Червени и бели конци с клавиш от клавиатура сред хитовете на най-нестандартната маса за Баба Марта 

Традиции, кич и добри идеи се вплитат в традиционния базар за Баба Марта в центъра на града. Един щанд обаче ярко се откроява от всички останали. И това е масата на Рошавите гарги, затрупан с креативност и авторски идеи. Ръчните мартеници на Гергана и Михаела са подходящи и за традиционалисти, и за почитатели на изненадите.

Всичко, което виждате, е минало през ръцете ни. Единствено си доставяме някои от мънистата. Но дори дървените мартенички с птици и животни сме ги правили ръчно, от подложки за бира, обясняват младите дами. Бирата всъщност е основен акцент в дизайнерската им линия. И не случайно- образованието и на двете е свързано с пиво производството. Мартениците с капачки от бутилки белгийско, британско, немско и краф пиво са най-търсени, отбелязват Гергана и Михаела.  С доставките на капачки те нямат проблем- Гергана е барман в култовия бирен бар „Котка и Мишка” в Капана.

Другите най-търсени нестандартни мартеници са белите и червени конци с клавиши от компютърни клавиатури, Пижо и Пенда за домашни любимци, както и мартенските мъдри бухалчета. За онези, за които времето е скъпо, Гергана и Михаела предлагат пълен комплект от 35 разнообразни мартеници на цена от пет лева.

Публиката под тепетата гледа заедно с легендарния кинаджия лентата му „Кралят на Ню Йорк” в рамките на София Филм Фест в Пловдив

Един от най-влиятелните независими американски режисьори Ейбъл Ферара ще гостува след броени дни в Пловдив. Той ще се срещне с публиката на фестивала София Филм Фест,  който ще се проведе за 13-ти път под тепетата, в Лъки- Дом на киното. Киноманите ще имат възможността да изгледат един от шедьоврите на Ферара- „Кралят на Ню Йорк” и да дискутират лентата с големия режисьор. Той е прочут с провокативните, често противоречиви сюжети и нео-ноар образи във филмите си. Роден през 1951 година в Бронкс, Ферара не допуска естетически компромиси и бързо си спечелва име на един от най-суровите портретисти на подземния живот в Ню Йорк. Макар да е ангажиран от големи филмови студия за различни проекти, той продължава да предпочита безапелационната свобода на независимото кино и работата с познати актьори, които – подобно на него самия – не се страхуват да предизвикват и специалистите на тема кино, и публиката. Най-популярните му творби са  „Кралят на Ню Йорк“, който ще се прожектира в Лъки, и „Лошият лейтенант” с Харви Кайтел. 

София Филм Фест в Пловдив стартира на 15 март и ще продължи десет дни. Идва най-добрата програма в историята на фестивала досега, анонсира двигателят му Стифан Китанов. Две извънредни събития ще се случат в Пловдив преди столицата. Ден преди официалното откриване на София Филм Фест в НДК, пловдивските любители на киното, изобразителното изкуство и фотографията ще имат уникалната възможност да се срещнат с неповторимото изкуство на Сергей Параджанов. Арменец по произход, живял по равно в живота си в Грузия, Украйна и Армения, изцяло в рамките на Съветския съюз тогава, Параджанов е много повече от кинорежисьор. На 6 март в кино „Лъки“ ще се състои еднодневна изложба с експонати от музея „Параджанов“ в Ереван, както и прожекция на емблематичния филм „Цветът на нара“, късометражния „Нощ в Музея „Параджанов“ и среща със специалните гости- режисьора Роман Балаян, директора на кинофестивала „Златна кайсия“ и кинорежисьор Харутюн Хачатрян и директора на музея „Параджанов“ Завен Саркинян, съобщи Стефан Китанов.

Другото извънредно събитие ще е световната премиера на българската лента "8 минути и 19 секунди", в който шест режисьора филмират шест разказа на Георги Господинов. Епизодите са дело на Петър Вълчанов, Кристина Грозева, Теодор Ушев, Надежда Косева, Любомир Младенов и Владимир Люцканов. Пловдивската публика ще е първата, която ще види новата продукция. Премиерата в столицата ще е с няколко дни закъснение.

Ето и някои от основните акценти на София Филм Фест в Пловдив:

 „РАДИОГРАМОФОН“ на Рузие Хасанова, отличен със „Златна роза“ за дебют на 2017, е филм за музиката, свободата и идентичността. Той е създаден по действителен случай, а историята е много лична - за баща от Родопите, който изминава пеш 100 км, за да купи радио за обсебения си от рок-музиката син. Прототипи на героите са дядото и бащата на режисьорката. „Всички други истории са по спомени на различни близки и роднини, съчетани така, че да разкажем един силен филм за свободата и силата на музиката“, казва Рузие Хасанова.

*  *  *
Израелският режисьор Самуел Маоз възхити киноспециалистите на фестивала във Венеция с най-новия си филм „Фокстрот”. С голямата награда на журито „Сребърен лъв“ и още два приза във Венеция, с осем награди на Израелската филмова академия и сериозни овации от десетки филмови форуми в цял свят, филмът ще се срещне с пловдивската публика в дните на София Филм Фест. Смел и разтъсващ, разказът на Маоз оставя без думи всички престижни издания за кино в света, като повечето от тях му дават възможно най-високите оценки.

*  *  *
„Лошото момче“ на френското кино, както обичат да наричат режисьора Франсоа Озон, ще зарадва пловдивската публика с еротичния психотрилър „Другият любовник“, представен на фестивала в Кан 2017. Почитателите на един от най-работливите режисьори във френското кино събира на екран актьорите Марин Вакт и Жереми Рение, с които Озон работи в „Млади и красиви“ и „Трофейна съпруга“.

*  *  *
Още след премиерата на „Квадратът” през май в Кан, започнаха да се срещат определения като „остра сатира”, „предизвикателен”, „изключителен”, „неочаквано силен”, „брилянтен”, а специалистите съветват, ако искате да видите филма без всякакви предразсъдъци, да не четете синопсиси и да не гледате трейлъри... Президентът на муждународното жури на най-авторитетния кинофестивал  Педро Алмодовар е плакал, когато е видял филма и е откровен в признанието си по негов адрес „Този филм е посветен на тоталната принуда към политическата коректност – това е кошмарно и също толкова ужасяващо, както и всяка друга диктатура. За щастие, при все сериозната тема, филмът демонстрира изключителното въображение на неговите автори. Това е творба, която ще пожелая да видя отново именно защото е богата и предизвикателна, в нея се съдържат толкова много различни неща. Политическата коректност може да се превърне в истински ад – представен по толкова изключителен начин от майстор-режисьор в киноистория, тя е важно да бъде видяна!”

*  *  *
„Нелюбов” на виртуозния руски режисьор Андрей Звягинцев беше представен в конкурсната програма на Кан 2017. „Тежък филм с гаргантюанско влияние и ефект, смел и ужасяващ коментар върху същността на цяла една нация”, „Нелюбов” разказва за жестокия развод на Женя и Борис, белязан с коравосърдечни обиди, усещане за безизходица и взаимни обвинения. Всеки от тях има свой нов живот и са нетърпеливи да започнат на чисто, дори това да означава да изоставят своя 12-годишен син Альоша. След като става свидетел на един от скандалите на родителите си, Альоша изчезва…
Андрей Звягинцев e творец, в чиято филмография не присъстват компромиси. С премиера на негов филм би се гордял всеки от най-важните кинофоруми в света, но тази привилегия до момента са имали най-старият Венеция (премиера на дебютния му филм „Завръщане”) и и най-авторитетният – Кан (четирите му последващи творби). Колекцията на Звягинцев от престижни награди и номинации е уникална и впечатляваща – над 100 за 14 години. „Левиатан” беше отличен за сценария си в Кан 2014, „Елена” получи Специалната награда на журито в „Особен поглед” – Кан 2011, „Изгнание” спечели наградата за най-добър актьор в Кан 2007, а „Завръщане” беше удостоен със „Златен лъв” (и още четири награди) във Венеция 2003.
„Нелюбов“ е един от петте претендента за  „Оскар“ за чуждоезичен филм 2018!

Голямо разнообразие от различни варианти посреща пловдивчани, които пазаруват мартеници за предстоящия празник. Тенденцията с всяка следваща година да се появяват нови и нови варианти се запазва. По щандовете се забелязват всякакви оригинални идеи, а и, разбира се, традиционните опции като всяка година.

Мнозинството сергии предлагат обичайните мартеници масово производство. Класическият вариант тънки бели и червени конци с пластмасово топче се намира почти навсякъде. На няколко места се предлагат и изписани с конец на червена гривничка имена или прякори.

По щандовете има и доста кичозни предложения. Героите от "Дисни" или други анимационни филмчета или игри са завладяли и българската традиция - забелязват се много украшения със Спонджбоб, Angry Birds, и други, които, комбинирани с миниатюрни Пижо и Пенда, се превръщат в... мартеници.

Има обаче и много добри идеи. Интересът към "ръчно изработените" мартенички изглежда голям, тъй като много щандове се предлагат с такива творби. На места се забелязва идентичен стикер "мАРТеници" - тоест арт-мартенички, който присъства на доста щандове. Впечатление иначе прави голямото разнообразие - различни по-малки или по-богати украси върху традиционните пижо и пенда или друга малка червена или бяла основа. На много места се предлагат ръчно изработени по-дебели мартенички за ръка от вълна. Големи вълнени Пижо и Пенда също висят по щандовете. Често добавените украси към традиционните мартеници също са оригинални. Забелязват се варианти, като малки метлички, плетени щъркелчета или цветенца. От "Рошавите Гарги", например са изработили изрязани от подложки за бира птички и други животинчета, както и малки дървени лъжички.

Общинската управа също се е постарала - пред сградата на администрацията на площад "Стефан Стамболов" дърветата са окичени с висящи Пижо и Пенда, стъблото е увито с бяло-червена прежда, а на сцената на мястото на фонтана с пеликаните са поставени двама големи Пижо и Пенда с няколко пейки.

„Неразказани приказки“  - изложба керамика и скулптура на Маргарита Иванова и Спас Киричев може да се види в галерия Възраждане. Двамата творци се обединяват около темата за коня. Авторите са претърсили отново всички митове, подтекстове, легенди. Те търсят съвършенството, свободата, очарованието и метафизичната същност на животното. Опитват се материалите, с които боравят, да не ограничават идеите и замислите им, а напротив – да им дават основа за онова, което не може да се разкаже, но може да се изобрази. 

Ако сте пропуснали да видите тази изложба, може да наваксате, има възможност за това до 5.03, понеделник. Защо изложбата не е за изпускане. Скулптурите на Спас Кирчев са пълни с енергия, движение, свобода, волност. Конят е веднъж борещ се със змей, друг път еднорог, друг път Росинант, а най-забележителната скулптура е на Буцефал - конят на Александър Македонски. 

А керамиката на Маргарита Иванова пленява със своята изкусност и изящество, може да видим техниката „раку“, която рядко се използва у нас. 

„Получила се е много майсторска изложба и това го казват дори хора, които нямат добро понятие, но то просто се усеща, когато видиш произведенията“, разказва галеристката Краси Алексиева. „Характерното при неговата скулптура е, че има много движение, почти няма статична работа, не би трябвало да бъде и друго, защото конят е магия, движение, свобода. При нея се получава нещо много интересно. За първи път тя вмъква бронз в керамиката. Създава особена магия. Двата материала са доста различни, а тя е направила така, че да са в изключителен синхрон. Използва нова за нея техника, която всъщност е много стара -раку- древна японска техника. Когато изделието е още меко, се поставя в пещ нагорещена до 1000 градуса, изпича се, вади се и се поставя в сандък, пълен с трици и някаква зеленина. От взаимодействието на материалите се получава много интересна нова изобразителност на керамиката. Маргарита Иванова много обича да експериментира. Аз не обичах керамиката, но тя ми отвори очите и то точно нейните портретни работи, които се правят изключително трудно, тя постига една прецизност и грациозност, все качества, които рядко се постигат с този материал“.

 „Неразказани приказки“  ви очакват, а повече за авторите и техниките, може да ви разкажат галеристите Краси и Сим Алексиеви на място  -Стария град ул. Стоян Чалъков 1