Новата лента на Паоло Сорентино- „Те”, Уилям Дефо в ролята на Винсент и последната роля на Робърт Редфорд в афиша на фестивала в Пловдив

„Големите филми преди големите награди” е мотото на 13-ото издание на Киномания в Пловдив. Фестивалът стартира на 16 ноември и в рамките на две седмици ще представи най-доброто от световното кино на публиката в  LUCKY Дом на киното Общо 30 филма включва програмата на Киномания тази есен, като някои от заглавията буквално парят, тъй като идват под тепетата седмици след световни премиери и фестивални фурори.

Много е трудно договарянето на нови ленти, но и тази година филмите в голям процент са след световни премиери през септември. Има шест съвсем нови заглавия, които, слава богу, няма как да бъдат намерени в торентите. Искаме да подскажем на зрителите под 30 години, че естествената среда на филмите и киното не е в интернет, обясни Владимир Трифонов, програматор на Киномания.

Той се спря в детайл на някои от пироните във фестивалната програма. Най-големият му фаворит е “Ван Гог: Пред портите на вечността”, в центъра на който стои покъртителното изпълнение на Уилям Дефо . Трифонов очаква след наградата от Венеция за най-добър актьор, Дефо да е и основен фаворит за Оскар гази година. Неговият Винсент е едновременно просветлен, луд, брилянтен, безпомощен, съсипан и, в крайна сметка, триумфиращ. Дефо прави чудеса в тази роля. За мен това е най-добрият филм в програмата, каза програматорът на фестивала.

Киномания ще открие Новият филм на Уес Андерсън (“Гранд хотел Будапеща”) -  “Островът на кучетата”. Анимацията с гласовете на Едуард Нортън, Скарлет Йохансон, Бил Мъри, Тилда Суинтън, Йоко Оно, Харви Кайтел откри преди известно време фестивала в Берлин и спечели заслужено вниманието и на публиката, и на критиката.

Пловдивската публика ще има шанса да гледа и новата лента на гениалния Паоло Сорентино- “Те”. Филмът е посветен на изключително противоречивата личност на бившия премиер-министър на Италия Силвио Берлускони. Заснемайки някои от най-виртуозните сцени в досегашното си творчество, Сорентино изтръгва неистово изпълнение от любимия си актьор Тони Сервило, познат от прекрасния „Великата красота” и с играта в „Ил Диво”, където влезе в ролята на Джулио Андреоти.
Ще видим и Робърт Редфорд в последния му филм като актьор, както обяви самият той- “Старецът и оръжието”. Това е едно очарователното забавно криминале за елегантния банков обирджия Форест Тъкър e идеално попадение за легендарна кариера. Във филма участва и Кейси Афлек.

Акцент в програмата на тазгодишното издание на кинофестивала са три биографични заглавия, които ще зарадват не само любителите на този жанр. Освен филмът за Винсент ван Гог, ще видим на голям екран историята на Рудолф Нуреев. “Рудолф Нуреев: Бялата врана“ е третият режисьорски проект на актьора Ралф Файнс, който участва и в самия филм. Ще проследим и как Вим Вендерс се впуска в дебрите на документалното кино с “Папа Франциск: Човек на думата си”. 
Майкъл Мур отново ще ни провокира с яростен и обезпокоителен портрет на Америка при Тръмп с новия си филм “Фаренхайт 11/9”. 

Рубриката Класически удоволствия ще представи филма на Марио Моничели “Приятели мои” от 1975 година, а пълнометражната анимация от 1968 година “Жълтата подводница” е живописен еквивалент на света на „Бийтълс”, един шедьовър-антология на всички анимационни техники на онази епоха.

Боно, Мик Джагър, Ета Джеймс, Алиша Кийс, Кийт Ричардс, Арита Франклин са само част от имената в документалния филм “Музикалният храм на Алабама”, с номинация за „Грами” за саундтрак компилация.

С “Глория Бел” тазгодишният носител на “Оскар” за чуждоезичен филм, чилиецът Себастиан Лелио, прави римейк на филма си от 2013, който спечели международно реноме – Глория, като пренася перипетиите на главната героиня в Лос Анжелис и кани неподражаемата Джулиан Мур за главната роля.

Фестивалът не забравя и за най-малките почитатели на киното. Носителят на Оскар за късометражна анимация Александър Еспигар представя своя пълнометражен дебют – екранизация по обичания от поколения зрители роман на Джек Лондон “Белия зъб”. Другите заглавия за децата са “Мумините и чудната зимна страна” и “Светът на Марни”.

Ще има и български заглавия, които ще бъдат представени от специалните гости на Киномания. Те ще са премиерни, обясни Борислав Лалев, организатор на фестивала в Пловдив.

Цените на билетите са 8 и 6 лв. за студенти, ученици и пенсионери. Карта за 7 прожекции е 42 лв. Продажбата на билети ще започне на 9-ти ноември /петък/ на касата на LUCKY Дом на киното и онлайн на boxoffice.bg.

Книгата „Рядък модел” излиза на български утре

Двукратният носител на „Оскар” Том Ханкс разкрива още една страна на своя искрящ талант. Излиза сборникът с разкази „Рядък модел”.

Книгата е доказателство, че  звездата от „Корабокрушенецът” и „Спасяването на редник Райън” има разказвачески дар, който не отстъпва на актьорския. От посвещението става ясно, че насърчението за писане е дошло от Нора Ефрон, с която той си сътрудничи в романтичната комедия от 1993 г. „Безсъници в Сиатъл“. Обединяваща нишка в сборника са пишещите машини. Ханкс е страстен колекционер и притежава над 150, но не е написал разказите си на тях. При все голямото разнообразие от теми и герои, общото е чувството за хумор, носталгия по простотата в живота – не само по отношение на предметите на бита, но и на искрените, ясни отношения между хората. Очарователната атмосфера, която обгръща читателя във всеки разказ, надали може да се припише на късмета на начинаещия. Тя е плод на един много интелигентен и наблюдателен ум, на сърдечна, открита и чувствителна душа.

Уверете се сами с един от разказите в книгата:

Из БЪДНИ ВЕЧЕР 1953

Върджил Бюъл затвори магазина чак когато наближи време за вечеря и заваля лек сняг. Пътят към дома ставаше все по-хлъзгав, затова той караше бавно, което се удаваше невероятно лесно с автоматичната трансмисия на плимута. Без превключване, без съединител, същинско инженерно бижу. Поднасяне извън пътя или затъване в снежните преспи тази вечер би представлявало истинско бедствие; в багажника на плимута се намираха всички съкровища от Дядо Коледа, скрити на сигурно място още откакто децата бяха обявили желанията си преди седмица. Тези подаръци трябваше да се озоват под елхата след няколко часа, а прехвърлянето им от багажника на затънала в снега кола в кабината на влекач би съсипало Бъдни вечер.

Шофирането до дома продължи по-дълго от обичайното, разбира се, но не това тормозеше Върджил. Студът му беше ненавистен. При цялата автоматична скоростна кутия той често проклинаше производителите на плимута, че не могат да създадат прилична отоплителна система. До мига, в който бавно отби към къщата, зърна през стъклото жълтата гирлянда от лампички над задната веранда и гумите изскърцаха върху чакъла на алеята при спирането, вече изпитваше лека болка от студ. Налагаше се Върджил да е изключително предпазлив, за да не се подхлъзне на предната пътека, както му се беше случвало много пъти досега, но въпреки това влезе с бързината, присъща на всеки работещ човек.

Изтръска снега от обувките си, закачи връхната си дреха и усети как тялото му се отпуска от топлината, която лъхаше към него през процепите на дрешника. След като купи къщата, сам бе инсталирал отоплителна система, надхвърляща нормите за скромен дом. Монтира също и наистина чудовищен бойлер, та божествената топла вода да задоволява ваните на децата и неговите собствени дълги душове, без никога да свършва. Получаваният комфорт си струваше зимните сметки за гориво, както и двата камиона дърва за огрев всяка зима.

Огънят в дневната гореше. Той беше научил Дейви да го пали, като му показа как да подрежда дървата с блокчетата от дървения му конструктор като квадратна къщичка около подпалките, никога като пирамида. Сега хлапето приемаше паленето на огъня като свещен дълг. Още при първите ноемврийски студове, домът на Бюъл се превръщаше в най-топлото място на километри разстояние.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Шестте най-вдъхновяващи филма на Том Ханкс

– Тате! – изтича от кухнята Дейви. – Планът ни действа чудесно. Джил е в пълна заблуда.

– Добри новини, големи човече – отвърна Върджил и упражниха тайното ръкостискане, известно само на тях двамата в целия свят.

– Обещах ѝ, че ще напишем писма на Дядо Коледа след вечеря и после ще му оставим почерпка, както ми казваше ти, когато бях малък.

Дейви щеше да навърши единайсет през януари.

Джил подреждаше масата в кухнята, нейна слабост бяха салфетките и сребърните прибори.

– Татко ми се прибра, ура-ура! – извика шестгодишното момиченце и подравни и последните лъжици.

– Така ли? – попита Делорес Гомес Бюъл, застанала пред печката, а бебето Кони се беше вкопчило в лакътя и бедрото ѝ.

Върджил целуна всяка от жените в живота си.

– Да, наистина е той – каза Дел, сипа пържени картофи и лук в една чиния и ги постави на масата.

Дейви донесе на татко си кутийка бира от новия огромен хладилник марка „Келвинейтър“ и церемониално повдигна с отварачка халките на двата срещуположни отвора – друго негово свещено задължение.

Вечерята на семейство Бюъл беше истинско шоу. Дейви постоянно ставаше и се връщаше на мястото си – хлапето никога не изседяваше едно цяло хранене. Кони се гърчеше в скута на майка си, разхождаше лъжица из устата си или блъскаше с нея по масата. Дел режеше храната на децата, забърсваше разлятото, пъхваше хапка намачкан картоф в устата на Кони и от време на време хапваше и самата тя. Върджил се хранеше бавно, никога не повтаряше две хапки от една и съща храна, а въртеше вилицата в кръг в чинията и се наслаждаваше на представлението, изнасяно от семейството му.

– Казвам ти, на Дядо Коледа му стигат три бисквитки. – Дейви разясняваше на Джил фактите около пристигането на очаквания гост. – Освен това никога не допива докрай чашата с мляко. Чака го много работа. Нали така, тате?

– Така съм чувал – Върджил намигна на сина си и той се опита да му отвърне със същото, но успя единствено да сгърчи лицето си в опит да затвори едното си око.

– И без друго всички му оставят същата почерпка.

– Всички? – учуди се Джил.

– Всички.

– Не мога да разбера кога се появява той. Кога пристига? – упорстваше Джил.

– Може изобщо да не пристигне, ако не изядеш всичко в чинията си – предупреди Дел и потропа с вилицата си по нея, а след това раздалечи картофите от месото. – С всяка хапка се приближаваш до идването на Дядо Коледа.

– Щом си легнем в леглата? – попита Джил. – Трябва да сме заспали, нали?

– Може да е по всяко време между лягането и събуждането ни. – Дейви имаше отговор за всеки от въпросите на сестра си. След като беше разкрил мистерията около Дядо Коледа през лятото, Дейви си беше поставил за цел да опази вярата на малката си сестричка.

– Може да минат и часове. Ако млякото стои навън толкова дълго, може да се развали. – Той може да го охлади само с едно докосване! Топва пръста си в чаша топло мляко, прави магията и бум! Студено мляко.

На Джил това ѝ се стори невероятно.

– Сигурно пие много мляко.

След вечеря Върджил и децата се погрижиха за съдовете, Джил стоеше върху един стол до мивката и подсушаваше вилиците и лъжиците една по една, докато Дел приспиваше бебето горе и си позволяваше така нужната кратка дрямка. Дейви отвори последната за вечерта кутийка бира на татко си и я постави на масичката с телефона до така нареченото татково кресло пред камината в предната стая. Щом Върджил се настани и отпи глътка, Дейви и Джил се излегнаха пред грамофона и пуснаха коледни песни. Лампите в стаята бяха угасени и светлините от елхата озаряваха стените с вълшебни отблясъци. Джил се покатери в скута на Върджил, а Дейви продължи да пуска песента за Рудолф отново и отново, докато не научиха и последната дума наизуст и дори започнаха да добавят и свои.

Имал много лъскав нос.

– Като крушка!

Смеели му се и го наричали какъв ли не.

– Хей, глупчо!

И щом стигнаха до изречението за оставането му в историята, извикаха:

– И в аритметиката!

Дел слезе долу засмяна:

– Ама че сте смешковци, какво направихте само с текста на „Радост за света“!

Отпи глътка от бирата на Върджил, преди да се настани в своето кътче на канапето, извади цигара от кожената си табакера, затворяйки я с рязко щракване, и я запали с клечка от кибрита, поставен до пепелника при телефона.

– Дейви, бутни малко този дънер, може ли? – помоли Върджил.

Джил скочи на крака.

– Нека аз този път!

– След мен. И не се тревожи. Обувките на Дядо Коледа са огнеупорни.

– Знам. Знам.

След като и Джил разбута огъня с ръжена, Дел изпрати децата горе да облекат пижамите си. Върджил допи бирата си, а след това отиде до дрешника в коридора и извади портативната си пишеща машина „Ремингтън“. Делорес я беше купила чисто нова за Върджил, когато беше във военната болница в Лонг Айлънд, Ню Йорк. Беше печатал писмата си до нея със здравата си ръка, преди терапевтът да го научи на така нареченото печатане чрез докосване с пет и половина пръста.

Той извади машината от калъфа ѝ на ниската масичка за кафе и нави на ролката два листа един върху друг  – винаги ползваше два листа, за да не нарани валяка.

– Оставете посланията си до Белобрадия старец или Дядо Коледа, както и да се казва – поръча той на децата, щом се върнаха ухаещи свежо на паста за зъби и чисти пижами. Джил написа своето първа, тракаше буквите една по една, клавиш по клавиш.

мили дядо коледа мерси че идваш пак и ти благодаря за медицинския комплект и ходещата кукла които се надявам да ми дадеш весела коледа с обич ДЖИЛ БЮЪЛ

Своето писмо Дейви настоя да напише на отделен лист. Обясни на Джил, че не иска да обърква Дядо Коледа. За подравняването на двата листа му бяха нужни няколко опита.

24/12/53

Скъпи Дядо Коледа. Сестра ми Джил вярва в съществуването ти. Затова. Продължавам и аз. Ти знаеш какво искам за Коледа и повярвай ми, НИКОГА НЕ СИ МЕ РАЗОЧАРОВАЛ…! Разбира се оставям малко студено мляко и бисквитки за почерпка. Догодина ще трябва да донесеш подарък и на бебето Кони защото вече ще е достатъчно голямо, чу ли???? Ако млякото се стопли, охлади го с пръста си.

Дейвид Еймъс Бюъл

Дейвид остави писмото си в пишещата машина, като я обърна към камината, където Дядо Коледа да успее да го види.

– Трябва да подредите подаръците си на купчинки под елхата. За да е по-лесно на сутринта – каза Върджил.