Аня Петрова
Карикатура: Биляна Янкова
Вече е началото на февруари и идват великите спорове за „Св. Валентин или Трифон Зарезан”. Кое обичате повече – приятелката си или чашата с вино? Вероятно двете взети заедно, но както казват великите хора – пълно щастие в този живот нЕма. Едно е сигурно – 14.02.2015 ще остане в историята на киното, телевизията, медиите и Фейсбук, най-вече като деня, в който 50 НЮАНСА СИВО ИЗЛЕЗЕ ПО КИНАТА!
Господи, остава седмица, но вече усещам тръпките по тялото си. Нямам търпение всьо 14-годишно по планетата да си фалшифицира личната карта, за да отиде да гледа малко софт порно на кино. Големият екран си е голям екран, пък и ефектите премахват целулит и стрии, но нека не се отплесвам. Остана ли човек, който да не знае историята? Мога да ви я разкажа накратко – главната героиня някак си(неизвестно никому как) е останала девствена до 21- годишна възраст, среща човек, който си вярва, че е наясно с BDSM и той отприщва всичко животинско у нея. Разбира се, подобни сексуални желания са породени от дълбока травма в детството, защото няма как да си със здрав ум и да си kinky. Така двамата се впускат в невероятни сексуални приключения и няма да повярвате – ИМА ЩАСТЛИВ КРАЙ! Още по-накратко казано – това са мокрите сънища на една псведо-писателка, която много силно си вярва. А и да не си е вярвала, след подобен тираж кой не би се възприел като гениален? Не стига, че от фен фикшън в интернет творението й излезе напечатано, ми даже и цяла трилогия се издаде. Някой реално може ли да сметне колко похабени дървета са това? Моля ви се, това нито е хубаво за природата, нито за нормален читател, нито пък за емоционалното състояние на човек като мен, който е свикнал, че бозата е за пиене, не за четене. Вместо да се създаде институция, която да изземе всичките книги от книжарниците се прави ФИЛМ! Ама, да, защо не. След като можеш да четеш боза, със същия успех можеш и да я гледаш.
Един велик и анонимен ум в интернет се изрази много правилно: „Страх ме е, че „50 нюанса сиво” ще е най-гледаният филм за 2015”. Мен не ме е страх, а направо изпадам в паник атака и получавам пристъпи при мисълта за нещо подобно. Да, преди се е прожектирало порно в кината. Давайте и сега, лепите една червена точка и готово, но предвид голямото разнообразие на интернет никой няма да отиде да го гледа. „50 нюанса МузикатаНаКриско” е нещо, което четеш/гледаш, докато си на работа, за да осъзнаеш, че има и много по-ужасни неща на този свят от офиса и гадните ти колеги. ДА, и аз я прочетох, но работех на Слънчев бряг - имах нужда от разсейване покрай повръщащите англичани на рецепция. А сега? След една седмица всички ще се разхождат с кожени корсети и камшици по улиците, защото е модерно, дори домашното насилие ще си има оправдание. Някой усеща ли как дИградирамИ? Разбира се, че „50 нюанса УлицатаПредБлокаТи” не ни е единствената движеща сила за нещо подобно, но пък е страхотна кулминация! Аз израснах с филми като „Смело сърце”, „Форест Гъмп” и до сега, ако ида на кино и видя, че има филм на Уди Алън, изобщо не му мисля какво и дали да гледам – ВЪТРЕ С БЯСНА СКОРОСТ. Беше хубаво. Беше...минало свършено време. Сега има ЦЕЛИ 50 нюанса боза, от която може да избирате. Това не ви ли кара и вас да получавате пристъп?
Така де, идва Св. Валентин. Разкарайте романтичната вечеря и заведете приятелката си да гледа „50 нюанса НадявамСеДаМиВържеДовечера” (да си го кажем, никое себеуважаващо се момче не би отишло да гледа този филм, освен ако няма задни мисли). Опитайте се да й бръкнете под полата, докато тя се наслаждава на филма, ако ви отблъсне – по-добре станете и отидете да пиете бира с приятели. Евентуално, ако си хвърлите кока-колата по голямото платно, останалата част от мъжката публика в залата би ви била адски благодарна.
