Авторите на книгата "Ковид 19 или Войната за душите ни" с благотворителен търг за проекта на нашите учени

Благотворителна вечер с търг и томбола в подкрепа на българската ваксина, създадена от Института по микробиология към БАН, ще се състои на 14 април от 18 ч. в музей-галерия АНЕЛ.  Събитието съвпада с премиерата на книгата "Ковид 19 или Войната за душите ни" с автори Патриция Кирилова и Мила Салахи.

Рецензенти на книгата са проф. д-р Георги Чернев, който пръв поведе война с масовите лекарства за кръвно, които учените в цял свят свързват с развитието на ракови заболявания, както и хирургът д-р Ивайло Христов.

Събраните средства, по време на вечерта, ще бъдат връчени на учените от БАН, които създадоха българската ваксина срещу Ковид. Те ще бъдат сред гостите на благотворителната вечер, а в набирателната им сметка вече има дарения от българи от цял свят, след кампанията, която Патриция и Мила започнаха преди 2 месеца.

"Властимащите  неглижират българските  научни постижения, а ние като народ, доказан в световната история с открития, променили начина на живот на всички хора по света, сме длъжни да застанем рамо до рамо  с нашите учени", коментират инициаторите на петицията в подкрепа на българската ваксина - Патриция Кирилова и Мила Салахи. Те припомнят, че България е лидер в производството  на ваксини от 1960 г. до момента. 

Специален гост на благотворителната вечер ще бъде именитият български скулптор Павел Койчев и неговите творби, включени в търга.

През 1999 г. той участва в изложението „Световни художници на хилядолетието“ в централата на ООН в Ню Йорк. През 2002 г. е един от тримата художници, представили България на Международното биенале във Венеция. Павел Койчев има множество самостоятелни изложби и проекти в България и по света. Негови произведения са притежание на Националната галерия (София), на Софийската градска галерия, на галерии в страната и частни колекции в Австрия, Дания, САЩ, Белгия и др.

По време на благотворителната вечер ще има търг на картини на художничката и скулпторка Анжела Минкова.

Участвала е в множество общи изложби в България, Холандия, Испания, Англия, Гърция, Германия и Италия. Организирала е над двадесет самостоятелни изложби, участвала е в сборни изяви. Излага акварел, керамика, пластика, фотография.

Носителка е на много награди, сред които I-ва награда на Международно биенале на рисунката „Перес Виниамил“ – Ел Ферол, Испания. Произведения на художничката са притежание на частни колекции и галерии в страната и чужбина.

В подкрепа на българската наука се включват българи от цял свят. Сред тях е DiYoN ART & DESIGN - запазена марка на известната дизайнерка Петя Йончева. Уникалните аксесоари ще бъдат включени в благотворителната томбола за българската наука.

Кметство с. Ослен криводол, община Мездра, дарява уикенд за двама, предоставен лично от кметския наместник г-н Роман Иванов. Недалеч от центъра на селото се намира единственият по рода си древен скално- култов комплекс на Съвкуплението.

Уикенд за двама в Кацарева къща в село Ковачица, община Гърмен, предоставя г-жа Мариана Дикова.

Талантливата дизайнерка Мария Йончева дарява бижута-уникати, а авторите на книгата Патриция Кирилова и Мила Салахи ще предоставят билкова козметика със запазената марка Лилит и серия GOLD - за вечна младост и красота.

Всички гости на благотворителната вечер в подкрепа на българската наука ще опитат вино от времето на древния ни цар Севт, приготвено по рецепта на повече от 2400 години. Древността ще бъде представена и от фирма "Трежър", част от Историческия парк, с реплики на антични съдове.

Учените от БАН, които създадоха българската ваксина срещу Ковид 19, бяха подкрепени от българи от цял свят, които се подписаха в петиция до управляващите, с настояване да бъде финансиран българският проект.

Книгата може да бъде поръчана тук.

На корицата - екипът на БАН

Случва се да си представим какъв би бил животът ни, ако бяхме посещавали друго училище, ако бяхме свързали живота си с друг човек, ако бяхме избрали друга страна.

А може би точно такъв друг живот наистина съществува? Ще разберем на 9 април, когато излиза чудесният роман на Никол Краус „Лес тъмен”, получил признание от самия Филип Рот.

„Лес тъмен” (превод: Здравка Букова, 304 стр., цена: 20 лв.) подхваща разказ за един адвокат, превърнал се във филантроп, който няма търпение да се раздели с притежанията си („за да си разчисти място за размисъл“), но и за една писателка, озовала се в задънена улица – и в творчески, и в личен план („ами ако, вместо да съществува в едно универсално космическо пространство, всеки от нас е роден сам в своя блестяща празнота, която накълцва на парчета, сглобявайки стълбища и градини, и гари по свой уникален модел, докато оформи своето пространство в един собствен свят? Ами ако на човешкото възприятие и способността за творчество се дължи създаването на мултивселената?“) Двамата герои от паралелните нишки на повествованието напускат Ню Йорк в посока Тел Авив с мисълта за върховно преобразяване, опирайки се на Кафка, Фройд и юдейската философия.

Никол Краус е родена през 1974 г. в Ню Йорк, учила е в Станфордския университет в Калифорния и в Оксфорд. Публикувала е поезия и разкази в различни издания като  „Гранта“, „Ню Йоркър“, „Ескуайър“ и др.  Книгите й са преведени на 35 езика и й носят поредица от награди. Бестселърът „История на любовта“ печели приза „Сароян“ за международна литература, оглавява множество класации и е носител на редица награди в САЩ и Великобритания. През 2016 г. е екранизиран с успех от режисьора Раду Михайлеану.

„Лес тъмен“ е четвъртият поред роман на Краус, определен от „Гардиан“ като блестящо постижение и завладяваща рефлексия върху самата природа на литературата. Художник на корицата на българското издание е Живко Петров.

Никол Краус - „Лес тъмен“

Изгонването от Рая по същината си е вечно. Следователно изгонването от Рая е окончателно, животът на тази земя неотменим, но вечната природа на този процес все пак прави възможно не само завинаги да останем в Рая, но и в настоящия момент фактически да пребиваваме там, независимо дали го знаем тук и сега, или не. /Кафка/

Айека

По времето, когато изчезна, Епстийн бе прекарал три месеца в Тел Авив. Никой не знаеше къде е живял. Дъщеря му Луси бе идвала с децата си, но Епстийн ги настани в „Хилтън“, където им правеше компания по време на обилната закуска, докато той самият пиеше само чай. Луси поиска да ги покани в дома си, но той отклони молбата ѝ с извинението, че жилището било малко, скромно и съвсем неподходящо за посрещане на гости. Все още разстроена от развода на родителите си, тя го бе изгледала невярващо – защото до неотдавна нищо свързано с баща ѝ не бе изглеждало нито малко, нито скромно, – но въпреки подозрението си трябваше да приеме обяснението, заедно с всички други промени, които бяха настъпили около него. В крайна сметка служители от полицията заведоха Луси, Джона и Мая в една порутена сграда близо до древното пристанище на Яфа, където се намираше въпросният апартамент. Боята по стените се лющеше, струята на кривия душ явно биеше точно върху тоалетната. Тлъста хлебарка тържествено напредваше по каменния под. Едва след като полицейският инспектор я размаза с тока на обувката си, Мая, най-малкото и най-умното от децата на Епстийн, бе осенена от мисълта, че това същество навярно последно е видяло баща ѝ. Ако Епстийн действително бе живял тук, то единствените вещи, които навеждаха на мисълта, че е обитавал жилището, бяха книгите с пожълтели страници, сгърчени от влажния въздух, нахлуващ през отворения прозорец, и шишенцето с хапчета „Кумадин“, лекарството, което той вземаше, откакто преди пет години му бяха открили предсърдно мъждене. Човек навярно не би нарекъл жилището мизерно, но въпреки това приличаше повече на бордеите в Калкута, отколкото на местата, в които той бе настанявал децата си по крайбрежието на Амалфи и на Кап д’Антиб. Все пак една прилика имаше – също като онези стаи, и тази тук бе с изглед към морето. През месеците, преди да изчезне, бе ставало все потрудно да бъде открит Епстийн. Вече не се случваше панически да върне обаждане в някой безбожен час на деня или нощта. Ако преди винаги той бе имал последната дума, то бе, защото никога не бе оставял човека насреща без отговор. Въпросът е, че бавно и постепенно отговорите му бяха ставали все по-редки. Времето помежду бе нараствало, защото бе нараствало и вътре в него: двайсет и четирите часа на денонощието, които някога той бе запълвал с всевъзможни дейности, сега наподобяваха по мащаб хилядолетия. Семейството и приятелите му привикнаха към тези ту по-кратки, ту по-дълги промеждутъци на мълчание, тъй че когато в продължение на седмица в началото на февруари той не даде никакъв знак дали изобщо е жив, никой не се разтревожи. Накрая се случи така, че Мая се събуди посред нощ, усетила някакво трептене по невидимата нишка, която все още я свързваше с баща ѝ, и помоли братовчед му лично да провери как е той. Моти, който бе измъкнал хиляди долари от Епстийн, плъзна ръка по дупето на спящата в леглото му любовница, после запали цигара и нахлузи на босо обувките си, защото, макар да бе нощ, той се зарадва на тази подхвърлена възможност да повдигне пред Епстийн въпроса за една нова инвестиция. Когато се добра до адреса в Яфа, който бе надраскал на дланта си, той се обади на Мая. Сигурно имало някаква грешка, докладва ѝ, нямало начин баща ѝ да е живял в такава дупка. Мая позвъни на Шлос, адвоката на Епстийн, който единствен можеше да знае нещо повече, но той само потвърди правилността на адреса. Когато най-сетне Моти заби дебелия си показалец в копчето на звънеца и така успя да разбуди младата наемателка от втория етаж, тя потвърди, че през последните няколко месеца Епстийн действително обитавал жилището над нейното, но били минали много дни, откакто го видяла за последен път – откакто го чула всъщност, защото била привикнала със звука от стъпките му нощем над главата си. Докато разговаряше на вратата с оплешивяващия братовчед на съседа от горния етаж, сънената млада жена нямаше как да предвиди предстоящата бърза ескалация на събитията, която щеше да я принуди да привикне към шумотевицата от стъпките на множество хора, влизащи и излизащи от жилището на горния етаж, отново и отново проследявайки движението на един човек, когото тя познаваше съвсем бегло и с когото в същото време чувстваше някаква странна близост.

Още към обяд в първия ден от разследването полицейският екип бе изместен от Шин Бет, Службата за вътрешна сигурност. Шимон Перес лично позвъни на семейството и обеща, че планини ще бъдат преместени. Таксиметровият шофьор, возил Епстийн шест дни по-рано, бе издирен и отведен за разпит. Изплашен до смърт, човекът не спираше да се усмихва, излагайки на показ златния си зъб. По-късно той отведе следователите от Вътрешна сигурност до пътя край Мъртво море и след първоначалното объркване, което можеше да се обясни с притеснението му, успя да посочи мястото, където бе оставил Епстийн – кръстовище в близост до голите хълмове, на половината път между пещерите на Кумран и Ен Геди. Отрядите, ангажирани в издирването, се разгърнаха в пустинята, но откриха единствено празно куфарче с монограма на Епстийн, което, както се изрази Мая, увеличаваше вероятността за неговата действителна транссубстанциация.

През тези дни и нощи, събирайки се ту в една, ту в друга стая в апартамента в хотел „Хилтън“, децата му ту се обнадеждаваха, ту униваха, и после цикълът се повтаряше. Непрекъснато звънеше нечий телефон – само Шлос имаше три – и при всеки нов сигнал те се вкопчваха в последното получено късче информация. Джона, Луси и Мая научиха за баща си подробности, които изобщо не им бяха известни. В крайна сметка обаче по никакъв начин не разгадаха с каква цел бе дошъл в този град, нито какво се бе случило с него. Дните минаваха, обажданията ставаха все по-редки, чудеса не се случваха. Постепенно всеки от тях се нагоди към новата реалност, в която баща им, толкова непоклатим и решителен в живота си, ги бе запратил, предприемайки един последен, напълно неразгадаем акт.

Доведоха им един равин, който обясни – на английски, но с тежък акцент, – че според еврейския закон е необходимо смъртта да е доказана с абсолютна сигурност, за да могат да пристъпят към изпълнението на скръбните ритуали. В случаите, когато тялото липсва, било достатъчно да разполагат със свидетел на смъртта. А дори при липсата и на тяло, и на свидетел на смъртта стигало само да съществува доклад, че човекът е бил убит от крадци, удавил се е или е бил нападнат и завлечен нанякъде от диво животно. В този случай обаче нямаше нито тяло, нито свидетел, нито доклад. Нито крадци, нито диви животни, доколкото бе известно. На мястото на баща им бе останала единствено загадката около необяснимото му отсъствие.

Никой не би допуснал подобен завършек, но все пак краят сякаш изглеждаше някак логичен. Смъртта бе твърде нищожна за Епстийн. Погледнато в ретроспектива, дори не бе и реална възможност. Приживе той заемаше цялото налично пространство. Не защото беше едър, а защото бе неудържим. Той бе някак вездесъщ; и сам не можеше да се овладее. Всичко у него преливаше: страстта, гневът, въодушевлението, презрението към хората и обичта към човечеството. Израсъл бе сред словесни двубои и имаше нужда от сблъсъка на аргументи, за да се усеща жив. В някакъв момент прекъсна връзка с три четвърти от хората, с които навремето се бе сближил; онези, които му останаха, той смяташе за непогрешими и щеше да ги обича вечно. Познанството с него означаваше да бъдеш или сразен, или прехвален. Човек трудно можеше да се разпознае в неговите описания. По пътя си бе оставил цяло шествие от протежета. Епстийн им вдъхваше част от себе си, те нарастваха все повече и повече – което важеше за всеки, когото превърнеше в обект на обичта си. Накрая избраниците се понасяха като балона пред „Мейсис“ в Деня на благодарността. Само че един ден се забиваха в някой от високоморалните клони на Епстийн и се спукваха. От този момент нататък имената им се превръщаха в анатема. Със своите привички да раздува Епстийн бе истински американец, но липсата на респект към границите на личното пространство и склонността му към трайбализъм опровергаваха това впечатление. Той беше нещо различно и това различно водеше до поредното недоразумение.

И в същото време този човек притежаваше дарбата да привлича хората, да ги притегля на своя страна, под пространния чадър на стратегиите си. Вътрешният му плам не секваше и тази светлина се изливаше от него с небрежна лекота като у човек, който няма нужда нито да икономисва, нито да пести. Край него никога не беше скучно. Духът му се извисяваше и пропадаше, и се издигаше отново; той кипеше и порицаваше, но неизменно и напълно приковаваше вниманието. Любопитството му бе неизчерпаемо, а когато явление или човек привлечеше интереса му, той предприемаше пространно проучване. Никога не се съмняваше, че и всички останали ще се заинтересуват от обектите, привлекли вниманието му. Въпросът бе, че малцина притежаваха неговата издръжливост и упоритост. В края на вечерта неизменно някой друг (не и той, разбира се) настояваше да си тръгнат, но Епстийн упорито сподиряше компанията навън от ресторанта, като продължаваше да разсича въздуха с показалец, движен от желанието на всяка цена да наложи тезата си.

Метъл легендите идват на Midalidare Rock In The Wine Valley 2022 с „50 Heavy Metal Years”

Днес стана ясно, че заради продължаващата пандемия от COVID-19, турнето на Judas Priest се отлага за 2022. Групата, водена от емблематичния си фронтмен Rob Halford, e eдна от най-важните на световната рок сцена и трябваше да отбележи своята 50 годишнина с впечатляващо световно турне, което заради пандемията се отлага за втори път. Добрата новина е, че има потвърдена нова дата за България и рок легендите ще са част от фестивала Midalidare Rock In The Wine Valley 2022 на 17 юли догодина.

Заедно с тях на фестивала през 2022 г. ще дойдат и The Dead Daisies, които също трябваше да са част от Midalidare Rock In The Wine Valley 2021.

„Въпреки отпадането на Judas Priest и The Dead Daisies от афиша на фестивала през тази година, ние продължаваме да сме оптимисти и да работим по осъществяването на Midalidare Rock In the Wine Valley през тази година. Водим разговори с всички останали банди и ще имаме нужда от допълнително време за преговори. На 17 май (понеделник) 2021 година ще обявим официалното ни становище за провеждане на Midalidare Rock In The Wine Valley 2021, както и тогава ще дадем възможност за връщане на фестивалните билети за тази година. Съжаляваме, заедно с всички фенове на рока, за поредната принудителна промяна, но вярваме, че лятото на 2021 не е загубено“, споделят организаторите на фестивала.

Всички еднодневни билети закупени за деня на Judas Priest ще важат за новата дата през 2022 година, без да е нужно да се презаверяват. Всеки, който иска да върне еднодневния билет за Judas Priest ще може да го направи от мястото на закупуване от 7-ми април до 17-и май 2021-а година.

От днес в продажба са и еднодневни билети за Judas Priest за фестивала Midalidare Rock In the Wine Valley 2022.

Процедура за връщане на билети :

Сумите за билетите, закупени посредством партньорската мрежа на Eventim.bg, се възстановяват от конкретния обект, от който са закупени.

Билети, закупени от Офис 1 Суперстор, Книжарници Ориндж, Касата на Кантус Фирмус в зала България, Стефани Реклама Русе (Билетен център Ани), Смарт Медия Тийм (Седмицата Русе)  и  Мюзик център Пловдив се връщат на адрес – София, ул. "6-ти септември" 58 с банкова сметка, по която да бъде възстановена сумата, заедно с име на титуляр на сметката и телефон за връзка.

В случай, че билетите са закупени от сайта на Ивентим БГ:

- с кредитна карта - трябва да се изпратят до централен офис на Ивентим БГ - София, ул. "6-ти септември" 58 и до 7 работни дни ще бъде възстановена сумата по кредитната карта, с която са закупени. !Билети, закупени с опция print@home и eticket се връщат по имейл до Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

- с наложен платеж или по банков път – феновете трябва да върнат билетите си по пощата на адрес – София, ул. "6-ти септември" 58 с банкова сметка, по която да бъде възстановена сумата, заедно с име на титуляр на сметката и телефон за връзка.

От 8 до 28 април петима студенти от специалност „Фотография" в АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ - Пловдив представят дипломните си проекти в Постоянна експозиция „Мексиканско изкуство“ към Градската галерия в Стария град.

Рекламна и художествена фотография ще покажат пред публика Даниел Даков, Димитър Грудев, Силвия Пеева, Вяра Антонова и Стоян Константинов. Сред водещите преподаватели на дипломантите – бакалаври и магистри, е пловдивският фотограф Соня Станкова.

В рамките на изложбата ще се състои и защитата на дипломните им работи, която вече веднъж се отложи заради пандемичната обстановка.

Откриването е на 8 април между 17:00 и 19:00 часа.