500 километра ще измине пеш артистът Цветан Кръстев в подножието на Бунарджика през следващите няколко дни. Целта на гостуващият в Пловдив по резидентната програма на общината творец да отъпче зелена площ в знака на безкрайността, а пърформансът му се казва „Дзен алея или 33 м от безкрайността“.

„Надявам се тази безкрайност да не бъде скъсана след като отъпча пътеката и да имам последователи, за да стане трайна. Разчитам и на подкрепа по време на отъпкването на зелената площ- надявам се повече хора да се включат”, каза вчера варненският художник на среща с журналисти.

Брояч ще отчита обиколките в знака на безкрайността на Цветан Кръстев, докато той изминава тези 500 километра. Информационна табела ще оказва, че всеки може да се включи в акцията. Зелената площ ще е съвсем близо до бул. „Руски”. Разстоянието на самия знак ще е 33 метра, а отъпкването ще продължи няколко дни.  

Освен това той ще засади дръвче в близост до Алеята на космонавтите на върха на хълма, като ще го маркира с метална табела с надпис „Посадено от мечтаещ да бъде космонавт”.

„Няколко поколения момчета мечтаеха като пораснат да станат космонавти, а момичетата мечтаеха да станат балерини. Днес младежите мечтаят да станат ММА бойци, а момичетата- чалга певици”, отбеляза тъжно Цветан Кръстев.

В галерия „Капана“ творецът представи работата си от 1985 г. досега, както нова серия от десет кратки видеа, вдъхновени от Пловдив.

С много чувство за хумор и очарование от града авторът обяви бъдещ гастрол на Черно море на Античния театър, проследи сезонната миграция на златните рибки в Цар Симеоновата градина и предложи няколко алтернативни идеи за разхлаждане на Пловдив през лятото. Една от тях е премахване на паметника на Альоша и поставяне на вятърен генератор, който да разхлажда в жегата под тепетата. „Не го предлагайте на Общинския съвет”, съветва във видеото зрителите Кръстев.

С видеата предлага още организиране на референдум за сиеста в Пловдив, възстановяване на Марково тепе с посланието от всеки мол да направим хълм.
Цветан Кръстев е първият резидент в пилотното издание на най-новата инициатива на Община Пловдив в подкрепа на свободните артисти и секторите на културата и туризма.

Каква е връзката между „Последният император” на Бертолучи и Празници на Стария град? Любопитен въпрос с еднозначен отговор -  връзката е Боряна Върбанова или още Цяо Хун - името, което й дават китайските роднини и в превод означава „Малка дъга”. Тя е художник и арт консултант на филмови продукции и пазител на родовата памет на прочутите си родители Сун и Марин Върбанови. Тя прие поканата на екипа на ОИ „Старинен Пловдив” и ще присъства на 18.09. от 11:00 ч. в Къщата на Никола Недкович на откриването на изложбата с творби на космополитния творец - новатор и неин баща проф. Марин Върбанов.  Той е първият български артист, получаващ специално образование в Китай и един от първите наши сънародници, установили се в страната на коприната и чая след културната революция. Тези и още интересни факти ще научат посетителите на изложбата, защото освен  творби на Марин Върбанов, към изложбата специално изработени табла  „разказват” за живота и творческата му кариера -  достойни за кинолента.  

През целия ден, в зоната наречена „клюкарника”, ще имате шанса да видите и документалния филм от поредицата „Децата на Другата България”: историята на известния български художник Марин Върбанов и неговите наследници, любезно предоставен ни от авторския екип - Георги Тошев, Аглика Делайе и Ема Константинова.

„Боряна Върбанова живее между Пекин и Париж. Тя е изключително известна  в арт средите, за нея родовата памет и връзката й с България са силно закодирани. С чест и вълнение приемаме факта, че ще бъде наш гост!” -  споделят от екипа на института.

Тазгодишното издание на Празници на Стария Град преминава под мотото Код Памет. Като пазител на културното наследство, екипът на института поставя акцент върху живота и творчеството на една личност, която е оставила следи на три континента, превърнала се е в символ на авангардния подход в изкуството.

 „Силно вярваме, че тази експозиция ще привлече любознателни посетители, които ще научат за този забележителен български творец! Запазете в своя „Уикенд в Пловдив” среща с майстора на текстила Марин Върбанов - 18.09. в 11:00 ч . в Къща Недкович!”- канят от екипа на института.

Експозицията може да бъде видяна до 30.09.2021 г.

В галерия Sarieva бе открита изложбата “В защита на твърдия материал” с куратор Веселина Сариева. Събитието постави начало на мащабния проект Future Unforgattble и представи обновеното пространство на една от първите галерии за съвременно изкуство в България, която вече носи името Sarieva.

След “В защита на твърдия материал”, Future Unforgettable ще излезе от пространството на Sarieva и до края на 2021 г. ще се развие чрез партньорски организации и в интернет с основни изложби, сателитни изложбени жестове, документална видео серия, програма от прожекции, срещи с художници, пространствени ситуации и интервенции, отворени разговори, изложбени турове и разговори, турове в колекции, публикации на тематични тестове, препоръчителна библиотека.

Първата изложба от проекта - “В защита на твърдия материал” - обхваща последните 45 години в българското съвременно изкуство като представя творби, създадени между 1973 година и 2019 година на авторите Рада Букова, Лъчезар Бояджиев, д-р Гатев, Правдолюб Иванов, Владимир Иванов, Мария Налбантова, Стефан Николаев, Радостин Седевчев, Недко Солаков, Камен Стоянов, RASSIM®, Иван Мудов с 0GMS. Творбите са притежане на частни колекции от Пловдив, София, Париж, Брюксел.

Изложбата свързва във визуална среда характерни за българското изкуство теми, представени в работите на авторите и чрез техните художествени практики: политическа опозиция, институционални дефицити, институционална критика, индивидуализъм, връзката име-институция, тяло-институция, инструментализация, експанзия на тялото, тялото като инструмент и политическо, опозициите “вътре-вън”, “общност”-“личност”, напрежението и чупливостта на границите и не на последно място - трудът.

“В защита на твърдия материал” представя не само физическата и концепуална трансформация на галерия Sarieva, но и своя авторския проект на Веселина Сариева Future Unforgettable (Бъдеще незабравимо).

Future Unforgettable е мултижанров проект в сферата на визуалните изкуства, който поетапно създава среда. Тематичният му профил е многообхватен: през кураторски анализ и селекция се представят теми като съвременно българско изкуство от 80-те години до днес, колекционирането на изкуство, картографирането на актуални места за изкуство в България, съвременни институционални практики, хипотези за миналото и бъдещето.

Първите колаборации на галерия Sarieva в рамките на Future Unforgettable са със софийските галерии Аросита и ONE, където до края на септември ще бъдат представени творбата на Сашо Стоицов - “Саксофонист в банята” (1973) и творба на Расим от цикъла “Корекции, 1996-98” (2015).

Да отскочиш до Марс, за да нарисуваш камъните на червената планета. Това направи художникът Иван Шишков-Шишо, който откри изложба „Паркове на Марс” навръх 70-годишнината си снощи в „Червеното пони”. Десетки приятели, колеги и почитатели на четката му го поздравиха лично за юбилея в знаковата галерия в Стария град- къщата на Начо Културата. И откриха, че камъните на Марс всъщност не е задължително да са червени, нито пък да са камъни. И че червената планета всъщност е изключително колоритна, жива и привлекателна.

„ Шишо е единственият човек, който събра смелост да нарисува камъните на Марс. Но и ги оцвети така, че да изглеждат прекрасно. Да има още много пътешествия, които след това да показва в изложби”, обърна се и към рожденика, и към гостите на събитието Рени Николова. Тя посочи и още топлия от печата каталог на Иван Шишков, който обхваща пет цикъла, завършили с изложби, с текстове на Румен Леонидов. Той дойде на събитието специално от София, за да прочете онова, което е написал за изложбата „Парковете на Марс”.

„ След 30 години, пак на този ден, да бъдем тук. Стягайте се”, обърна се към гостите Румен Леонидов.

„ Шишо имаше една молба да напиша нещо за каталога му, което ме върна към живота на писането. Защото една година нищо не ми се пишеше, не ми се живееше, такава депресия, в каквато никога не съм изпадал в живота си, дори в най-тежките години на социализма”, каза Румен Леонидов.

И прочете написаното за последната изложба на приятеля си Иван Шишков:

Когато тялото не може да пътува, духът лети и сe лeкува…

Тази изложба е зачената по време на новата световна война, в която цялото градско население бе под домашен арест с право на индивидуално свиждане… По признанието на самия Иван Шишков невъзможността да се озарява извън родната ни природа и другите земни красоти, го е изстреляла извън Земята, извън нашата планета.
Този полет на духа не е странен за Шишо. Душата му на вечен пейзажоплавател и бродник из магичността ни е известна от предишните прекрасни изложби. Но сега той надмина себе си и заби тежката си котва в повърхността на марсианските хроники.
Маестрото от силно впечатлителен художник, омайващ се от непознати за българския трудовак континентални кътчета, тук се самоназначил за космически заселник. Блестяща авангардна идея, осъществена по класическите принципи на предишните му художествени зрелища.
Но този път разликите са не само колоритно очевадни, но и различни смислови, ментални и многопластови като нови внушения.
Замислете се защо това огнено сборище на визии от Червената планета е именувана „Парковете на Марс“? Не е ли по-логичното полетата или градините, дори пустините на Марс? Както знаем, от марсиянците  е останало само камъняк, сиви до смърт кратери, безлюдност, безцветие, безнадежност.
Тази гледка е убийствена и точно тя е извадила Шишков от домашните пантофи и е полетял духом към мъртвилото на марсовата гравитация.
Жизнената и неизтребима енергия на този живописец го е тласнала към оцветяването, разцветяването и очовечаването на покойната планета.
Това е хем индивидуален протест срещу нелоялната война против земляните, хем е опит за преселение със средствата на фантазията и философията, хем физическа намеса в космическия порядък.
Шишо не е фантаст, но според него, Парковете на Марс трябва да ни подскажат за наличието на невидими същности, които въпреки кретенските за нас кратери и прахотии, има къде свободно да се разхождат, облитат, разлистват и размножават. Докато в малката като човешка длан родина зелените паркове бяха зорлем обезлюдени, забранени за разходки, а за присядане на скамейките бяха раздавани тлъсти глоби.
Шишо е наситил с живот нови въздушни територии на своя талант. Това изригване е колкото предизвикано, толкова и естествено, защото е поредното му търсене и поредното му самооткритие.
Шишовата същност е разкрепостена, лайартна, непослушна, съпротивителна. Той не се слага на битието, а има дързостта а му предлага помощ. 
Вгледайте в тези картини и ще осъзнаете, че почеркът му е различим, но усещането за неповторимост е друго – още по-магично, още по-цветно влюбено, още по-смислено в общия план и във фрагментите.
Завиждам на Шишо, завиждам на всички същества, които убиват само при самозащита, и му благодаря за защитата на живота ни, не само на нашия, на неговите друзя и френдове, но и опита му да спаси по свой начин цялото неблагодарно човечество.
И този сполучлив опит заслужава не сама аплодисменти и бисиране, но и разграбване на картините му и разпръскване им по домовете ни. Те ще са нашите малки телескопи, с които денем и нощем можем да търсим онази звезда, която Шишков преоткри за нас, арестуваните от вируса на световното безвремие.
Бъди честит, все така читав и честен към себе си, приятелю, светът едва ли ние ще оправим, но ние променихме този свят! Амин.

Една от най-успешните унгарски групи - Meszecsinka (Месечинка), основана от българина Емил Билярски (клавирни, китара) и Аннамария Ола (вокал, флейта), ще направи концерт за пловдивската си публика за първи път от 2 години насам.

Концертът ще се състои на 17 септември от 19.00 часа в Bee Bop Cafe и ще бъде съвместен с българската група ТДК.

Meszecsinka е международен проект, базиран в Будапеща със силно контрастно и психеделично звучене и композиции и обработки на унгарски, испански, руски, цигански и български народни песни.

Самодивският глас и магнетично присъствие на Аннамария Ола повежда публиката на пътешествие в света на сънищата в последния им запис Stand Into The Deep (2019). Темата за смъртта като ново раждане за живота е част и от последния сингъл с видеоклип от него - магическата Looking At My Death (“Гледам смъртта си”), който можете да гледате тук:

Албумът идва след супер успешния Awake In A Dream, отличен с престижната награда „Фонограм” (унгарското Grammy) за най-добър етно албум на 2018-а. Подобно на предшественика си, Stand Into The Deep се радва на добър прием: пресата го определи като шедьовър, а публиката също е във възторг и записът логично намери място в Топ 10 на двете основни световни класации за уърлд музика - Worldmusic Charts Europe и Transglobal Worldmusic Charts. Международният успех на групата доведе до договор с немския музикален лейбъл Nordic Notes, с разпространение в цял свят и силна подкрепа от радиостанции в Америка, Германия, Австралия, Италия, Люксембург, Гърция, Словакия и др.

Въпреки трудностите, създадени от пандемията, през изминалата година Месечинка беше търсена на световната сцена, включително като хедлайнер на литовския фестивал MJR (Live - тук).
Meszecsinka са: Аннамари Ола (вокал, саз), Емил Билярски (клавишни, китара), Саболч Такач (бас) и Давид Кроликовски (барабани, перкусии).

Емил паралелно с Месечинка продължава и своя солов проект с песни на български. Преди няколко години издаде албум, който получи позитивна критика и в международната преса, оттогава редовно публикува нови песни, които можете да чуете на Samosam.bandcamp.com и клипове, които можете да видите на неговия YouTube канал.

В края на октомври (29.10-31.10) Plovdiv Jazz Fest ще отбележи своето седмо издание от 29 до 31 октомври. Всички концерти от основната програма ще се проведат в Дом на културата „Борис Христов“. В програмата на тазгодишния фестивал участват двама носители на „Грами“.

Ден преди виртуозното трио на Брад Мелдау, на сцената на Plovdiv Jazz Fest ще се качи друг забележителен музикант, който в кариерата си дотук е спечелил четири пъти „Грами“ и е бил номиниран десет пъти за престижния приз. Антонио Санчес е един от най-забележителните барабанисти на съвременната джаз сцена. Той е още композитор и продуцент. Като лидер създава седем албума. На 30 октомври от 20:00 в Дом на културата „Борис Христов“ той избра да представи композиции от един от най-ярките си и неконвенционални албуми – Bad Hombre. Създаден през 2017 г., той безспорно е една от най-личните работи на Антонио Санчес. В изцяло соловият албум доминират съвременни изразни средства и електроника. Композициите са изпълнени със социално-политически послания, те са бунт и реакция срещу действията на администрацията на Доналд Тръмп. В следващия си албум Lines in the Sand (2019), записан заедно с неговата група Migration, Антонио Санчес преобръща социалния си гняв в музикални послания на протест срещу политическата несправедливост и почит към житейския опит на всеки емигрант.

Антонио Санчес е роден в Мексико, където започва да свири професионално още в ранните си тийнейджърски години. Следва класическо пиано и джаз в Музикалния колеж „Бъркли“. Откакто се мести в Ню Йорк през 1999, Антонио Санчес се превръща в един от най-търсените барабанисти на международната сцена. В следващите 18 години записва 9 албума с Пат Матини и работи с Чък Кърия, Гари Бъртън, Майкъл Брекър, Чарли Хейдън и Тутс Тилeманс.

През 2014 г. работата на Санчес става широко популярна със запомнящата се музика на филма „Бърдмен (или неочакваната добродетел на невежеството)“ на режисьора Алехандро Гонсалес Иняриту. Филмът печели четири награди „Оскар“, а Антонио Санчес става носител на „Грами“ за неговия саундтрак. Санчес има още номинации за „Златен глобус“ и наградата на БАФТА и е носител на множество музикални отличия.

Антонио Санчес пристига в Пловдив заедно със съпругата си – певицата Тана Алекса, която също ще вземе участие в концерта. Нейният най-нов албум ONA (от хърватски – „Тя“), издаден през 2020 г., бе вдъхновен от различни поколения жени, женски движения, мултикултурни истории на жени емигрантки. За него тя получава две номинации за „Грами“ за „Най-добър вокален албум“ и „Най-добро инструментално джаз соло“ (за изпълнението на Реджина Картър).

Специалната продукция на Plovdiv Jazz Fest „Четири млади дами пеят джаз“ ще постави началото на седмото издание на фестивала. На 29 октомври от 20:00 ч. на сцената на Дом на културата „Борис Христов“ ще се качат четири от най-впечатляващите и отличителни гласове на българската джаз и поп сцена – Велека Цанкова, Едит Унджиян, Елена Сиракова и Мирослава Тодорова.

Вокалният проект ще включва песни от някои от емблематични филми на XX в., повечето от тях черно-бели. Тази естетика ще бъде претворена в новия прочит на стария музикален материал, поверен на маестро Васил Спасов – един от изтъкнатите джаз музиканти, композитори и оркестратори. Програмата ще включва много изненадващи версии на класики като Moon River от „Закуска в Тифани“ или As Time Goes By от „Казабланка“. Заедно с четирите млади дами ще бъдат и струнния квартет с участието на Ивелина Христова (цигулка), Диляна Димитрова (цигулка), Мария Венкова (виола), Антоанина Юрганджиева (виолончело) и джаз триото: Васил Спасов (пиано), Мишо Иванов (бас) и Атанас Попов (барабани).

„Четири млади дами пеят джаз“ ще бъде добавен към серията на интересни и успешни проекти, продуцирани от Plovdiv Jazz Fest. В тях са поканени различни певци, с разнороден вокален опит и характерен стил.

През 2015 г. Plovdiv Jazz Fest представи вечер, посветена на дамските джаз гласове, заедно с Андрония Попова-Рони, Белослава, Мирослава Кацарова и Хилда Казасян. Две години по-късно пък чухме и вокалната колаборация между четирима господа: Орлин Павлов, Свилен Ноев, Стефан Вълдобрев и Павел Терзийски.

През всички дни на Plovdiv Jazz Fest 2021 във фоайето на Дом на културата „Борис Христов“ ще бъде експонирана и изложбата „Плакати за джаз“ – избрано от колекцията на Международното триенале на сценичния плакат – София.

Билетите за всички концерти могат да бъдат намерени в мрежата на Eventim.
Освен тях в продажба са и ограничен брой фестивални билети, които включват всички концерти от основната програма на Plovdiv Jazz Fest.

Поради условията, в които се провежда Plovdiv Jass Fest тази година капацитетът на залата няма да бъде намаляван, но достъпът на публиката ще се осъществява единствено с валидни документи за ваксинация или преболедуване на COVID-19. Необходимо е да се представи и документ за самоличност, с който да бъдат сравнени имената.

Третата възможност остава отрицателен PCR тест, направен 72 часа преди началото на концерта или антигенен тест, направен до 48 часа преди концерта.

Вратите отварят в 19:00 ч., за да може влизането на хората да бъде облекчено.

29 октомври | 20:00 ч. | Дом на културата „Борис Христов“
„Четири млади дами пеят джаз“ | Билети

30 октомври | 20:00 ч. | Дом на културата „Борис Христов“
Антонио Санчес с участието на Тана Алекса | Билети

31 октомври | 20:00 ч. | Дом на културата „Борис Христов“
Брад Мелдау трио| Билети

Организатор на Plovdiv Jazz Fest е Blue M.
Събитието се провежда с подкрепата на Община Пловдив и е част от Културния календар на Община Пловдив за 2021 г.
Фестивалът се осъществява с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.