Празнува с изложба живопис на Петър Мичев

На 02.09.2020 г. от 17:00 ч. до 20:00 ч., галерия „Възраждане“ ще посреща гости по случай своя 25-ти рожден ден и магичната изложба „Образи от седмото небе“ на Петър Мичев – Педро.

„В 18:00 ч. в двора на галерията ще приветстваме гостите и ще открием изложбата, която ще продължи до 21.09.2020 г. На откриването ще връчим традиционната награда „Арт Медия“ за арт журналистика. По повод празника ще има и томбола за всички гости на галерията, като изтеглените печеливши ще получат подарък графична творба.

Всички са поканени!

25 години Галерия „Възраждане“! Над 540 изложби, над 36 албуми и каталози. 25 години красиви и светли емоции, прекрасни нови запознанства и срещи както с художници, така и със зрители, посетители и клиенти.

Благодарим Ви!

Заради Вас, заради Пловдив и България винаги сме се стремяли да Ви показваме качествено, различно и стойностно изкуство, да бъдем честни и с труда си да стоим с високо вдигната глава. Така смятаме да продължим и за напред. Защото 25 години не стигат!

Започваме новия сезон с вълшебника Петър Мичев. Вече 22 години работим с него. Не ни е посрамил, не сме го посрамили. Избрахме за Вас, нашите гости, от хубавото – най-хубавото – картини за любов и красота, за копнеж и страст, нарисувани по онзи екзотичен и неповторим маниер, който го умее само маестро Петър Мичев,“ Сим Алексиев.

Петър Мичев е роден на 9-ти май 1955 година в град Плевен. Самобитен и самоук художник, той рисува от 15-годишна възраст. Между 1974 и 1990 г. развива артистичната си кариера основно в България.

Светът го открива през 1990 г. в брюкселската галерия „Остър ъгъл“, където неговите картини са изложени до тези на Салвадор Дали.  Открива големи експозиции във Франция, Белгия Германия, Швейцария, Люксембург, Дания и САЩ.

През 1994 г. художникът участва в един от най-големите културни проекти на Юнеско на 20 век, заедно със Сезар, Карсу и Бюфе. През 1997 г.   четиримата организират съвместна изложба в монетния двор „ДьоЛа Моне“ в Париж. Изложбата е открита от Жак Ширак.

Петър Мичев е участвал в над 450 групови вернисажа и е реализирал над 160 самостоятелни изложби в България, Европа, Америка.

От 1991 г. до 1998 г. живее и твори във Франция. Тук Петър Мичев работи с престижни галерии, една от които прочутата „Романет” между Лувъра и Латинския квартал, създала Пикасо като млад автор. Парижката критика определя Петър Мичев като „автентичен, мистичен и невъзможен за дефиниране”.

В периода 2000 г. – 2005 г. живее в САЩ – в Тампа, Флорида. Пред конгреса на Флорида братът на президента на САЩ – губернаторът Джеб Буш представя Петър Мичев като единствения жител на щата, записан в „Енциклопедия Британика”.

След 5 годишното му пребиваване в Тампа, 8 милионният град номинира българина за личност на годината. Името на художника е записано завинаги в златната книга на Палм Бийч. Творбата на Петър Мичев “Мадона от Флорида” пък е в музея на Сената и е избрана за пощенска марка - символ на щата. Петър Мичев - Педро е сред най- скъпо продаваните български художници.

Мичев има над 16 000 продадени картини. Негови платна са притежание на над 50 музея, галерии, фондации и на известни личности в света сред които Джордж Буш, Владимир Путин, Симеон Сакскобургготски, Американски киноактьор Стивън Сегал, австралийския милиардер Клайв Палмър  и руският мултимилионер Гедадий Гайтамак.

Освен в музея на Ватикана, картина е сложил приживе в частната си колекция папа Йоан Павел Втори.

Петър Мичев е заслужил гражданин на град Плевен от 2005 г.

Михаела Каменова е млад скулптор, който работи с разнообразни материали, като представя абстрактни творби при участието си в Националните есенни изложби. Дни преди откриването на събитието на 1 септември тя разказа за своето участие:

-       Разкажете какво представяте на изложбата – колко работи, на каква тема, какъв формат, материал, техника и пр. Кога са създадени, специално за Есенните изложби ли са?

Творбите, които представям са изработени специално за Националните есенни изложби в Пловдив 2020 г. Тазгодишната тема „Места до поискване“ ме провокира да създам серия от скулптури, моя интерпретация на пейзажи или триизмерни метални „картини“, идея която от дълго време искам да реализирам. Самата тема ме предразположи към по-освободен подход в разработката на проектите, базиран на емоционално въздействие. Пейзажите, които се опитвам да пресъздам, са изградени от различни елементи, някои със символичен характер, други обрисуващи абстрактни форми. Сюжетите, които ме впечатляват са свързани с отворените пространства, като наблягам въздействието и усещането което създават. Скулптурните композиции са различен формат, като най-голямата с наименование „ЗЕНИТ“, е с размери 230 х 40 х 40 см. Материалът от който са изработени е стомана (желязо), за обработката са използвани различни техники. Част от елементите включени в композициите присъстват и в предходни мои творби от последните години, но тук са представени в различен вид обединени от обща идея.

-       Част от творбите ви са свързани с преработка на метални елементи скрап. До каква степен това води към крайната композиция – да бъде по-абстрактна или с определена тема? Или иначе казано: Ако изходните материали са с всякакви неопределени форми, това насочва ли ви към една по-абстрактна композиция или не винаги е така?

Изборът на материал за реализация на скулптурно произведение е от особена важност. Замислянето и осъществяването на една творба е специфичен процес при всеки автор. Скулптурата от скрап може да съчетава в себе си различни елементи и материали. Основната идея е отпадъчният материал да бъде наново събран, претворен в нещо ново. Творбите, които представям са изработени от нови индустриални материали, една малка част от изрезки, които могат да се нарекат скрап, но това не е водещо и няма отношение към идеята. Принципът, за изграждане и реализация е сходен, но елементите които са използвани не са намерени, а специално създадени за композициите.

Често пъти корозията, разрушението и деформацията на материала се използват като ефект в произведението, но не винаги това са намерени детайли, а по-скоро обработени чрез различни техники до постигането на желаният ефект. Стоманата дава възможност за свой уникален тип третиране, големи възможности за изграждане на форми и структури. В скулптурите които представям, металният профил е използван като конструкция в произведението, на места и за изграждане на детайли (арматурното желязо), а листовият материал за създаване на отделни елементи, форми, петна.

Може да се каже, че композициите са абстрактни и пресъздават определено настроение, без силна конкретика в детайлите. Присъстват и символични образи преплетени в абстрактните планове, отделните елементи са предварително изрязани и конфигурирани в последствие. Комбинирането и редуването на формите в някои участъци е импулсивно (на прима виста), на други места, целенасочено с ясна форма в зависимост от идеята на композицията. Самият материал до голяма степен насочва към по-конструктивна и абстрактна същност на творбите.

-       В показаните композиции има части с по-нестандартни форми, но преплетени и с идеален кръг, или добре изработен правоъгълник, в контраст с ръждиви части. Търсен ефект ли е този контраст и каква е идеята?

Контрастът между изброените елементи в композициите определено е целенасочен. Идеята ми за пресъздаването на пейзаж в триизмерна форма включва правоъгълника, който се явява като рамка на произведението. Отделните елементи или изображението, излизат извън рамката, като по този начин се превръщат в триизмерна картина. Идеалният кръг с ажурен център всъщност изхожда от един от древните, по-опростени като форма символи за слънце (също и алхимичният знак на златото). Като допълнение към символиката обвързана с този знак съм използвала и позлатяване. За да пресъздам многоплановост в композициите, освен пластично разнообразие, търсих и разнообразни цветови решения.

-       Докъде в ръждивите части в някои от структурите има някакъв вид творческа намеса и докъде те са оставени така, както са „намерени“?

Определено има творческа намеса, както във формата така и в цвета на тези парчета. Ръждивите части в скулптурите са изкуствено направени с цел по-разнообразна структура и цвят, спомагащи за отделянето на различни планове в композициите. Ако имах в наличност бих ползвала и намерени елементи, тъй-като тяхната структура е по-специфична и по-активна, но такива материали се събират с години.

-       Вие сте по-млад автор, какво е чувството да сте в една изложба с по-утвърдени имена с огромен опит – като Павел Койчев в скулптурата или други в другите изкуства?

Благодарна съм, че имам възможността да представя моите творби редом с утвърдени творци, които имат много по-богати знания и опит в сферата на скулптурата и другите жанрове. Възможността за контакт с такива личности е от особена важност за младите автори и спомага за интеграцията им в света на изкуството. От друга страна участието ми редом с тези имена, създава чувството за голяма отговорност, но въпреки това ме амбицира.

-       Как виждате състоянието на съвременната българска скулптура в момента?

Трудно е да се говори за състоянието на даден дял от изкуството без нужната дистанция на времето. Скулптурата постоянно се видоизменя и борави с различни изразни средства в зависимост от техническите постижения и тенденциите на епохата, в която се създава. Има много фактори, от които зависи  развитието на съвременната скулптура, независимо дали са пряко или непряко свързани с нея. Смятам че българската съвременна скулптура продължава да се развива, присъства в нашите галерии, среща се все по-често в публичните пространства в България и извън пределите на страната, въпреки трудностите на времето в което живеем.

-       Кажете няколко думи за Националните есенни изложби като събитие.

Националните есенни изложби са дългогодишна традиция и сериозна платформа за изкуство.  Характерна особеност за събитията е, че се провеждат в пространствата на къщите в Старинен Пловдив, както и самия формат на представяне на авторите чрез самостоятелна изложба. Творците участвали през годините са изтъкнати фигури в изобразителното изкуство, като възможността за изява на по-млади автори редом с тях, е от голямо значение. Този форум е важен не само за културния живот в Пловдив, но и за развитието на изкуството в национален мащаб.

www.mihaelakamenova.com

Lost in Plovdiv откри три нови локации, в които да намерите своя любим вкус

Макар и вече да е края на месец август, температурите са повече от летни и палещите слънчеви лъчи постоянно ни изкушават да се разхладим с топка топящ се в устата вкусен сладолед. Неведнъж сме ви представяли любими наши места, но и екипът ни никога не спира да експериментира с всички новооткрити заведения, в които може да се отдадем на леденото лакомство.

Вече сме ви разказвали за гръцката кафе-пекарна El Greco в материала си Ново и старо: El Greco и пивница Разлъка. Тя отвори врати в самия разгар на извънредното положение, а днес менюто им предлага най-различни изкушения от висококачествен хляб с аромат на детство, през ръчно приготвени тестени изделия – чак до неустоимо джелато, приготвено на място с висококачествено прясно мляко, белгийски шоколад, пресни плодове и с уникалните вкусове на сладолед-кадаиф, сладолед-козунак, брауни, портокалов пай. Препоръчваме и задължително, ако е наличен да изпробвате с вкус на халва!

Сладкарница Complimenti е следващото местенце, на което ни отведе нашия сладоледен тур. Още с отварянето им се влюбихме в момичешкия интериор, подходящ за всеки инстаграм кадър, но когато опитахме сладоледа и десертите – просто оставихме по частица от сърцата си. Те си приготвят джелатото на място по италианска рецепта, а нашите препоръки са за: Вкусът на баба, маскарпоне със смокини и каноли със сладоледен пълнеж! Уверяваме ви, че няма да съжалявате!

Последната ни локация е една от най-новите пекарни под тепетата – сладкопекарна Brioche. Заведението е на самия ъгъл на безистена срещу бившата аптека Марица и въпреки че отидохме да изпробваме пухкавите кроасани, които гледаме на снимки из социалните мрежи постоянно, няма как да пропуснем и сладоледа. Те също го приготвят на място и при тях вкусовете са традиционни, но задължително съчетайте тарта си поне с топка от нутелата или шам фъстъка. Леденият десерт отлично ще балансира по-натрапчивия вкус на тестения и се получава много добра комбинация.

Единственият дигитален гид за града под тепетата продължава да открива нови вкусни места, а вашите предложения очаква в коментарите!

Източник: Lostinplovdiv.com

Петър Анастасов: „Опитваме се да се забавляваме с всичко, което правим и крайната ни цел е да оставим следа в градската култура“

Таня Грозданова

Арт кварталът е пълен със самобитните творци, художници, дизайнери и занаятчии, които ще откриете в 31 ателиета по павираните улици. В поредицата, посветена на Авторите от Капана още сме на улица "Христо Дюкмеджиев. Днес ви представяме Петър Анастасов.

Той е сред нашите фаворити за стрийт мода, неговите авторски облекла добиха известност извън пределите на BG, залага на свежите и айляшки послания, типично по пловдивски.

Philly Apparel е независим пловдивски бранд за ежедневно облекло, основно тениски и блузи с елементи от градската среда и култура. Името на модната марка идва от старото название на Пловдив – Philly-бето.

Първият им и единствен магазин се намира на ул. Христо Дюкмеджиев в кв.Капана и отвори врати през 2017. Цялата история около раждането му може да прочетете в КАПАНА.БГ .

Ето какво разказва Петър Атанасов:

„Освен облекло работим и в други артистични сфери, но за сега ще запазим това в тайна, тъй като доста от проектите предстоят в близко бъдеще. За да обобщим всичко казано до сега - Опитваме се да се забавляваме с всичко, което правим и крайната ни цел е да оставим следа в градската култура чрез различни артистични подходи. Густо Майна Philly Бето.“

Как да го откриете:

Автор 16 - Петър Анастасов - PHILLY  - авторски облекла

Пловдив, КАПАНА ул.“Христо Дюкмеджиев” 1

https://www.facebook.com/PhillyApparel/

сайт : https://philly.bg/

Вижте още:

Първият магазин на пловдивският бранд Philly отвори врати

Добрата новина: Пловдивски бранд за дрехи с дарителска кампания в помощ на болничните заведения