Новата книга на Иван Ланджев „Ти, непрестанна новина“ идва пет години след предишната му стихосбирка „Ние, според мансардата“.  Междувременно през 2017-та той издаде „Поетика на себенадмогването. Наративни стратегии у късния Лев Толстой“.

 Иван Ланджев пише и сценарии за български сериали (Под прикритие), преподавател е по руска литература в СУ „Св. Климент Охридски“, а негови текстове може да прочетем в блога му http://landzhev.blogspot.com/.

 „Ти непрестанна новина“ вече имаше премиера в София, очакваме през 2019-та година да има такава и в Пловдив в края на февруари. Редактори на книгата са Иван Теофилов и Георги Господинов. Художник е Люба Халева.

 Стихосбирката се нареди сред най-продаваните на Софийския международен панаир на книгата, който се проведе през декември миналата година.

Славена Шекерлетова

Има ли себенадмогване в поезията?

Има, разбира се. Ще стигна и по-далеч – ако човек не се себенадмогва през повечето от нещата, които върши, не знам тогава изобщо какво прави. И защо.

Любовта може ли да бъде новина днес?

Може, трябва и е. Цялата философия на света, всичките натрупвания на науката, на културата, великите религии, събрани в една шепа – всичко това заедно не може да даде по-добър отговор от любовта. Защото май няма друг отговор.

Защо има толкова дълга пауза между тази и предишната ти стихосбирка?

При мен се получава така, не зная защо. Не отричам другия метод, който е служил вярно на много и по-добри поети: самодисциплината да пишеш стихове всеки ден, да поддържаш това, което е в теб – натренирано, готово. Това е похвално. Аз обаче не мога така. Живея и след известно количество живот се натрупват някакви стихотворения.

Защо именно това заглавие „Ти, непрестанна новина“? По време на премиерата в София стана ясно, че сте избирали измежду много заглавия.

Да, с Иван Теофилов и Георги Господинов имахме един дълъг списък. Накрая бяхме единодушни в избора. Харесаха ни няколко неща – първо, това противоречие: новина, която е непрестанна, винаги е нова, а не просто минава и заминава. Интересуват ме точно такива новини и логично те са основните теми в ръкописа. Защото вече не е никаква новина, че живеем в свят на фалшиви новини. И на пост-истина. А аз все още си харесвам истинската истина.

Другото, което затвърди този избор на заглавие, е музикалността – тази алитерация, струпванията на АН и НА, които започват още от моето име и продължават с „Ти, непрестанна новина“.

И това „ти“, разбира се. То също е важно.

Кое щеше да е любимото стихотворение на Толстой от твоята книга?

Не съм се замислял. Но със сигурност нямаше да ме пощади, в най-добрия случай щеше да бъде снизходителен. Вижте какво говори за Шекспир, какво остава за мен.

Но, хайде, да помечтаем малко: може би щеше да ме обвини в декадентство на места, но пък вероятно щеше да се съгласи с това, че издигам любовта до онтологичен фундамент на света.

Харесва ми да си мисля, че щеше да оцени християнските препратки  и обговарянето на Бог като неизбежно присъствие, а не като „оправдание“ на институционалната религия. Както знаем, граф Толстой не си пада по нея. И тя по него също.

Щеше да осъди изцяло „плътски“ стихотворения като „Когато“, но щеше да ги разбира много, много добре.

Щеше да се подразни, че го споменавам по име – макар да е само веднъж, мимоходом.

Какво научи от изследването на неговия живот и творчество в чисто житейски план?

Че мащабът на замисъла или категоричността на казаното не бива да плаши създаващия. Ти си свободен, всичко може.

Разбрах и че радикалността на неговите отрицания, догматичността на учението му, цялата проповед – това е очевидно и опит да обуздае собствената си неудържима и търсеща природа. Същата тази стихийна природа обаче е отговорна за художествения му гений. Не липсва ирония в ситуацията, нали?

Това противоречие вкарва Толстой в непримирима вътрешна борба. Всички знаем докъде довежда тя – Гара Астапово.

Докато „времето само си тактува“, кое ти носи вдъхновение?

Ами животът, гледам да не си спестявам от него – нещата, които ти дава да наблюдаваш, срещите, които ти предлага, изкуството, което пази, красотата за слушане, четене, гледане, умуване, докосване. Загубите – повече, победите – по-малко. Високите образци – отново, в изкуството, но и в спорта, в науката. Несъгласието. Възрастта – на света около теб, но и твоята собствена. Едната прави нещата актуални, другата ги прави лични.

Удоволствията – разбира се. Страданието – разбира се. Много неща могат да те вдъхновят, ако им дадеш, дори пошлостта. Гогол, например, е велик художник на пошлостта. Любовта не го занимава като тема, но в пошлостта е видял нюанси и дълбини, непосилни за никой друг.

 Кога думите са твърде много и какво правиш с излишните думи, притесняват ли те или бързо ги захвърляш?

В писането си ги захвърлям с голямо удоволствие, ако ми се струват излишни. Редактирането изисква тази суровост. В ежедневието обикновено разбираш, че са били излишни по-късно, след като вече си се изложил.

„Ако ще бъдеш някой, не избирай себе си.

Не си длъжник на личната карта“.

Какъв избираш да бъдеш през по-голямата част от времето?

Избирам да бъда някой, който се отдава напълно на любимите си занимания и хора.

Как решаваш, че стихосбирката е вече завършена и в кой момент сложи последната точка на тази книга?

Тази книга я завърших есента. Въпросът е по-сложен, отколкото изглежда на пръв поглед. Наистина, кога една стихосбирка е готова? Тук има много неща, основани на усет, който не може да се обясни. Очевидно зависи и от диалога с тези, на които си избрал да пратиш ръкописа, зависи от работата ви заедно. Но нещо в теб самия в последна сметка взема решението, защото усещаш – ако продължаваш да пишеш нови стихове, те вече са „други“ и са „за друго“, принадлежат на ново място, на бъдещ ръкопис. А каквото си имал да кажеш сега, си го казал.

Снимка: Владислав Христов

Десет дни Андрю Ким споделя опит с български артисти в мастърклас по кукловодство и организиране на улични спектакли

От днес в пространството на СКЛАД започва майсторски клас за изработка на големи парадни кукли, воден от световноизвестния британски артист от корейски произход Андрю Ким. Ким пристига в Пловдив, за да сподели с българските си колеги опита си в кукловодството и организирането на мащабни паради и шествия. Заниманията са част от подготовката за голямото издание на „Айляк парад“, който ще премине по Главната пешеходна улица на 4 май тази година, като акцент в програмата на „Пловдив – Европейска столица на културата“. В рамките на десет дни 13 театрални и визуални артисти от Пловдив и страната ще изработят заедно с Андрю Ким няколкометровите карнавални кукли за шествието.

След успешното първо издание на парада в края на миналата година, организаторите предвиждат да включат още стотици участници от читалищата, спортните клубове и различни организации в града, които сами да изработят своите кукли за големия парад през май.

 „Aйляк Парад“ е проект на Фондация „ЖАР театър-изкуство-култура“, който се осъществява в партньорство с HANDMADE PARADE, Великобритания; STALKER TEATRO, Италия; НЧ „Възраждане’1983“ – Пловдив, НЧ „Младост’1983“ – Пловдив, НЧ „П.Р.Славейков’1908“ – Пловдив, НЧ „Назъм Хикмет’1922“ – Пловдив, НЧ „Н. Вапцаров’1928“ – Пловдив, КСУ „Олга Скобелева“ и др.

Андрю Ким е майстор на големи карнавални кукли и маски, кукловод, режисьор и експерт в организирането на паради, фестивали и мащабни театрални събития на открито със световен авторитет. Роден в Корея, отгледан и получил своето образование в САЩ, Андрю започва своята кариера в световно известния In the Heart of the Beast Puppet and Mask Theatre, Минесота, САЩ, работи с култовите Bread and Puppet Theatre, San Francisco Mime Troupe, Theatret Thalias Tjenere (Дания) и базирания в Манчестер, Великобритания Horse and Bamboo Theatre. От 2006 година се установява трайно в Англия, където живее и работи и досега. Андрю е основател и в продължение на десет години (до 2017 вкл.) артистичен директор на HANDMADE PARADE. Води уъркшопи и майсторки класове в Англия, САЩ, Корея, Дания, Чехия и др.

Недовършени проекти има и в Матера, не само в Пловдив, пише във фейсбук Велева

Разочарован коментар във връзка с поведението на висшите управници в България написа Лучия Велева – пловдивчанка и съпруга на италианския министър на културата Алберто Бонисели. Тя коментира откриването на Пловдив 2019, на което не са присъствали нито министър председателя, нито президента. Пловдивчани се гордеят, но българите – народ с хилядолетна история, не се обедини да подкрепи инициатива, която може да издигне града на ново ниво, коментира тя.

Тя направи сравнение с откриването в Матера след няколко дни, където ще присъстват редица висши управници. Велева добави, че недовършени инфраструктурни проекти има не само в Пловдив, но и в Матера. Ето целият коментар на пловдивчанката:

Радостта на един народ – Пловдив ЕСК 2019 е факт … голяма част от пловдивчани се гордеят, че Пловдив ще бъде посещаван, обсъждан, обичан, обожаван, критикуван, отричан… ще бъде забелязан.

За съжаление откриването на Пловдив ЕСК (според едни върхът, според други провал) не успя да привлече нито един от висшите представители на властта. Вероятно считат че ЕСК е инициатива от местно значение… парите не минават през министерствата и няма какво да си губят времето. Народ с хилядолетна история не успя да се обедини и подкрепи инициатива, която може да допринесе България да се превърне в целогодишна дестинация за туризъм.

Неизбежно правя сравнение – на откриването Матера ЕСК на 19 януари 2019 ще присъстват президентът Матарела, премиерът Конте, двама министри… На откриването в Пловдив присъства единствено министър Банов, но някак по задължение. 

Италия съществува като държава само от 158 години! България от 1338 години! Италианците се славят като хора със силна принадлежност към мястото, в което са родени, а не към страната си. И въпреки това Матера ги обедени, за разлика от Пловдив :(

P.S. Недовършени проекти и недобре изпълнени има и в Пловдив и Матера.