Displaying items by tag: cms

Организаторите на събитието мечтаят за ремонт на галерията на Гладстон и за мотивация на младите 

Откриването на Първия Международен Фото Салон в галерията на ДПХ на Гладстон премина през рамките на сто и една снимки, петдесет и седем автора и двадесет и шест държави. Денят 21 май не е случайно избран. Това е Световният ден на културното многообразие за диалог и развитие на ЮНЕСКО. Една снимка може да каже над хиляда думи, може да те накара да се разплачеш или разсмееш. Болка, щастие, непукизъм и мотивация бяха събрани в галерията. Зад стъклото на всяка една рамка се криеше повече от една история – тази на автора, тази на самото изображение, тази на чувствата и тази на спомените. 

Сребърният медал в конкурса в категорията цветна фотография прибра пловдивчанинът Минко Михайлов. Миналата година спечелих златен медал на подобен конкурс, но друго е да спечелиш приз в родния си град, казва той с усмивка на лице. Неговата снимка „Извисен” е правена тази година в Камбоджа. Любител пътешественик, обикаля по света и тази година покорената му цел е била Индокитай. Самата фотография е заснета в храма Ангкор Ват, който се посещава от туристи, но има и действащи монаси. Снимката ми пази усещането за преживяното там, щом я видя все едно съм пак там. По принцип се заниманието му е да снима сватби, но това, което му е на сърцето, са дивите животни, пътешествията и всичко, което фотоапаратът му може да запечата от тях. Сред всички отличени се чуха още цели 4 български имена – бронзът за цветна фотография беше присъден на Евгени Генчев, почетно поощрение на FIAP за черно- бяла и монохромна фотография отиде при Димитрина Андреева. С диплом на членове на журито бяха отличени Красимир Матаров и добре познатият ни пловдивчанин Стоян Илиев (велик пич и велик фоторепортер). Това си е чисто постижение за българската фотография предвид факта, че постъпилите снимки в началото са били цели 1257. 

За организаторите това е мечта, станала реалност след повече от две години опити за реализацията й. По-голямото удоволствие ще бъде да знаем, че много хора са дошли да я видят и са получили емоциите, които и ние изживяхме. Защото не съществува организатор, който прави нещо сам за себе си – прави го, за да го сподели с хората, казват виновниците за тази прелестна изложба. Макар и да смятат, че в галерията на Гладстон програмата е доста наситена казват, че държавата и местната власт могат да направят така, че арт пространството да се превърне в уникален център. Има даденостите, но всичко вътре се руши. Държавата трябва да си застане на мястото и да дава пари за култура, изкуство, за поддръжка, допълват организаторите. 

А те- правят всичко, което зависи от тях. Кандидатстват по конкурси и програми, канят ги, че даже и идват. Даже началникът на отдел Култура беше сред гостите на Фото салона и си тръгна с усмивка на лице и с пожеланието да продължават все така. Всички бяха съгласни, че за голяма изложба няма по-добро място в града. Отвореност, откритост, просто се нуждае от вътрешен ремонт, малко стягане и да се създаде едно красиво пространство, което да приютява красиви творчества. Този Международен Фото Салон е с амбициите да се превърне в една традиция. Рано или късно всеки творец стига до потребността да сподели своето изкуство с по-широка аудитория. Конкурсите са именно за това - къде се намира твоя талант, ще бъдеш ли харесан. Такива събития не бива да плашат младите, а точно обратното – да ги мотивират да се себеусъвършенстват. Не съществува успял фотограф, който не е опитал поне сто конкурса, половината от които задължително изгубени. Не съществува по-хубаво чувство от това творбите ти да бъдат разбрани, харесани и да доставят емоцията, която самият ти си вложил в тях. Младите трябва да творят и атакуват, мотивират организаторите новото поколение фотографи.

С близо 4-часова специализирана операция монументалната творба с лика на Борис Христов, дело на Цвятко Сиромашки, бе монтирана пред Дома на културата. Паметникът бе вклинен директно на парапета над стълбите към сградата. Цвятко сам избрал мястото, при все, че до сутринта намеренията бяха творбата му да бъде инсталирана на площадчето пред бившия Синдикален. Трябва да се вижда от далеч. Голям бил монумента- ами няма да е малък, щом става въпрос за такъв велик българин, обясняваше Сиромашки, докато работници побиваха скулптурата му.

Навършилият 60 години маестро сам аплодира успешния край на мисията, качен с помощта на дюлгерите на парапета, на едно ниво с главата на Борис Христов. Най-накрая, дойде на мястото си, каза Цвятко и не скри усмивката си. На акцията присъстваха Жорж Трак и Любозар Фратев, които бяха основни сподвижници на Сиромашки в делото му да пребори
отказа на общината да приеме паметника. Не знаехме, че ще го сложи тук. Мислехме, че ще е долу, на пространството пред стълбите, чудеха се служители на Дома на културата. Браво, Цвятко, браво, направихме го, викаха твореца негови близки.

Официалното откриване на монумента е на 23 май.

Архитектурният шедьовър на градоустроителя на Пловдив е в меко казано окаяно състояние

Месо и топла скара умъртвиха сградата като я скриха от погледa

Предумишлено убийство! Само така може да се опише онова, което се случва с една от най-великолепните постройки на градоустроителя на Пловдив Йозеф Шнитер. Невероятната еднофамилна къща на архитекта, който промени Пловдив и го превърна в европейски град, е буквално умъртвена. Самата постройка е в меко казано окаяно състояние- фасадата сякаш е изядена от свирепи термити, останали са едва няколко декоративни елемента, а дворното пространство пред нея е като фон за нискокачествен американски филм на ужасите- тотално занемарена, с валящи се автомобилни гуми и всякакви ненужни вехтории. Проектираният и построен през 1905-та година шедьовър на Шнитер днес просто не може да бъде видян (при все, че гледката към него е твърде, твърде тъжна). На мястото на красивата ограда, съзидана преди век,  днес има търговски обекти от временен тип, чийто качества няма смисъл да коментираме въобще. Те пречат на погледа да се впие в цялостното съвършенство на двореца, превърнал се в руина. Къщата, издигната за Иван Андонов в началото на миналия век, се населява от наследниците му, сред които е и бившият областен управител на Пловдив Андон Андонов. Каква е причината един висш администратор да има такова отношение към наследството на Шнитер и към собственото си такова- не ни става ясно и не разбираме. Но ще се опитаме да разберем…

Очаквайте продължение на темата!

Едни от най-добрите майстори на спрея и четката Димитър Механджийски (Stern) и Васко Лалов (Dark) изнесоха открит урок на ученици от 7-ми клас в СОУ "Цар Сиемон Велики", относно правилното и неправилното драскане на графити в Пловдив.
Опитните художници, за които се оказа, че са завършили и педагогически профили, влязоха в ролята на учители пред клуба по рисуване в хуманитарното училище и дадоха ценни съвети на бъдещите графитаджии.
Децата посрещнаха още от вратата своите "учители" и веднага им се нахвърлиха с въпроси за техниката на рисуване. Те показаха свои проекти и бъдещи идеи. Оказа, се че клубът в училището е за пример пред всички. И среща добро отношение от ръководството, което се старае да им помага и да развива таланите им.
Това е добър пример за неформално образование в среда на СОУ.
"Това, което трябва да знаете ,е, че графитите са изкуство, което трябва да овладеете добре. Това не е само драскане върху стена, а нещо, което се запечатва и остава завинаги. Не си правете илюзии да рисувате върху нови сгради, защото това не води до добро отношение от страна на всички хора. Старайте се да използвате местата за предназначение, за това и бъдете креативни и отговорни, както към себе си, към изкуството, така и към града. Старайте се да бъдете полезни, а да не вредите, затова ипозлвайте само местата за рисуване в Пловдив, или правете като нас - искайте разрешение от съответните органи", обърна се към 20-те момчета и момичета Димитър. 
Stern и Dark, заедно с още 5-ма свои колеги ще изрисуват 200 квадрата от една от страничните стени на училището на 1-ви ноември, Денят на народните Будители. Проектът е част от "Графити стайл" и се казва "Graffiti Zone 1". Той ще илюстрира дете, което чрез книги и знания, постига успех в своето бъдеще.
Огромното творение е показателно за това как чрез модерно изкуство може да се дава добър пример  на подрастващото поколение за знание и сила.
Децата имат срок от една седмица да покажат своите умения, свързани в исторически план и да ги представят пред художниците, след което ще бъдат наградени от партньорите на феста.

Най-тежко е , когато родител надживее децата си, в това число и духовните си деца. Пред очите ми ги избиха, едно по едно. Така коментира случващото се със стенописите си в тютюневия склад Вълчан Петров. Под тепето го потърси за коментар по повод разрушаването на фреските му в красивата сграда с неясен собственик, а той никак, ама никак не се изненада. Търсил съм контакт с тези хора, но не съм направил такъв. Повечето от работите ми в градска среда са унищожени, при това умишлено. Една от фреските ми се оказа в частен имот след промените и реституцията, двама души така го поделиха, че разделиха и самия стенопис с преградна стена, а в последствие замазаха всичко. Тежка бе участта и на един мой витраж, който бе свален от обществена сграда и отнесен неясно къде. Опитах се да го спася, но не успях, разказва Петров, без да изброява всички подобни културни убийства на неговото изкуство. За пример- фреската му в италианския град Пескара, размери 10 на 5 метра, се обгрижва като творба на Микеланджело. У нас, всичко се руши и краде.

Стенописите в бившето тютюнево хале са рисувани в края на 80-те години. Тогава в първия етаж се е намирала Аптека 22, по чиято поръчка Вълчан работи в продължение на месеци. Цялата композиция е свързана и представлява Храм на фармацията. Днес вече е Храм на безхаберието. Как се бори с него Вълчан Петров, какво се е случило с монументалното му изкуство, какво е загубил от него и кое е спасил, очаквайте в подробно интервю другата седмица.

Прочутият изпълнител на натурална валдхорна, швейцарецът Едуард Дескур – солист-оркестрант в операта в Цюрих, излиза на сцената на V Международен фестивал „Дни на музиката в Балабановата къща“ на 22 май от 18.30 ч. Едуард Дескур е член на известния бароков ансамбъл „Il Giardino Armonico“, а компакдиск на световноизвестното сопрано Чечилия Бартоли с негово участие е удостоен с награда “Грами“. В Балабановата къща на 22 май негови партньори ще бъдат изтъкнатите музиканти Ангел Станков, Георгита Бояджиева и Ростислав Йовчев.