви потопят музикантите, които първи се качиха на сцената “Капана” и сега отново ще бъдат там. И този път фестивалът за градска култура и изкуства ще даде среща на публиката си с най-добрите в направленията － музика, занаяти, изкуство, кино и спорт. Сръчни и оригинални занаятчии, истински познавачи на музиката и литературата, факири на храните и напитките, талантливи художници и фотографи, кино творци и спортни дейци, всички те ще дойдат в сърцето на Пловдив, за да се срещнат с ценителите на своя труд и умения.

Ул. Райко Даскалов

20.08-23.08.2020

10:00 – 23:00 часа

Opera Open 2020: Веско Ешкенази представя Годишните времена

Оркестър на Опера Пловдив

Изявеният български цигулар Веско Пантелеев-Ешкенази представя забележителните музикални цикли „Четирите годишни времена” от Антонио Вивалди и „Четири годишни времена” от Астор Пиацола. Вивалди и Пиацола – ярки представители на различни музикални култури ни дават две различни версии на една и съща тема. Музика, написана в началото на 18-ти век в Италия – изящна и поетична, която разказва за природата, както и музика на страсти, на светлина и мрак, на любов и омраза, сътворена в средата на 20 век в Аржентина.

Античен театър Пловдив

20:30 – 22:00 часа

No Sense Karaoke Show

След извънредната почивка от бара отново имат възможността да ви поканят на "No Sense Караоке Show", на което да пеете заедно любимите си песни, без да има значение дали можете.
Сценичната треска ще се лекува с шотчета, а несполучливите изпълнения с още повече шотчета!

No Sense

21:30 – 03:00 часа.

Източник: Lostinplovdiv.com