Капана.БГ
Без съпруг и без деца – експертите казват, че това е ключът към щастието
Има много начини да живеем щастлив живот и не всички пътища водят до брак и деца.
Науката подкрепя това твърдение. Всъщност според водещи експерти неомъжените жени без деца не само са щастливи, а са по-щастливи от останалите.
Пол Долан, професор по поведенчески науки в Лондонското училище по икономика и автор на бестселъра Happiness By Design говори по темата на Hay Festival в Уелс миналата седмица. Той твърди, че традиционните стандарти за успех всъщност не се отнасят до щастието, особено когато става дума за брак и деца.
„Женените хора са по-щастливи от останалите подгрупи на населението, но само когато половинката им е в стаята, когато ги попитат колко са щастливи. Когато партньорът им не присъства – абсолютно нещастни,“ казва Долан.
Но докато проучванията вероятно се отнасят както за мъжете, така и за жените, Долан казва, че негативните последици от брака са усложнени при жените. При мъжете бракът често води до по-малко рискове, печелене на повече пари на работа и по-продължителен живот. Но жените, особено тези на средна възраст, са изложени на по-висок риск от развитие на физически състояния и психични заболявания, отколкото необвързаните. Те също са склонни да умират по-рано, казва Долан.
Той добавя, че социалната стигма около това да си необвързан на средна възраст може да накара някои жени от време на време да се чувстват притиснати или нещастни, но от живота без брак и деца има много ползи.
„Виждате неомъжена жена на 40, която няма деца и казвате: „Колко жалко! Може би някой ден ще срещнеш подходящия мъж и това ще се промени.“ Не, може би ще срещне неподходящия мъж и това ще се промени,“ казва Долан. „Може би ще срещне мъж, който я прави по-малко щастлива и здрава и ще умре по-рано.“
Атанас Скатов представя книгата си „Лхотце и Еверест“ в Пловдив
Д-р Атанас Скатов ще представи книгата си „Над 8000 метра. Лхотце и Еверест на един дъх“ в Пловдив на 29 май от 18 часа в бар "Крафт" в Капана.
„Над 8000 метра. Лхотце и Еверест на един дъх. Дневникът на един веган“
„Тази книга не е пътепис. Това е книга за могъществото на човешкия дух. Тази книга е за всички нас, които никога да няма да съберем сили и смелост да се изправим пред подобни предизвикателства и да достигнем до места, където природата е безмилостна, а смъртта дебне на всяка крачка.
Тази книга задава най-важните въпроси: докъде се простират мечтите ни и на какво сме способни, за да ги осъществим.
За Наско Скатов върховете не са просто метафора. Те са неговият път, цел, смисъл, вдъхновение. Сигурен съм, че когато не е в планината, ги сънува.
Вероятно хората, които тръгват по тези нечовешки пътеки към най-недостъпните върхове, имат различна мотивация. Това, което ме кара да се възхищавам на Наско, е фактът, че той е човек с кауза. Човек, който се опитва да прави неща, по-големи от него. Човек, който не просто разказва за постиженията си, а постоянно ни напомня колко важно е да живеем в мир с природата и да пазим това, което е останало от нея.
Докато четях тази книга, през цялото време си представях как Наско стои върху острите ледове, слуша свирепия вой на ветровете и гледа към върха – един малък човек, застанал пред страховитата мощ на планината.
И през цялото време чувах гласа му.
Честният глас на един човек, който много добре знае какво означават думите „нека Силата бъде с теб“.“
Иво Сиромахов
„... Притежаваш силата да покажеш на хората, че невъзможни неща няма. Да погледнат отвъд границата и да осъзнаят, че човешкия дух и възможности са необятни! Благодаря ти за най-ценния подарък – да повярвам в себе си. Никога преди не съм била по-силна и уверена в силата и способностите си. Заедно с теб – винаги напред и нагоре!“
Мария Кабаиванова, Пловдив
„Вдъхновението, почерпено от Вашите книги, личните послания и пожелания във всяка от тях, ми помогнаха да осъществя една бленувана мечта – да се изкача на връх Джангал. Очаквам с нетърпение следващите Ви книги за още вдъхновение и реализирани мечти!“
Нели Александрова, Варна
Д-р Атанас Скатов е роден на 11 март 1978 година в град Сливен. Средно образование завършва в родния си град, висше – в Аграрен университет, Пловдив, магистър по Растителна защита и докторат в Хумболт университет, Берлин, Германия. Работил е като научен сътрудник в България и Германия, като университетски преподавател в София и като мениджър и ръководител в частния сектор в България и Германия.
До 2012 година Атанас Скатов не се е занимавал с физическа активност повече от 15 години. От началото на 2012 преустановява напълно консумацията на животинска храна и започва всекидневно да спортува.
От 2013 до 2019 година Атанас Скатов участва в 17 експедиции по света и изкачва успешно 14 върха. Той става първият веган в света, който е и:
• Първият българин изкачил Седемте континентални първенци на планетата – Seven Summits;
• Първият българин изкачил връх Еверест, 8848 м, по северния и по южния маршрут, 2014 и 2017 г.;
• Първият българин изкачил най-бързо два върха над 8000 метра – Еверест и Лхотце през май 2017 г. за 5 дни и 12 часа;
• С най-бърза експедиция в света на връх над 8000 метра – връх Макалу, 8481 м, за 94 часа;
• Първият българин атакувал 3 осемхилядника за 23 дена – Анапурна, Дхаулагири и Макалу през май 2016 г.; като Дхаулагири и Макалу атакува в алпийски стил в рамките на една седмица;
• Първият българин участвал в 4 експедиции на върхове над 8000 м за 90 дни – Анапурна, Дхаулагири, Макалу и Гашербрум 2 през 2016 г.;
• Първият българин участвал в 17 експедиции за 6,5 години, като 8 от тях са на върхове над 8000 метра;
• Първия веган в света изкачил връх над 8000 метра солово и без употреба на изкуствен кислород – връх Чо Ою, 8201м, на 13.05.2018 година.
Танцовият спектакъл "Копнеж" за пръв път в Пловдив през юни
„КОПНЕЖ“ е танцовият спектакъл, който ще бъде представен като част от Balkan Dance Project през юни в София и Пловдив, а след това танцовите артисти от Словения, Босна и Херцеговина, Хърватска и България заминават на балканско турне.
По покана на софийската компания за съвременен танц ATOM Theatre за първи път Balkan Dance Project стъпва на българска почва и то с две премиери. Основана в Белград, танцовата платформа дава възможност на млади обещаващи таланти от балканските страни да изследват в общо преживяване човешки истории, засягащи под една или друга форма балканските нрави. Тази година водещо чувство на концепцията на продукцията е копнежът.
Хореографът и творчески директор на АТОМ Театър - Стефания Георгиева, в рамките на три репетиционни периода успя да синхронизира международния артистичен колектив. Чрез движение, танц, музика, сетивен и интимен работен процес професионалните танцьори изследваха естеството на копнежа и цикъла на желанието.
„Това е танцова работа за ненаситния „глад“, който никога не може да бъде утолен; за желанието и многото му форми, за копнежа да постигаме, за нуждата да печелим, да сме първи, да знаем, да можем, да мачкаме, да чупим, да притежаваме, да малтретираме, да казваме „не“. За вниманието, за което толкова жадуваме. Танцова работа не за чувствените удоволствия, въжделения, обектите на желанието; не за нуждата от просветление, стремежа, идеала; не за същността на копнежа, състоянието на духа и душата, на тялото, или нещо повече от това.“ – споделя Стефания за продукцията и това какъв е подтикът ѝ да изследва чувството на копнеж.
Спектакълът ще бъде представен премиерно в два последователни дни:
19:00 часа, 8 юни (събота) – на сцената на Военен клуб – Пловдив като част от програмата на Пловдив - Европейска столица на културата 2019 г.
19:30 часа, 9 юни (неделя) - на сцената на ДНК, София като част от събитията, подкрепени от СП „Култура“ на Столична община
Билети: онлайн и на място, 12 лв.
Хореограф: Стефания Георгиева
Танцов екип: Калина Георгиева, Дорина Пунчева, Радослав Йорданов, Mojca Majcen (Словения), Branko Mitrović (Босна и Херцеговина), Endi Schrotter (Хърватска)
Музика: Проф.Д-р Димитрина Кауфман и Мария Кауфман
Фотограф: Иван-Александър
Продуцент за България: ATOM THEATRE
Проектът е част от програма на Пловдив – Европейска столица на културата 2019 и е подкрепен от Програма „Култура“ на Столична община.
Ново издание на „Островът“ на Александър Секулов излиза на 4 юни
По романа е заснет детският сериал „Островът на сините птици“
Припомнете си една любима история с аромат на море и лято
С настъпването на лятото и по повод Деня на детето БНТ ще зарадва зрителите с нов сериал по мотиви от романа „Островът“ на Александър Секулов, а Издателска къща „Хермес“ ще изненада читателите с ново издание на романа. На 1 юни от 14,00 часа писателят ще се включи в Пролетен базар на книгата 2019 г. и ще очаква всички малки и големи читатели на щанд №325.
За книгата
Всяко лято тринайсетгодишният Николас, цар на войната, и опасният инат Алекс, на осем години, прекарват ваканцията си на малък гръцки остров. Там живее техният добър приятел, албанчето Армандо – цар на мира. Неочаквано на острова пристигат техни връстници за международен курс по подводно гмуркане.
Между двете групи започва безмилостно съперничество. Истинска битка. Не само кой да владее загадъчната скала в морето, но и за сърцето на една кралица с присмехулни очи. Всяко дете е само срещу всички, а всички – заедно срещу опасната буря.
Докато момчетата не разберат със сърцата си, че любовта е само едно щастливо корабокрушение, в което се молиш да не те открият.
...най-добрата детска книга у нас през последните 20 години...
Александър Кръстев, „Аз чета“
Вълнуваща и вълшебна... книга за деца, доставяща истинска наслада на читатели от всички възрасти.
Теодора Димитрова
Думите на Александър Секулов са птици – неуловими и обичани от вятъра.
Лидия Кирилова
Първият епизод на 8-серийния игрален филм „Островът на сините птици“, създаден по мотиви от книгата, ще бъде излъчен на 1 юни. Режисьори са Кристина Грозева, Петър Вълчанов, а в главните роли ще бъдат: Матей Бърнев, Деян Профиров, Калоян Христов, Ирина Вълкова, Антониа Димитрова.
И сериалът, и книгата проследяват едно приключение, пропито с аромат на лято море и безгрижно детство. Една вълнуваща история, в която цялото семейство може да се потопи.
За автора
АЛЕКСАНДЪР СЕКУЛОВ е автор на романите „Колекционер на любовни изречения“, „Малката светица и портокалите“, „Господ слиза в Атина“, „Гравьор на сънища“, и „Скитникът и синовете“. Издал е поетичните книги „Карти и географии“, „Възхитително и леко“, „Море на живите“, „Хроники и химни“. Драматург е на Драматичен театър – Пловдив, отличен с награда „Аскеер“ за драматургия за пиесата „Няма ток за електрическия стол“ и „Дебелянов и ангелите“.
Носител на националните награди за поезия „Христо Фотев“, „Николай Кънчев“, „Перото“, „Иван Николов“.
Откъс от „Островът”
Ние сме птици в светлината на Егея.
Реем се над блестящата вода, докато крила и ветрове ни отведат над малкото гръцко островче Афитос – триъгълна кърпичка от варовиков камък, забравена от богове и разсеяни картографи.
Източната му страна е пуста, висока, с врязани в скалите невидими заливи, крили с векове пирати, бягащи от бреговете на Кападокия и Родос.
На север, към Гърция, гледат белите къщи, струпани около стара венецианска крепост с два бронзови лъва, високият хълм и ласкавият Залив на рибарите.
На югозапад бреговете се снишават и покриват с борове, маслинови и портокалови горички, галени от топлите ветрове, идващи от Либийската пустиня...
Е, това е островчето. В картите е само безименна точица. Можем да го обиколим за половин час, носени от ветровете, духащи от трите му страни.
Източният кападокийски вятър е сух, остър, с мирис на пръст, внезапен.
Северният от континента винаги води пред себе си стадо дъждовни облаци. Иде бавно и се вижда отдалеч. Появи ли се сива черта на хоризонта, кепенците на къщите се затварят с трясък, рибарите хукват да проверяват привързаните лодки; дори глинените птици над портите настръхват в изсивялата светлина.
От пустото море идва югозападният вятър. Горещ, постоянен, той носи червеникави прашинки от Либийската пустиня, трае повече от седмица и полепва по лицето като пареща сянка. Случвало се е да духа толкова дълго и силно, че обичайното течение около острова променя посоката си. „Накрая дори октоподите искат да летят“, завършва разказа за необичайното явление Таки Върлината, единственият професионален рибар на острова и пазач на фара.
През тъмните и влажни зимни месеци на острова има не повече от дузина жители; другите се изнасят към континента с последните фериботи в средата на ноември. Останалите живеят с добре подготвени запаси. При спешна необходимост от храна или лекар викат граничния катер.
Но зимата сега е само спомен.
Прозрачен юни е. От фурничката на кирия Мадалена се издига тънък мирис на добре препечени хлябове, бюреци и сладкиши с брашно от фурми.
Няколко тежки удара на сатъра оповестяват, че албанецът Мирто разфасова вкусна телешка плешка.
Скоро макарата с бяло-синьото знаме ще заскърца и то ще се развее над старата венецианска крепост.
Малцината летовници, останали верни на щастливо открития остров, излизат на терасите си, поглъщат с лакоми очи светлината и кожите им стават прозрачни с издигането на слънцето.
Всички са тук в красивото повторение на живота. Дори да сме забравили някого, то той няма да закъснее да се появи; без обида ще ни кимне, а в очите му ще се чете насмешливо щастливото: „Не може без мен, нали?“.
Не може, разбира се.
Вдигаме се във въздуха. Островът под нас се смалява като ирис на птица. Мъдри и силни, уверени, каквито сме или поне мечтаем да бъдем, ние вече знаем, че в лятото няма време, а само светлина. Светлината е невидимият пясък в часовника на лятото. Вероятно затова най-голямата измислена мерна единица за пътуване в тъмния и пуст Космос е светлинната година. И всяко лято, което пускаме в себе си със слънцето, ветровете и мириса на горещи треви, ни подарява светлинна година живот.
Ние сме птици и летим.
Музикално-светлинни фойерверки откриват OPERA OPEN 2019 на Античния театър
Над 170 артисти участват в мултимедийния гала концерт “Огънят / Празникът”
Разпръскващият светлина концерт „Огънят / Празникът” на 8 юни ще открие OPERA OPEN 2019 на Античния театър 2019. В програмата ще „избухват” музикални фойерверки и ще „пламтят” оркестрови пожари, визуализирани с мащабни прожекции върху бялото „платно” от каменни редове на Античния театър. Творческият екип на „Огънят / Празникът” – доц. Нина Найденова, Драгомир Йосифов и Георги Динев, превежда публиката през музикално-светлинни картини, които рязко сменят своята динамика и водят до естествена кулминация - от „Заклинанието на огъня” из операта „Валкюра” на Вагнер и „Прометей” на Скрябин, през космическите „Пет родопски песни” от Димитър Ненов и Иван Спасов, до мащабния финал на Симфония N=9 от Бетовен.
За първи път в България ще бъде приложена разработката на пловдивското студио Сенслаб за интерактивен мапинг, който реагира на живо като анализира характеристиките на звука от оркестъра и изпълнителите. Дизайнът на ефектите е на Петко Танчев, който преди дни бе удостоен с награда „Пловдив” за аудио-визуално творчество. Светлинно-музикалната фантазия ще бъде наблюдавана от публиката, която ще е настанена на самата сцена на Античния театър.

В гала откриването маестро Диан Чобанов ще дирижира най-големия симфоничен оркестър в историята на OPERA OPEN досега. В програмата участват всички солисти и хористи на Опера Пловдив, гост-пианистите Дора Делийска и Димитър Наков, Академичният фолклорен хор при АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев” с диригент проф. Бураджиев. На сцената ще пеят Вера Гиргинова, Евгения Ралчева, Елена Чавдарова, Марияна Панова, Светлана Иванова, Станислава Момекова, Валерия Мирчева, Александър Баранов, Александър Носиков, Георги Султанов, Евгений Арабаджиев, Ивайло Джуров, Марк Фаулър, Михаил Пулиев, Момчил Караиванов и Свилен Николов,
Поради късния залез през месец юни, началото на “Огънят / Празникът”е обявено за 21:30 часа, тъй като е необходима пълна тъмнина за ефекта от мултимедийното оформление. Публиката ще се настанява на сцената на Античния театър като влиза само от вход „Юг” ( Тунела / Митрополията).
Билети за OPERA OPEN се продават на касата на Операта, на Главната улица и в мрежата на Ивентим.
Бронзова скулптура на Борис Христов дариха в Дома на културата
Днес в Дома на културата „Борис Христов“ в Пловдив се състоя кратка церемония, по време на която Петър Красимиров Русев от гр. София, син на известния български скулптор Красимир Русев, дари на Община Пловдив, в лицето на заместник-кмета по култура и туризъм инж. Александър Държиков скулптурен портрет от бронз на оперния певец Борис Христов, изработен от Красимир Русев.
По волята на дарителя, скулптурният портрет на Борис Христов ще бъде експониран в централната част на ДК „Борис Христов“, фоайе на ет.2, каквато е била волята на автора приживе.
Скулпторът Красимир Русев (1944-2015) е автор на редица талантливи творби, свързани с пловдивски личности и събития. Най-известната му творба е бюстът на Стефан Стамболов на едноименния площад пред Община Пловдив, където всяка година на 31 януари се чества годишнината от рождението на българският държавник.
В продължение на години Краси Русев бе част от предаването на Пловдивската обществена телевизия "Густо, майна, Филибето“. На живо пред зрителите той изработи бюстове на известни пловдивчани, а след това ги нареди и в изложба.
Той беше от великото поколение пловдивски творци, от което излязоха Жоро Слона, Димитър Киров и Йоан Левиев. Красимир Русев бе и активен общественик до последния си миг и се вълнуваше от всичко, което става в Пловдив.
На церемонията присъстваха още снахата и внукът на Красимир Русев, като участниците в кратката церемония си направиха снимка за спомен пред скулптурния портрет.
Ежедневните навици на истински щастливите хора
Представата ни за щастието често включва привидно съвършенство. Нещо недостижимо, което винаги ще ни убягва. Това грешно схващане е и причината често да се чувстваме нещастни.
Ако щастието все пак е достижимо и възможно, каква е тайната? Според учените 60% от щастието се определя от гените и средата, а 40% от собственото ни поведение и отношение.
Ето 6 навика на истински щастливите сред нас:
Прекарват време с други щастливи хора
Хората притежават рядката способност да търсят рая или ада в другите. Толкова е лесно да попаднем в капана на различните видове токсични връзки, които ни дърпат към дъното. Затова най-добрият лек срещу всичкото това потенциално нещастие, е да се заобиколим с позитивни хора. Тази практика се свързва с по-високо самочувствие, креативност и наслада от живота. Все пак радостта е заразна.
Изследователите, които изучавали разпространението на щастието за период от 20 години, открили, че хората, които са заобиколени от щастливи хора, са по-склонни да бъдат щастливи в бъдеще. В този смисъл компанията ви е нещо като инвестиция. В себе си.
Отделят време, за да празнуват хубавите неща
Значението на това да празнуваш победите си, особено малките, често бива подценявано в преследването на все по-амбициозни цели. Не е изненадващо, че много щастливи хора отделят време да оценят всичко хубаво, което им се случва.
Да се фокусираш върху позитивното предоставя ползи и за здравето – намалява стреса, облекчава болката и удължава продължителността на живота при хората със сърдечни проблеми. Щастливите хора знаят колко важно е да живеят в настоящия момент, да се наслаждават на хубавата храна или на слънчевия ден.
Раздават се
Дори най-малкото добро дело – като да подариш книга на приятел – може да свърши чудеса с щастието ви. Когато помагаме на другите, това не прави само тях щастливи, а също предизвиква в нас прилив на окситоцин, серотонин и допамин, като всички те предизвикват изключително чувство на щастие.
Според проучванията хората, които доброволстват, са по-щастливи и физически по-здрави, а учените говорят за еуфорично състояние, което хората често постигат, когато дават времето, енергията или парите си.
Отделят време да изслушват – когато е възможно, очи в очи
Когато слушаме, засилваме способността си да приемаме повече знание, вместо да блокираме света с думите си или разсейващите си мисли. Човек, който знае как да слуша, често се чувства целеустремен след разговора. В този ред на мисли, едно проучване открива, че тези, които участват в по-смислени разговори (за разлика от тези, които се занимават с общи приказки), се чувстват по-удовлетворени.
Освен това общуването очи в очи вместо онлайн, допринася за по-приятни усещания и намалява тревожността.
Усмихват се безсрамно
Никой не се събужда щастлив всеки ден. Но някои хора наистина се трудят за щастието си. Дори и да не се чувствате много положително, ако търсите щастливите мисли в себе си и след това им се усмихвате искрено, това ще увеличи нивата ви на щастие и ще ви направи по-продуктивни.
Наистина е толкова просто колкото изглежда – самият опит да бъдете щастливи е равносилен на избора да сте щастливи. И най-често работи.
Култивират устойчивост
Според психолозите устойчивостта, а не щастието, е противоположността на депресията. Способността да се изправяме след поражение е ключът към успех в живота и следователно е от съществено значение за щастието, което трябва да бъде нашият главен показател за успех.
Може и да е клиширано, но е вярно – паденията ни изграждат.
