Капана.БГ
Нова година в Петното на Роршах
Как ти се струва идеята за 3000 измръзнали човека на площад? Плаща ли ти се трицифрен куверт за малка водка и пържола с гъбен сос и картофено пюре? Слушат ли ти се същите няколко вечни хита на първо място с "Бяла роза"? Разбира се, нали? Тогава задължително не идвай да посрещнеш Нова година в Петното на Роршах. Там ще е топло и уютно, куверти няма да има и музиката ще се избира от легендарния Стойко Милев! За резервации задължително недей да звъниш на телефон 0878 509 703! Разбрахме ли се? Окей. До тогава!
30 впечатляващи цитата от Ръдиард Киплинг
Бащата на Маугли е най-младият нобелов лауреат
„Собственото достойнство е еднакво по цял свят.”
Днес, 30 декември, се навършват 153 години от рождението на Ръдиард Киплинг/Joseph Rudyard Kipling. Той е британск поет и писател, роден в Бомбай. Автор е на къси разкази, романи, детска литература, поезия, фантастика, пътеписи...
Израства и учи в Лондон, където формира представите си за живота. Има много класически произведения, но най-известни са неговите истории с главен герой момчето Маугли, което живее в джунглата. „Книга за джунглата” и „Втора книга за джунглата” са преведени на български, както и други негови книги. Киплинг е най-младият Нобелов лауреат – на 42 години е, когато получава приза. Бил е масон. Умира през 1936 г.
Представяме ви 30 впечатляващи негови цитати:
"Никога не поглеждай назад или ще паднеш от стълбите."
"Бог не може да бъде навсякъде, затова е създал майките."
"Думите - това е най-силният от всички наркотици, които е изобретило човечеството."
"И най-глупавата жена може да се справи с умен мъж, но с глупака може да се справи само най-умната."
"Имаме четиридесет милиона причини за неуспех, но нито едно извинение."
"Най-благородният от всички известни видове човешки страхове - страхът за съдбата на друг."
"Най-бързо пътува този, който пътува сам."
"Винаги предпочитам да вярвам в най-доброто у хората – това спестява толкова безпокойства."
"Женската догадка е много по-точна от мъжката увереност."
"Купи си кученце и парите ти ще са купили истинска любов."
"За всичко, което вземаме, трябва да платим, но цената е брутално висока."
"Хората отстояват предразсъдъците си и ги наричат инстинкти."
„Всеки е малко или много луд по един или друг показател”.
"Той е забележителен човек - както и аз."
"Изтокът е изток, западът - запад, и те никога не ще се срещнат."
„Ако се учеше историята под формата на приказки, тя никога нямаше да бъде забравена.”
"Азия не може да бъде цивилизована с методите на запада. Има твърде много от Азия и е твърде стара."
"Той се загърна във цитати, тъй както просяк се загърва в императорска порфира."
„Може да е умна идея, но дали е изкуство?”
„Първият етап на разбиране на нова страна е да я помиришеш.”
„Изтокът е изток, Западът – запад, и те никога не ще се срещнат.”
„Човек никога не може да прекали с червеното вино, с книгите и с амунициите.”
„Аз съм, както се казва, дилър на думи.”
"Работата съвсем не е в това, дали тя е красива. И даже не е в това, интересно ли е да се общува с нея. Просто тя има ТОВА. Някои жени е достатъчно да минат през улицата един път, за да останат в мъжката памет завинаги."
"Създавай проблеми за себе си, ако ти е в характера, но не ги създавай за другите."
"Имам шест верни слуги. Дължа всичко на тях. Техните имена са: Кой? Защо? Кога? Какво? Къде? и Как?"
"Собственото достойнство е еднакво по цял свят."
"Хората всъщност не растат, а само остаряват."
"В старостта каквото можеш, това и искаш."
„Който не знае и не знае, че не знае, е глупак – избягвай го. Който не знае и знае, че не знае, е ученик – научи го. Който знае и не знае, че знае, спи – събуди го. Който знае и знае, че знае, е мъдрец – следвай го."
И още един бонус от екипа на Капана:
МАЙЧИЦЕ МОЯ
Обесят ли ме на най-високия връх,
майчице моя. О, майчице моя!
Аз знам чия обич ще ме следва без дъх,
майчице моя. О, майчице моя!
Удавят ли ме в най дълбокия вир,
майчице моя. О, майчице моя!
Аз знам чии сълзи ще капят безспир.
майчице моя. О, майчице моя!
Охулят ли моята душа и плът,
майчице моя. О, майчице моя!
аз знам чии жалби ще ме спасят.
майчице моя. О, майчице моя!
1922 / Превод от английски:
© Венцеслав Константинов
Bee Bop Café представя Остава
Изпращаме годината с най-любовната група на България. За пореден път Свилен, Жоро, Сашо, Боби и Дани гостуват в музикалния клуб, за радост на поколения почитатели на алтернативната музика.
Вярваме, че не е необходимо да те навиваме допълнително - с любимата, изискана група, изпращането на 2018-та се превръща в истински празник.
Начало: 22:00 ч.
Bar Fabric става на 10
Всички са поканени
Спомняте ли си какво сте правили преди 10 години? Е, ние си спомняме! Отворихме бар и го нарекохме Bar Fabric и започнахме да градим барчето, където винаги можеш да изпиеш едно или няколко питиета и да се забавляваш независимо кой ден е или колко е часът. И да, това е същото място, където си се смял и си празнувал без повод и си изпивал хиляда хиляди шота. Същото барче, където си се напивал като за последно, за първи път, докато много артисти правеха първи стъпки в изкуството. Да, същото барче, където си давил мъката с шотове и си намерил надежда. Да, това беше същият бар, пред който цъкаше нервно на звънеца и се надяваше да те пуснат. И да, пак там, където си осъмвал след поредната табла Руска Закуска и си се чудил защо лампите светват и пускат Pink Floyd. И така, след години на безкрайно забавление, хубави емоции и преживявания, 500 сигнала за шум от един адрес, без констатирано нарушение, ни ограничиха да се забавляваме до 12 часа.Това, разбира се, в никакъв случай не ни спря да се събираме и да прекарваме хубави моменти заедно, дори се ъпгрейднахме с Крафт Биричка, която допринася за по-вкусното настроение в бара. На 30.12.2018 г. нашето любимо място става на завидните 10 години и всички са поканени. Празникът ще започне в 16 часа във "Bar Fabric" и ще продължим до 12 часа. Афтърпартито ще е при нашето малко братче "No Sense".
40 гайдари донесоха магията на Родопа в центъра на Пловдив
Пловдивчани извиха хоро край елхата
В самодейния Гайдарски състав „Родопчани” към пловдивското Народно читалище “Гого Мавров-1930 г.” свирят рамо до рамо три поколения гайдари. Днес всички те, заедно с певиците от женската вокална група за автентичен фолклор „Родопски звуци“ пренесоха духа на Родопа планина в центъра на Пловдив.
Днес по обед съставите към Народно читалище „Гого Мавров – 1930“ Пловдив отново изнесоха впечатляваща двучасова фолклорна програма, а публиката заедно с чуждестранните туристи, които се бяха отзовали по същото време на мястото, привлечени от невероятния звук на каба гайдите, извиваха дълги хора покрай сцената.
Младите гайдари от Гайдарски състав „Родопчани“ с ръководител Веселин Козарев посещават единствената школа по каба гайда в Пловдив. Влечение към магията на родопската каба гайда проявяват не само възрастни, но и все повече деца и юноши, които са обособени в детско-юношески колектив. Към момента броят на гайдарите и обучаващите се е над 40 души. В репертоара му влизат автентични песни, мелодии и хора̀, които са наследство от старите родопски гайдаджии, певци и певици, с които днес те плениха пловдивската публика и гостите на града, избран за Европейска столица на културата през 2019 година.
Прочутите стари кафенета под тепетата
Предполага се, че най-старото заведение е било в просторния двор на Куршум хан
Имало и други прочути кафенета, разположени по Джумаята и околните улички
От началото на ХХ в. кафенетата започнали да се превръщат в център на политическия живот под тепетата
Твърди се, че първото кафене било отворено в Мека през ХVІ в. Хаджиите бързо го разнесли из Арабския полуостров, Египет, Сирия и цяла Турция. Това ще рече, че някъде по същото време горещата напитка намерила свои почитатели и във Филибе, т.е. Пловдив.
Предполага се, че най-старото заведение е било в просторния двор на Куршум хан. Входът на грамадната каменна постройка бил откъм днешната улица „Райко Даскалов". Кафенето се намирало в средата на вътрешния двор, настлан с каменни плочи – малка едноетажна постройка с два входа. Ароматът на прясно смлените зърна отвеждал към десет каменни стъпала.
Имало и други прочути кафенета, разположени по Джумаята и околните улички. Най-известно било заведението на Константин Караманос. Над вратата имало табела с надпис „Търговско кафене", но всички го наричали Карамановото. Пловдивският летописец Никола Алваджиев описва как през деня постоянните посетители на Карамановото кафене се задържали на чаша кафе и „лимоната", други засядали под огромния чинар да обърнат някоя и друга мастика. Този станимашки еликсир се предлагал с 12 вида мезета.
В другия край на Джумаята било Дюлгерското кафене, където се договаряли строителите. Стотина метра по-нататък гъркът Петринос възродил някогашното кафене, като нарекъл заведението си „Пловдив". Известни били още заведенията по чаршията Тахта кале (ул. „Бенковски”), Аджемското кафене до малката джамия на днешната улица „Княз Богориди” и др.
Кафенета имало из целия град, а големците плащали на специален човек да черпи многобройните гости из обширните сараи под тепетата. В средата на ХІХ в. заведенията край река Марица придобили мрачна слава. Тук отсядали хайтите (сиреч разбойниците), които с часове прекарвали сред многобройна свита.
Не само в града, а и по високо горе на тепетата, гражданите можели да се освежат. На Бунарджика по обичай сами си сипвали от джезвето, на скалите до стария часовник посетителите също можели да се освежат. На стария мост (там сега е пешеходният мост) клиентите можели бавно да отпиват от чашата и едновременно да хвърлят въдиците в Марица. Обсъждали час-два политиката и се прибирали вкъщи с прясна риба. Виенски масички украсявали заведението под хотел „Метропол" и градината в двора на днешния Драматичен театър. Вместо намигащи певачки и екзалтирани кючеци, в тези заведения звучала класическа музика. Сред изпълнителите били някои от най-известните музиканти. Различни били и имената на заведенията – “Париж”, “Бонгу”, “Кристал”. Докато мъжете играели билярд, съпругите им се прехласвали по камерния оркестър на цигуларя Халми. Репертоарът за вечерта бил изписван с тебешир върху малка черна дъска. Коприна, шикозни облекла, шапки, накичени с цветя като малка ботаническа градина – обстановка съвсем различна от тази в опушените кафенета.
В крайните квартали на Пловдив кафенетата били едновременно и бакалници, и бръснарници, и всичко.
От началото на ХХ в. кафенетата започнали да се превръщат в център на политическия живот под тепетата. През 20-те и 30-те години на миналия век в тях често се уреждали предизборни събрания, но забраната на партиите през 1934 г. променила нещата – нароили се цивилни агенти и станало опасно да се говори публично за политика. Така изгряла звездата на нов тип заведения. Търговците и индустриалците отворили кафене, което всеки ден предлагало радиоконцерти. Сиреч пускали едно радио “Филипс”. Малко по-късно свое кафене открили и шофьорите. То се намирало на ул. “Отец Паисий”. За разлика от другите заведения, тук през деня никога не сервирали алкохол – не само на шофьорите, но и на външни лица. По това време от старите кафенета на Пловдив вече нямало и помен. Единствено в крайните квартали обстановката напомняла отдавна отминалото време.
Изложбената 2019 в Градската художествена галерия започва с „Необозримо за Кольо К.“
С голяма ретроспективна изложба на един от най-обичаните пловдивски творци Кольо Карамфилов (1963 – 2014) Градската художествена галерия започва своята изложбена програма по време на Пловдив – Европейска столица на културата 2019. Откриването ще бъде на 7 януари от 18.00 ч.
До края на месец януари на двата етажа в Залите за временни експозиции на ул. „Княз Александър I“ №15 ще бъдат представени произведения от различни периоди в артистичния живот на Кольо Карамфилов, предоставени за изложбата от галеристи, частни колекционери, приятели. Ще се покажат филми за и с него в опит да се изгради обозрима картина на разноликото му творчество. Карамфилов работи в почти всички жанрове на визуалното изкуство - графика, живопис, скулптура, пърформанс, инсталации, фотография, изявява се също като режисьор и сценарист.
На 28 януари от 17.00 ч. в ГХГ Пловдив ще бъде представен двуезичен каталог, специално подготвен на изложбата.
Според изкуствоведа проф. Галина Лардева, „Кольо Карамфилов е средоточие на различни, понякога провокативни гледни точки, творчески концепции и нагласи. Той е един от малкото български автори с ярко изразен регионален и същевременно национален облик и значимост. Специфичното му място в художествените процеси от последните десетилетия у нас се определя от пресичането между съзнателно избраната автостилизация на артиста като „художник на собствения си живот“ и разполагането на творчеството като територия, която единствена е в състояние както да изрази, така и да запази индивидуалната чувствителност на твореца.“
Проектът се осъществява от Фондация „Култура и съвременност“ в партньорство с галерия U.P.A.R.K. и е част от официалната програма на Европейска столица на културата – Пловдив 2019.