Капана.БГ

Капана.БГ

Петък, 12 Февруари 2021 12:46

На приключение с теснолинейката

В едно с подвижния състав и природните дадености по протежението ѝ, тя е уникат и национална гордост

 

Снимка на корицата: На тръгване от гара Септември/ Автор: Кристиан Ваклинов

 

По време на Първата световна война България усеща огромната липса на бързи транспортни връзки към краищата на страната. Особено тежък е проблемът в Родопите, които тогава са почти непристъпни. Затова през 1915 година правителството нарежда да се проучат долините на реките Яденица, Ели дере (днес Чепинска) и Въча и да се избере откъде да се прокара железен път към Родопа планина.

 

 

Снимка: Държавен архив, 

 

  • Fonds: 3K "Монархически институт"
  • Inventory: 7
  • Archival unit: 335
  • Sheet no.: 13

 

Работата стартирала през 1920 година, а за 5 години – до лятото на 1926-а, линията пробила дефилето и достигнала село Лъджене. Работило се в много тежки условия без никаква техника и механизация. Десетте тунела в този участък били пробивани с каменарски взривове, кирки и лопати, в условия, изключително опасни за живота.

 

На 2-ри август 1926 година, точно в 11 часа, потегля първият влак в историята на теснолинейката. След гара Саранбей влакчето спира на гара Варвара, спирка Баните, гара Дорково, спирка Бакърджийски хан, гара Долене, спирка Дренов дол, гара Чуката и слиза в последната гара Лъджене-Каменица. Пътуването трае 3 часа и 22 минути. През следващата 1927 година е открит участъкът между селата Лъджене и Чепино-баня, днес квартали на Велинград.

 

 

Снимка: Държавен архив, 

 

  • Fonds: 3K "Монархически институт"
  • Inventory: 7
  • Archival unit: 335
  • Sheet no.: 5

 

Още една година по-късно била открита и отсечката от село Варвара до град Пазарджик. От този момент със закон името на линията било сменено. Тя вече се казвала Татар Пазарджик – Неврокоп, с клон Варвара – Саранбей. В закона се казвало още, че Пазарджик ще бъде основна начална и крайна гара за влаковете по линията.

 

9 години по-късно е въведен в експлоатация и следващият участък – от Чепино-баня до гара Якоруда. Той е най-трудният за изпълнение. Тук – между спирка Света Петка и гара Аврамово, жп линията се изкачва в 5 етажа, провирайки се под себе си посредством 16 тунела само за 9 километра. Това уникално за света съоръжение е наречено „осморка” заради формата, която прави трасето. След гара Аврамово линията прави две спираловидни слизания, наречени още „шестици” – покрита и открита. Така достига до спирка Черна Места и оттам се спуска до Якоруда по долината на река Места.

 

Уникално за участъка от Велинград до Аврамово е, че тук жп линията Септември – Добринище и до днес остава единствено транспортно средство за стотици местни от високопланинските села край гара Цветино. Голяма част от местното население там изкарва прехраната си благодарение на теснолинейката, която остава жизненоважна за района.

 

На 30-ти юли 1939 година се открива отсечката до гара Белица, като общата дължина на линията от днешен Септември вече е 101 километра. Тогава самият Цар Борис III кара празничния влак. Това събитие остава в съзнанието на местното население с двете чудеса по онова време: цар и влак в региона– заедно.

 

 

За следващите 4 години е построен участъкът Белица – Разлог – Банско. Открит е на 3-ти март 1943 година, а на 9-ти декември 1945 година е въведена в редовна експлоатация 6-километровата отсечка от Банско до гара Добринище. Тя остава последна и до ден днешен и се приема за рожден ден на малката железница. Тези последни 6 километра от 125-километровото трасе са изградени за две години, като активно доброволно участие взима цялото население на Добринище, водено от жаждата да се свърже с останалата част на страната посредством железницата.

 

Над 75 години по-късно линията не достига до Гоце Делчев както е било по план, но тя има голям принос за развитието и на този български край. Най-голямото сътресение теснолинейката преживява през 2002 година, когато е закрит участъкът Пазарджик – Варвара и е преустановено товарното движение по линията. Но стойността на тази тясна железница остава завинаги.

 

Днес линията Септември-Добринище се определя като чудо на инженерната мисъл и архитектурен шедьовър, а в началото на 2020 г. читателска класация на престижното британско издание „Гардиън” я постави на първо място сред 10-те най-атрактивни железопътни маршрути в Европа. В едно с подвижния състав и природните дадености по протежението ѝ, тя е уникат и национална гордост.

 

Преодоляната денивелация от над 1000 м само за половината от цялото разстояние, изградените 35 тунела, изкуствените развития на трасето в няколко етажа край най-високата гара на Балканите – Аврамово и много други особености са причина днес Родопската теснолинейката да се изучава в редица реномирани университети по света като пример за гениални инженерни решения.

 

През последните години туристическият интерес към уникалното железопътно съоръжение нараства непрекъснато. За организирането на специални атракционни пътувания се поддържат в движение парен локомотив и два ретровагона, като това е само малка част от плановете за развитие на теснолинейката.

Източник: Lostinplovdiv.com

Ученическите творби по темата „Ще ви разкажа за моя спасител” ще се приемат до 31 март

 

Предвид продължаващата усложнена епидемична обстановка у нас Център „Алеф” удължи срока за участие в осмото издание на Националния ученически литературен конкурс „Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена”. Разказите на младите автори ще се приемат на електронния адрес на „Алеф” Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. до 31 март 2021 година.

 

Темата на осмия конкурс е „Ще ви разкажа за моя спасител”. Разказвачът трябва да се пренесе във времето на Втората световна война и да сътвори литературна творба, като потърси отговори на въпроси, като: Кой е спасителят, помогнал на евреи във време на геноцид срещу тях? Какво го е накарало да рискува своя живот, за да спаси еврейски в периода на Холoкост? Какво е чувството да си в опасност и да разчиташ единствено на смелостта на приятел или на морала и човеколюбието на непознат?

 

Припомняме, че художественият разказ за участие в конкурса трябва да не е публикуван и да не е участвал в други конкурси. Всеки автор може да представи само една творба.

 

От тази година конкурсът е с международно участие. Задграничните творци ще бъдат оценявани и класирани в отделна категория.

 

Тържествената церемония по награждаване на финалистите ще бъде в Бургас през м. юни 2021 година. На нея на разноски на организаторите ще бъдат поканени 20 номинирани от журито автори, от които ще се излъчат призьорите. При  невъзможност церемонията да бъде с реално присъствие тя ще се осъществи виртуално.

 

Носителите на първа, втора и трета награда от тази година ще имат право да получат целогодишна държавна стипендия.  Подготвени са и много материални поощрителни награди, а всички номинирани творби ще бъдат събрани и публикувани в сборник.

Още по темата вижте в статията Творби от литературния конкурс на „Алеф” могат да се превърнат в сценарий за нов филм.

 

 

 

 

 

Един от най-продаваните шведски писатели - Камила Лекберг, и известният актьор Александър Карим пишат сценарий за аудиосериал ексклузивно за Storytel Original. Епичната любовна история проследява двама непознати, които са държани в строга изолация в отделни хотелски стаи в момент, когато смъртоносен вирус заплашва да унищожи човечеството. Те прекъсват изолацията си неволно и това поражда шеметна, животозастрашаваща любов.

 

Официалната премиера на Glacier (Ледник) в глобален мащаб ще бъде на 15 юни 2021 в Storytel.

 

Какво се случва с човек в изолация? Какво представлява животът без контакт с други хора? Как може човек да обича, когато тази любов застрашава живота му?

 

Това са някои от въпросите, които вдъхновиха Glacier (Ледник) - роман на авторката на бестселърите Камила Лекберг и известния актьор Александър Карим.

 

Glacier (Ледник) ще излезе на четиринадесет езика в Storytel на 15 юни в Швеция, Финландия, Дания, Исландия, България и Полша. Аудиосериалът ще бъде пуснат и в Германия, Белгия, Холандия, Бразилия, Колумбия, Мексико, Испания, Италия, Русия и Турция по-късно през годината. Всеки пазар ще избере свои собствени гласове за записите на различните езици. Гласовете за шведската продукция са Александър Карим и познатата от Бергман актриса - Лена Ендре. Ендре и Карим ще изиграят и главните роли в едноименния филм, който ще бъде режисиран и продуциран от Бейкър Карим, чиято премиера се очаква тази пролет.

 

„Работата с една и съща история за различни формати дава фантастични възможности за развитие на самата история. В аудиокнигата слушателите ще опознаят героите на по-дълбоко ниво и ще видят различни страни от тях; сюжетът може да се развие и да поеме по различни и изненадващи пътеки, а финалът да стане непредвидим. Затова Glacier (Ледник) е завладяваща история без еквивалент и ние с Александър искрено се вълнуваме от тази творба. Нямаме търпение тя да достигне до публиката чрез различните платформи “, казва Камила Лекберг. 

„Това е истинска драма, защото и двамата влагаме много сърце и страст в този проект. Сюжетът, естествено, е вдъхновен от реалността през изминалата година. Беше напрегната и невероятна година и съм развълнуван, че скоро ще можем да споделим брилянтния резултат ”, казва Александър Карим.

 

 

Действието в Glacier (Ледник) се развива в луксозен хотел, където жена лекар и мъж пастор са изолирани в отделни стаи заради смъртоносна епидемия. Те не знаят за съществуването един на друг. Извън карантината, която едновременно ги защитава и унищожава, бушува пандемията. Те са в строга изолация от външния свят, за да спасят живота си, но в много отношения и двамата отдавна са изолирали вътрешното си аз. Опустошителна грешка води до забранена среща, която прераства във великолепна, непреодолима любов. Любов, за която си струва да се умре.

 

Glacier (Ледник) е интригуваща любовна история във време, когато всички сме изпитали по различен начин какво може да причини изолацията на душата. Това е история в духа на Шекспир, където копнежите на сърцето струват повече от самия живот. В Storytel сме много горди, че имахме възможността да подкрепим създаването на тази история. Нашият екип по този проект е един от най-големите, които сме събирали досега за работа по аудиокнига и създаде аудиодрама, която се надяваме да докосне дълбоко нашите слушатели”, казва Анна Йоквист Рагнар, изпълнителен продуцент на Glacier (Ледник) в Storytel.

 

 

„Това е най-големият ни проект досега по отношение на брой преводи и продукции, които правим едновременно. Историята е изключително завладяваща и е много вълнуващо да можеш да я споделиш с толкова много слушатели в толкова много страни едновременно. Storytel Original вече предлага голямо богатство от локални проекти, специално създадени за платформата, и глобални продукции”, споделя Рикард Хенли, ръководител глобална издателска дейност в Storytel.

 

 

За Камила Лекберг

 

Камила Лекберг е една от най-известните и успешни писателки в Швеция в международен план. Нейният пробив с поредицата Fjällbacka, десет признати криминални романа за авторката Ерика Фолк и полицая Патрик Хедстрьом, се продават в повече от 60 страни и са екранизирани както в киното, така и в телевизионни предавания. Автор е на поредица от популярни детски книги за младия супергерой Супер Чарли. Последните й романи „Златната клетка“ (2019) и „Крилата на среброто“ (2020) са част от най-продаваната й поредица за Фей.

 

 

За Александър Карим

 

Александър Карим е актьор, известен от ролите си в популярни филми и телевизионни сериали. Карим дебютира като автор през 2019 г. с романа „Необикновената история за внезапната смърт на Йонас Паулсън“. През 2019 г. той публикува и детската книга “Най-смелият в света”, която написа заедно със съпругата си Малин Карим.

 

 

 

В 10 поредни предавания топ готвачът ще приготвя традиционни български ястия, типични за региона на Пловдив

 

Емблематични фигури в сферата на хранителните технологии, храненето, техниката, икономиката и туризма  се включват в кандидатстудентската кампания на Университета по хранителни технологии.

 

Първи своето послание отправи обичаният от всички кулинар и телевизионен водещ Ути Бъчваров:

 

„От все сърце се радвам, че в България има място, като Университета по хранителни технологии, където онези, които обичат нашата вкусна България, могат да докажат на всички, че човек може да твори с хубави продукти, с усмихнати хора, с чудесни вина. И така България ще се превърне в желано място за всички нас, а и за туристите, защото без тях светът няма да е така весел. Уверен съм, че настоящите и бъдещите студенти ще променят нашата страна така, че всички да я обичат за напред.

 

УХТ е отличен избор за получаване на образование и за професионална реализация, най-ценната инвестиция в бъдещето, която може да превърне всеки в конкурентноспособна личност.“

 

Според артистичния готвач и всеобщ любимец идеята на ректора проф. д-р Пламен Моллов да покани уважавани професионалисти, за да отправят послания към кандидат-студентите, е мотивираща.

 

Преди това двамата разговаряха върху проекта „Национално меню“, който УХТ разработи през лятото на 2020 г. съвместно с Министерство на туризма. Ути Бъчваров презентира пред домакините своята най-нова идея. В 10 поредни предавания топ готвачът ще приготвя традиционни български ястия, типични за региона, от който произхождат, допълвайки националното меню. Рецептите ще бъдат достъпни за хората и лесни за изпълнение, увери гостът.

 

На срещата присъстваха доц. д-р Кремена Никовска и гл. ас. д-р Станко Станков, участвали активно в разработване на националното меню. Те  ще гостуват в телевизионния формат с водещ Ути Бъчваров „Вкусната България“, за да разяснят идейната философия на менюто. Всички се обединиха около твърдението, че храната и храненето са социокултурен феномен, който трябва да бъде превърнат в туристически продукт, формиращ у туристите трайни спомени и емоции за преживяното за вкуса на българската кухня.

 

 

Някои от най-ярките имена в съвременната пловдивска живопис си дадоха среща в галерия „2019”, в откритата вчера кураторска изложба  

„Живописта сега – Пловдив 2021“. Тя е логично продължение на миналогодишната експозиция, в която бяха представени творби на 19 изтъкнати пловдивски графици („Графиката сега – Пловдив 2020“). Куратор и на двете изложби е Моника Роменска – уредник в галерията, която сега е поканила 24-ма пловдивски живописци с добре познати имена. Поела тежката отговорност да състави кратък списък сред многобройната гилдия творци на забележителната пловдивска живописна школа, Моника Роменска успя да защити избора си чрез изкуството, което може да се види в залата до 3 март. Авторите са от различни поколения, с отчетлив почерк и смел подход, а експонирането на техните творби се оказа  предизвикателство само по себе си.

Творците представят своята гледна точка към съвремието със специфичните си изразни средства. Рисуват самотата, изолацията, любовта и ревността. Коментират с четката шашнатия от съвременните технологии нов свят. Не пропускат пейзажите.

Върху изхода или липсата на такъв се спира художникът Атанас Хранов с новата си творба, в която платното е врата с няколко дръжки.

За покойния Димчо Павлов припомня в едно от платната си Румен Жеков, нарисувал празния стол на колегата си.

А на кучето си картина и стих е посветил Николай Кучков:

Аз и моето куче

Две стари души.

 

Спомени него не мъчат

Мене всичко тежи.

 

То цял ден спи,

Аз цяла нощ не.

 

Все мълчим;

Да поговорим-моля го- поне.

 

Не…

 

И в Небитието така ще е:

Аз с чаша в ръката, то- в моите нозе.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Издателска къща Хермес представя книгата "Модерна любов" от Даниъл Джоунс

 

 

Колекция от едни от най-запомнящите се и провокативни есета, публикувани в популярната колонка на „Ню Йорк Таймс“

Издателска къща Хермес представя книгата "Модерна любов" от Даниъл Джоунс, която излиза на пазара на 9 февруари. Тя представлява колекция от едни от най-запомнящите се и провокативни есета, публикувани в популярната колонка на „Ню Йорк Таймс“. Включени са и историите, вдъхновили сериала с едноименно заглавие, в чиито главни роли участват Тина Фей, Анди Гарсия, Ан Хатауей, Катрин Кийнър, Дев Пател и Джон Слатъри.

 

 

Истински истории за любов, загуба и изкупление

 

Какво е любовта днес? Този въпрос си задава Даниъл Джоунс, когато поставя началото на колонката „Модерна любов“. Но отговорът не може да е еднозначен. Защото любовта не се поддава на дефиниции. Затова в този сборник четем за изпитанията на дългия брак, за трудностите да си родител, за загубата на любими хора и разбира се, за добрия стар романс, завършващ с хепиенд.

 

Някои от историите са необичайни, други са по-близки до нас. Някои ни разкриват по какъв начин технологиите са променили ритуала на ухажване, а други изследват вечните препятствия, пред които е изправен всеки, тръгнал по трънливия път в търсене на любовта. Всички обаче са до болка искрени.

 

Заедно те разказват историята за всички измерения на любовта днес.

 

Тази книга е перфектното четиво за всеки, който е обичал или е бил обичан. С други думи, тази книга е за всеки, който се интересува от неразгадаемите пориви на човешкото сърце.

 

 

За съставителя

 

Даниъл Джоунс е редактор на колонката „Модерна любов“ в „Ню Йорк Таймс“ от нейното начало през 2004 година. Някои от книгите, които е написал, са Love Illuminated: Exploring Life’s Most Mystifying Subject (with the Help of 50,000 Strangers), The Bastard on the Couch и романът After Lucy. Джоунс се появява всяка седмица в подкаста „Модерна любов“ и е консултиращ продуцент на „Амазон Стюдиос“ за едноименния сериал.

 

А ето какво още споделя Даниъл Джоунс за:

 

Колонката „Модерна любов“

 

Когато през 2004 година започнахме да списваме колонката, ние, отговорните редактори (аз, стиловият редактор Трип Гейбриъл и съпругата ми – Кати Ханауер), решихме да интерпретираме любовта в по-широкото й понятие, защото не искахме да ограничаваме историите само до романтичната любов. Надявахме се есетата, които ще получаваме, да разглеждат както мрачните, така и светлите й страни, да се задълбочават както в радостта, така и в болката, които извират от неспирните ни усилия за близост с други човешки същества.

 

 

Определението любовна история

 

Обикновено най-въздействащите истории са онези, които разказват за връзки с голямо минало зад гърба си – в тях често срещаме изпитанията на дългия брак, трудностите да си родител и загубата на любими хора (деца, съпруг или съпруга, родители, приятели). В тези истории рядко има рози и целувки, но могат ли да бъдат определени като любовни? Абсолютно.

 

 

Любовта

 

От позицията си на човек, който през последните петнайсет години е изчел, прехвърлил или по някакъв друг начин възприел поне сто хиляди любовни истории, мога да кажа, че любовта в най-добрия вариант прилича повече на ръчна количка, отколкото на цвете: тя е груба и мръсна, но за сметка на това е устойчива. В същото време е трудно да се опише с думи.

 

Ако бях Спок от „Стар Трек“, щях да опиша човешката любов като комбинация от три емоции или импулси: желание, уязвимост и смелост. Желанието те кара да се чувстваш уязвим, а уязвимостта изисква да бъдеш смел.

 

Ако търсите различни прояви на смелост, ще ги намерите сред страниците на тази книга. Тези истории ужасяват и поучават. Те ще ви разсмеят, ще накарат сърцето ви да се свива и ще ви разплачат. От време на време (признавам) дори не звучат толкова съвременно. Но винаги отварят черупката на човешката любов, за да разкрият тъмната красота в нея.

 

 

3 любопитни факта за „Модерна любов“

 

1. Колонката в „Ню Йорк Таймс“ съществува вече над 16 години. Всяка седмица нова любовна история намира своя път към сърцата на милиони читатели. Интересен е подразделът „Мънички любовни истории“, където се публикуват есета до 100 думи. Изненадващо е колко много емоции успяват да съберат авторите в тези „миниатюри за модерната любов“.

 

2. Част от историите са адаптирани в сериал през 2019 г. Актьорският състав включва световноизвестни имена като Тина Фей, Анди Гарсия, Ан Хатауей, Дев Пател. Екранизацията е номинирана за „Еми“. Може да видите трейлър на сериала тук.

 

 

3. Статиите са достъпни и под формата на подкаст. Забързаното ежедневие подтиква все повече хора да се обърнат към този удобен метод за запознаване с научнопопулярни предавания, забавни програми и др. Ето защо създателите на колонката „Модерна любов“ разработват и едноименния подкаст, в който всяка сряда споделят и коментират въздействащи любовни истории.

 

 

 

Старинната къща на ул. "Съборна" до Конюшните на царя, бивш хостел, ще стане част от експозициите на Етнографския музей. Сградата се предоставя за безвъзмездно ползване от общината на музея с решение на кмета Здравко Димитров по идея на зам.-кмета по култура Пламен Панов. Там ще се оформи площ за експониране на част от етнографските колекции и за създаване на музейно-образователен център.

Сградата дълги години пустееше, след като бе напусната от концесионера ѝ. Договорът между общината и фирмата бе развален, а в следващите няколко години така и не се намери нов желаещ за мястото, което освен ценната сграда има и археология.

Имотът е със статут на архитектурно-строителна недвижима културна ценност с местно значение и се намира на ул. „Съборна“ № 20 в Стария град. Той е с обща площ 223 кв. м., която включва сграда на 2 етажа, със застроена площ 129 кв. м. и полуподземен етаж и тавански етаж – 65.90 кв. м.

Днес бе извършен акта на приемо-предаване между двете страни, като предстои музеят да направи ремонт на помещенията за своя сметка. Подписите върху документа поставиха директорът на РЕМ – Пловдив доц. д-р Ангел Янков, заместник-кметът Пламен Панов, в присъствието на представители на дирекция „Общинска собственост“, на служители на Етнографския музей, на директора на ГХГ – Красимир Линков, на представители на РАМ – Пловдив и отдел „Култура, археология и културно наследство“.

От Община Пловдив припомнят, че РЕМ – Пловдив е основан през 1917 г., а от 1938 г. се помещава в Куюмджиевата къща – паметник на културата от национално значение. През 1938 г. по инициатива на кмета на града Божидар Здравков е поставено второто начало на съвременния музей: най-представителната къща на възрожденския Пловдив – Куюмджиевата, е определена за Общинска къща-музей. На 14 октомври 1943 г. новият дом на музея е отворен за посещения. През 1949 г. Общинската къща-музей е преименувана в Народен етнографски музей. През 1952 г. е открита първата постоянна експозиция, а през 1962 г. – втората, която се обновява периодично. Последната промяна е от миналата 2020 г.

Днес над 60-те хиляди експоната са обособени в шест фонда: Селско стопанство, Занаяти, Тъкани и облекло, Мебели и интериор, Музикални инструменти и обреден реквизит, Произведения на изобразителното изкуство. Оформени са Фототека, Научен архив и Библиотека.

Регионален етнографски музей – Пловдив е постоянна институция с идеална цел, която издирва, събира, съхранява, документира и популяризира движими културни ценности и ги експонира с изследователски, образователни и популяризаторски цели.

Музеят осъществява координационна, квалификационна и експертно-консултантска дейност за всички музеи и сбирки от културни ценности с етнографски характер на територията на Пловдив и региона. Оказва методическа помощ на общинските и частни музеи. Музеят е съорганизатор и домакин на станали вече традиционни фестивали (на камерната музика, седмица на занаятите), концерти, биеналета, ревюта, театрални постановки, представяния на книги, спектакли. Предлага и допълнителни атракции за туристите като възстановки на обичаи, демонстрации на традиционни занаяти и пр.

 „Сърдечно благодаря на Кмета на Пловдив Здравко Димитров и на заместник-кмета Пламен Панов! Днес е един щастлив ден за нашия музей, който както знаете е утвърдена институция със столетна история и сериозен принос за съхранението, изследването и представянето на българските традиции. Благодарим за подкрепата на общината, както и за подкрепата на всички приятели на музея. Горди сме, че и днес музеят продължава родолюбивата идея, с която е бил основан, като спомага за развитието на културата и популяризирането на българското

Страница 629 от 2462

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…