Виктория Филипова

В навечерието на рождения ден на Добромир Тонев се състоя награждаването на лауреатите в Националния поетичен конкурс, носещ името на един от гениалните български поети.

Празничната церемония се проведе в духовното сърце на Пловдив-Културен център Тракарт.

Събитието събра в залата дългогодишни приятели на Добромир Тонев и поезията. Сред гостите присъстваха скулпторът Атанас Карадечев, литературният критик Марин Кадиев, пловдивската поетеса Елена Диварова и др.

За доброто настроение се грижиха Н. Кузманова и Кр. Павурова с музикални изпълнения на пиано и цигулка.

Водещ на церемонията бе пловдивският режисьор  Златко Павлов, който е сред дългогодишните приятели на „преродения тракийски воин“, на „докоснатия от Бога“-Добромир Тонев.

„Добромир е сред световните поети. Роден е в България, в Ямбол. Голяма част от жизнения му път преминава в Пловдив и нашият град винаги го е считал за един от най-големите си поети. Добромир си отиде през март 2001 г. , но ще бъдат вечно живи думите му.“

Идеята за конкурса се ражда заради обичта на приятелите и семейството на писателя. Вече десет години е факт, благодарение на подкрепата на община Пловдив, ПУ „П.Хилендарски“, Радио Пловдив, Хотел Одеон , Дружеството на писателите в Пловдив, ИК „Хермес“, както и медийното партньорство на БНТ2 и Радио Пловдив.
Тазгодишното жури бе в състав : Гл. ас. д-р Здравко Дечев- председател на комисията и членове в лицето на пловдивската поетеса Ина Иванова  и писателката Елена Тамамджиева.

Председателят на журито сподели, че интересът към конкурса е не малък и в тазгодишното издание са получили 61 плика.

Специалната награда на Хотел Одеон – вечеря и нощувка за двама, бе връчена на Ана Цанкова от гр. Кърджали.

Наградата на ПУ „ П. Хилендарски“, Филологически факултет- парична сума от 200лв.  бе присъдена на Илия Точев от гр. Варна.

Директорът на Радио Пловдив – Чавдар Каришев връчи специалното отличие за млад поет  и награда от 300 лв .на Ясен Василев от София.

Наградите на община Пловдив бяха подредени в следния ред:
Първа награда и 600 лв . отиват в ръцете на Ренета Бакалова от гр. Пловдив
Второто място и 400 лв. бяха присъдени на Асан Хаджипехливанов от гр. Плевен.
Трета награда бе отсъдена за Елена Янева от с. Марикостово.

Официалната част  на тържествената церемония завърши с поздрав от председателя на журито Здравко Дечев , който изказа надеждата, че участниците в конкурса ще се учат от онези имена, които са особена проба в българската поезия.

Райна Кацарова

Слънчев, есенен ден в центъра на Пловдив. В края на ул. „Отец Паисий“ е разположен австрийският културен павилион „FLUCA“. Пловдив чете поезия, като част от програмата на фестивала „Пловдив чете“. Четири модула по 45 минути, между тях по 15 минути почивка. Също, като в училище, като своеобразен кръжок, като общество на „Живите поети“.

Издателство „Жанет 45“ и Биляна Курташева ни запознаха с Надежда Радулова и новата й поетична книга „Малкият свят, големият свят“. Издателство „Ерго“ представи Людмила Миндова с „Дървото на спомена“ и Владислав Христов с „Писма до Лазар“, техен модератор беше Цветелина Драганова. „Скрибенс – медийна група“ и „ЛитПрес“ представиха книгите "Човек с бинокъл" от Наталия Иванова, "И други езици" от Ренета Бакалова, "Триада" от Христо Мухтанов и "Янус" от Валентин Дишев.

Да, правилно преброихте. Великолепната седморка. Седем поети, седем вселени, седем различни погледа към живота. Имената на модераторите и издателствата сами говорят за себе си и са своеобразен залог за качеството на поезията. Аз няма да говоря като литературен критик със сложни термини за изразните средства, формата и съдържанието на книгите. За мен беше хубаво. Беше истинско и човешко. По улицата минаваха различни хора, деца с велосипеди, спираха се, заслушваха се. На заден план се чуваше градът, трафикът, музиката от преминаващи по близкия булевард коли, няколко шумни мотора и дори едно сватбено шествие. Имаше я и онази светлина „комореби“, процеждаща се през листата на дърветата, описана от Владислав Христов. Тези, които бяха първи на сцената, в последствие се превърнаха в публика и обратно. Там беше и геният на Христо Ботев, гледащ от един графит.

Малко преди всички успях да разговарям с Людмила Миндова, естествено за смисъла на поезията.

-Поезията придава същински смисъл на живота, показва особено красиво и чувствително красотата и смисъла на живота и го връща точно тогава, когато изглежда напълно изгубен.
-Какво бихте посъветвали младите?
-Да обичат хората и книгите. Да не се страхуват да показват обичта си. Да не се страхуват да приемат любовта на другите. И разбира се, да четат много. Защото, ако не почитаме хората и книгите, животът ще е скучен и лишен от красота.
-А вие от кого се учихте през годините?
-Знаете ли, винаги съм се питала за това, дали са само книгите, които съм чела или някой, който ми е помогнал да „видя“ някоя книга. Голямото въздействие е на онзи, който ни приласкае с нежността си, с усмивката си и ни покаже, че книгата е нещо страхотно. Удоволствие! Иначе, поети имам много любими. От руската, европейската, еврейската литература - Бродски, Ана Ахматова, Цветаева. Много обичам един поет, когото превеждам - Йосип Ости. Той ми е оказал изключително въздействие. И продължава. От българските поети обичам Борис Христов, Константин Павлов, Екатерина Йосифова, Иван Теофилов, Марин Бодаков, Силвия Чолева – с радост посрещам всяка тяхна книга. Мога да изреждам до безкрайност. Елизабет Бишъп ми е любима американска поетеса, Елизабет Браунинг също. Прекрасните сонети на Шекспир, които, като дете съм чела в превод. По този начин всъщност заобичах и Валери Петров. Първо чрез преводите му, после съм го видяла и като поет. Книгите сами ни придърпват, сами ни викат.

Самата Людмила Миндова чудесно е описала в книгата си магията, която свързва човека със словото:

ПЪТЯТ КЪМ ДОМА
Поетът, скъпи мои, си записва, за да помни.
Всяка негова дума е троха по пътя му към вкъщи.
Небрежният му ямб е неговата Via dolorosa.
Скръбта и болката са обичайното му ежедневие.
Поетът, скъпи мои, си записва, за да помни.
Защото знае, че не знае нищо и се движи върху пясък.
Защото само вятърът го следва по петите му
или така внезапно го пресреща, че му секва въздухът.
Поетът, скъпи мои, си записва, за да помни.
Да не забравя нежното докосване и чувството
за споделеност. Да не забравя, че преди да се превърне
само в дума, е дишал, шепнел, галел и обичал.
Поетът, скъпи мои, си записва, за да помни,
че е човек. Единствено човек. И нищо друго

Днешната идея за разходка е перфектна възможност да избягате за ден от града и да се възползвате от малкото останали топли есенни уикенди. Ще се хареса както на търсачите на места за красиви Инстаграм кадри, така и на планинарите, че дори и на рибарите.

Язовир Доспат е вторият по големина язовир в страната и най-високият по надморска височина. Намира се на цели 1200 м. и е начало на каскадата Доспат-Кричим. Набира водите си от реките: Доспат, Канина, Бистирица и Вищерица извиращи от Дъбраш, които със специални подземни тунели се прехвърлят към него. Бреговете на язовира са предимно полегати, гористи с красиви удобни поляни за пикник или къмпингуване. Има множество тихи и изящно очертани от природата заливи, подходящи за риболов, лагеруване и пускане на лодка. Язовирът е богат на риба. В него плува костур, шаран, кефал, уклей, червеноперка и пъстърва. Практикуват се няколко вида риболов: на плувка, на дъно, на муха с шнур, на блесна и на булдо.   При разходка по склоновете покрай водоема се разкриват редица местности с интересни имена – Хаджиосманското, Деразлии, Кървав дол, Орлино, Манастира, Зелниково и др., все наименования, свързани със старата история на град Доспат.

Интересен факт е, че доспатчани са  известни в цяла България с майсторите си чешмари и с „белите“ си чешми. Традицията е прастара и едва ли някой си спомня точно кога е възникнала, но вярването, че трябва да докараш вода и да построиш чешма за пътниците и изморените преминаващи тук, на този свят, за да има вода и за близките ти в отвъдното, които са се споминали, е като закон за местните хора от района на Доспат и Сатовча. Ежегодно, край водите на язовира се организира и събор на чешмарите. Над 1800 чешми, изградени „за хаир“,  има пръснати в този родопски край. Действащи и пресъхнали те са основно с по един, два, но и до  24 чучура.

Изключително живописен е пътят, който води до съседния град Сърница, тъй като той лъкатуши от начало до край, следвайки живописния язовирен бряг. Красивите гледки тук не са една и две. Любителите на романтичните пейзажи трудно могат да изберат от стотиците кътчета край язовира, кое от кое по красиво, а нерядко се чуват и сравнения с природните дадености на Швейцария.

Доспатските гори минават за най-ценните в страната и са благодатно място за развиване и на алтернативни видове туризъм – пешеходен, конен и велосипеден туризъм, ориентиране, биатлон, развитие на водни спортове и организирането на спортни прояви,   приключенски лагери и зелени училища, приключенско-състезателни прояви и тиймбилдинг програми.

Затова не се чудете много и не губете деня, а грабвайте раницата и се гответе за разходки сред природата!

Цялата галерия със снимки вижте в Lostinplovdiv.