Капана.БГ

Капана.БГ

Сряда, 11 Април 2018 00:58

Le' Push Wednesday Night Acoustic @Bee Bop Cafe

В сряда вечер Le' Push ще се качат на сцената на Bee Bop Café. Ще изпълнят авторска музика и кавъри на интересни парчета в акустични аранжименти. Заповядайте да се позабавляваме заедно в средата на седмицата и да си дадем тласък за останалите дни! Започваме в 21.30 часа.

„Българско-турски литературен клуб“ кани всички ученици от Пловдив и областта да участват в конкурс на тема „Светът в моите мечти“ за поезия, проза, фотография и рисунка . Той е посветен на Деня на националния суверенитет и на детето в Република Турция и се провежда под патронажа на Генералното консулство на Република Турция в Пловдив.

Вижте категориите и регламента за участие:

Стихотворение : Възрастова група -  от 8 до 20 години

Разказ: Възрастова група -  от 12 до 24 години

(Творбите могат да бъдат на български или турски език и всеки участник може да участва най-много с две произведения)

Фотография: Възрастова група от 12  до 24 години

Детска рисунка: Възрастова група от 6  до 12 години

Краен срок за изпращане на творбите: 18 април 2018 г.         

Пощенски адрес:  ул. „Филип Македонски“ №10, Турско консулство, гр. Пловдив

 Електронен адрес: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Телефон за информация: 032 – 275166, 0886 002394

Всяка творба трябва да бъде придружена със следната информация: име на автора, възраст, пощенски адрес, телефон за връзка.

Най-добрите творби ще бъдат наградени.

През месец април, Пловдив ще бъде домакин на две мероприятия с френско съдържание в сферата на културата. Изложба с 14 информационни табла "Ница или изобретяване на туризма" ще бъде експонирана на оградата на археологическите разкопки пред Централна поща в периода 12 април - 31 май. Няколко дни по-късно, на 16 април, от 17 часа в ДК „Борис Христов“ ще се проведе българо-френска конференция на тема  „Опазване на недвижимото културно наследство – преимущества и предизвикателства“. Идеята за двете прояви, които се осъществяват в сътрудничество с Община Пловдив е на Френския културен институт в България. Целта им е да бъде задълбочен процесът на сближаване между двата града - Пловдив и Ница във връзка с кандидатстването им за вписване в списъка на ЮНЕСКО за международно културно наследство.

 

Кандидатурата на Епископската базилика и римското мозаечно наследство на Филипопол вече бе включена в Индикативния списък на ЮНЕСКО за значими културни и природни обекти, за което преди дни бе изпратено официално писмо от Центъра за световното наследство на ЮНЕСКО до министъра на културата Боил Банов. По този повод, освен изложба в Пловдив ще бъде проведена и конференция, в рамките на която българските експерти по културно наследство ще представят своя опит пред френските специалисти.

 

Изложбата „Ница или изобретяване на туризма" е дело на „Мисията Ница Световно Културно Наследство“ под ръководството на Жан-Жак Айагон, бивш министър на културата и комуникациите, в партньорство с Френския културен институт в България. Изложбата, която е на двата езика, представя различни етапи в развитието на френската „лятна столица“ като туристически център и е етап от вписването на кандидатурата на Ница в списъка на ЮНЕСКО.

 

Конференцията е насочена към студенти в сферата на изкуството, широката публика и експертите по опазването на културното наследство (урбанизъм, изящни изкуства), като е осигурен симултанен превод (френски – български).

В програмата на конференцията от 17 до 19 часа  ще вземат участие арх. Петър Петров, делегиран представител на Екол дьо Шайо в Пловдив, Завеждащ курс за опазване на културното наследство в Пловдив, под патронажа на Екол дьо Шайот,  французина г-н Америк Жьоди, представител на Мисията Ница Световно Културно Наследство, който ще изнесе презентация  „Кандидатурата към ЮНЕСКО, дългосрочна процедура с цел опазване на културното наследство“ и изтъкнатият пловдивски реставратор Елена Кантарева, която ще представи презентацията  „Процесът на реставрация и опазване на Малката и Голямата Базилики – кандидати за допълнителната листа на световното културно наследство“. В края на конференцията е предвидена дискусия с възможност за въпроси към лекторите – експерти по опазване на културното наследство. Входът за събитията е свободен.

Утре точно в 19 часа започва балетът „Дон Кихот“, с който Софийската опера ще гостува на Държавна опера Пловдив на сцената на ДК „Борис Христов“. Художественият ръководител на балета на Софийската опера, Сара-Нора Кръстева изтъкна : „Отиваме  в Пловдив, не само, защото  сме поканени от ръководството на Операта, а и защото публиката там е изключително радушна и винаги ни е посрещала и изпращала с много аплодисменти. Пловдив е романтичен град, пълен с история и вярвам, че балетът за  рицаря Дон Кихот, ще бъде посрещнат с радост.“

 

„Дон Кихот“ е балет по романа „Дон Кихот де ла Манча“ на испанския писател Мигел де Сервантес. Счита се, че е сред най-ярките и велики творения измежду класическите балети. Спектакълът е поставян от много балетни трупи по целия свят в различни варианти. Първата постановка е във Виена през 1740 г.

 

Най-известна е постановката (1900) на руския балетмайстор Александър Горский по музиката (1869) на чешкия композитор Лудвиг Минкус, дълго работил в Русия, но първата хореография по неговата музика е на Мариус Петипа.

 

Първото представление на балета на Л. Минкус се състоява на 14 декември 1869 г. в „Болшой театър“ в Москва. По-късно свои редакции на този балет, значително отличаващи се от първоначалната версия, създават други хореографи като Алексей Ратманский и Борис Ейфман.

 

В романа на Сервантес образът на печалния рицар Дон Кихот, готов на всякакви подвизи и благородни постъпки, се явява основа на сюжета. В балета „Дон Кихот“ обаче той се явява второстепенен персонаж, а сюжетът се съсредоточава на любовната история на Китри и Базил, изпълняващи свои вариации на градския площад.

 

Кръчмарят Лоренцо иска да омъжи дъщеря си Китри за богатия аристократ Гамаш. Но Китри е влюбена в бръснаря Базил. Дон Кихот, начел се на рицарски романи, вижда във въображението си образа на Дулсинея, за която взема Китри.

 

По време на празнично веселие в кръчмата Базил разиграва сцена на самоубийство и Китри умолява баща си да благослови любовта им. Лоренцо се колебае. Възмутеният Дон Кихот заповядва да се изпълни молбата. С неохота Лоренцо ги благославя. Базил бързо се изправя цял и невредим - неговото самоубийство е било само шега. Приятелите избутват Гамаш от кръчмата.

Всеобщото веселие и танците продължават. На площада всичко е готово за празника в чест на влюбените. В тържествен марш се събират гости. Среди тях са благородният рицар Дон Кихот и неговият оръженосец Санчо Панса.

Антична и Средновековна улици, градежи от 12-13 век и много предметни находки разкриха археолозите

Обектът е пример за приемственост на планировката през отделните исторически периоди

Антична и средновековна улица, зидове от средновековни сгради, стенописни фрагменти и много керамика откри екип на Археологическия музей при поредните спасителни разкопки в центъра на града. Обектът се намира на булеварда на западния тротоар на Тунела-юг, точно под митрополския комплекс и Античния театър. Археолозите, ръководени от Елена Божинова, и 20 строителни работници работят върху бъдещите основи на офис сграда, която трябва да бъде построена на апетитния парцел. Процедурата е започнала още миналата година, като най-горните пластове са премахнати от терена с машини. После са вървели укрепвания, за обезопасяването на съседните сгради. От 13 дни археолози и строителни работници копаят терена с ръце.
Излязоха много пластове, типично за тази част на града. Почти изчерпахме Средновековието. Навлизаме в Античността. Това, което е интересно тук и което знаехме, че ще излезе, е античната улица. Трасето й минава точно от тук. Тя е засечена и на големия обект от другата страна на булеварда. Виждаме поредна инфраструктурна приемственост в историята на града– над античната улица регистрираме средновековна. Дори да не говорим за пълна приемственост на планировката през отделните периоди, винаги има едно застрояване с оставяне на свободните пространства за улична инфраструктура. Трасетата на улиците си се запазват. Както днес „Съборна” например повтаря трасето на средновековната улица, а най-вероятно и на по-ранната такава, разходи ни из обекта ръководителят на разкопките Елена Божинова.

Ясно си личат различните нива на трамбовки. Античното е  от големи квадри, през средновековието се прави трамбоване тип паваж, но от по-дребни фрагменти- каменни и строителна керамика. Колкото по-богат и цветущ за града е периодът, като например втората половина на 12 век и началото на 13 век, толкова по-прецизно е направена трамбовката, обяснява Елена Божинова. И посочва един от пластовете в различните нива, който е глинест. Някъде от началото на 11 век е вероятно, когато тук са газили буквално в река от кал, отбелязва археоложката.

На места хващаме сградите, които са били непосредствено до улицата. Има добре запазена зидария от началото на 13 век. Тя е била залепена за улицата. Имаме и зид от края на Средновековието и началото на Османския период. Той е бил вкопан дълбоко. Изключително добре е запазен. Попаднахме и на останки от много богата представителна сграда от периода 12-13 век. От нея хващаме само мазето. В него открихме фрагменти от стенописи върху дървена основа. Вероятно са били от горните етажи на сградата, които са били изградени от дървени дъски и върху тях е имало цветни мотиви, вероятно фигурални композиции. Трудно е обаче да хванем цял сюжет, защото фрагментите са съвсем дребни. Но все пак се виждат фигури, изпълнени с различни цветове. Надяваме се да намерим още малко стенописи, за да разберем каква е била функцията на тази сграда. Нямаме данни да е религиозна, по скоро е със светски характер, разказва Божинова. 

На обекта излизат обичайните за разкопки в тази част на града предмети- керамика, монети, коланни апликации, гривни, копчета и друг вид бижута. Излязъл е фрагмент от паница, внесена от Египет, с човешко изображение върху нея.

В момента археолозите работят под фундаментната кота на бъдещата офис сграда. Дотук няма нито една структура, която да си заслужава експониране в бъдеще. В дълбочина ще видим дали античната улица е добре запазена. Тя е интересна и би имала експозиционна стойност. Но улиците не са нещо толкова изключително, че да е задължен собственикът да го експонира. По-скоро ще е въпрос на негов избор. Но не трябва да забравяме, че сме в богата част на историческия Пловдив и като нищо може и мозайка да излезе- в близост е сграда Ейрене и Епископската базилика. Тогава нещата биха се променили, допълва Елена Божинова.

За 45 работни дни археолозите трябва да приключат работата си на обекта. След това ще има комисия от Министерството на културата. Тя трябва да прецени, дали някои от откритите структури трябва да бъдат демонтирани.

Втори месец няма отговор от Община Пловдив до главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство" към Министерство на културата във връзка със строителните дейности на "Баухаус"-къщата на Стайнови на Таксим тепе. Активностите там започнаха още в края на 2017 година, като в началото сградата само се обезопасяваше. В последствие видимо започнаха строителни дейности и тъй като сградата е културна ценност от местно значение, бе направена проверка от Инспектората. Както през февруари месец писахме проверката, уповавайки се на съответната законова рамка, е разпоредила Община Пловдив да следи и да отговори дали има строителство на обекта.

Близо 2 месеца по-късно все още няма отговор от страна на местната администрация към Министерство на културата. Общината би трябвало да информира Министерството какви точно са дейностите и да се установи в какви рамки е строителството. Институциите трябва да установят дали става дума за незаконно строителство върху обект-културно наследство. За момента притесненията са, че сградата се надстроява и последният етаж се разширява. Във всеки случай в Министерството на културата не е внасяна документация за консервационна или реставрационна дейност, научи KAPANA.BG. Дали в действителност става дума за незаконно строителство ще се разбере в скоро време.

Стивън Люуис Симпсън ще е един от лекторите на TEDxPlovdiv

Успехът на филма на Шотландкския кинопродуцент Стивън Люуис Симпсън “Нито Вълк - нито Куче” (Neither Wolf nor Dog) е против всякаква логика и по-специално тази на Холивуд. Филмът е финансиран от публиката, заснет за 18 дни в най-бедните части на Щатите, с много малък екип и 95-годишен главен актьор. Дистрибуцията, ръководена изцяло от продуцентското студио, заснело филма, започва от малките градчета, а вече продава повече билети от филмите на Холивуд в много от големите кина. Още по-интересно е, че всички дейности, свързани с разпространението, се управляват от Пловдив. Без намесата на голяма фирма за разпространение на филми, продукцията има по-голям релийз от последните носители на награди от Филмовия Фестивал в Кан. Излъчван е в над 140 кина в САЩ и интересът към него все още расте. От много години насам това е най-успешният филм за индианци, който не е сниман в Холивуд, и има най-дългия релийз в Щатите от всички филми за 2017 година. Съвсем скоро се очаква да се появи и в българските кина.

В края на миналата година Симпсън измести голяма част от бизнеса си от Лос Анджелис в Пловдив и сформира екип, който се грижи за  дистрибуцията на филма в САЩ и Канада, както и за започване на разпространението му в европейските киносалони. На 28-ми Април той ще говори пред публиката на TEDxPlovdiv за това как е създал уникалната система за разпространение на филми. “За мен Пловдив е невероятно място за развитие на фирмата ми. Нуждая се от правилния екип, който да се грижи за дейностите в компанията, а това би било по-скъпо в Лос Анджелис, от колкото е тук. Освен това Пловдив ми харесва много повече като град за живеене.” - казва Симпсън. Надява се да премести и продуцентската си дейност в града под тепетата. 

Едва на 18 години Симпсън става най-младият борсов брокер и търговец във Великобритания. На 23 години режисира първия си игрален филм. Шестте игрални филма, които до сега е заснел, са снимани или в САЩ, или във Великобритания, но в момента планира следващите няколко да бъдат продуцирани в България, централизирайки дейността си в Пловдив.
“Харесва ми да бъда част от ново поколение филмови продуценти, което не се води по правилата на старата система, каквато е Холивуд. Пловдив е град, който сякаш всеки момент ще прелее от креативност. Това, че е културна столица за 2019 година, ще допринесе многократно за развитието на творческата среда в града. Очаквам с нетърпение да се присъединя към случващото се. Споделяйки опита ми на сцената на TEDxPlovdiv, ще мога да се представя на публиката в Пловдив, въвличайки я̀ в уникалното изживяване, каквото е разпространението на филми. Надяваме се, че филмът ще бъде в българските кина съвсем скоро.”

Екранизацията на индианския бестселър “Нито Вълк - нито Куче” (Neither Wolf nor Dog) от Кент Нърбърн (Kent Nerburn) отвежда публиката на едно прочувствено пътешествие през историческия и контрастно на него - съвременен живот и култура на племето Лакота. Чрез ироничия хумор на филма са представени сериозни герои и трогателни сцени, които предизвикват публиката да погледне на света по различен начин. Главният герой, Дейв Белоглав Орел (Dave Bald Eagle), почина миналата година на достолепната възраст от 97 години. В онзи момент вестта за неговата смърт беше най-четената история на BBC в целия свят. Екипът на предаването All Things Considered,  излъчвано по NPR, дискутираше Белоглав Орел като “най-интересният човек на света.”

Понеже са го сметнали за мъртъв, Дейв Белоглав Орел е изоставен на бойното поле по време на битката за Нормандия. Кристофър Суийни (Christopher Sweeney), другият главен актьор, е награден със Сребърна Звезда за войната в Персийския залив. Но всъщност човекът, който е прекарал най-дълго време на фронта, въпреки че не е служил в армия, е актьорът Ричард Рей Уитман (Richard Ray Whitman), който попада в 71-дневната окупация на Wounded Knee през 1973 година. Тогава правителството изстрелва стотици хиляди куршуми към активистите на индианското движение. Около столетие по-рано през 1890 година коренното население на същия регион става жертва на нещастно клане, познато на историята като Wounded Knee Massacre. Близки на Дейв Белоглав Орел пострадват при нападението. Кулминационният момент е заснет там - място свещено за главните герои, много различно от обикновена снимачна площадка.

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…