Осми март се е превърнал във втори Свети Валентин. Ден за купуване на скъпи букети и подаръци. Ден, от който печелят цветарите, търговците, заведенията. Но не и жените
Йоана Иванова
Мъже от 5-годишна възраст нагоре с цвете в ръка – това е обичайната гледка на днешния ден. Но ако ги попитаме какво точно празнуваме на 8 март, как ли ще отговорят? Деня на жената, вероятно ще кажат повечето без да влагат особен смисъл в думите. В съзнанието на други това винаги ще си е ден на майката, просто защото ясно пазят спомена за тържествата по случай Осми март в детската градина, когато жените дарили ги с живот са в центъра на празника. Или поне някога с разкривен детски почерк са писали „Честит 8 март, мамо“. Други пък презрително отхвърлят „тоя комунистически празник“.
В цялото това объркване около датата 8 март е добре да си припомним какво и защо честваме на нея.
Защо осми март? На тази дата през 1857 г. жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест в Ню Йорк против лошите условия на труд и ниските заплати. Работничките са атакувани и разпръснати от полицията. Отново през март, но две години по-късно, тези жени създават своя първи работнически синдикат.
В следващите години жените продължават да протестират. През 1908 г. организират шествие в Ню Йорк с искания за по-кратък работен ден, по-добро заплащане и право на гласуване. През 1910 г. в Копенхаген се провежда първата международна конференция на жените, на която, по предложение на германската социалистка Клара Цеткин се приема всяка година да се празнува деня на работничките и на международната им солидарност за борба за равноправие с мъжете във всички обществени сфери на живота. На следващата година, Международният ден на жената е отбелязан от повече от един милион души в Австрия, Дания, Германия и Швейцария, а през 1913 г. във Франция и Русия.
В България Осми март започва да се чества по предложение на Ана Маймункова. Първоначално се отбелязва с беседи в тесен кръг на социалисти през 1911 г., а през 1915 г. е първото публично честване. Като общобългарски празник Осми март започва да се празнува след 9 септември 1944 г.. Отначало по предприятия, заводи, учреждения се правят събрания, на които се отчита приносът на жените в производството, културата, науката и обществения живот.
През 1977 г. Общото събрание на ООН приема 8 март да бъде признат за Международен ден за правата на жените и за мир.
Осми март е ден за международно признание на икономическите, политическите и обществените постижения на жените. Той е чудесен повод да поговорим за неравноправието и проблемите на жените.
Днес в България денят е загубил политическата си окраска и се е превърнал повод мъжете да изразят любовта и уважението си към жените около тях – майки, баби, съпруги, сестри, дъщери, колежки. 8 март се е превърнал във втори Свети Валентин. Ден за купуване на скъпи букети и подаръци. Ден, от който печелят цветарите, търговците, заведенията. Но не и жените. Не наистина.
Защото жените не се нуждаят от специален ден, в който да бъдат глезени, уважавани, обсипвани с цветя, а на следващия отново да бъдат дискриминирани, насилвани, игнорирани.
Това, от което жените ще спечелят е обществото да започне открито да говори за домашното насилие, за дискриминацията и сексизма, за изнасилванията и престъпленията основани на пола, за феминизацията на бедността и за това, че неравноправеността на жените не засяга само тях, а е проблем на цялото общество. И то не само на 8 март.
Днешният ден е чудесен повод да си припомним, че това, което имаме днес не е даденост. Фактът, че жените в България могат да гласуват, да се образоват, да работят и да избират професията си, е резултат от нечия дълга борба. Чудесно е, че на 8 март искаме да изразим признателността си към любимите жени, но нека я изразим и към тези, на които дължим правата си. И нека не забравяме, че борбата не е свършила.