Капана.БГ
На рождения ден на Стефан Данаилов: „Сцена на кръстопът” връчва две стипендии на таланти от НАТФИЗ
Елеонора Иванова и Боян Фърцов са първите носители на „Стипендията на Ламбо”, учредена от „Сцена на кръстопът”. Инициативата по този начин да бъде почетен бащата на фестивала Стефан Данаилов е на един от най-големите му приятели и спомоществователи – инж. Мирослав Илиев.
Тя се роди след кончината на великия български актьор като знак на почит към ролята му Пловдив да има своя значим театрален форум.
Двамата талантливи студенти от НАТФИЗ са избрани от жури в състав Силвия Лулчева, Ангелина Славова и Асен Данков – и тримата негови ученици.
„Те изгледаха представленията. След сериозни спорове и въпреки идеята носителят да е само един, те излъчиха двама четвъртокурсници – Елеонора, която е от класа на проф. Ивайло Христов, и Боян – от класа на проф. Пламен Марков. Може би от отвъдното сега дава своята благословия на тези две талантливи деца”, обяви племенницата на Стефан Данаилов, режисьорът Росица Обрешкова.
Обявяването на първите носители на „Стипендията на Ламбо” е днес неслучайно – големият актьор щеше да празнува своята 78-годишнина. Мястото на връчването ѝ също е избрано като знак на почит към основателя на „Сцена на кръстопът”. Церемонията ще бъде в гримьорната на Стефан Данаилов в Народния театър „Иван Вазов”, която в момента се ползва от студента му Павел Иванов.
Нов бестселър от познатия автор на трилъри Браян Фрийман
Коледния онлайн книжен панаир провежда издателство Ера до 15 декември
Браян Фрийман се завръща с нов наелектризиращ роман „Тъмна звезда“, който светкавично се превръща в бестселър.
Лайза Пауър е успешен автор на трилъри, но след поредица от травматични загуби се усамотява в отдалечената си къща, за да лекува своята болка. Самотата ѝ обаче не трае дълго...
Една вечер мистериозно момче без име и спомени се появява в дома ѝ. Единственото, което помни са последните няколко часа. Шокиращата му история изненадващо съвпада с откъси от собствения ѝ роман. В името на безопасността на момчето, Лайза решава да разкрие мистерията, но могъщи хора застават на пътя ѝ. Капанът около двамата се затяга все по-бързо. Но дали всичко е такова, каквото изглежда?
Умело написана история, която държи читателя извън равновесие до самия шокиращ край.
Романите на Браян Фрийман са продадени в 46 държави и преведени на 22 езика. Умението му да изгражда сложни, ангажиращи герои и изпълнени с образи сюжети превръщат всяка негова книга в бестселър.
Коледният онлайн панаир, който се организираме в сайта на издателство Ера започна в понеделник и ще продължи до 15 декември.
От ЕРА са подготвили онлайн чат в сайта си, където желаещите ще могат да се запознаят с екипа на издателството, да зададат своите въпроси, да отправят препоръките си или просто да се "отбият", за да си поговорят за книги. Служителите ни ще са на разположение в чата всеки ден между 09:00 и 20:00 ч. по време на панаира.
Къщите в Старинен Пловдив, пропускани от туристите (ВИДЕО)
Екипът на единствения дигитален гид под тепетата предлага видео разходка с 5 архитектурни перли, достойни за посещение
Често смятаме, че когато сме туристи, е достатъчно да посетим най-популярните места в даденото селище. Понякога обаче, скритите съкровища са не по-малко впечатляващи. Такъв е и случаят с много от къщите в Старинен Пловдив. Вече сме ви разхождали виртуално из Балабановата къща, къща Недкович, къща Клианти и къща Хиндлиян, но има още архитектурни бижута, които заслужават вниманието ни. Екипът на единствения дигитален гид под тепетата събра за вас още 5 архитектурни перли, достойни за посещение:
Данчовата къща (Къща на Георги Данчов – Зографина)
Сградата е построена в края на XVIII век. След освобождението на България от турско робство в нея е живял известният български художник и фотограф Георги Данчов - Зографина, известен революционер, съратник на Васил Левски, бивш заточеник в Диарбекир и опълченец по време на Освободителната война.
Къщата е с несиметричен план, с три етажа, единият от който е под земята. Впечатляващи са красивите дърворезбовани тавани. В подземния етаж е направена винарна, а на горния е разположена зала с мултимедия, която може да се използва за събития. За момента тя не е отворена всекидневно за свободно посещение, освен в дните, когато под покрива и има изложба. Обявена е за културна ценност с национално значение.
Сградата е реставрирана по автентични технологии в рамките на съвместен проект на Занаятчийска камара в Кобленц (Германия) и Община Пловдив с финансиране от Германското Федерално министерство за икономическо сътрудничество и развитие.
Къща на Павлити (Синята къща)
Къщата на Аргир Павлити е построена през 1849-1850 г. Известна oще като „Синята къща“. В нея е запазен един от малкото стенописни портрети – най-вероятно на собственика. Вътрешността на къщата е богато декорирана - тавани, врати, долапи, стенописи. Скоро след първата реставрация, в края на 1970-те години, в нея избухва пожар и изпепелява втория етаж. За щастие стаята с портрета се намира на първия и оцелява. Следва втора реставрация, която пресъздава богатите дърворезбовани тавани и възвръща част от изгубената красота. Днес много елементи липсват, има някои разминавания с автентичния вид на сградата, но тя все още е въздействаща. Доскоро в нея се помещаваше Общинска фондация „Пловдив 2019“.
Къща на д-р Сотир Антониади (Музейна аптека Хипократ)
Построена е през 1872 г. от един от първите пловдивски дипломирани лекари и виден представител на гръцката общност в Пловдив В приземието на къщата е имало аптека. Днес тя е преустроена в музейна експозиция Старинна аптека " Хипократ", единствена по рода си в страната. Наредбата напомня старинноромантичния стил от времето на възрожденския Пловдив. Аптеката е единственият музей на фармацията в България. Тук можете да се потопите в епохата на медицината и фармацията от времето на българското Възраждане до началото на XX в. – период, в който лекарствата и медикаментите са се приготвяли изцяло от натурални съставки като билки, минерали и естествени мазнини.
Къщата е масивна с несиметрично деление. Таваните са измазани и богато декорирани с розети и растителни орнаменти.
Oтворена e за посещение.
Къща на д-р Стоян Чомаков (Постоянна експозиция на Златю Бояджиев)
Д-р Стоян Чомаков е един от най-изявените борци за самостоятелна българска църква през Възраждането. Къща „Чомаков“ е построена през 1858 – 1860 г. Откроява се с внушителната си осанка на централната улица в Стария град. Архитектурно принадлежи към неокласицизма. Отвътре е богато орнаментирана с ефектни дърворезбовани слънца и други мотиви. След Освобождението наследниците на д-р Чомаков са предоставили къщата за резиденция на княз Фердинанд в края на XIX и началото на XX век. От 1950 г. в сградата се помещава Детският отдел на Народна библиотека „Иван Вазов“, а след 1984 г. е постоянна експозиция на именития пловдивски художник Златю Бояджиев. В двора пред главната фасада на къщата е издигнат паметник на твореца.
Къща-музей на Атанас Кръстев (Начо Културата)
Намира се почти на върха на Небет тепе. Сградата с прекрасен двор, от прозорците на която се открива уникална гледка към града на тепетата, е образец на ранновъзрожденската несиметрична къща. Първият собственик на къщата е бил Боян Насев, а последнит – Атанас Кръстев, наричан с любов от пловдивчани „кметът на Стария Пловдив. Именитият пловдивчанин е в основата на създаденото през 1968 година управление “Старинен Пловдив”. В периода между 1969 и 1986 година, когато е директор на управлението, са възстановени най-значимите паметници на културата от национално и местно значение в Стария Пловдив.
Днес къщата е превърната в музей с уникална сбирка от портрети на известния пловдивски културен деец. Част от произведенията, които е притежавал, могат да бъдат видяни на втория етаж на къщата.
Източник: lostinplovdiv.com
Излезе книга за българските праведници на народите на света
Сборникът съдържа 27 разказа, написани от младежи – ученици и студенти, участници в Седмия национален литературен младежки конкурс „Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена“, на Центъра за еврейско-българско сътрудничество /ЦЕБС/ „Алеф“
Днес излезе от печат уникален сборник с разкази за съдбите на 20-те български “Праведници на света”. Единствената по рода си книга събира на едно място житейските съдби на достойни българи, удостоени с огромното признание от Мемориалния комплекс “Яд Вашем” в Йерусалим. Тези наши сънародници са написали със смелостта си част от величавата история на България – спасяването на българските евреи от Холокоста. Заради подвига си те са удостоени с най-високото звание – „Праведници на народите на света“.
Заглавието на изданието е: „Аз съм един от тях – българските праведници на света“. Сборникът съдържа 27 разказа, написани от младежи – ученици и студенти, участници в Седмия национален литературен младежки конкурс „Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена“, на Центъра за еврейско-българско сътрудничество /ЦЕБС/ „Алеф“.
В литературната надпревара участваха над 150 младежи от цялата страна. Те отвориха една от най-мрачните страници на човешката история - годините на Втората световна война. В тази жестока епоха младежите откриха най-достойните примери на човеколюбие и доказаха, че историята за най-страшния човешки геноцид и спасителите все още не е разказана напълно. Младежите са направили ценни изследвания, открили са малко познати факти, създали са увлекателни художествени разкази за живота на 20-те българи, намерили място в Храма на Праведниците в Израел. Най-добрите разкази, отличени от журито на конкурса, са включени в сборника.
Това е третото издание на Център „Алеф“, което съдържа наградени младежки творби от литературния конкурс „Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена“. През 2018 г. едноименен сборник събра всички наградени есета от първите пет литературни надпревари, а през миналата година излезе от печат сборникът с разкази „Да обичаш, въпреки....“.
Сборникът „Аз съм един от тях – българските праведници на света“ е ценно образователно и историческо помагало. Той ще бъде разпространен в читалища, обществени и училищни библиотеки. Може да бъде намерен и в офиса на Център „Алеф“ на адрес: Бургас, пл. Баба Ганка № 4, ет.4, сайт http://alef-bg.org/. Издава се с любезното съдействие на НССЕИВ към Министерски съвет.
Михаела Филева с нов сингъл от предстоящия да излезе през 2021 г. албум (ВИДЕО)
Песента съчетава звученето на диско, фънк и поп
„100 на 100“ обещава да е 100-процентов хит
В началото на декември Михаела Филева представя сингъла си „100 на 100“, който ще бъде включен в предстоящия да излезе през 2021 година албум на певицата. Песента съчетава звученето на диско, фънк и поп и добавя нови нюанси към музикалния стил на Михаела. „100 на 100“ е създадена от творческия екип на Монте Мюзик - Веселин Ценов - Algoriddim, Константин Ангелов и Графа.
Най-голямото предизвикателство се оказва заснемането на видеоклипа към песента. Концепцията му е базирана на стилна хореография, а репетициите се провеждат изцяло онлайн. Танцьорите и певицата се срещат на живо на снимачната площадка едва вечерта преди снимките. Резултатът обаче е категоричен – изключителен синхрон и въздействаща визия, които допълват звученето на песента. Режисьор е Павлин Иванов – Bashmotion, хореограф е Радостина Точева.
Онлайн премиера на книгата „Не се казвам Мириам“ на Майгул Акселсон
На 9 декември в 19:00 ч. ви очакваме във фейсбук страницата на Colibri Books за онлайн среща с шведската писателка Майгул Акселсон, с която ще поговорим за романа й "Не се казвам Мириам".
Майгул Акселсон (р. 1947 г.) е автор на 8 романа и няколко документални произведения. Става известна с романа си „Априлската вещица“, удостоен с три награди и преведен на 25 езика. Акселсон проявява силна чувствителност към проблемите на третия свят, на детската проституция, на бедността в родната ѝ Швеция.
С „Не се казвам Мириам“ писателката ни превежда през живота на жена от ромски произход, преживяла ужаса на Втората световна война. Малика е изпратена в Аушвиц, където, за да оцелее, е принудена да промени името си на Мириам. Дори след войната, когато заживява в Швеция, тя продължава да пази своята истинска идентичност в тайна. Миналото ѝ обаче я преследва и не ѝ дава покой. Настъпил е мигът Мириам да разкрие тайната си, но как ще бъде приета тя? „Не се казвам Мириам“ е роман за срама, вината и страха от неизказаната истина, за най-потресващата част от историята на Европа, за отношението към ромите и за живота в Швеция след войната. Като ни припомня мрачното и не толкова далечно минало, Майгул Акселсон ни кара да се замислим и над днешните все още непреодолени предразсъдъци.
Очакваме ви пред компютрите на страницата на Colibri Books на 9 декември, сряда, в 19:00 ч. за една вълнуваща среща! В дискусията ще участват преводачите Росица Цветанова и Радослав Папазов.
Събитието във фейсбук: https://www.facebook.com/events/742979669650674/.
Издават нова книга за Пловдив
Една изгубена книга, която липсва в каталозите на библиотеките, няма я в библиографските справочници, вижда бял свят отново преди Светлите празници
“Пловдив към средата на XIX век според описанието на Константин Д. Моравенов“ на д-р Александър К. Пеев, издадена от фондация „Балкански културен форум“, със спомоществувателството на Новиз АД е една „изгубена“ книга. Няма я в каталозите на библиотеките, няма я в библиографските справочници. Тя се „припознава“ до сега със заглавието на ръкописа на К. Моравенов „Паметник за пловдивското християнско население в града и за общите заведения по произносно предание“, който е в основата й.
През далечната 1930 г. д-р Александър Пеев за пръв път представя ръкописа на К. Моравенов, като обширно го пояснява и допълва. Това е първи опит да се публикува, прочете и разбере тези непознати за съвременниците си текст и летописец.
„Горди сме, че с дейността ни като спомоществователи книгата е отново в ръцете на българския читател, 90 години след първото ѝ публикуване, като притурка на „Пловдивски общински вестник“ и 210 години след рождението на К. Моравенов,“ коментираха от ръководството на Новиз АД.