Един от най-очакваните трилъри на 2018 г. – новият роман на Лий Чайлд „Минало време“ излиза във вторник, 27 ноември. Това е двайсет и третият роман за Джак Ричър на Лий Чайлд, който се превръща в бестселър на „Ню Йорк Таймс“ и четиринайсетият, който достига до първото място в престижната класация. „Минало време“ отвежда Джак Ричър в обвитото в тайни минало на баща му и изправя героя пред неочаквани опасности шокиращи разкрития.

Ричър отново e на път. Пак на автостоп. Решил е да прекоси Америка от Мейн до Калифорния. Но не стига далече. На един кръстопът в Нова Англия той вижда табела към място, където никога не е бил – родния град  на баща му. Ето защо Ричър се отклонява от маршрута си.

По същото време и на същото място двама млади канадци са принудени да прекъснат пътуването си. Тръгнали са за Ню Йорк да продадат нещо много ценно, но колата им се поврежда и те се озовават в мотел насред пустошта. Мотелът изглежда странно, но те няма къде другаде да се подслонят.

На следващата сутрин Ричър разпитва в града за някогашната къща на баща си. Казват му, че тук никога не е живял човек с такова име. Дали баща му изобщо е бил някога в Лакония?

Докато той се опитва да разгадае фамилното си минало, канадците са изправени пред неочаквана опасност – те стават пленници на мотела.

Разследването на Ричър води до шокиращо откритие: настоящето може да е сурово, но миналото може да бъде наистина смъртоносно.

Откъс:

Джак Ричър се наслади на последните слънчеви лъчи над малкото градче на брега на Мейн, след което – подобно на птиците, които се рееха високо в небето – започна дългия си път на юг. За разлика от тях обаче не пое право на юг. Избра различен маршрут от балтиморските трупиали и черноглавите коприварчета, от овесарките и фебовете, от рубиненогушите колибри... Джак Ричър избра маршрут, който пресичаше страната по диагонал на югозапад от най-горния десен ъгъл на картата до най-долния ляв. Вероятно щеше да прекоси Сиракюз, Синсинати, Сейнт Луис, Оклахома Сити и Албакърки, след което да продължи към Сан Диего. Подобно на всички, които бяха служили в армията, и Ричър смяташе, че в Сан Диего има прекалено много моряци, но въпреки това градът му се струваше подходящо място, където да посрещне началото на зимата.
Това щеше да бъде дълго пътуване, каквото не бе предприемал от много години.
И той го очакваше с нетърпение.
Но не стигна кой знае колко далече.

Ричър се отдалечи от крайбрежието, измина километър-два към вътрешността на страната, излезе на някакъв селски път и вдигна палец. Беше над метър и деветдесет и три с обувките, едър и силен, целият мускули, не особено красив, не особено добре облечен и с леко занемарен вид. Не изглеждаше особено привлекателно в очите на шофьорите. Както обикновено, повечето от тях намаляваха, хвърляха му един поглед и натискаха педала на газта. Първият автомобил, чийто собственик реши да рискува, спря след четирийсет минути. Беше субару на една година, а шофьорът бе слаб, на средна възраст, с памучен панталон и безупречно изгладена риза в цвят каки. Сигурно жена му го е облякла, помисли си Ричър. Мъжът носеше халка. Но под елегантните дрехи се криеше тяло на работник. Широк врат и големи червени кокалчета на ръцете. Човек, който още не може да повярва, че е станал шеф. Нищо чудно да не го е искал, каза си Ричър. Сигурно е започнал с изкопаване на дупки за стълбове, а после е станал собственик на компания за поставяне на огради.

Оказа се, че предположението му не е далече от истината. Още в самото начало на разговора им стана ясно, че мъжът е започнал от нулата. Разполагал само с името си и стария чук на дядо си, а днес притежавал собствена строителна компания, в която работели четирийсет души и която превръщала в реалност надеждите и мечтите на безброй клиенти. Мъжът довърши историята си с леко свиване на рамене, израз едновременно на северняшката му скромност и на искрената му изненада от успеха. Сякаш искаше да каже: нямам представа как стигнах дотук. Като си изпипвал детайлите, отвърна наум Ричър. Човекът изглеждаше изключително подреден и организиран, зареден с цял арсенал принципи, максими и железни убеждения, едно от които гласеше, че в края на лятото е най-добре да не пътува по магистрала І-95. Затова се опитваше да се измъкне колкото се може по-скоро от Мейн, като пътуваше по второстепенни шосета, които водеха право на запад към Ню Хампшър. В момента шофираше към някакво градче на юг от Берлин, откъдето се стигаше до Бостън по-бързо от всеки друг маршрут. Всъщност мъжът отиваше именно в Бостън на среща, свързана с мраморни плотове. Ричър беше доволен. Бостън бе добра отправна точка. Дори много добра. От там лесно можеше да стигне до Сиракюз. А после до Синсинати, като мине през Рочестър, Бъфало и Кливланд. Може би дори през Ейкрън, Охайо. Ричър бе следвал и по-непривлекателни маршрути. Особено по време на службата си в армията.
Не стигнаха до Бостън.

Мери Ан Евънс е английска писателка, един от най-значимите романисти на Викторианската епоха. Автор е на седем романа, сред които най-известни са „Адам Бийд”, „Воденицата на река Флос“ и „Даниел Деронда“. Подписва творбите си с мъжкия псевдоним Джордж Елиът, за да е сигурна, че работата ѝ ще бъде взета насериозно. Романите ѝ се отличават с чувство за реализъм и изключителна психологическа дълбочина.

Мери Ан Евънс е родена на днешната дата през 1819 г.

„Никога не е прекалено късно да бъдеш това, което би могъл да бъдеш.”

"Аз бих", "аз можех" и "аз щях" – са достойни за презрение помощници.”

„Важната работа да се придвижи светът напред не може да чака да я свършат идеалните хора.”

„Думите ни имат крила, но летят не там, където бихме искали ние.”

„Има само един възможен провал в живота – и това е да не си верен на най-доброто, което знаеш.”

„Тези, които ни вярват, ни възпитават.”

„Добросъвестните хора са склонни да виждат своите задължения в най-трудната посока.”

„Големите неща не се правят импулсивно, а са поредица от малки неща, събрани в едно.”

„Винаги е в сила следната зависимост: че ако ние бихме били по-големи, обстоятелствата биха били по-безсилни срещу нас.”

„Носете усмивки и ще имате приятели; носете мрачност и ще имате бръчки.”

„Харесва ми не само да бъда обичана, но и да казват за мен, че съм обичана.”

„Всеки мъж, който не е чудовище, математик или луд философ, е роб на някоя жена.”

„Най-добрият език се състои от прости и невзрачни думи”

„Приключението не е извън човека; то е вътре в него.”

„Най-щастливите жени, както и най-щастливите нации, нямат история.”

„Това е, което мъжът най-вече търси у една жена – той иска да се увери, че някой глупак го признава за умен.”

„Не отричам, че жените са глупави. Бог все пак ги е направил да приличат на мъжете.”

 „Харесват ми опитите за забременяване. Но не съм много сигурна относно раждането на децата.”

„Благословено е влиянието на една истинска, обичаща човешка душа върху друга.”

„Човешките чувства са като буйни реки, които благославят земята: те не чакат красотата – те прииждат като непреодолими сили и носят красота със себе си.”

„Не желая бъдеще, което ще прекъсне връзките ми с миналото.”

Всеки четвъртък в Gingertale суинг музика ще звучи. Следобед ще пием кафе и ще тактуваме. Вечер ще въртим коктейли и ще лудуваме. Толкова много обичаме по всяко време да танцуваме!

* коктейл Lindy Hop и моктейл Shim Sham на специална цена
* често минаващи суинг мафиоти, които може да ви покажат някоя стъпка за едно питие
* вход свободен

Танците и коктейлите повеляват!

Още може да е само средата на седмицата, но екипът на дигиталния гид под тепетата LOST IN PLOVDIV  вече се пренася в уикенда, когато ни очаква десетото юбилейно издание на фестивала за всички любители на винената култура – „Дефиле на младото вино”.

Събитието цели да запознае своите посетители с новата реколта на българските винопроизводители. Това е възможност да се докоснете до историята и културата на Пловдив, опитвайки вкуса на младите вина от цяла България.

Десетото юбилейно издание на „Дефиле на младото вино“ ще събере над 40 винопроизводители от цялата страна и майстори на традиционната местна кухня. В последния уикенд на месец ноември – 23, 24 и 25 уличките на Стария град на Пловдив ще се изпълнят с радостни хора, нетърпеливи да опитат последната реколта на изключителните български технолози по пътя на културно – историческото ни наследство.

„Дни на младото вино“ще съпътстват фестивала през цялата последна седмица на ноември с различни културни прояви в градска среда, повечето от които с вход свободен за посетителите.

„Дефиле на младото вино-2018” ще започне в 13 часа на 23 ноември /петък/ за десети път с Дионисиево шествие от площада пред Общината. След кратка програма танцьорите и музикантите от ансамбъл „Тракия“ ще ни поведат към Стария град, където се състои откриването на фестивала от официалните лица и известен изпълнител.

Символичният старт на консумацията на младо вино ще стане по традиция с отварянето на първата бъчва на миналогодишен носител на златно отличие. В събота на официалната вечеря ще се проведе и специално организираното събитие ”Вечер на майсторите на виното”, където ще се наградят най-добрите млади бели, червени и розе вина.

Посетителите ще могат да закупят жетони за дегустация на входа на всяка къща от фестивалните локации.

„Дефиле на младото вино” се организира от Съвет по туризъм – Пловдив и Община Пловдив в сътрудничество с ОИ „Старинен Пловдив”, Университета по хранителни технологии – Пловдив, Сол Комюникейшънс ЕООД, Фондация „Пловдив 2019“, професионалните гимназии, висшите учебни заведения и всички участници във винения бизнес.