Тази нощ ни е напуснал актьорът Йосиф Шамли, съобщиша от Съюза на артистите в България. Като дългогодишен актьор в трупата на Народния театър „Иван Вазов“, Йосиф ще остане в историята на българския театър със своите десетки превъплъщения на сцената. В последния сезон той беше част от спектаклите „Нощна пеперуда“ от Пьотр Гладилин, „Наблюдателите” от Константин Илиев, „Опит за летене” от Йордан Радичков, „Калигула” от Албер Камю, „Спускане от връх Морган” от Артър Милър, „Теремин: музика, любов и шпионаж” от Петър Зеленка.

От Организацията на евреите в България Шалом напомнят, че големият български актьор от еврейски произход, който напусна този свят едва на 47 години, е носител на наградата АСКЕЕР 1995 за поддържаща мъжка роля за Били Бибит в „Полет над кукувиче гнездо“ от Дейл Васерман и Кен Киси и АСКЕЕР 2016 за поддържаща мъжка роля за Цера в „Ничия земя” по Данис Танович.

Ще го запомним с великолепните му роли в Народния театър, а за българската еврейска общност той остави и още една празнина. Като основател и ръководител на детската театрална школа и школа за възрастни към Еврейски център „Бейт Шалом“, Шамли възпита няколко поколения в любов към театъра и самочувствие на сцената, реализирайки чудесни постановки.

Поклон пред паметта му!

Поклонението ще бъде на 30 октомври от 11:00 до 12:30 часа във фоайето на Народен театър „Иван Вазов“.

Американският писател Алберт Уилям Дю Ейме, познат с псевдонима си Уилям Уортън, се ражда на 7 ноември 1925 г. в бедно католическо семейство. Завършва средно образование през 1943 г. в родния си град Филаделфия. През Втората световна война служи в инженерно поделение на европейския фронт и е тежко ранен в битките при Ардените. Мемоарите му включват разказ за ролята му в убийствата на немски затворници по време на войната. Споделя, че въпреки кратка, за него войната е била травмираща. „Бях уплашен, нещастен и загубих вяра в човешките същества, особено в себе си.“

След уволнението си от армията продължава образованието си в Калифорнийския университет в Лос Анджелис, където получава бакалавърска степен и защитава докторат.

Първия си роман „Пилето“ публикува през 1978 г., когато е на 53 години. С него той жъне голям успех и получава Националната награда за литература в категорията „Дебют“. Книгата е филмирана то режисьора Алън Паркър с участието на Никълъс Кейдж в главната роля. След това публикува още 8 романа, два от които – „Отбой в полунощ“ и „Татко“, също са филмирани.

През 1988 година дъщеря му Кейт, зет му Бърт и двете им деца, 2-годишният Даниел и 8-месечната Миа, загиват в автомобилна катастрофа в Орегон, причинена от дим от горяща трева в близките земеделски земи. Оттогава посвещава творчеството си на есеистика, свързана с причините за тази катастрофа и последватата печал. В последните си години се предполага, че живее в яхта, закотвена по поречието на Сена.  Умира на 29 октомври 2008 г. на 82-годишна възраст.

Спомняме си Уортън с подбрани цитати от творчеството му:

„Всичко, което съдържа живот, расте нагоре, но не е свободно. Най-високите клони улавят въздуха и светлината, но само подхранват безкрайната тирания на земята. Растежът сам по себе си е безсмислен.“

„Всичко е измислено предварително. Ще те завинтят където трябва, преди да се усетиш.“

„Най-сигурният начин да загубиш е да се насилваш да победиш.“

„Да нагласиш мачтата или да уловиш вятъра в платното, е нищо. Знание само, не умение. Птицата познава простора без знание.“

„Никой не знае повече от това, което се допуска да знае.“

„Състезателните игри сме ги измислили, за да забравим, че сме забравили какво значи игра. Да играеш, то значи да вършиш нещо заради самото него.“

„Пол, възраст, раса, всички тия глупости разделят хората един от друг. Надпреварата е единственото, което ни свързва. Но случи ли се да победиш някого, после се чувстваш още по-самотен.“

„Но дали пък канарчетата ще пеят толкова много, ако им се даде възможност да живеят на открито и да летят на воля? Не зная. Но се надявам един ден да разбера.“

„Не бива да слушаш. За да чуеш нещо, не бива да слушаш. За да видиш нещо, не бива да гледаш. За да схванеш нещо, не бива да мислиш. За да кажеш нещо, не бива да слушаш. Земята се върти и ние сме впримчени.“

„Луди може би са онези, които виждат нещата ясно, но намират начин да се помирят с всичко.“

„Канарчетата точно за това пеят, сигурен съм. Тях ги затварят в клетки, защото пеят хубаво, а после те пеят, защото са затворени в клетки. Започвам да се питам коя е онази човешка дейност, която отговаря на пеенето на канарчетата. Изглежда, мисленето. Ние сме построили тази клетка, наречена цивилизация, понеже имаме способност да мислим, а сега трябва да мислим, понеже сме хванати в собствената си клетка.Убеден съм, че все още някъде съществува един истински свят, въпросът е само как да се измъкна от клетката.“

„Измъкнах се от всичко, не само от войната. И сега съм пленник, но пленник на света. Вече не воювам. И всичко ми се струва без значение - едно вълшебно усещане.“

„Може би понякога е най-добре да си сляп, за да виждаш нещата такива каквито са, и да не си заслепен от начина, по който изглеждат.“

Виртуално портфолио на Пловдив представя града, неговите квартали и жители

Единен уеб сайт на кварталите в Пловдив ще бъде представен на 30 октомври (сряда) в СКЛАД от 18:00 ч., поглеждайки към града като наш общ дом – разнолик и разнопосочен. Събитието е по проект „Кварталите на Пловдив ЗАЕДНО – виртуално портфолио“, който е част от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019.

Различните квартали на града имат свой собствен живот, своя памет и образи, които често остават непознати, скрити и невидими. Портфолиото е резултат от проект, който обединява различни истории и визуални образи, които разказват за живото наследство на кварталните общности и техните пространства, за познати и не толкова известни места и хора, за духа и културата на кварталите, за тяхното минало и настояще.

В него могат да се видят места в кварталите, които са реални или потенциални културни сцени, събиращи обитатели и гости заедно, заснети през различен ъгъл. Освен кварталните наследства, в него е включен и животът на читалищата и тяхното присъствие в тях. Фокусът е около участието на гражданите в културния живот на града и тяхната роля като режисьори, актьори и зрители в него. За събирането на информацията в уеб сайта се включват антрополози, етнолози и историци, студенти, читалищни служители, представители от администрацията, IT специалисти и доброволци от различни пловдивски квартали.

Събитието ще е интерактивно и присъстващите ще имат възможност да се включат в представянето на кварталите. Входът е свободен.

Представянето на портфолиото се организира от екипа по проекта Катедра Етнология Department of Ethnology на Философско-исторически факултет ПУ „Паисий Хилендарски“ и партньорите от Асоциация за култура, етнология и антропология „Медиатор“, Фондация Стойна Кръстанова, НЧ „Шалом Алейхем – 1945“ и CartLab.

След обявяването на литературния Нобел на първата си пресконференция в Полша, дадена в родния ѝ Вроцлав, Олга Токарчук поздрави специално българския писател Георги Господинов с наградата „Ангелус“. Самата тя разказа пред журналисти за облога, който двамата сключват на шега преди десет години, пак във Вроцлав, когато Токарчук представя пред публика полския превод на „Естествен роман“. Тогава Господинов предрича най-голямата литературна награда за полската писателка. Ден преди връчването на наградата „Ангелус“ Токарчук пише на Господинов, че сега тя се обзалага, че българският писател ще получи най-голямата централноевропейска награда за литература. Нобелистката не крие възхищението си от романа „Физика на тъгата“. Върху полското издание на книгата стоят тъкмо нейните думи, че тази книга вече е неотменима част от европейския литературен канон.

Сайтът на наградата „Ангелус“, който цитира историята за облога между Токарчук и Господинов, завършва с изречението: Така и двамата са печелят двойно – облозите и наградите.

Евтим Евтимов е един от най-популярните съвременни български поети, автор на най-красивата ни любовна лирика. Роден е на 28 октомври 1933 г.

Написал е повече от 40 книги, а негови стихове са използвани като текстове на хитови песни в българската поп музика. Сред тях са „Високо“ (ФСБ), „Ако ти си отидеш за миг“ („Импулс“), „Грешница на любовта“ (Лили Иванова), „Горчиво вино“ (Панайот Панайотов, Веселин Маринов) и „Обич за обич“ (Деян Неделчев, Георги Христов).

Умира на 8 юни 2016.

Припомняме си любимия поет с няколко откъса от прекрасното му творчество.

„Така жестоко искам да си моя. Дори от обич мога да те мразя.“

„И няма за какво да бъда таен – богат аз само с тебе бях. И може би след време ще узная какво богатство пропилях.“

 „Една жена в легло на друг отива,
когато у дома ѝ е студено.“

„Страхливият – ще седне на брега, ще шепне колко много ти е верен, Безсилният – ще плаче от тъга, а Истинският – сам ще те намери…“

„Сега за миг не те убиват, а искат да умираш цял живот.“

„Куршумът не признава чужда мъка.“

„Дано не се забравят стари рани, че има закъснели врагове.“

„Старея вече. Времето подсеща да се въздържам повече сега. Задържат ли се спорове горещи, полека да отстъпвам. Без тъга. Полека всичко аз намалявам – и виното, и хляба, и солта. Големи крачки вече да не правя, защото си отива младостта… По дяволите късните съвети, по дяволите мъдростта дори! – Предлагам аз отново на сърцето в пожарите от чувства да гори.“

„Една любов любов при друг намира,
когато недолюбена остава.“

„Докоснах аз твоите коси 
в един далечен влак на юг
и винаги ще бъдеш моя,
дори далеч да си оттук.“

„Може само веднъж да целуваш
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх...
и до гроба.“

„Да бъде все тъй силна обичта ни
и все тъй силни - нашите сърца
дори когато ни нанасят рани.
От свойта обич нямаме деца.
И може никога дори да няма,
защото тайна трябва да е тя.
От нея стихове се раждат само
и тръгват като рожби по света.“

„Ако знам, че обичта ще свърши;
ако знам, че тя ще се смали;
ако знам, че гръм ще я прекърши;
ако знам, че няма да боли;
ако в нея дълго съм се лъгал
ако не оставя тя следа,
ще я разруша до някой ъгъл
и отново ще я изградя.“