С поклонение, слово и полагане на венци и цветя в Пловдив бе почетена 144-та годишнина от гибелта на българския национал-революционер, демократ, поет и журналист Христо Ботев.

Тази година, поради предприетите мерки за ограничаване на разпространението на COVID-19, в церемонията пред паметника на Христо Ботев в Цар-Симеоновата градина за първи път не участваха почетна рота и представителния духов оркестър на Военновъздушните сили, с цел да не се допуска струпване на хора. Пловдивчани обаче, не пропуснаха да отдадат своята почит и признание пред подвига на големия български революционер, като на паметника имаше почетен караул и венценосци, както повелява дългогодишната традиция.

За да отдадат своята почит в Деня на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България и да положат венци и цветя пред паметника на Христо Ботев бяха Кметът на Пловдив Здравко Димитров, народният представител Александър Сиди, Областният управител Дани Каназирева, генерал-майор Явор Матеев - командир на Силите за специални операции и началник на Гарнизон Пловдив, Председателят на Общински съвет-Пловдив – инж.Александър Държиков, заместник- областния управител инж. Димитър Керин, заместник-кметовете Пламен Панов, Йордан Ставрев, Анести Тимчев, Георги Титюков, кметовете на райони Георги Стаменов, Стоян Алексиев, заместник-кметовете на районите Западен и Тракия, Общественият посредник на Община Пловдив Борислав Стаматов, общински съветници, директорът на ОИ „Старинен Пловдив“ Богомил Грозев, представители на общинската администрация, на ФК „Ботев“ Пловдив,  членове на Комитет „Родолюбие“ и признателни граждани.

Водещ на честването бе Златко Павлов, който направи пламенна рецитация на пълния текст на автобиографичната изповед на Христо Ботев - поемата „На прощаване“. Официалното слово произнесе Манол Пейков носител на Награда „Пловдив“ за ярки постижения в културния живот на града, реализирани през предходната 2019 година в раздел „Художествен превод“.

Слово на Манол Пейков:

 „Когато бях малък и Ботев ме гледаше от исполинските си паметници с мощната си рунтава брада и вечно сключени вежди, бях убеден, че е поне на 50 години, ще рече – стар и сериозен човек.

Днес съм почти на 50 и добре знам, че си е отишъл едва на 28, макар като гледам паметника му все така да ми се струва, че е по-възрастен от мен. Това е защото времето и дебелите книги дотолкова уголемяват нещата, че ги правят недосегаеми (или почти недосегаеми) за нас…“

Пълният текст може да прочетете в Под тепето.

Очакваме фотоизложбата в Града под тепетата, след завръщането ѝ от Рим

Италианският културен институт в София и Държавна опера - Пловдив имат удоволствието да Ви поканят на открита изложба пред Народен театър  "Иван Вазов" с фотографии от спектакъла "Орфей и Евридика" от Глук на гениалния режисьор, художник и хореограф Стефано Пода.

Събитието бе един от акцентите в програмата на Пловдив - Европейска столица на културата 2019, представено по време на фестивала Opera Open.

Операта подпали Античния (ВИДЕО)

В 24-те фотографии на Александър Богдан Томпсън са събрани емоциите на артистите и невижданата по мащаб и оригиналност сценография, вдъхновена от богатото културно наследство на Траките и земите на Орфей, създадена специално за Античния театър.

Фотографиите са изложени от 1-ви до 14 юни.

Куратор на изложбата е Нели Раданова, а позициите в Градската градина пред Народния театър са предоставени от Столична община. Следва фотоизложбата да бъде представена в Рим и в Пловдив.

Стефано Пода е италиански артист, известен като създател на театър, основаващ се на целостта на изкуствата и стремящ се към цялостно възприемане, което превръща операта в пластично изкуство, богато на видения. Така неговата версия на „Орфей и Евридика“ на Глук в Римския театър на някогашния Филипопол намира естественото си място на античен спектакъл, който търси модерността в универсалния характер на мита и изгражда идеален мост между Италия и България, между мит и постмодерност, между историята и операта, разбирана като синтез на изкуствата.

Изложбата се осъществява с любезната подкрепа на Столична община.

Александър Богдан Томпсън не се определя като фотограф, а като автор на снимки. Негов инструмент е камерата, а снимката като произведение е медиаторът – тя бива едновременно и носител на авторовото усещане, и генератор на емоции, които търси да отключи у зрителя.

До сценичната фотография, като свое средство за творческо споделяне, Александър достига след като самият той работи на сцената - като певец и помощник-режисьор в Операта в град Есен – Германия. Светоусещането му е формирано в резултат на богат професионален опит в много области и израстването му между различни култури.

Откроява се работата му по проекти на сцените на Държавна опера – Пловдив, Софийска опера и балет, Държавнa опера – Русе, Драматичен театър – Пловдив, отразяването на проектите от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019, редица концерти и спектакли с популярни български и чужди изпълнители.

На откриването на изложбата присъстваха Посланикът на Италия в София - Стефано Балди, директорът на Италиански културен институт - Верена Витур, директорът на Опера Пловдив - доц. Нина Найденова, кураторът Нели Раданова, гости и приятели.

Призът за журналистика получава Теодор Караколев за десетки статии за архитектура, градска среда и опазване на културното наследство. Той донесе трета награда “Пловдив” за медията

Приз в категорията за опазване на културното наследство получи Елена Кантарева-Дечева и екипът ѝ, който работи върху Епископската базилика и мозайките на античната сграда (ВИДЕО)

С две награди “Пловдив” се отличи спектакълът “Одисей” на пловдивския драматичен театър. Наградите обяви с видеосъобщение кметът Здравко Димитров. Във връзка с епидемиологичната ситуация, тази година няма да има награждаване на 24 май, като официалната церемония ще се състои на 1 септември.

Отличията са – персонално за сценария на Александър Секулов, в категория “Хуманитаристика” и в категория “Театър” за Драматичен театър – Пловдив за самата постановка. Кукленият театър също е награден, в категорията за детски произведения, за спектакъла “Принцът на морето и принцът на земята”.

Наградата за журналистика дойде в екипа на “Под тепето” – колегата Теодор Караколев бе отличен за десетките си публикации на тема архитектура, градска среда и опазване на културното наследство. Той бе номиниран редом до достойната конкуренция на колегите от БНТ Десислава Шишманова и Деница Торньова. Това е трета награда за екипа на “Под тепето” след тези на Ивайло Дернев през 2012 година и Владимир Балчев през 2016-а.

Приз в категорията за опазване на културното наследство получи Елена Кантарева-Дечева и екипът ѝ, който работи върху Епископската базилика и мозайките на античната сграда. Манол Пейков бе отличен за художествения превод на “Поезията като бунтовно изкуство”.

Награда за архитектура получи екипът, работил върху галерия Детмаг – арх. Петко Костадинов и колегите му Иван Костадинов, Росица Митева и Ангел Чоруков. В категория изобразителни изкуства е отличен Ангел Герджиков за изложбата “Забравени следобеди” в галерия “Възраждане”. В “аудиовизуални изкуства” награда взема Соня Станкова за фотографската си изложба “Лицата на Пловдив”. За съвременни мултижанрови изкуства е отличена Държавна опера – Пловдив за спектакълът Огънят – гала откриване на Opera Open 2019.

В категорията “Музика” отличие получава проф. Милчо Василев за концерти, организирани от него в негова чест по случай неговата собствена 70-годишнина.

В новата специална категория бе отличен Виктор Бойчев. Напускащият поста директор на Кукления театър е отличен за цялостното издигане на институцията по време на дългогодишната му работа начело на културния институт.

Това стана ясно след среща на представители на танцовите съюзи и Съюзът на артистите с министърът на здравеопазването Кирил Ананиев и на културата Боил Банов

Танцовите зали и театрите и оперите вече могат да работят и на закрито. Това стана ясно след среща на представители на танцовите съюзи и на Съюза на артистите с министърът на здравеопазването Кирил Ананиев и на културата Боил Банов.

В танцовите зали могат да се събират не повече от 20 души на разстояние 4 м един от друг, а театралните салони на закрито ще работят с 50% от капацитета си.

Поканата за срещата дойде след протест за отварянето на залите на 24 май, каза по-рано днес за БНР Милена Налбантова – посланик за България на Световната артистична танцова федерация.

„Искрено се надяваме, че тази среща ще бъде освен ползотворна и резултатът ще бъде позитивен. На нея ще коментираме правилата и мерките, под които можем да стартираме да работим, и то така да бъдат подредени и структурирани, че тези мерки да не се окажат толкова рестриктивни, че всъщност да няма смисъл от отварянето на залите ни“, каза тя за програма „Хоризонт“.

„Ние ще целим да преговорим така нещата, че наистина да има резон, да има спазване на мерките, да има съблюдаване на ред, хигиена, да има дисциплина, а в същото време да защитим и цялата ни гилдия“, добави Милена Налбантова.

Плевенските клубове за танци също се присъединиха към искането за отваряне на залите за занимания, като се включиха в петицията, настояваща за това.

„Готови сме да спазваме всички мерки, които ни бъдат предписани. Трябва да мислим и за психическото здраве, казва Джейлян Демирев, ръководител на фолклорен клуб Северняците и член на УС на Асоциацията на хореографите у нас.

„Само клубовете за фолклор са десетина, плюс това има и други клубове, от другите жанрове. Оказа се така, че на едни и същи зали се дава възможност да танцуват, примерно, спортни танци, а народни танци не може. Фолклорът така малко беше в сянка“, каза той.

„Предполагам ще се отворят залите със съответните мерки – няма да е проблем да бъдат спазвани. Телефонът ми прегрява – кога ще почнем, кога ще почнем, а това са хора, които работят в различни сфери, а психически те – не стига, че са затворени вкъщи, това оказва сериозно влияние на тях, най-вече“, добави Джейлян Демирев.

„Горе-долу около 2 милиона хора в България използват танците в различните жанрове за разтоварване. А това най-вече помага като цяло за нацията“, каза още той.

Източник: бнр

Снимка на корицата: Държавна опера-Пловдив

През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на училищния химн с първия си стих "Върви, народе възродени". Химнът е озаглавен "Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи" и включва 14 куплета, от които днес се изпълняват най-често първите шест. Панайот Пипков създава на 11.05.1900 г. музиката към химна.

С въвеждането на Грегорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държавата и църквата, се чества на един ден - 24 май. След 1969 г. пък се отделя църковния от светския календар и затова днес съществуват два празника - църковен (11 май) и светски (24 май). За официален празник на Народна Република България 24 май е обявен с решение на Деветото Народно събрание на 30 март 1990 година.

Още от миналото денят се отбелязва с празнични шествия, а най-масово това се е случвало през 80-те години на миналия век. В Пловдив манифестациите обикновено са се провеждали на площада в пространството между Централна поща и градския парк. Трибуната с официалните партийни и държавни ръководители се е разполагала до Цар-Симеоновата градина с лице към пощата. Манифестиращите ученически блокове са идвали откъм Главната и се изтегляли по улица „Иван Вазов“ в посока към гарата.

Няколко години манифестации са се провеждали и на булевард "Георги Димитров", сега  „Цар Борис III Обединител“. Те винаги са били пищни, шумни, много празнични и изпълнени с настроение. Ето и някои кадри, които ще са особено емоционални за всички, които гордо са носили чавдарската или пионерската връзка в не толкова далечното минало:

Предстои ни дълъг уикенд, но дори и да нямате два-три дена на разположение пикниците извън града са идеален начин да избягате от водовъртежа на ежедневието. Всъщност, в Пловдив също е възможно да си направите обяд на открито – на зелените площи на парк Лаута, където има пригодени барбекюта за целта. Това е опция, ако не ви се пътува, но нашите предложения са на не повече от час път и прохладата на планината определено се усеща.

Извънградските пикници обикновено са и начин да избягаме от тълпите, защото полянките са толкова много, че спазването на всякакъв вид социална дистанция е изключително лесно. Подбрахме три изпитани места за вас, а вие може да допълвате в коментарите.

Местност Розовски Вриз – Брацигово      

Първото ни предложение е едно вилно селище в посока град Брацигово и само на 5-6 км от село Розово. Местността взима името си от това, че там извират и се събират много води, които се отвеждат до микроязовир, наречен Гювеча. Мястото е предпочитано за отдих през лятото и зимата. На разположение са няколко огромни поляни, които са поддържани. На основната има и охрана, както и обособена детска площадка, за да не скучаят най-малките. В близост има беседка и течаща вода, което прави похапването навън още по-лесно.  През третата седмица на юли тук се провежда и годишният събор на с.Розово. Всеки идващ на летовището трябва да си носи храна, защото магазин за най-необходимите продукти работи само през летните месеци. На разположение на тези, които искат да поостанат повече, има възможност за настаняване в бунгала или почивни станции ( в момента трябва да се провери дали и как точно приемат гости). По цялото място са пръснати вилички и в периода май-октомври е доста оживено. В района има и няколко маршрута за еднодневни вкскурзии – до Гарвановата скала, Атолука, Равногор, Сините водопади и др.

Районът около лифт Сопот

Вече сме ви водили на фоторазходка из тази местност, както и по една от пътеките до Сопотския водопад. Това е доста удобна местност за пикник, защото е съвсем близо до града. Имате на разположение магазини, за да си закупите всичко нужно на идване, лифт Сопот също е интересно преживяване ( в момента работи от петък до неделя включително), а предполагаме, че скоро ще отвори и Gelato&Latte, които са вариант за похапване на сандвичи и невероятно приготвено на място джелато. Поляната около лифта е просторна, в близост има чешма (точно пред манастира), а докато похапвате, може да се насладите и на парапланеристите, които са като цветни петънца в синьото небе.

Посока Асеновград

Това е и един от най-посещаваните маршрути, когато се сетим за разходка извън града или пикник на полянка. Около река Чая през горещите дни буквално може да видите през метри накацали одеяла и хавлии. Лятото често асеновградчани и пловдивчани я ползват и за плаж и алтернатива на градските басейни. От Бачково по поляните нагоре също има много места, които може да използвате, за да се разположите на тревата и да похапнете това, което сте приготвили.

Този тип излети са любими на цялото семейство и определено препоръчваме да се възползвате от приятното пролетно време. Призоваваме ви единствено да палите огън на обозначените за това места и да почиствате след себе си. Нека се радваме на природата и простора, който тя ни предоставя, но и да я пазим чиста!

Източник: Lostinplovdiv