Капана.БГ
Севдалина Кочевска и Петър Кочевски с впечатляваща изява в Зала „2019“
Севдалина Кочевска и Петър Кочевски откриха съвместната си изложба „Без герои“ в Зала „2019“ на ул. „Гладстон“ №32, насищайки експозиционното пространство с експресивна живопис, обекти, инсталации и видео арт.
Творбите и на двамата автори, макар да са толкова различни като стилистика и теми, са обединени от честната рефлексия към външни и вътрешни предизвикателства, изразена с безмилостна откровеност в свят без герои.
Изложбата ще продължи до 30 март.
Новата награда LUX - Европейска филмова награда на публиката
Призът на Европейския парламент за кино се променя, за да привлече повече публика за повече европейски киноленти, а любителите на киното вече могат да участват пряко в избора на победителя
От своето създаване през 2007 г. досега филмовата награда LUX на Европейския парламент спомогна за популяризирането на над 100 филма, подкрепяйки разпространението на европейски продукции и копродукции в опит да преодолее езиковите и дистрибуторските бариери, пред които е изправена европейската филмова индустрия. Лауреатите продължават да бъдат изключително успешни във и извън Европейския съюз, превръщайки филмовата награда LUX в синоним на качествено правене на филми.
През 2020 г. Европейският парламент и Европейската филмова академия, в партньорство с Европейската комисия и EuropaCinemas, обединиха усилия, за да представят един нов формат на наградата, чиято цел е да даде глас на европейската публика в определянето на победителя и да осигури по-голяма подкрепа на хората на изкуството и европейските продукции, които бяха силно засегнати от пандемията.
Нов формат, същото високо качество
Новата Награда LUX на публиката ще продължи да гради мостове навсякъде в Европа, хвърляйки светлината на прожекторите върху филми, които достигат до сърцевината на европейския публичен дебат. Финалистите са селектирани от жури, съставено от филмови професионалисти, представители на Европейската филмова академия и Europa Cinemas.
Най-забележителната промяна е в системата за гласуване. От сега нататък победителят ще бъде избиран въз основа на гласуване както от евродепутатите, така и от обществеността. Гласът на всяка от двете групи ще тежи по равно.
С тези промени идва и нов календар: трите номинирани филма за 2021 г. бяха представени на виртуална церемония на Европейската филмова академия в Берлин на 12 декември 2020 г. Фазата „Гледай и гласувай“ ще продължи до 23 май 2021 г. Победителят ще бъде обявен на 9 юни 2021 г. по време на официална церемония в Европейския парламент в Страсбург.
Гласувайте за Награда LUX на публиката 2021
За първото издание на Наградата LUX на публиката бяха номинирани три филма – „Тяло Христово“ на Ян Комаса (Полша, Франция, 2019 г.), „Колектив“ на Александър Нанау (Румъния, Люксембург, 2019 г.) и „Още по едно“ на Томас Винтерберг (Дания, Нидерландия, Швеция, 2020 г.). Ако вече сте гледали някой от номинираните филми, влезте на https://luxaward.eu/bg#voting и му поставете оценка, като използвате системата за оценяване от една звезда (най-ниската оценка) до пет звезди (най-високата оценка). Гласуването започна на 13 декември 2020 г. Можете да подадете своя глас или да промените оценката си до 23 май 2021 г., когато гласуването приключва. Валидна е единствено последно подадената оценка.
Най-нетърпеливите зрители могат да гледат най-новия от трите номинирани филма „Още по едно“ по време на 25-ия Международен София филм фест. Лентата ще има общо 5 прожекции в рамките на фестивала, като първата е още днес, 12 март, в Дома на киното в София. Вторият номиниран филм „Колектив“ е достъпен в платформата за видео по заявка HBO GO.
Трите претендента за приза ще бъдат част и от специалните Филмови дни на наградата LUX, които ще бъдат организирани от Бюрото на Европейския парламент в България в края на април и началото на май 2021 г. Тогава ще можете да гледате филмите свободно онлайн от всяка точка на страната.
Подбрани на случаен принцип участници в гласуването ще получат награда. Като дадете своя глас за номинираните филми, получавате шанс да участвате в церемонията по връчване на Наградата LUX на публиката, която ще се проведе на 9 юни 2021 г. в Европейския парламент в Страсбург, или на следващата церемония по връчване на наградите на Европейската филмова академия през декември 2021 г.
ОЩЕ ПО ЕДНО
на Томас Винтерберг
Дания, Нидерландия, Швеция | 116 мин | 2020
Съществува теория, че трябва да се раждаме с малко количество алкохол в кръвта си и че мъничко опиянение отваря умовете ни за света около нас, намалява нашите проблеми и стимулира творческото ни мислене. Вдъхновени от тази теория, Мартин и трима негови приятели, изтощени гимназиални учители, започват експеримент – да поддържат постоянно ниво на опиянение през целия си работен ден. Щом Чърчил е спечелил Втората световна война в силна алкохолна омая, какво ли биха направили няколко капки за тях и техните ученици?
ТЯЛО ХРИСТОВО
на Ян Комаса
Полша, Франция | 115 мин | 2019
Тяло Христово е историята на 20-годишния Даниел, който се преобразява духовно, докато живее в център за лишаване от свобода на младежи. Той иска да стане свещеник, но не може – заради съдебното си досие. Когато го пращат да работи в дърводелска работилница в малък град, при пристигането си той се облича в дрехи на свещеник и случайно поема ръководството на местната енория. Пристигането на младия, харизматичен проповедник е възможност за местната общност да започне да лекува травмите си след настъпилата там трагедия.
КОЛЕКТИВ
на Александър Нанау
Румъния, Люксембург | 109 мин | 2019
През 2015 г. пожар в клуб „Колектив“ в Букурещ води до 27 жертви и 180 ранени. Скоро все повече жертви на изгаряния започват да умират в болниците от рани, които не са животозастрашаващи. Тогава един лекар подава сигнал до екип от разследващи журналисти. Разкритията следват едно след друго и журналистите започват да разплитат мащабни измами в здравеопазването. След назначаването си новият министър на здравеопазването позволява безпрецедентна видимост на своите действия за реформа на корумпираната система, а също и на пречките, които среща. Като проследява журналисти, хора, подаващи сигнали за нередности, жертви на изгаряния и държавни служители, „Колектив“ безкомпромисно разкрива какво въздействие може да има разследващата журналистика, когато е на висота.
Допълнителна информация
Новият приз на публиката се основава на предишната награда LUX – филмовата награда на Европейския парламент, учредена през 2007 г., като символ на ангажимента на Европейския парламент към културата, и на наградата на публиката на Европейската филмова академия. Тя цели да укрепи връзките между политиката и гражданите, като кани европейската публика да стане активен участник, гласувайки за любимите си филми.
Наградата LUX на публиката подпомага разпространението на европейското кино
Награда LUX на публиката има сериозен принос за разпространението – слабото място на европейското кино. Макар европейските кинотворци да са продуцирали 1881 филма през 2019 г. – над два пъти повече от направените в брой в САЩ (814) – американските филми представляват 63% от пазара в ЕС в сравнение с 29% дял на европейските филми. Тази ситуацията се дължи до голяма степен на факта, че по-голямата част от европейските филми не се прожектират извън страната на техния произход.
Затова трите конкуриращи се филма получават субтитри на 24-те официални езика на ЕС и биват прожектирани по време на Филмовите дни LUX, позволяващи хиляди европейци да ги видят и да гласуват за тях. Благодарение на сътрудничество между Европейския парламент, програма „Творческа Европа“ и Europa Cinemas, мрежа от над 1200 кина, публиката в цяла Европа може да се наслаждава на уникални едновременни прожекции, свързващи зрителите и създателите на филми чрез интерактивни дискусии на живо.
Детска изложба на кукерски маски и рисунки в РЕМ
Регионален етнографски музей – Пловдив представя детска изложба на кукерски маски и рисунки на тема „Какво най-много ме впечатли в музея", изработени по време на „Месец на децата в музеите на Пловдив
През изминалия месец февруари децата, които посетиха РЕМ – Пловдив, имаха възможността да се забавляват с най-различни занимания, които бяхме подготвили за тях. Интересна както за малките посетители, така и за техните родители бе играта „Открий експоната“, решаваха кръстословици на различни теми, попълваха работни листове на етнографска тематика, оцветяваха носии, подреждаха пъзел.
Сега дойде време да покажем и прекрасните рисунки на тема „Какво най-много ме впечатли в музея“ и страховитите кукерски маски, които децата изработиха по време на инициативата на Община Пловдив „Месец на децата в музеите на Пловдив“.
Заповядайте в Регионален етнографски музей - Пловдив от 10 до 28 март 2021 г., за да разгледате творбите и да гласувате за тях. На 30 март 2021 г. ще обявим имената на децата, събрали най-много гласове за първо, второ и трето място. Ще има и две поощрителни награди.
Ден на професиите - споделяме опит
"Ден на професиите - споделяме опит” e инициатива на Ротаракт клубовете в България, която цели да запознае бъдещите и настоящи студенти или хората, които все още не знаят към коя професия да се ориентират, с детайлите по избраната от тях насока. Ще бъдат представени около 15 специалности сред които Медицина, Право, Икономика, Журналистика, Актьорско майсторство, Мениджмънт, Архитектура, Информационни технологии и други.
Освен мнението на професионалисти от различни области, участниците ще имат възможност да научат и за други гледни точки. Лектори на събитието ще бъдат и студенти, които ще споделят своя опит и мнение за това, което изучават в момента.
Участниците ще имат възможност както да слушат, така и да задават своите въпроси на всеки един от лекторите.
Зародило се в Пловдив преди няколко години, тазгодишното издание ще се проведе на национално ниво онлайн на 13 март 2021 г. от 10:00 в платформата Google Meet. Участието е напълно безплатно. Повече информация за лекторите и регистрационната форма, може да откриете във Фейсбук събитието : https://www.facebook.com/events/180179220531936
Двете страни на чудесата и Преводачите – две премиери в LUCKY ДОМ НА КИНОТО
Програма на LUCKY ДОМ НА КИНОТО за периода 12.03 /петък/ - 18.03 /четвъртък/
„Преводачите“
Сценарист: Режи Роансар, Даниел Пресли
Режисьор: Режи Роансар
В ролите: Алекс Лотър, Едуардо Нориега, Сидсе Бабет Кнудсен, Рикардо Скамарчо, Олга Куриленко, Ламбер Уилсън, Фредерик Чу, Анна-Мария Струм, Мария Лейте, Манолис Мавроматакис
Девет преводачи.
Един луксозен бункер.
Най-очакваният роман на всички времена.
Никаква връзка с външния свят.
Десет страници, публикувани в интернет след затварянето на бункера, и отправено искане за огромен откуп.
Кой е крадецът?
След изтичането на първите десет страници в интернет хакерът поставя условие за откуп от пет милиона евро или на следващия ден ще публикува още сто страници.
Издателят е сигурен, че това е някой от преводачите. Но кой? Всички са затворени в бункера без контакт с външния свят. А оригиналът е само един и се пази денонощно от въоръжена охрана. Как е възможно да бъде откраднат?
Напрегнатото съревнование с времето започва. Заложени са огромни пари, но и девет човешки живота.
Кой е по-умен?
12.03 /петък/
(2) 16:15 ч ТОМ И ДЖЕРИ (6/8 лв)
16:30 ч ДВЕТЕ СТРАНИ НА ЧУДЕСАТА (6/7 лв) *
16:45 ч ЯТАГАН (7/6 лв)
(2) 18:15 ч МАЛКИТЕ НЕЩА (8/6 лв)
18:30 ч МЕДЕНА ЗЕМЯ (7/6 лв)
18:45 ч МАРТИН ИДЪН (7/6 лв)
20:30 ч ПРЕВОДАЧИТЕ (7/6 лв) *
(2) 20:45 ч УБИЙСТВО ЗА ОСКАР (8/6 лв)
21:00 ч БУРНИ ВРЪЗКИ (7/6 лв)
13.03 /събота/
(2) 10:45 ч ДВЕТЕ СТРАНИ НА ЧУДЕСАТА (6/8 лв) *
11:00 ч ТОМ И ДЖЕРИ (6/7 лв)
(2) 12:30 ч ЛИГАТА НА ЖИВОТНИТЕ (6/8 лв)
12:45 ч ЯТАГАН (7/6 лв)
13:00 ч ДВЕТЕ СТРАНИ НА ЧУДЕСАТА (6/7 лв) *
(2) 14:15 ч ЛЕО ДА ВИНЧИ: МИСИЯ МОНА ЛИЗА (6/8 лв)
14:45 ч БАЩАТА (7/6 лв)
15:30 ч ТОМ И ДЖЕРИ (6/7 лв)
(2) 16:30 ч ВОЙНАТА С ДЯДО (8/6 лв)
16:45 ч КАК ДА БЪДЕШ ДОБРА СЪПРУГА (7/6 лв)
18:15 ч ПРЕВОДАЧИТЕ (7/6 лв) *
(2) 18:30 ч МАЛКИТЕ НЕЩА (8/6 лв)
18:45 ч БУРНИ ВРЪЗКИ (7/6 лв)
20:15 ч МЕДЕНА ЗЕМЯ (7/6 лв)
20:45 ч МАРТИН ИДЪН (7/6 лв)
(2) 21:00 ч УБИЙСТВО ЗА ОСКАР (8/6 лв)
14.03 /неделя/
(2) 10:45 ч ЛИГАТА НА ЖИВОТНИТЕ (6/8 лв)
11:00 ч ДВЕТЕ СТРАНИ НА ЧУДЕСАТА (6/7 лв) *
(2) 12:30 ч ЛЕО ДА ВИНЧИ: МИСИЯ МОНА ЛИЗА (6/8 лв)
12:45 ч ПЕПЕЛ ВЪРХУ СЛЪНЦЕТО (7/6 лв)
13:00 ч ТОМ И ДЖЕРИ (6/7 лв)
(2) 14:15 ч ДВЕТЕ СТРАНИ НА ЧУДЕСАТА (6/8 лв) *
14:45 ч БАЩАТА (7/6 лв)
15:30 ч ТОМ И ДЖЕРИ (6/7 лв)
(2) 16:30 ч ВОЙНАТА С ДЯДО (8/6 лв)
16:45 ч БУРНИ ВРЪЗКИ (7/6 лв)
18:15 ч ПРЕВОДАЧИТЕ (7/6 лв) *
(2) 18:30 ч МАЛКИТЕ НЕЩА (8/6 лв)
18:45 ч МАРТИН ИДЪН (7/6 лв)
20:15 ч МЕДЕНА ЗЕМЯ (7/6 лв)
(2) 20:45 ч УБИЙСТВО ЗА ОСКАР (8/6 лв)
21:00 ч ПАРАЗИТ (7/6 лв)
15.03 /понеделник/
(2) 16:15 ч ТОМ И ДЖЕРИ (6/8 лв)
16:30 ч ДВЕТЕ СТРАНИ НА ЧУДЕСАТА (6/7 лв) *
16:45 ч ЯТАГАН (7/6 лв)
(2) 18:15 ч ПРЕВОДАЧИТЕ (8/6 лв) *
18:30 ч КРЪСТНИЦАТА (7/6 лв)
18:45 ч МАРТИН ИДЪН (7/6 лв)
(2) 20:30 ч МАЛКИТЕ НЕЩА (8/6 лв)
20:45 ч МЕДЕНА ЗЕМЯ (7/6 лв)
21:00 ч КАК ДА БЪДЕШ ДОБРА СЪПРУГА (7/6 лв)
16.03 /вторник/
(2) 16:15 ч ВОЙНАТА С ДЯДО (8/6 лв)
16:30 ч ДВЕТЕ СТРАНИ НА ЧУДЕСАТА (6/7 лв) *
16:45 ч ПЕПЕЛ ВЪРХУ СЛЪНЦЕТО (7/6 лв)
(2) 18:15 ч УБИЙСТВО ЗА ОСКАР (8/6 лв)
18:30 ч ТОМ И ДЖЕРИ (6/7 лв)
18:45 ч БУРНИ ВРЪЗКИ (7/6 лв)
(2) 20:30 ч ПРЕВОДАЧИТЕ (8/6 лв) *
20:45 ч МЕДЕНА ЗЕМЯ (7/6 лв)
21:00 ч ПАРАЗИТ (7/6 лв)
17.03 /сряда/
(2) 16:15 ч ТОМ И ДЖЕРИ (6/8 лв)
16:30 ч ДВЕТЕ СТРАНИ НА ЧУДЕСАТА (6/7 лв) *
16:45 ч БАЩАТА (7/6 лв)
(2) 18:15 ч ПРЕВОДАЧИТЕ (8/6 лв) *
18:30 ч ФЕВРУАРИ (8/6 лв) София филм фест в Пловдив / гост Камен Калев
18:45 ч КАК ДА БЪДЕШ ДОБРА СЪПРУГА (7/6 лв)
(2) 20:30 ч МАЛКИТЕ НЕЩА (8/6 лв)
21:00 ч МАРТИН ИДЪН (7/6 лв)
21:15 ч КРЪСТНИЦАТА (7/6 лв)
18.03 /четвъртък/
(2) 16:15 ч ТОМ И ДЖЕРИ (6 лв)
16:30 ч ДВЕТЕ СТРАНИ НА ЧУДЕСАТА (6 лв) *
16:45 ч ПЕПЕЛ ВЪРХУ СЛЪНЦЕТО (6 лв)
(2) 18:15 ч МАЛКИТЕ НЕЩА (6 лв)
18:30 ч ПРЕДИ ДЪЖДА (8/6 лв) София филм фест в Пловдив
18:45 ч ПАРАЗИТ (6 лв)
20:45 ч НАЧАЛО (8/6 лв) София филм фест в Пловдив
(2) 21:00 ч ПРЕВОДАЧИТЕ (6 лв) *
21:15 ч БУРНИ ВРЪЗКИ (6 лв)
Каса за продажба на билети
Работно време: работни дни 16.00 – 21.00 часа
почивни дни- 10.30 – 21.00 часа
тел. 0889 200 601
Онлайн резервации и продажба на билети – kinolucky.com и boxoffice.bg
* Премиера
3D очила – 1 лев
В галерия „Възраждане“ е открита изложба - живопис със заглавие „Годишните времена“ на Емилия Арабаджиева
В галерия „Възраждане“ е открита изложба - живопис със заглавие „Годишните времена“ на Емилия Арабаджиева. За авторката и нейните творчески търсения, претворени в пейзажи и натюрморти говори галеристката Красимира Алексиева.
Ясно личи колко възторжено обича и се възхищава на природата авторката. Тя почтено, красиво и скромно ни поднася своите ясни послания за природната възвишеност на Божия свят“, каза Краси Алексиева.
Гости на откриването бяха заместник-кметът по култура, археология и туризъм Пламен Панов, директорът на Националната гимназия за сценични и екранни изкуства Николай Томов, преподаватели от гимназията, колеги, галеристи и почитатели на авторката.
Емилия Арабаджиева е завършила сценография в Художествената академия – София, в класа на проф. Асен Стойчев. Още по време на следването си в София работи на хонорар в БНТ, като при завръщането си в Пловдив продължава да работи в РТЦ-Пловдив телевизионни постановки. Сценограф и на две постановки в Куклен театър, а от сезон 1979-1980 до 1989 г. работи като щатен сценограф в драматичен театър „Н.О. Масалитинов”, Пловдив. Там реализира 11 постановки . Има осъществени две постановки в театър „Алтернатива”, София. По това време работи и като преподавател в СХУ за сценични кадри, Пловдив и лектор по Художествено оформление на спектакъла в Пловдивски университет.
От 1992/93 г. до 2020 г. е директор на Национална гимназия за сценични и екранни изкуства, Пловдив, а от 2005 г. хоноруван преподавател по История на костюма в Академия за музикално, танцово и изобразително изкуства – Пловдив. Художник на документални филми, Емилия има издадена книга „История на костюма”.
Има участия и редица международни проекти . През целият си творчески път работи и кавалетната живопис, дизайн на книгата. Продължава работата си като сценограф.
Първата жена носител на наградата „Мечът на Ромфея” на галерия „Ромфея”, Пловдив за 2010 г.Има осъществени 21 самостоятелни изложби и множество участия в общи такива.
Изложбата ще продължи до 29.03.2021 г.
Пловдивски роман за носталгията и сбогуването с миналото
Издателска къща „Хермес“ представя „Сбогом, Америка, сбогом, Пловдив“ от Евгений Тодоров. Книгата излиза на 16.03.2021 година.
За книгата
Действието в книгата се развива в днешно време. В продължение само на три дни. Но върху него се наслагват спомени за хора и събития от предишни десетилетия. В повечето случаи реални, но забравени.
Главният герой емигрира преди 40 години в Америка. Донко, избрал някога свободата, най-после се връща в родния си град. И започва да търси живите си приятели. Намира някои от тях и е щастлив. Дори се ражда идеята да купи хотел „Тримонциум“, в който сега е отседнал. И заедно да го управляват. Донко е готов да възстановят всичко онова, което е било свързано с младостта и с надеждите им.
Носталгията към миналото до един момент ги обединява, но скоро се оказва, че са се променили необратимо. Променил се е и градът, променил се е може би и светът.
Време е за „сбогом“...
За автора
Евгений Тодоров е известен телевизионен журналист, драматург и режисьор. И един от най-четените блогъри у нас. Автор е на 11 книги, сред които превърналата се в бестселър „Особености на филибелийския характер“, „Наръчник на носталгика“, „Тайните писма до Бойко Борисов“ и романът „Рекет“, претърпял три издания. Тодоров е автор и на уникалната серия от пет документални книги „Запомнете Пловдив“ – стари истории, разказани от очевидци.
Интервю с автора може да прочете в Под тепето.
Откъс от книгата:
От гара Пловдив до Тримона
„За сведение на посрещачите бързият влак от София за Пловдив пристига на трети коловоз. С 35 минути закъснение...“
Гласът на гаровата информаторка звучеше тъжно – все едно че тя лично беше виновна за закъснението.
Новината не раздвижи никого в чакалнята. А на перона пред трети коловоз нямаше нито един посрещач.
От бързия влак се изсипаха десетина пътници и почти на бегом се мушнаха в подлеза – вероятно искаха да наваксат закъснението.
На пустия перон остана само един възрастен човек, който очевидно не бързаше за никъде. Той влачеше голям куфар с едната ръка, а в другата стискаше шарена найлонова торбичка, на която се четеше „Всеки вторник – ново зареждане“. Торбичката издаваше откъде човекът се облича – дрехите му бяха очевидно секънд хенд. Под смачканото яке беше навлякъл евтина фланелка с някакъв черно-бял градски пейзаж на гърдите – вероятно пловдивски, защото над него беше изписано „Тримонциум“.
Вместо панталон беше нахлузил размъкнат анцуг. Отдалече се набиваха в очи разкривените му маратонки, завещани му сигурно от някой внук. Единствено черната бейзболна шапка с емблема на неизвестен град или клуб отличаваше новопристигналия от останалите пътници. По-добре обаче би му стоял каскет.
Беше среден на ръст, среден на килограми, изглеждаше толкова безинтересен, че даже и да си беше сложил клоунска маска, пак никой нямаше да му обърне внимание.
Вероятно беше от онези пенсионери, които искат да се възползват максимално от картите за пътуване с намаление.
Може би идваше от някакво затънтено място, защото постоянно въртеше глава – като че ли всичко му бе интересно. Ако човек можеше да се вгледа в очите му обаче, би открил проницателен сиво-син поглед на човек, който умее да преценява моментално видяното.
...Пловдивската гара е имала и по-славни времена, когато на нейния перон са опъвали червени килими и е свирила духова музика в чест на князе, царе и генералисимуси, минавал е Иван Вазов, оглеждала я е, но без да слиза, Грета Гарбо, избухвали са бомби, заложени от атентатори, но днес тя не предлагаше нищо впечатляващо. Отдавна беше минало времето, когато пловдивчани са идвали тук не само за да пътуват, но и да си разходят новите дрехи, да се видят с познати, да се дивят пред пухтящите черни чудовища – локомотивите. Хората вече предпочитаха да пътуват с автобуси и собствените си коли. Железопътният транспорт се крепеше на бедните хора.
Празният влак потегли незнайно закъде. От говорителите обявиха пристигането на следващия – с 60 минути закъснение.
Мъжът най-накрая тръгна към входа на подлеза. Слезе по стълбите и отново се спря. От двете му страни светеха витрини, отрупани със стоки. Започна да ги оглежда – като малкия Гаврош от онова стихотворение на Смирненски за бедните дечица в големия град. Може би си мечтаеше да има някое от лъскавите неща, с които търговците от десетките подземни магазини се опитваха да привлекат вниманието на бързащите мъже и жени.
Мъжът се спря най-дълго пред магазинчето, в което продаваха сувенири – фланелки на прочути отбори, шапки, шалове, чаши с различни образи. Оглеждаше внимателно, като човек, който се кани да купи нещо. Отдръпна се крачка назад, извади телефона си, насочи го към магазина и щракна няколко пъти. Светлината на светкавицата, изглежда, проби между окачените фланелки, защото от магазинчето изскочи мъж с недружелюбна физиономия и застана пред витрината – като че ли опазваше секретен обект:
– Какво правим? Шпионираме?
Шпионинът не се разтревожи особено, че е хванат на местопрестъплението:
– Спокойно, работим на различни пазари.
Продавачът, изглежда, не беше убеден, че срещу него стои конкурент, който идва отдалече.
– Къде е твоят пазар?
– Отвъд Океана.
Продавачът огледа внимателно задокеанския си колега – нещо не приличаше на сериозен играч. Огледа картинката на фланелката му, на която беше изобразен местният популярен хотел „Тримонциум“. Картинката беше черно-бяла, под нея пишеше и от коя година е – 1968-а. Хвърли един поглед и на бейзболната шапка, но тя с нищо не привлече професионалното му внимание.
– И какво се търси отвъд Океана? Тримона?
– Тримона е за лична употреба. Иначе се търси горе-долу същото – спорт, президенти, шоубизнес... Е, нямаме Сталин, не се търсят и Левски и Ботев, разбира се... За Путин не знам, не съм пробвал. Впрочем вече напуснах този бизнес – пенсионирах се. Но още ми е интересно.
– Магазин ли си имал?
– Основно произвеждах и продавах на едро. Последният ми удар беше с президента Обама. Тук вървеше ли?
– Ти луд ли си? – продавачът се засмива на наивния въпрос.
– А с какви машини работите? – продължава да пита американецът.
– Не знам, аз само поръчвам. Малките серии в България, по-големите – в Истанбул, излиза по-евтино. Даже с Тодор Живков ги правят в Истанбул.
– А търси ли се?
– Все повече. А Ботев и Левски ги поръчваме в Китай – там ги правят за жълти стотинки.
– То китайците объркаха и моя бизнес – въздъхва американският колега и маха с ръка – бай, ще мина да си купя нещо на връщане. А откъде да мина за спирката към центъра?
– По стълбите вляво.
Мъжът намира спирката пред Гарата и се заглежда в светещото табло, което показва кой номер автобус кога ще дойде и накъде отива. Гледа дълго, но като че ли все не открива това, което търси.
Приближи се към група младежи, които чакаха, без да обръщат внимание на таблото, и попита:
– Извинете, „двойката“ минава ли оттук?
Младежите се спогледаха учудено. Едно от момичетата най-после реши да отговори:
– Тук никога не е минавала „двойка“, чичо. Пък и не знам да има такъв автобус въобще.
Мъжът благодари и отново се заглежда в таблото. Очевидно не знае какво да предприеме. Решава се да получи информация от втори източник. Избира мъж на неговата възраст, който прилича на потомствен гражданин:
– Извинете, вярно ли е, че вече няма „двойка“?
Преди да отговори, гражданинът огледа питащия:
– А ти, наборе, откога не си идвал във Филибето?
– Повече от 30 години.
– Личи си. Махнаха „двойката“ отдавна. Махнаха тролеите. Сложиха светещи табла, дето само ни лъжат. Увеличиха цените. Направиха града на нищо. Поне таксита има колкото искаш – ако имаш пари.
Пред спирката търпеливо чакат поне 5 таксита.
Мъжът обаче решава първо да провери цените, които са изписани на предните стъкла.
Шофьорът на четвъртото такси отваря прозорчето и подвиква:
– Влизай! По-евтино няма да намериш.
Мъжът се навежда, за да огледа таксиджията. Изглежда, лицето му вдъхва доверие, но все пак проверява тарифата, която е залепена на предното стъкло. А на задното пък пише „Да живее България!“. Това му харесва.
– Окей – подвиква той и посочва куфара.
Шофьорът – сравнително млад мъж, скача и отваря багажника, без да спира да говори:
– Няма да съжаляваш, да знаеш, че ми викат Боби Тънкото. Най-тънката тарифа е при мен и никакви помпи. Давам касова бележка, давам фактури. Можеш да си сложиш колана, може и да не го сложиш. Мога да ти пусна климатика, мога да не го пусна. И целият град ми е като на длан. Къде отиваме?
– До Тримона, хотел „Тримонциум“ – пътникът отваря якето, за да илюстрира поръчката с картинката на гърдите си.
Шофьорът явно е разочарован. На това му се вика „къс курс“.